Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Лом, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА,
при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа
докладваното от съдия Орманова гр. д. № 67 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.220, ал.1 от КТ.
Образувано е по предявени обективно съединени искове от „МОНТЮПЕ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: от чрез пълномощник адвокат при АК - Русе – М.Б.,
със съдебен адрес:***, , против Б.Д.И. с ЕГН **********,***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1881,22 лв. обезщетение по чл. 220, ал. 1 от К'Т, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендират се и разноски по водене на делото.
В исковата молба се твърди, че ответникът Б.И. е бивш работник в ищцовото дружество,
трудовото правоотношение с когото било прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ - с предизвестие от страна на работника, считано от 12.01.2018 г. Твърди, че
в трудовия договор бил уговорен 3-месечен срок на предизвестие, като ответникът
отработил само 1 месец от него. Счита, че ответникът му дължи обезщетение за
неспазения срок на предизвестието – за оставащите 2 месеца, чийто размер следва
да бъде определен въз основа на последното брутното трудово възнаграждение за
месец декември, 2017 г., който е
последният пълен отработен месец от ответника. Поддържа, че дължимото за
периода на неспазеното предизвестие обезщетение възлиза на 1892,44 лева общо за
двата месеца, или по 946,22 лева месечно, но тъй като в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение било вписано 1881,22 лева, се
претендира последната сума. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати тази сума. Претендира и направените деловодни разноски.
Писмен отговор от ответника е постъпил в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез назначения му особен представител адв. Ц.П. от
МАК. Заявено е, че предявеният иск е допустим, като основателността на иска
зависи от събраните по делото доказателства. За да се дължи претендираното
обезщетение, изрично трябва това да бъде посочено в сключения между страните
трудов договор. В приложения трудов договор липсват клаузи, които да уреждат
задължителната форма на правоотношенията между страните по КТ, в това число за
срока на предизвестие при прекратяване на договора между тях. Към исковата молба е приложена заповед за
прекратяване на трудовия договор с ответника,
в която изрично е посочен размерът на обезщетението - 1881,33 лв., което
ответникът дължи по 220, ал 1 КТ. За
реализиране на отговорността на ответника по чл. 220, ал. 1 КТ от съществено
значение е прилагането на кратката тригодишна давност по КТ. Искът не е доказан
и съответно неоснователен, като се иска отхвърлянето му и осъждане на ищеца да
заплати разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът не се представлява,
като исковата молба се поддържа с депозирано писмено становище от пълномощника
адв. М. Б..
В съдебно заседание ответникът не се
явява, като се представлява от адв. Ц.П..
Съдът,
след като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Няма спор, че ответникът е бивш работник
на ищеца като в т.13 от трудовия му договор бил уговорен срок на предизвестие
за прекратяването му от 3 месеца. На 11.12.2017 г. ответникът депозирал писмено
заявление по чл.326, ал.1 от КТ, в което изрично посочил, че желае трудовият му
договор да бъде прекратен, считано от 12.01.2018 г. На тази дата на ответника
била връчена и заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение. Срокът
на предизвестието започва да тече от следващия ден след получаването му
(чл.326, ал.4 от КТ), т.е. отработени са 19 работни дни от предизвестието – от
12.12.2017 г. до 12.01.2018 г. Няма спор, че неотработен останал останалият
срок на уговореното 3-месечно предизвестие, т.е. два месеца.
Разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ
предвижда, че брутното трудово възнаграждение за определяне, включително на
обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ, е полученото от работника или служителя
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго
не е предвидено. Поради това следва да се приеме, че за основа за изчисляване
на процесното обезщетение следва да се вземе брутното трудово възнаграждение,
получено от ответника за месец декември, 2017 г. Според чл.17, ал.1, т.3 от
НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по
чл.228 от КТ се включват и допълнителните трудови възнаграждения, които имат
постоянен характер. Видно от фиша за работната заплата на ответника за месец
декември, 2017 г., на същия са били начислени и изплатени и допълнителни
трудови възнаграждения, които нямат постоянен характер по смисъла на чл.15,
ал.2 от НСОРЗ, като например премия, бонус за 3 месеца, извънреден труд, нощен
труд (в този смисъл Решение № 847 от
14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2009 г., IV г. о., ГК). Постоянен характер обаче
има предвиденото и в наредбата допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит – чл.15, ал.1 от НСОРЗ. От приложения фиш за
работната заплата на ищеца за месец декември, 2017 г. се установява, че
основната му заплата е в размер на 935 лева, а допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – в размер на 1,2 %, или
11,22 лева. Така брутното трудово възнаграждение, върху което следва да се
изчислява и обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ, възлиза на 946,22 лева. През
месец декември, 2017 г. е имало общо 18 работни дни, поради което среднодневния
размер на брутното трудово възнаграждение за този месец възлиза на 52,57 лева.
Крайният срок на уговореното 3-месечно предизвестие, който съгласно чл.326, ал.4
от КТ започва да тече на 12.12.2017 г., изтича на 12.03.2018 г.. В този период
има 59 работни дни, от които, както беше посочено, ответникът е отработил 19
работни дни. За останалите 40 работни дни, при среднодневно брутно трудово
възнаграждение от 52,57 лева, дължимото обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ
възлиза на 2102,80 лева. Т.е. дължимото обезщетение за два месеца неспазен срок
на предизвестие в случая се равнява на 52,57х40, т.е. 2102,80 лв., като ищецът
е претендирал част от тази сума – 1881,22 лева, поради което искът следва да се
уважи в пълен размер. Съдът намира, че подобно на
трудовото възнаграждение, което се дължи за положен труд, т.е. за работни дни,
така и обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ се дължи само за
неотработените работни дни през периода на
неспазеното предизвестие.
Давностният срок за вземането съгласно чл.
358, ал. 1, т. 3 КТ не е изтекъл, тъй като исковата молба е депозирана в съда
на 11.01.2021г., т.е. един ден преди изтичане на тригодишния давностен срок,
който, считано от 12.01.2018г. / датата на прекратяване на трудовото
правоотношение/, изтича на 12.01.2021г. Поради това възражението за изтекла
погасителна давност, наведено в отговора на ИМ, се явява неоснователно, както и самият особен
представител на ищеца заявява в пледоарията си при провеждане на устните
състезания по делото.
Ищецът е направил разноски в
общ размер на 435,25 лева, за които са представени надлежни доказателства,
включващи платена държавна такса 75,25 лв. и депозит за особен представител 360
лв. Доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение не са представени,
като в приложения към ИМ договор за правна защита и съдействие е посочено, че
договореното адвокатско възнаграждение от 300 лв. се заплаща по банков път и е
вписана в договора банковата сметка, но липсва приложен платежен документ, от
който да е видно, че ищцовото дружество действително е заплатило адвокатско
възнаграждение на процесуалния си представител.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Б.Д.И.
с ЕГН **********,***, да
заплати на „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ“
ЕООД /с предишно наименование „Монтюпе” ЕООД/, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. представлявано поотделно от управителите Д Ш, Р
Б Ф, Л А и С М К, сумата от 1881,22 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и един лева и двадесет и две
стотинки/, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ
за неспазения срок на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 11.01.2021 г., до окончателното й
изплащане, както и сумата от 435,25
лева /четиристотин тридесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Монтанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: