РЕШЕНИЕ
№ 1596
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Е. Ил. Калончева
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20215300102420 по описа за 2021 година
Ищцата Е. Т. Д. с ЕГН **********, от гр. ************, Дом за стари хора
„**********“, представлявана от пълномощника й адвокат Н. Ч. З., твърди, че
посредством договор, сключен във формата на Нотариален акт за прехвърляне на
Н.вижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане № 47, том І, рег. № 2775,
дело № 47 от 2018 г. на М. П. – нотариус рег. № *** по регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив, е прехвърлила на вдовицата на
покойния си син Р. Т. Д. собствените си ¾ ид. ч. от правото на собственост върху :
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 56784.523.2144.1.8 по
Кадастрална карта и кадастралните регистри на град Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18- 48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.523.2144, с адрес на имота: град *********************************; със
застроена площ от 95.96 кв. м.; с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1; стар идентификатор: няма; при граници на
самостоятелния обект: на същия етаж 56784.523.2144.1.9 и 56784.523.2144.1.11, под
обекта: няма, над обекта: 56784.523.2144.1.22; ведно с избено помещение № 58 прим с
площ от 3.05 кв. м.; ведно с 0.865% идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху терена; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор № 56784.523.960.1.25 по Кадастрална карта и кадастралните регистри
на град Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18- 48/03.06.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56784.523.960, с адрес на имота: град
*********************, със застроена площ от 15.02 кв. м.; предназначение на
самостоятелен обект: хангар, депо, гараж; брой нива на обекта: 1; стар идентификотор:
няма; при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: 56784.523.960.1.24 и
1
56784.523.960.1.26, под обекта: няма, над обекта: няма, ведно с 1.599% идеални части
от общите на сградата и правото на строеж върху терена, срещу което
преобретателката се е задължила „ …. да гледа и издържа прехвърлителката до края на
живота й, като й осигури спокойни старини…“ Твърди се още, че към датата на
сключването на договора ищцата е била с влошено здравословно състояние, изискващо
ежедневни грижи, което е било известно на ответницата, но въпреки това след
сключване на договора, продължавайки да живее в жилището на ул. „********“ № ** с
оглед на запазеното си право на ползване върху гореописаните обекти, последната
продължила да заплаща сама стойността на битовите разноски и такси за апартамента,
а също и на необходимите й лекарства, без да получава обичайните и характерни за
този вид договори грижи и отношение, поради което на 09.10.2019 г. ищцата
постъпила в Дом за стари хора „**********“ – гр. **********, където живее и към
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.09.2021 г., към която неизпълнението
на задълженията по договора продължава. Въз основа на така очертаната фактическа
обстановка ищцата моли съда да постанови решение, с което да развали договора за
прехвърляне на Н.вижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане. Претендира
присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 87, ал. 3 Закон за задълженията и договорите.
Ответницата Р. Т. Д. с ЕГН **********, от гр. *************************,
оспорва предявения иск, като твърди, че : след смъртта на съпруга си – син на ищцата,
на **.**.**** г., останала да живее в апартамента – обект на договора, заедно със
свекърва си, като помежду им не са съществували проблеми, общуването им било в
дух на разбирателство, тя я познава добре, знае какви неща обича и нещата, които не
харесва, а също и за здравословното й състояние; след като се запознала с настоящия си
партньор П. И. ищцата не се противопоставила на връзката им и тя именно настояла
той да заживее с тях в апартамента на ул. „********“; след смъртта на съпруга си
ответницата продължила да се грижи за ищцата така, както го правела и преди –
помагала й, поради здравословното й състояние навсякъде ходела с нея, включително и
до пощата, откъдето получавала пенсията си, те никога нямали търкания и пререкания
кой кога е платил режийни разходи, кой е пазарувал, винаги се грижела за нея с най-
добрата възможна грижа, общувайки с нея в писмен вид поради глухотата й;
решението на ищцата да постъпи в старчески дом било изненадващо за ответницата,
като първата настоявала да не се споделя с никого тази информация; ответницата
направила доста опити да разубеди свекърва си да не постъпва в дома, но последната
била непреклонна, поради което решила да уважи мнението и желанието й, мислейки,
че по този начин ще направи най-доброто за нея, тъй като все пак в дома ще има
постоянно присъствие на медицинско лице, ще има възможността да комуникира с
хора на близка до нейната възраст, ще има социални контакти, които до момента се
ограничавали с нейното и на приятеля й присъствие; след постъпването на ищцата в
дома ответницата продължила да проявява нужното внимание и грижи към свекърва
си, посещавала я многократно, молела я да се върне в жилището, но без резултат,
предлагала да й оставя пари за заплащане на разходите в дома, но тя отказвала, носела
от любимите й ястия и храни, но постепенно ищцата започнала да отказва да взема
донесеното, като с така описаното й цялостно поведение ищцата не оказвала
необходимото съдействие за изпълнение на задълженията на ответницата по договора,
с оглед на което последната моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните
2
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Не се спори, че ответницата Р. Д. е съпруга на покойния син на ищцата Е. Д.,
както и че, на 03.08.2018 г. последната прехвърлила собствените си ¾ идеални части от
следните Н.вижими имоти, върху които си запазила правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване на снаха си срещу поето от последната задължение за издръжка
и гледане, а именно : апартамент № 1 със застроена площ от 95.96 кв. м., находящ се на
първи жилищен етаж д сградата на ул. „********“ № ** в гр. Пловдив, състоящ се от
две стаи, хол, столова, готварна, баня, пералня, клозет, антре и две тераси,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
56784.523.2144.1.8 по Кадастрална карта и кадастралните регистри на град Пловдив,
одобрени със Заповед № РД-18- 48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.523.2144, с адрес на имота: град
*********************************; със застроена площ от 95.96 кв. м.; с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1;
стар идентификатор: няма; при граници на самостоятелния обект: на същия етаж
56784.523.2144.1.9 и 56784.523.2144.1.11, под обекта: няма, над обекта:
56784.523.2144.1.22; ведно с избено помещение № 58 прим с площ от 3.05 кв. м.; ведно
с 0.865% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена;
гараж № 24 с площ от 15.02 кв. м., представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор № 56784.523.960.1.25 по Кадастрална карта и
кадастралните регистри на град Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-
48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.523.960, с
адрес на имота: град *********************, със застроена площ от 15.02 кв. м.;
предназначение на самостоятелен обект: хангар, депо, гараж; брой нива на обекта: 1;
стар идентификотор: няма; при граници на самостоятелния обект: на същия етаж:
56784.523.960.1.24 и 56784.523.960.1.26, под обекта: няма, над обекта: няма, ведно с
1.599% идеални части от общите на сградата и правото на строеж върху терена, който
договор е сключен във формата на Нотариален акт за прехвърляне на Н.вижими имоти
срещу задължение за издръжка и гледане № 47, том І, рег. № 2775, дело № 47/2018 г. на
М. П. - Нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие - Районен
съд – Пловдив, вписан в Служба по вписванията - Пловдив вх. рег. № 26204/03.08.2018
г., Акт № 6, том 71, дело № 14213/18 г., заверен препис на който е приет като
доказателство по делото.
Ищцата е на ** години, като видно от представените с исковата молба и приети
като доказателства заверени преписи на Експертно решение № 2307 от заседание №
224/29.11.1989 г. на ТЕЛК – Обща и на Рецептурна книжка на хронично болния,
съставляващи официални свидетелстващи документи, тъй като са издадени от
длъжностни лица, в кръга на функциите им и по определени в закона – Закон за
здравното осигуряване и Национален рамков договор за медицинските дейности,
съответно Наредба № 36 за експертизата на трайната нетрудоспособност /обн. ДВ, бр.
69 от 5.09.1975 г., в сила от 1.07.1975 г., с отпаднало основание, бр. 61 от 25.07.2000 г./,
форма и ред, поради което съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК съставляват доказателства за
изявленията пред лицата, които са ги съставили и за извършените от тях и пред тях
действия, в това число и за описаните в документите заболявания, тя е
диагностицирана с : професионално заболяване – ***************, ХСБ
/********************/; МСБ /**************/; ***************;
3
****************; ************** а също и е оперирана от ***************.
В унисон с твърденията в исковата молба установява се от приетите като
доказателства заверени преписи на Служебна бележка № 231/09.10.2019 г. и на
Приходни квитанции №№ ****/16.12.2019 г., ***/14.02.2020 г., ***/14.05.2020 г.,
***/15.06.2020 г., ****/11.12.2020 г., ***/15.02.2021 г., ***/15.03.2021 г. и
****/13.08.2021 г. издадени от Дом за стари хора „**********“ – гр. *****, че на
09.10.2019 г. ищцата е постъпила в Дом за стари хора „**********“ – гр. *****, на
който ежемесечно заплаща такси за храна.
По нейно искане се разпитаха и свидетели, според показанията на които :
св. П. К. – съсед на ищцата в периода 2000 г. – 2009 г. : след смъртта на сина си
Е. Д. продължила да живее в апартамента на ул.“********“ № ** със снаха си, след
което последната довела едно момче, което заживяло заедно с тях; известно време след
това ищцата започнала да се оплаква, че има неприятности вкъщи – казвали й : „Ти
нямаш нищо тука, защо си тук? Отивай в старчески дом!“; към 2018 г. Д. не била
толкова зле – можела да се грижи за себе си, имала висока пенсия, пазарувала, плащала
сметките, но в момента има нужда от помощ – има ******, оперирана е от ****,
жлъчката й я няма, има високо кръвно налягане, трепери; от три години тя е в
старчески дом; свидетелката чула от съседи, че преди да отиде в дома снаха й
приятелят й я изгонили една вечер, тя се разплакала и излязла навън на една пейка,
където я намерили младежи, я намерили и извикали полиция;
св. В. С. С. – домуваща в Дом за стари хора „**********“ – гр. ********** от 7
години : Е. дошла в дома през есента, преди три години и се сприятелила със
свидетелката, с която живеели през стая; разказала й, че след като починал синът й
снаха й довела мъж в апартамента, в който живеели и след известно време започнали
да й казват : „Отивай си, умри. Ти вече нямаш нужда от жилище, отивай на старчески
дом!“; Е. е много болна, пада много често; едно момиче идва да й помага, като й взема
дрехите да пере, води я по лекари, купува й лекарства; пенсията й е достатъчна за
поемане на разходите й, но има нужда от грижи, сама не може да се гледа; миналото
лято жена и мъж идвали да търсят Е., но тя не била добре и не отишла да ги види.
Показанията на свидетелите са безпротиворечиви, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства,
поради което съдът ще ги вземе предвид в тяхната цялост при формиране на извода си
относно спорното материално право.
В единственото проведено по делото открито съдебно заседание
пълномощникът на ищцата представи и се приеха като доказателства две бележки
ксерокопирани на бял лист формат А4, заверен от него, със следното съдържание : „Р.,
ако тръгне с мен няма да се грижи за теб изобщо.“; „Вземи умри и ни се отърви от
мъките“.
Тези две бележки са частни свидетелстващи документи, като поради
обстоятелството, че не са подписани не се ползват с формална доказателствена сила,
поради което въз основа на същите не би могло да се приеме за доказано твърдението
на ищцата, че съдържащите в тях изявления са направени от приятеля на ответницата,
а още по-малко да се правят изводи за тяхното отношение към прехвърлителката.
До датата на приключване на съдебното дирене по делото ответницата не
ангажира доказателствени средства за установяване на сочените в исковата молба
твърдения за полаганите от нея след сключването на договора грижи, включително и
след постъпване на ищцата в дома за стари хора, а също и за неоказаното от последната
4
съдействие на преобретателя за изпълнение на задълженията по договора.
Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане
създава общ живот на страните и изисква от тях съответно взаимни отношения.
Поетото от преобретателя по него задължение е Н.елимо и такова с продължително
изпълнение, от което следва, че преобретателят следва да върши постоянно потребното
за пряко задоволяване на нуждите за живота на прехвърлителя.
Според трайната съдебна практика : когато кредиторът по алеаторния договор
неоправдано не приема изпълнението по договора, което му се предлага от длъжника,
последният е длъжен да трансформира задължението си в парично, като плаща на
кредитора съответна сума, евентуално поиска от съда да определи размера й; в
хипотезата, когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи
в натура, той се поставя в забава, което позволява задължението за издръжка да се
изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна
невъзможност на длъжника; ако кредиторът изпадне в забава според чл. 96, ал. 1 ЗЗД
длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но
продължава да бъде в неизпълнение; неприемането, съответно неоказването на
съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за
издръжка, тъй като такава може да се осигурява според обстоятелствата в натура или в
пари и ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за
изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи
изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация /решение № 439 от
22.12.2011 г. на ВКС на РБ, ІІ г. о, ГК по гр. д. № 90 от 2011 г.; решение № 178 от
20.06.2012 г. на ВКС, III г. о., ГК по гр. д. № 1542 от 2011 г./
В отклонение от дължимото по алеаторния договор и от горните постановки е
поведението на ответницата след 09.10.2019 г.
Въз основа на събраните по делото и коментирани в предходното изложение
доказателства съдът приема за установено, че : от посочената дата ищцата е напуснала
съвместно обитаваното с ответницата и приятеля й жилище, върху което е запазила
правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване, като е постъпила в Дом за стари
хора „**********“ – гр. **********, където живее и към датата на приключване на
съдебното дирене – 15.11.2022 г., като през този период по делото липсват данни
страните да са поддържали контакти; получаваният от ищцата доход от пенсия е
достатъчен за покриване на екзистенциалните й потребности, но поради напредналата
й възраст и Н.обро здравословно състояние тя се нуждае от грижи, каквито не само не
са полагани от месец октомври 2019 г., а не са и предлагани от ответницата, като те са
поети от трето лице.
Дори и в съответствие с твърдението на ответницата да се приеме, че противно
на желанието й ищцата е постъпила в дома за стари хора, то този неин акт не е
освободило преобретателката да издържа и да се грижи за прехвърлителката след
09.10.2019 г., като в случай, че последната неоправдано е отказвала да приеме
изпълнение по договора, то ответницата е следвало да поиска трансформация на
задължението си. Това е сторено едва в хода на производството по делото, повече от
две години по-късно, през който период липсва каквото и да е изпълнение по договора
от нейна страна.
Вън от горното по силата на договора за преобретателя е възникнало
задължение да проявява към кредитора и етично поведение, но същевременно от
показанията на свидетелите се установява, че малко след сключване на договора
5
ответницата е започнала да се държи неуважително към ищцата, като й казвала, че вече
няма жилище и да отива в старчески дом, а дори веднъж я изгонила от апартамента.
Най-вероятно, тъй като прехвърлителката е разполагала с достатъчно средства, именно
това поведение на ответницата я е принудило от месец октомври 2019 г. да заживее в
Дом за стари хора „**********“ – гр. *******.
В обобщение съдът приема, че независимо от обстоятелството, че както към
датата на прехвърляне на имота, така и след това у ищцата не е била налице
необходимост от средства, то тя се е нуждаела от грижи, каквито не са и осигурявани
от ответницата в един продължителен период от повече от три години. Следователно
налице са предпоставките на чл. 87, ал. 1 във връзка с ал. 3 ЗЗД – виновно
неизпълнение на задълженията по алеаторния договор от страна на преобретателя,
поради което искът за развалянето му следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищцата разноски по производството в размер на 705.58 лв., от които : : 660.78 лв.
държавна такса по производството; 5 лв. държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение; 36 лв. държавна такса за издаване на преписи; 5.80 лв. банкови такси за
превод.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата на адвокат Н. Ч. З. следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение за оказаната на ищацата безплатна правна
помощ и съдействие по настоящото дело в размер на 5936.28 лв., определен в
съответствие с чл. 7, ал 2, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на база цената на иска от 66 078.45 лв., за заплащането на която сума
на адвокат З. ответницата следва да бъде осъдена.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ сключения на 03.08.2018 г. между Е. Т. Д. с ЕГН **********, от гр.
************, Дом за стари хора „**********“, от една страна и от друга - Р. Т. Д. с
ЕГН **********, от гр. ************, ул. „********“ № *********, договор във
формата на Нотариален акт за прехвърляне на Н.вижими имоти срещу задължение за
издръжка и гледане № 47, том І, рег. № 2775, дело № 47/2018 г. на М. П. - Нотариус с
рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд – Пловдив,
вписан в Служба по вписванията - Пловдив вх. рег. № 26204/03.08.2018 г., Акт № 6,
том 71, дело № 14213/18 г., по който Е. Т. Д. е прехвърлила на Р. Т. Д. собствените си
¾ идеални части от следните Н.вижими имоти, върху които си е запазила правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване срещу поето от последната задължение за
издръжка и гледане, а именно : апартамент № 1 със застроена площ от 95.96 кв. м.,
находящ се на първи жилищен етаж д сградата на ул. „********“ № ** в гр. ********,
състоящ се от две стаи, хол, столова, готварна, баня, пералня, клозет, антре и две
тераси, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
56784.523.2144.1.8 по Кадастрална карта и кадастралните регистри на град Пловдив,
одобрени със Заповед № РД-18- 48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.523.2144, с адрес на имота: град
*********************************; със застроена площ от 95.96 кв. м.; с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1;
6
стар идентификатор: няма; при граници на самостоятелния обект: на същия етаж
56784.523.2144.1.9 и 56784.523.2144.1.11, под обекта: няма, над обекта:
56784.523.2144.1.22; ведно с избено помещение № 58 прим с площ от 3.05 кв. м.; ведно
с 0.865% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена;
гараж № 24 с площ от 15.02 кв. м., представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор № 56784.523.960.1.25 по Кадастрална карта и
кадастралните регистри на град Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-
48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.523.960, с
адрес на имота: град *********************, със застроена площ от 15.02 кв. м.;
предназначение на самостоятелен обект: хангар, депо, гараж; брой нива на обекта: 1;
стар идентификотор: няма; при граници на самостоятелния обект: на същия етаж:
56784.523.960.1.24 и 56784.523.960.1.26, под обекта: няма, над обекта: няма, ведно с
1.599% идеални части от общите на сградата и правото на строеж върху терена.
ОСЪЖДА Р. Т. Д. с ЕГН **********, от гр. ********, ул. „********“ № **, ет.
*, ап. *, да заплати на Е. Т. Д. с ЕГН **********, от гр. ************, Дом за стари
хора „**********“, сумата 705.58 лв. /седемстотин и пет лева и петдесет и осем
стотинки/ лв. разноски по производството.
ОСЪЖДА Р. Т. Д. с ЕГН **********, от гр. ********, ул. „********“ № **, ет.
*, ап. *, да заплати на адвокат Н. Ч. З. от АК – Пловдив, ЛНА **********, със
служебен адрес – гр. **********, сумата от 5936.28 лв. /пет хиляди деветстотин
тридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/ адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца по гр. д. № 2420 по описа на
Окръжен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2021 г. Е. Т. Д. с ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7