№ 12996
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20221110151022 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Производството е образувано по първоначална искова молба на Н. Х. С., с която срещу
Д. Р. Д. е предявен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК, вр. с чл. 127, ал. 2 СК, след
като с разпореждане № 86996 по гр.д. № 21039/2022 г. претенциите са отделени за
разглеждане в отделно производство.
Ищецът твърди, че е сключил граждански брак с Д. Р. Д. в щат Мериленд, окръг
Балтимор, САЩ, от брака си ищецът и ответницата имат две деца – Никълъс С. и Майкъл
С.. Излага се, че с решение по гр.д. № 10118/2018 г. на СРС, III ГО, 84 състав упражняването
на родителските права по отношение на децата е предоставено на ответницата. Ищецът
твърди, че от 2015 г. психическото здраве на Д. Д. е драстично влошено. Сочи, че през 2015
г. ответницата е принудително отведена в Център за психично здраве „Проф. Н.
Шипковенски“, където е останала 15 дни, а след това е посещавала психиатър и е пиела
предписани медикаменти, а през 2018 г. ответницата е спряла да пие лекарствата си. Ищецът
навежда твърдения още, че децата са местени постоянно между гр. Перник и гр. Нови Искър
в периода 2015 г. – 2018 г. Н. С. сочи, че ответницата Д. Д. е преустановила работа и е
започнала да тормози родителите си, при които живее, заедно с Никълъс С. и Майкъл С..
Излага и твърдения, че децата изпитват страх от постоянни скандали и неразбирателства
между тяхната майка и техните баба и дядо по майчина линия. Н. С. твърди, че е поел
изцяло грижата за децата, като по негови твърдения децата отказват да се върнат при своята
майка и желаят да живеят в дома на своя баща и да се отглеждат от последния. Поради
изложеното се моли да бъде възложено упражняването на родителски права по отношение
на децата на бащата, при когото и те да живеят, като бъде определен режим на лични
отношения на децата с тяхната майка, както и издръжка в размер на по 180 лева месечно на
всяко от децата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с
1
който се оспорва депозираната искова молба. Не се оспорва, че страните не живеят заедно и
по силата на решение по гр. д. № 10118/2018 г. родителските права са предоставени на
майката. Твърди се, че децата са при бащата, считано от 18.04.2022 г., когато е осъществен
акт на насилие, като бащата не позволява на майката да се вижда с децата. Оспорват се
твърденията на ищеца за психичното здраве на ответницата, че не полага труд и че системно
тормози родителите си. В отговора на исковата молба е обективирана насрещна искова
молба, като се моли да се измени режима на лични отношения на бащата с децата с
посочения от ищеца по насрещния иск, както и бъде опредЕ. издръжка в размер на по 750
лв. месечно за всяко от децата.
В срока по 131 от ГПК от ответника по насрещния иск е постъпил отговор на
насрещната исковата молба, с който се оспорва същата.
С Разпореждане № 7670 от 18.01.2023г. гр.д. № 52623/2022г. за изменение на
присъдената издръжка в полза на Майкъл С. и Никълъс С. в размер на по 750 лв. за всяко
едно от децата, дължима до 15-то число на месеца, считано от 24.06.2022г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска е присъединено към настоящото производство.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна следното:
Видно от удостоверение за семейно положение Майкъл С. и Никълъс С. са деца на Н.
Х. С..
С Решение № 30670 от 29.01.2019 г. по гр.д. № 10118/2018г. по описа на СРС, 84
състав, е утвърдено постигнато между страните споразумение на основание чл. 127, ал.1 СК,
с което упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Никълъс
С., ЕГН ********** и Майкъл С., ЕГН ********** е предоставено на тяхната майка Д. Р. Д.
ЕГН **********, като при нея е определено и тяхното местоживеене. Определен е режим на
лични отношения между бащата Н. Х. С. и малолетните деца, както следва: всяка първа и
трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя (с преспиване на децата
при бащата); 30 дни през лятото по време, което не съвпада с платената годишна отпуска на
майката; Всяка четна календарна година през коледните и великденските празници; Всяка
нечетна календарна година през новогодишните и майските празници; Всяка четна
календарна година децата да прекарват рождените си дни с бащата; Всяка година на
рождения ден на бащата, както и по всяко друго време, след предварителна уговорка с
майката, като не пречи на режима на децата. Н. Х. С. е осъден да заплаща издръжка в полза
на децата от по 500 лв. за всяко едно от децата, считано от влизане в сила на настоящото
решение, ведно със законната лихва за всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане, до настъпване на законови причини за изменението или прекратяването на
издръжката.
С Решение № 1776 от 07.02.2023г. по гр. д. № 21039/2022г. по описа на СРС, 149
състав, сключеният между страните граждански брак е прекратен на основание чл. 50 СК.
С Постановление от 06.10.2022г. на СРП е отказано инициирането на производство по
пр. пр. № 22397/2022г.
С Решение № 163 от 28.04.2023г. по ЧНД № 467/ 2023г. по описа на РС-Перник, IV
наказателен състав, е оставено без уважение искането на РП-Перник за настаняване и
лечение на Д. Р. Д..
По делото е приложена справка от НАП /л. 114 от делото/ от която се установява, че
средният месечен осигурителен доход на Н. С. възлиза на 1069,94 лв. за периода
м.12.2021г.-м.11.2022г.
От справка от НОИ /л. 125 от делото/ е видно, че за периода м.04-м.11.2022г.
2
осигурителният доход на Д. Д. възлиза на 0 лв., за периода м.01.2022г.-м.04.2022г.-1891,65
лв., за м.11.2022г.-820,08 лв.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 125/2021г. при преглед на Росица
Л.ова Д./майка на ответницата/ се установява кръвонасядане, ангажиращо долния клепач на
дясното око и скулната област, кръвонасядане и слабо изразен оток на лявата мишница, като
тези наранявания може да се получат по начина, съобщен от прегледаната, а именно на
08.03.2021г., нанесен побой от нейната дъщеря.
От справка от Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“ се установява, че
Д. Д. има едно регистрирано посещение в спешно звено на 18.02.2016г., като не е
провеждано стационарно лечение в болничното заведение. Приложена е епикриза с
посочена диагноза „биполярно афективно разстройство, сегашен епизод-смесен“ /л. 120 от
делото/.
Приложена е епикриза от Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, както и
справка /л.118-119 от делото/, от която се установява, че в периода 19.02.2016г.-04.04.2016г.
Д. Д. е провела лечение в болничното заведение с диагноза „налудно разстройство“, като
хоспитализацията й е била на доброволен принцип.
По делото е прието заключение по изготвена СППЕ, съгласно което децата са
привързани и към двамата си родители, като връзката с бащата е положителна и
доверителна. Връзката с майката е компрометирана поради затруднената комуникация
между майката и децата, вследствие психичното състояние на майката. Децата не изпитват
тревожност във връзка с отношенията между родителите им, като изпитват тревожност във
връзка със своите отношения с майка им. И двете деца споделят многобройни автентични
лични преживявания, които са ги карали да се чувстват несигурни при майка си, поради
което са пожелали да останат да живеят с баща си. Вещите лица посочват, че майката
коментира негативни неща за бащата пред децата (наблюдавано по време на експертното
изследване), което обаче няма ефект върху децата да се настройват срещу бащата. Няма
данни да се твърди, че бащата настройва децата срещу майка им. Бащата би желал децата да
поддържат контакт с майката и не очерня нейния образ пред децата. В заключението е
посочено, че към настоящия момент децата се чувстват добре при баща си и за тях би било
по-удачно те да продължат да живеят при баща си. Необходимо е контактът с майката да се
възстанови, но първоначално той трябва да бъде мониториран от трети човек (специалист),
който да подпомогне майката да осъществи отново взаимоотношения с децата си, които
няма да бъдат преживявани от тях по травматичен начин. За това ще спомогне провеждането
на подходящо комплексно лечение, включващо медикаменти и психологична подкрепа, като
е препоръчително майката да го осъществи по доброволния начин, както е заключението на
съдебния психиатричен експерт. В съдебно заседание вещото лице А. уточнява, че
преживяванията на децата са автентични и нямат съмнения за настройване. Сочи, че майката
по време на изследването не е била сензитивна към преживяванията на децата, тяхното
емоционално състояние и не е реагирала по подходящ начин. Наложило се е с оглед
състоянието на децата, които били силно разстроени и афектирани да прекратят срещата. Не
е налице физически риск за децата, но ако майката не успее да промени поведението си би
имало емоционален такъв. Според вещото лице И. при майката са налице психотични
преживявания в смисъл на налудна интерпретация, които са в рамките на семейната среда,
като счита, че следва да се проведе лечение, тъй като в противен случай би бил налице риск
за децата.
По делото е проведен разпит на свидетеля Росица Л.ова Д.-майка на Д. Д.. От нейните
свидетелски показания се установява, че след принудителното й лечение са живели заедно,
като Д. Д. от 2020г. започнала често да крещи, вика, избухвали скандали и всяка вечер
викала полиция и говорила как майка й откраднала 15 000 лв. Свидетелства за два случая, в
които ответницата започнала да я удря, единият от които преди две години на 08.03., както и
3
че в продължение на около две седмици ходила със секира вкъщи. Свидетелката посочва, че
Д. Д. не е проявявала агресия към децата, но след влошаване на състоянието й започнала да
им крещи и вика, както и да ги обижда. От 17.04.2022г. ответницата се изнесла от жилището
след скандал, в който започнала да бие своята майка, а предишната вечер отново при
скандал децата се заключили в една от стаите и самите те се обадили на полиция, като
служителите извикали бащата да вземе децата.
От показанията на свидетеля Румен Борисов Донев се установява, че след лечението на
дъщеря му в болница „Св. Иван Рилски“ е живяла при тях, като първоначално състоянието й
било добро, започнала работа, но след това спряла да пие лекарства и започнали да имат
проблеми, като това е от 3-4 години. Свидетелства, че Д. Д. проявявала агресия главно към
майка си, в т.ч. че я е била. Имало е постоянно скандали, като посочва случай, в който
децата сами извикали полиция, след което баща им ги взел по нареждане на служителите, а
дъщеря му напуснала жилището.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 59, ал. 9 СК относно упражняването на родителските
права:
По така предявения иск в тежест на страните е да докажат, че са родители на децата;
определеният режим на упражняване на родителските права върху децата, режим на лични
отношения и издръжката с влязло в сила съдебно решение; всички обстоятелства, посочени
в исковата молба/насрещната искова молба, които са се изменили след влизането в сила на
решението и обуславят необходимостта от изменение на мерките досежно упражняването
на родителските права върху децата, режим на лични отношения и издръжка/мерките
досежно определения режим на лични отношения.
По делото е безспорно, а и отделено като такова с Определение № 1326/11.01.2023г., че
страните са родители на децата Никълъс С. и Майкъл С. и с решение № 30670/29.01.2019 г.
по гр.д. № 10118/2018 г. на СРС, III ГО, 84 състав, с което е утвърдено споразумение между
страните, е възложено упражняването на родителски права на децата на тяхната майка, при
която децата е определено да живеят, определен е режим на лични отношения на децата и
бащата, както и издръжка в размер на 500 лева месечно.
Спорно по делото е наличието на обстоятелства, водещи до необходимост от
изменение на мерките досежно родителските права, местоживеенето на децата, режима на
лични отношения и издръжката. Съдът намира, че такава необходимост е налице и
предявеният от ищеца Н. Х. С. иск е основателе.
Дадените с ППВС № 1/12.11.1974 задължителни указания на съдилищата относно това
кои са критериите, от които се ръководи съдът при решаване на въпроса на кой от
родителите да се предостави упражняването на родителските права при спор между тях, са
релевантни и при действието на действащия СК от 2009 г. /който закрепва и нормативно
някои от посочените в Постановлението критерии в чл. 59, ал. 4 СК/, и са възпроизведени в
редица решения по реда на чл. 290 ГПК. От значение за определяне на мерките за
упражняване на родителските права е съвкупността на обстоятелствата на всеки отделен
случай, като водещ принцип е предоставяне на най-пълна защита на интересите на детето
/Решение № 159 от 9.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6884/2014 г., III г. о., ГК/. Кой е най-
добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от
ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката кой да упражнява
родителските права. Именно за да охрани този интерес съдът съобразява възпитателските
качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да
отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите
4
и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Съдът е
длъжен да обсъди всички тези, а и други съществени за упражняването на родителските
права обстоятелства (ако има такива) поотделно и в съвкупност и да обоснове как те се
отнасят към интереса на детето /Решение № 58 от 12.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6073/2013
г., IV г. о., ГК/.
В случая съдът намира, че най-добрият интерес на децата налага упражняването на
родителските права върху тях да се предостави на бащата. От събраните по делото
доказателства /епикризи, справки, свидетелски показания/ безспорно се установява, че в
периода 19.02.2016г.-04.04.2016г. Д. Д. е провела лечение в болничното заведение с
диагноза „налудно разстройство“, като е била хоспитализирана. Установява се, че след
лечението състоянието й е било добро, но впоследствие след като преустановила приема на
лекарства състоянието й се е влошило. В периода, в който живеела със своите родители и
децата често избухвали скандали, провокирани от нея, видно от показанията на нейните
родители, които съдът кредитира като обективни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Д. Д. е проявила
агресия и към своята майка, което освен от показанията на свидетелите се потвърждава и от
приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение. Следва да се вземе предвид и че
двамата свидетели описват случай, в който децата сами са потърсили полиция, заради
поведението на майка им, като по нареждане на органите на реда бащата е взел децата при
себе си.
За необходимостта родителските права върху децата да упражнява бащата, съдът
отчита и приетото по делото заключение по комплексната СППЕ, което следва да се
кредитира като компетентно и обективно дадено. Според вещите лица връзката на децата с
майката е компрометирана поради затруднената комуникация помежду им, вследствие
психичното състояние на майката, децата са тревожни в отношенията си с нея и споделят за
автентични преживявания, които са ги карали да се чувстват несигурни, докато връзката с
бащата е положителна и доверителна и децата желаят да живеят с него. Следва да се
отбележи още, че според вещото лице А. майката по време на изследването не е била
сензитивна към преживяванията на децата, тяхното емоционално състояние и не е реагирала
по подходящ начин, като се е наложило с оглед състоянието на децата, които били силно
разстроени и афектирани да прекратят срещата. В заключението е посочено, че към
настоящия момент децата се чувстват добре при баща си и за тях би било по-удачно те да
продължат да живеят при него.
На следващо място съдът отчита и капацитетът на бащата да полага грижи за
отглеждането и възпитанието на децата. Не се установи по делото нежелание или
невъзможност от негова страна да прави това, като децата се намират доброволно при него.
Преди иницииране на настоящото производство същият е плащал регулярно издръжка и
отделял средства за децата. Според заключението на вещите лица бащата би желал децата да
поддържат контакт с майката и не очерня нейния образ пред децата, като няма данни да ги
настройва срещу нея.
Следва да се вземе предвид и възрастта и полът на децата, като същите се намират в
началото на пубертета. Децата не се намират в невръстна възраст, заради което да се
нуждаят преимуществено от майката. Отделянето им от бащата и преместването им при
майката към настоящия момент би се отразило негативно върху тяхното емоционално
състояние.
От значение е и обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства, от
които се направи извод за финансовата обезпеченост на майката на децата. От
представеното по делото копие на трудова книжка се установява, че на последното си
работно място е работила два дни, като през значителен период от време през 2022г. е била
безработна, видно от приложената справка от НОИ. Въпреки финансовото положение на
5
родителя да не е единственият критерий, от който да се определя при кого е в интерес на
децата да живеят, съдът намира, че това обстоятелство в случая не бива да бъде
пренебрегвано. Не са ангажирани и доказателства, досежно битовите условия, които
майката на децата към настоящия момент може да осигури, като е представен единствено
договор за ипотека върху имот в гр. Перник. Следва да се има предвид, че след лечението на
Д. Д. през 2016г. тя живее заедно със своите родители в гр. Нови Искър, а не в
самостоятелно жилище, като е напуснала домa на своите родители.
От изложеното съдът намира, че не е в интерес на децата да бъдат отглеждани от
тяхната майка.
В заключение съдът намира, че децата следва да бъдат отглеждани и възпитавани в
близка и топла за тях среда, където се чувстват сигурни и обичани. За да се съхрани
психичното здраве и нормалното развитие на децата, е необходимо те да имат пълноценен
контакт и с двамата си родители. В случая е нарушен контакта с майката, поради което е
необходимо той да бъде възстановен. В ситуация на фактическа раздяла на родителите като
партньори е важно те да успеят да намерят начин да продължат да зачитат правото на децата
да имат лични отношения с другия родител. В настоящия случай бащата трябва да подкрепи
и насърчи децата да осъществяват контакт с майка си, като оказва необходимото съдействие
нарушената връзка майка-синове да бъде възстановена с помощта на необходимите
специалисти.
При тези съображения съдът при преценката си по чл.59, ал.9, вр.чл.127, ал.2 СК
приема, че в интерес на децата е упражняването на родителските права да бъде предоставено
на бащата.
Относно местоживеенето на децата:
Съдът следва да определи и местоживеенето на децата. Под „местоживеене” се има
предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от родителите, при роднина,
близък или трето лице), а не задължава съда да определи конкретен адрес на пребиваване,
доколкото нормата не борави с термина „адрес”, чието съдържание е определено от Закона
за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл.59, ал.2 СК, където за
решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че съдът решава
„при кого от родителите да живеят децата”.
Съгласно чл.126, ал.1 СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят
заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно”. Не се установиха важни
причини децата да живеят отделно от своя баща, който ще упражнява родителските права,
поради което местоживеенето им следва да се определи при него.
Относно мерките за лични отношения:
Съгласно чл.127, ал.2, изр.І СК съдът следва да определи мерки по упражняването на
родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права спрямо детето при условията на чл. 59 СК. Настоящият състав приема,
че всеки един от родителите трябва да е част от активния живот на всяко едно от децата, за
които е важно да виждат редовно и двамата си родители. С оглед предоставянето
родителските права и определяне местоживеенето на децата Никълъс и Майкъл при техния
баща, на майката следва да се определи подходящ режим на лични контакти, който е в
интерес на децата, а именно два пъти месечно в присъствието на трето лице специалист,
като за осъщетсвяване на режима майката може да се обърне към ДСП за насочване към
конкретна социална услуга.
За да определи този режим съдът взе предвид заключението на вещите лица, а именно, че е
необходимо контактът с майката да се възстанови, но първоначално той трябва да бъде
мониториран от трети човек (специалист), който да подпомогне майката да осъществи
отново взаимоотношения с децата си, които няма да бъдат преживявани от тях по
6
травматичен начин. Този трети човек, който да участва в срещите между майката и синовете
й следва да е извън семейството, защото по делото безспорно се установи, че Д. Д. и
роднините й са налице конфликти. Същевременно, за да се гарантират правата на децата,
съдът следва от една страна да осигури безопасността им, включително и като изключи
всички възможни рискове, в т.ч. емоционални такива, а от друга страна да осигури
възможност на децата да възстановяват и заздравят връзката с майка си, която е съществена
за развитието им като личности.
Относно издръжката на децата:
По делото е предявена претенция за издръжка на детето в размер на по 180 лв. месечно
за всяко дете. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се установяват от самия факт
на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално.
Издръжката се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са и в негова полза. Съобразно разпоредбата
на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я
дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна
заплата (чл. 142, ал. 2 СК). С оглед установеното по делото относно доходите на Д. Д. и
претендираната издръжка, съдът намира, че Д. Д. следва да заплаща издръжка на децата по
195 лв. месечно.
При определяне на началния момент на присъдената издръжка в полза на Никълъс и
Майкъл, съдът държи сметка, че няма направено изрично искане за началната дата, от която
да се дължи издръжката.
Съгласно т. 18 от Постановление № 5/16.11.1970 г., Пленум на ВС, при промяна на
упражнението на родителските права по иск по чл. 29, ал. 2 СК отм. (сега чл. 59, ал. 9 СК),
началният момент на така опредЕ.та издръжка започва от привеждането в изпълнение на
решението.
Следва да бъде постановявано предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката – арг. чл. 242, ал. 1 ГПК.
По разноските:
Предвид характера на производството на спорна съдебна администрация съдът намира,
че разноски не следва да бъдат присъждани – същите остават в тежест на страните така,
както са направени /в този смисъл и определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д. №
3423/2015 г. на ВКС, ГК, I г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/. Ищците по иск
за издръжка са освободени от държавна такса, поради което съгласно чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса върху
иска по чл. 143, ал. 2 СК - в размер общо на 280,80 лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал. 9 СК определените с Решение № 30670 от
29.01.2019г. по гр.д. № 10118/2018г. по описа на СРС, 84 състав, мерки относно
упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и
издръжката на децата Никълъс С., ЕГН: ********** и Майкъл С., ЕГН:**********, като:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата
7
Никълъс С., ЕГН: ********** и Майкъл С., ЕГН:********** на техния баща Н. Х. С., ЕГН:
**********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата Никълъс С., ЕГН: ********** и
Майкъл С., ЕГН:********** при техния баща Н. Х. С., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката Д. Р. Д., ЕГН: ********** и
децата Никълъс С., ЕГН: ********** и Майкъл С., ЕГН:**********, както следва: два пъти
месечно по четири часа, като срещите се осъществяват в Детски контактен център, адрес:
гр. София, кв. "Хиподрума", ул. "Юнак" 24, ет. 4, офис 1, телефон: ********** и
**********, email: opendoor_centre@hotmail. bg - Златка Мачева. Контактите следва да се
осъществяват в ден и час, определени от г-жа Златка Мачева или посочен от нея експерт,
освен ако психолог прецени, че срещите биха навредили на децата, като следва
предварително да уведоми страните за продължителността на съответните срещи.
ОСЪЖДА Д. Р. Д., ЕГН: **********, да заплаща на основание чл. 143, ал.2 СК на
Никълъс С., ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител Н. Х. С., ЕГН:
**********, месечна издръжка в размер на 195 лв., считано от привеждането в изпълнение
на решението за родителските права, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Д. Р. Д., ЕГН: **********, да заплаща на основание чл. 143, ал.2 СК на
Майкъл С., ЕГН:**********, чрез неговия баща и законен представител Н. Х. С., ЕГН:
**********, месечна издръжка в размер на 195 лв., считано от привеждането в изпълнение
на решението за родителските права, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в
частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Д. Р. Д., ЕГН: ********** да заплати в полза на Софийския районен съд
сумата от 280,80 лв., представляваща държавна такса върху издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8