Решение по дело №1403/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 212
Дата: 22 май 2020 г. (в сила от 17 юни 2020 г.)
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20192330101403
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №212/22.5.2020г.

 

гр. ЯМБОЛ.22.05.2020..г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд ...................... гражданска колегия, ІV-ти състав, в закрито заседание на .......14.05.2020 г........година в състав:

                                                                                                   Председател:Св.Димитрова

                                                                                                     

при секретаря ...................Й.П..................…...........................................и в присъствието на

прокурора......................................................................................…като разгледа докладваното от

........................................СЪДИЯ  Димитрова.……………  ..ч.гр.дело N  1403….... по   описа

 за 2019год.  и за да се произнесе взе предвид следното..................................................................

 

Производството е образувано по молба на “ЕВН България  Електроснабдяване” ЕАД,  с която желае да бъде признато за установено съществуването на вземанията му към Т.С.П., както следва: сумата от 607,64 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 09.1 1.2017г. - 08.03.2018г., сумата от 51,10 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 29.12.2017г. - 13.11.2018г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 14.11.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството http://www.evn.bg/Chastni klienti/Elektricheska-energia/normativni-dokumenti-(1).aspx

По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обекти на ответника с ИТН ***, находящо се в гр. Б., ул. ***.

За Т.С.П. е открит клиентски номер *** в качеството на собственик на посочения имот видно от справка в Служба по вписванията гр. К.

Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило на обекта на Т.С.П. за периода 09.1 1.2017г. - 08.03.2018г. електроенергия на обща стойност 607,64 лв., която до този момент не е заплатена.

Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължи законна лихва в общ размер от 51,10 лв. за периода 29.12.2017г. - 13.11.2018г. Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата.

Молят за присъждане на направените по делото разноски.

В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.

Ответникът чрез назначеният му особен представител, оспорва иска като недоказан. В хода на производството възражението се поддържа.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. №***г. по описа на ЯРС се установява, че в полза на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е издадена заповед № ***, с която е разпоредено длъжникът Т.С.П. да им заплати сумата от 607,64 лв. – главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 09.11.207г. до 08.03.2018г., 51.10 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва  за периода от 29.12.2017г. до 13.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.11.2018г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 75 лв. – разноски по делото /платена д.т. в размер на 25 лв. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение/. Т.к. заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК  с разпореждане № *** на осн.чл.415, ал.1,т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя , че може да предяви установителен иск за вземанията си. Разпореждането е било връчено на 04.04.2019г. на заявителя, като последният е подал иска си на 12.04.2019г. в законоустановения едномесечен срок.

Според представеният препис – извлечение от сметката на потребител Т.С.П. с клиентски номер: *** и обект на потребление: гр.Б., обл.П., ул.*** е видно, че начислената за периода от 09.11.2017г. до 08.03.2018г. ел.енергия е 607,64лв., а лихвата за периода от 29.12.2017г. до 13.11.2018г. е 51.74лв. Съгласно фактура № ***г. просрочените задължения на ответника за отчетен период  09.11.2017г. – 08.12.2017г. са в размер на 293.29лв.  за начислена електрическа енергия от 244.41 кВтч. Съгласно фактура № *** просрочените задължения на ответника за периода 09.11.2017г. – 08.12.2017г. са 293,29лв Съгласно фактура № ***г. просрочените задължения на ответника за периода 09.12.2017г. – 08.01.2018г. са 595,62лв., в която са включени и просрочени стари задължения от 293,62лв. Съгласно фактура № *** просрочените задължения на ответника за периода 09.12.2017г. – 08.01.2018г. са 302.33лв. Съгласно фактура № ***. просрочените задължения на ответника за периода 09.01.2018г. – 08.02.2018г. са 604,69лв. Съгласно фактура № *** просрочените задължения на ответника за периода 09.01.2018г. – 08.02.2018г. са 9.07лв. Съгласно фактура № ***г. просрочените задължения на ответника за периода 09.02.2018г. – 08.03.2018г. са 607,64лв. и съгласно фактура № *** просрочените задължения на ответника за периода 09.02.2018г. – 08.03.2018г. са 2.95лв.

По искане на ищеца по делото бяха назначение и изготвени две експертизи: съдебно-техническа и съдебно-счетоводна. Според представеното заключение на доц. д-р инж.С.Х.Б. за процесния период 09.11.2017г. – 08.03.2018г. до процесния обект е доставяне ел.енергия, чието общо количество е в размер на 3639 кWh по дневна тарифа и 1793 кWh по нощна тарифа. Електромерът с фабричен номер № *** който е монтиран  в измервателна точка № *** и отчитещ потребената ел.енергия от клиентски номел ***с абонат Т.С.п. с адрес: *** е с отчитане на място, чрез оптична глава, посредство отчетник Извадка от данни от терминала на  отчетника М. .П показва дати на отчитане както следва: 08.11.2015г.; 08.12.2017г.;08.01.2018г.; 08.02.2018.; 08.03.2018г. Отчетените показания и пресметнатите колическа ел.енергия съвпадат с фактурираните такива. Вещото лице е констатирало, че процесният електромер „***” *** през процесния период е преминал изискуемите проверки, съгласно закона за измерванията. Срокът на валидност на последваща проверка на електромера, съгласно писмо от БИМ-София с изх.№ *** № ***г. до „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, се удължава с 50%, т.е. до 2021г. Елекромерът разполага с одобрение на типа средство за измерване ***.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза за периода 09.11.2017г. – 08.03.2018г. консумираната от обекта на ответника електрическа енергия и предоставените до обекта мрежови услуги са в размер на общо 607.64лв. Процесните фактури са осчетоводени редовно, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Стойността на консумираната от обекта на ответника ел.енергия и мрежови услуги е формирана и фактурирана вярно и съобразно решенията на КЕВР за съответните ценови периоди. По процесните фактури няма извършени плащания. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва, изчислено върху задължението по непогасените фактури, за периода от датата, следваща падежа на плащане, до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 14.11.2018г., е общо 51.27 лв.

 Съдът изцяло кредитира двете заключения като обективни и компетентно дадени.

     При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

 

      Предявеният иск е с правно осн. чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Съдът намира предявеният иск за допустим, т.к. е предявен от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си.

В случая ищецът е имал качеството на „краен снабдител” по смисъла на ЗЕ и между него и ответника е бил сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, които съгласно чл.98а, ал.4 от ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Ето защо съдържанието на техните права и задължения действително е уредено в  Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.

В случая не се спори и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че ищецът е доставял на обект, собственост на ответника, намиращ се в гр.Б., обл.П.,, ул.*** електроенергия.  От неоспореното заключение на съдебно счетоводната експертиза безспорно се установи, че за периода 09.11.2017г. – 08.03.2018г. консумираната от обекта на ответника електрическа енергия и предоставените до обекта мрежови услуги са в размер на общо 607.64лв., които не са заплатени. Процесните фактури са осчетоводени редовно, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

С оглед на това съдът приема, че през процесния период 09.11.2017г. – 08.03.2018г.   ответника е бил задължен по силата на сключения договор, действащ към процесния период, да заплаща доставяната му електрическа енергия. Стойността на ел.енергия не е била заплатена на посочените във фактурите падежи, което е дало основание на ищеца да образува производство по чл.410 ГПК и обуславя допустимостта и основателността на иска за главница в размер на 607,64лв.

В чл.27, ал.1 от ОУ е  предвидено, че клиент, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими суми, дължи на ЕВН ЕС обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Предвид основателността на главното вземане, претенцията за законна лихва, като акцесорна също се явява основателна. Размерът според заключението на ССчЕ,  възлиза на сумата от 51,27 лв. и предвид диспозитивното начало в гражданския процес искът следва да се уважи до размера на предявеният от 51,10лв.

Съдът дължи произнасяне и по направените в заповедното производство разноски, и с оглед дадените разяснения в ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС същите следва да се присъдят на ищеца, при основателност на претенцията. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски, които са в общ размер на 75 лв., от които 25.00 лв. – платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените в настоящото производство разноски, които съобразно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер общо на 1025 лв.

Воден от горното, ЯРС

 

                                                   Р    Е    Ш    И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”Христо Г.Данов” 37, че Т.С.П., ЕГН ********** с постоянен адрес *** дължи по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК*** г. издадена по ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за 2018г. сумата от 607,64 лв. – главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода от 09.11.2017 г. до 08.03.2018 г. , сумата от 51,10 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 29.12.2017 г. до 31.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.11.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Т.С.П. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД направените в заповедното производство разноски в размер на 75.00лв.

ОСЪЖДА Т.С.П. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД направените в настоящото производство разноски в размер на 1025лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: