№………................../………2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка
Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно
гражданско дело № 452 по описа за 2020г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба на „Eнерго Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна ,бул. „Вл.Варненчик“, №
258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С.С., Яна М.Димитрова и Георги Коршия,
чрез адв. М.Л., против решение № 5605/10.12.2019г. по гр.д. № 12758/2019г. на
7-ми състав на ВРС, с което е прието за установено, че ищецът А.С.С., ЕГН ********** с адрес *** не дължи на ответника „Eнерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 сумата от 4191,48лева, представляваща стойност на
служебно начислена ел. енергия за минал период 05.07.2017г.- 04.07.2018г. за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Априлов” № 17, ап. 6,
с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена
фактура № **********/25.07.2019г, на основание чл. 124, ал.1 ГПК и „Eнерго Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
Варна Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 да заплати на А.С.С., ЕГН **********
с адрес ***, ап.4 сумата от 697,66лева,
представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Считайки
обжалваното решение за неправилно, необосновано и в разрез със събрания в хода
на процеса доказателствен материал, по изложените във въззивната жалба
съображения за това, се моли да бъде отменено и постановено друго с което
исковата претенция бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторените
разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение в случай, че надхвърля нормативния минимум, определен
в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от А.С.С., ЕГН ********** с адрес ***.06.2020г.
„Енерго Про Продажби” АД, чрез адв. В.М.поддържа въззивната си жалба.
Въззивното дружество възразява за прекомерност на заплатенвото от насрещната
страна адвокатско възнаграждение. В писмена молба №15399/15.06.2020г.
въззиваемият А.С.С., чрез адв. В.Г. оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на сторените във въззивното производство
разноски. Възразява за прекомерност на заплатенвото от насрещната страна
адвокатско възнаграждение, в случай, че надвишава минималното такова, определено
с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В исковата си молба А.С.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. В.Г. се моли да
бъде прието за установено, че не дължи на „Енерго про Продажби” АД сумата от 4191,48лева, представляваща стойност
на служебно начислена ел. енергия за минал период 05.07.2017г.- 04.07.2018г. за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Априлов” № 17, ап. 6, с
абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена
фактура № **********/25.07.2019г, на основание чл. 124, ал.1 ГПК. Претендира сторените
разноски. Оспорва дължимостта на
посочената сума, понеже не му е било доставено и не е потребил такова количество ел.енергия. Оспорва констатациите, обективирани в КП № 1104369/04.07.2018г. Действията
на ответника при извършване на проверката, довели до съставянето на КП от „ЕРП Север” АД не почиват
на законов регламент.
В
срока за отговор ответното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. В.М.оспорва
иска. Излага подробни съображения за
неоснователността на претенцията. Не оспорва обстоятелството, че
страните са обвързани от договор за продажба на ел. енергия, а също и че на 04.07.2018г.
е извършена техническа проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във
връзка с правилността на корекционната процедура, извършена съобразно правилата
на чл. 50 от ПИКЕЕ. Твърди се, че е извършена проверка на средството за
измерване при която са снети показанията на електромера. От тях в тарифен
регистър 1.8.3 са установени 22515кВтч при извършеното софтуерно прочитане на
съхранява в паметта на регистъра информация. Твърди, че това количество
ел.енергия е реално доставена и потребена от абоната ел.енергия, останала
неотчетен и незаплатена. Излага се, че при проверката на СТИ са спазени задълженията на ответника
посочени в общите условия. Претендира присъждане на сторени разноски.
За да се произнесе съдът им предвид следното
от фактическа страна:
Видно от констативен протокол № 1104369/04.07.2018г.
служители на „ЕРП Север“ АД са извършили проверка на средството за търговско измерване
отчитащо електроенергията доставяна в горепосочения обект на потребление.
Електромерът, отчитащ потребяваната в обекта на ищеца електроенергия е
демонтиран и изпратен за проверка в БИМ в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба №507650.
Протоколът е изготвен в отъствието на абоната и подписан от съставителите и двама
свидетели.
За резултатите от
метрологичната проверка е съставен констативен протокол № 1680/15.07.2019г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел Варна, в който е отразено, че изследваният електромер е
получен в плик, пломбиран с пломба № 507650. При софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера. Не е осъществяван достъп до
вътрешността му. Констатирано е наличие на преминала енергия по тарифа Т3 от 22515.3кВтч,
която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
Със становище от 24.07.2019г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „ЕРП Север“АД, въз
основа на констативен протокол от метрологичната проверка № 1680/15.07.2019г. е одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия за
периода от 05.07.2018г.
до 04.07.2018г. в размер на 22515кВтч общо, по
клиентския и абонатния номер водени на Андрия С.С..
Ответното дружество е
остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като е издало фактура № **********/25.07.2019г.
за сумата от 4191.48 лева, с получател Андрия С.С..
Пред първоинстанционният
съд е изслушано
заключение по допуснатата СТЕ. В заключението е посочено, че към датата на проверката уредът е бил годно
техническо средство за измерване на ел.енергия. Ел.енергията, натрупана в
регистър 1.8.3 в размер на 22515кВтч е отчетена от процесния електромер. Съгласно
данните по КП № 1680/15.07.2019г. ел.енергията, натрупана в 1.8.3 е отчетена от
процесния електромер. Съгласно данните от същия КП е налице неправомерно
вмешателство в софтуера на процесното СТИ с цел да се пренасочат показания в
следствие на консумирана ел.енергия от видимите на дисплея тарифни зони към
скрития регистър 1.8.3., която ел.енергия не се заплаща. СТИ не съответства на
техническите характеристики. Количеството ел.енергия не е от редовен отчет. Не
е начислена и по методика за корекция на сметка. Измерена е цялата потребена
ел.енергия, но тази натрупана в регистър 1.8.3 не е фактурирана и не е
остойностена през отчетния период. Натрупаната
ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след софтуерно
препрограмиране на СТИ чрез специализирана техника и парола за достъп.
Извършените изчисления са математически точни при цени за отделните периоди,
според определените от КЕВР.
Предвид така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, „Енерго про Продажби” АД следваше да
установи при условията на пълно и главно доказване на валидно правоотношение по
доставка на електроенергия, която не е била измерена, или електроенергия в
повече от отчетеното, както и че е спазен реда за извършване на проверката,
периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно
действие на потребителя, че е използвана правилната методика за определяне на
стойността на така потребеното количество ел.енергия, дължимо на посоченото от
страната основание.
Безспорно е, че ищцата е потребител
на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от Закона за енергетиката и че Общите
условия са влезли в сила по отношение на ищеца.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при
които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на
потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт.
Извършвайки корекцията на сметките,
„Енерго-Про Продажби“ АД е посочило, че намира правно основание в текста на чл.
50 от ПИКЕЕ, послужило като нейно основание.
В чл. 50 от ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Може да бъде прието,
че не е налице тази хипотеза. СТИ не е било
параметризирано да отчита по повече от две тарифи, като при положение,
че абонатът е битов, недоказано е обстоятелството за начина и причината, в
резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3. Вещото лице по изслушаната СТЕ поддържа, че
това се дължи на неправомерно вмешателство в параметризацията на електромера,
но по делото не се установява това, още по-малко да е следствие на виновното
поведение на абоната. Липсват доказателства и за софтуерно прочитане на данните
на електромера в БИМ, съответно установяване, че има извършено препрограмиране
на електромера след монтирането му, още повече, че в протокола за монтиране на
проверявания електромер не е удостоверен монтажа при нулеви показания в
регистър 1.8.3. Не се установява със сигурност, че в БИМ е извършено
натоварване на изследвания електромер, при което да е проверено по кой
регистър/кои регистри се отчита протеклата ел.енергия. Електромерът не е и тип „SMART“ и не е включен в системата за дистанционен отчет, не е възможно да
се провери дали е налице несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея.
В конкретния казус следва да бъде съобразено и това, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ
регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Или, с тази норма законодателят е предвидил, че с
ПИКЕЕ следва да бъдат регламентирани
както процедурата по установяване на неточното измерване, така и последиците
при констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на
съответните мрежи“ са разписани както правила относно реда на извършване на
проверките и тяхното документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл. 45/, така и правила
за коригиране на сметките съобразно причината, довела до неизмерване/неточно
измерване на потребяваната ел.енергия. Целта е да се гарантират правата на
потребителите при реализиране на отговорността им за заплащане на потребената
ел.енергия в хипотезите, в които не следва да се установява виновно поведение
от тяхна страна. Но разпоредбите
на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.). На основание
чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение-в случая 14.02.2017г.
Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47 са
неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 04.07.2018г., тоест след тяхната отмяна. В
същото време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи процедурата
по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Това
обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на
чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които
да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ
/чл.48-чл.51/. Освен това не са ангажирани и доказателства за показанията по
различините тарифи и по-специално Т3 при монтажа на проверявания електромер.
С оглед на изложеното, настоящият
състав намира, че заплащане на допълнително начислената ел.енергия не се дължи.
Предявеният иск е основателен.
Поради съвпадане на изводите на ВОС
с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските.
При този изход на спора в тежест на
въззивното дружество следва да бъдат възложени разноски за въззивното
производства, на осн.чл.78 ал. 1 ГПК в размер на 530.00лв., представляваща размер на заплатеното от С. адвокатско
възнаграждение, видно от договор за правна помощ от 10.03.2020г. и списък по
чл. 80 от ГПК на л. 32 и 33 по делото. Не следва да бъде намалено
възнаграждението, въпреки, че е налице възражение за прекомерност от
процесуалния представител на дружеството, предвид действителната фактическа и правна
сложност на спора, но определения с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в ред до изм. ДВ бр. 45/2020г., в сила от
15.05.2020г., съобразено с датата на договора за правна помощ-10.03.2020г. и
действащата към момента редакция на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 5605/10.12.2019г. по гр.д. № 12758/2019г. на 7-ми състав на ВРС, с което е
прието за установено, че ищецът А.С.С., ЕГН ********** с адрес *** не дължи на ответника „Eнерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 сумата от 4191,48лева, представляваща стойност на
служебно начислена ел. енергия за минал период 05.07.2017г.- 04.07.2018г. за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Априлов” № 17, ап. 6,
с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена
фактура № **********/25.07.2019г, на основание чл. 124, ал.1 ГПК и „Eнерго Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
Варна Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 да заплати на А.С.С., ЕГН **********
с адрес ***, ап.4 сумата от 697,66лева,
представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ”Варна Тауърс-Г”, представлявано от П.С.С., Яна М.Димитрова
и Георги Коршия, да заплати на А.С.С., ЕГН **********
с адрес *** сумата от 530.00лв., представляваща разноски за
въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: