РЕШЕНИЕ
№ 844
гр. Велико Търново , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102233 по описа за 2020 година
Производството се движи по реда на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен
иск за прекратяване на сключен между страните граждански брак с развод, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия и намира правното си основание
в чл.49, ал.1 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните са съпрузи и са сключили
граждански брак на **** в гр.К, от който брак имат родено едно дете- Х М М, понастоящем
пълнолетен. Сочи се, че първоначално отношения между съпрузите се развивали нормално,
но впоследствие се влошили. Излагат се твърдения, че от няколко години съпрузите са във
фактическа раздяла. Ищцата счита, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брачните им отношения, поради което отправя искане съдът да прекрати брака на страните с
развод, без да се произнася по въпроса за вината. Не претендира издръжка между съпрузи.
Ищцата заявява в исковата молба желание да продължи да носи брачното си фамилно име.
Не прави искане за предоставяне на ползване на семейно жилище.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от адв.
Н М, пълномощник на ответника М. Р. М., като в отговора се признават фактите, изложени
в исковата молба. Ответникът не възразява бракът на страните да бъде прекратен с развод.
Не претендира издръжка и ползване на семейно жилище.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните са съпрузи, като са сключили граждански брак на ****. в гр.К. От брака си
страните имат родено едно дете- Х М М, понастоящем пълнолетен.
По делото са събрани гласни чрез разпит на свидетелката Ц Х Ц-майка на ищцата. От
1
показанията на разпитания свидетел се установява, че дъщеря й и ответникът са разделени
от няколко години, отдавна не живеят заедно и всеки води собствен начин на живот.
Двамата имат общ син, който е на 21 години.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които като еднозначни и
безпротиворечиви, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, с правно основание чл.49, ал.1 от
СК е допустим.
Разгледан по същество, предявеният брачен иск е основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен. Налице е дълбоко разстройство в отношенията между страните,
което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и
доверие между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на
закона и морала. Страните са във фактическа раздяла от няколко години, като през този
период от време не поддържат съпружески отношения помежду си и са преустановили
всички контакти помежду си. Всеки един от тях води свой собствен живот. По този начин са
преустановени всякакви духовни, емоционални и физически връзки между тях. При това
положение съдът намира, че техният брак, съществуващ само юридически, не е нито в техен
интерес, нито в обществото. Видно от събраните по делото доказателства, същият не може
да бъде заздравен.
Тъй като нито една от страните не е поискала изрично съдът да се произнесе по
въпроса за вината за разстройството на брака, то съдът не дължи произнасяне по този
въпрос /аргумент от чл.49, ал.3 от СК/.
Тъй като роденото от брака на страните дете е навършил пълнолетие, то не следва
съдът да се произнася по въпросите относно упражняване на родителските права, режим на
лични отношения и издръжка за детето.
По въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище, следва да се отбележи,
че ищцата не е заявила изрична претенция съдът да се произнесе по въпроса с ползването на
семейното жилище. Такава претенция няма заявена и от ответника. Поради това съдът не
следва да се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище.
Относно въпроса за фамилното име на съпругата след развода ищцата е заявила, че
желае да запази брачното си фамилно име-М. Разпоредбата на чл.53 от СК дава право на
избор на този съпруг, който е променил името си при сключване на брака, дали след
прекратяването на брака да запази брачното си име или да възстанови предбрачното си
такова, независимо от становището на другия съпруг по този въпрос. Преценката и правото
на избор е предоставено единствено на съпруга, който е променил фамилното си име. В
конкретния случай ищцата е взела решение да запази и да продължи да носи брачното си
2
фамилно име-М, който избор съдът ще уважи.
Страните не са предявили претенция за лична издръжка един спрямо друг, поради
което съдът не следва да се произнася в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1, изр. второ от ГПК, съдебните разноски следва
да останат в тежест на всяка от страните така, както са ги направили, а окончателната
държавна такса, която съдът определя в размер на 40 лв. следва да бъде заплатена по равно
от тях, съответно по 20 лв. от ищцата и ответника, както и всеки от тях следва да заплати по
5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключения с акт №***на *****г. в гр.К граждански
брак между М. Р. М. с ЕГН ********** от ************ и М. И. М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ************, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл.49, ал. 1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака М. И. М. с ЕГН ********** да запази
и продължи да носи брачното си фамилно име – М.
ОСЪЖДА М. Р. М. с ЕГН ********** от гр.***********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна такса в размер на 20
лв./двадесет лева/, както и 5лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. И. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес*************, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна
такса в размер на 20 лв. /двадесет лева/, както и 5лв./пет лева/ за държавна такса, в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4