Определение по дело №590/2021 на Административен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                   

№2                                         04.01.2022год.                      град Стара Загора

 

 

     Старозагорският административен съд, в закрито заседание                          на четвърти януари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                  Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА                                                                                     

                                                                                         РАЙНА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева адм. дело №590 по описа за 2021 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.248 ал.1 предл първо от ГПК вр. с чл.144 АПК, образувано по искането на адвокат С. за допълване в частта му за разноските на Решение №438/29.11.2021г постановено по адм.д.№590/21г по описа на АС Стара Загора.

В искането се твърди, че в Решение №438/29.11.2021г по адм.д.№590/21г по описа на АС Стара Загора, липсва произнасяне по претенцията на адвокат С. с правно основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата, заявена в отговора против касационната жалба на Началника на затвора в град Стара Загора против Решение № 312/20.07.2021г, постановено по ам.д.№336/21г по описа на АС Стара Загора, което е оставено в сила от касационния съдебен състав и са налице условията за определяне на възнаграждение на адвоката, предоставил безплатно правна помощ.

В 7-дневен срок от връчване на молбата по чл.248 ал.1 от ГПК, Началника на затвора в град Стара Загора представя писмено становище, с което пледира да бъде оставена без уважение с доводи, че не са налице основанията по чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата за предоставяне на безплатна правна помощ, както и не е изпълнено условието на чл.38 ал.2 от същия закон за осъждане на насрещната страна за разноски. Позовава се на Решение №1867/11.02.2019г по адм.д.№4167/18г , на Решение № 13533/11.10.2019г по адм.д.№4001/2019г, на Определение 014997/06.11.2019г по адм.д.№12634/19г и на Определение №1021/02.07.2019г по адм.д.№10175/18г, всички по описа на ВАС на РБ, като съдебна практика, според която осъждането на противната страна за разноски е предпоставка за основателност на претенцията по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

В молба от 30.12.2021г адвокат С. твърди, че искането е допустимо, тъй като е представен списък на разноските, макар и в него да е посочен размер от нула лева.

Молбата с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК е подадена на 01.12.2021г в рамките на едномесечния срок, считано от 29.11.2021г, приложим за случаите на искане за допълване/изменение на окончателно съдебно решение в частта му за разноските, поради което е допустима. Списъка на разноските е условие за допустимост на искане за изменение на решението в частта му за разноските, а липсата му не препятства искане за допълване на решението в същата му част, когато съдът не се е произнесъл по заявената претенция. Освен това действително на стр.22 по адм.д.№590/21г по описа на АС Стара Загора е представен списък на разноските, в който е посочено единствено адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ по чл.38 от Закона за адвокатурата, а в отговора против касационната жалба изрично е заявена претенция за присъждане на възнаграждение на основание и при условията на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Предвид горното, искането е допустимо, но разгледано по същество се явява неоснователно поради отсъствие на задължителната предпоставка на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, а именно насрещната страна да бъде осъдена за разноски. Съгласно ясния граматичен текст на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, по чийто смисъл е и цитираната в отговора на Началника на затвора в град Стара Загора съдебна практика на ВАС на РБ, адвоката, който на собствен риск  предоставя безплатна правна помощ, има право на възнаграждение не по-малко от минималните размери на адвокатските възнаграждения по съответната Наредба, ако ответната страна е осъдена да заплати разноски на безплатно представляваното лице.

В случая на ответника по касация е предоставена безплатна правна помощ по адм.д.№590/21г по описа на АС Стара Загора, а в първоинстанционното съдебно производство е освободен от задължението да заплати държавна такса в размер на 10лв за разглеждане на жалбата му против отменения като незаконосъобразен отказ на Началника на затвора в град Стара Загора да разреши получаването на трета хранителна практика в рамките на месец май 2021г.  Ответната страна не е осъдена да заплати разноски на безплатно представляваното лице, поради което не се е сбъднало условието с материално правен характер, предвидено в чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Ето защо искането за определяне на възнаграждение и осъждането на ГД „Изпълнение на наказанията“ град София да го заплати е неоснователно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ал.3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат С., процесуален представител на ответника по касация, за допълване на Решение №438/29.11.2021г, постановено по адм.д.№590/21г по описа на АС Стара Загора, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                         

                                                           2.