№ 349
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110211788 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на З. Т. Д. срещу Наказателно постановление №
22-4332-009984 от 05.06.2023 г., издадено от „Началник сектор“ в Отдел
Пътна полиция при СДВР, с което са наложени следните административни
наказания: „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева, на основание чл.185 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 20 ал. 1 от
ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В жалбата се оспорва наказателното постановление, като се сочи, че
същото е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но се
представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. В хода на
съдебните прения в писмено становище моли същата да бъде уважена, като
процесното наказателно постановление бъде отменено, като необосновано,
1
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че е опорочена и нарушена
процедурата по издаване на АУАН. Счита, че АУАН е издаден при
неспазване на императивната норма на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, поради което
АУАН не е следвало да бъде издаван, а атакуваното НП е порочно издадено.
Въззиваемата страна не е взела отношение по жалбата.
Разпитан е свидетелят Т. Д. Г., пострадала.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и
взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 17.08.2022 г. около 13:40 часа, в гр. София, на бул. „Цариградско
шосе“ №143 в района на паркинга на магазин „Sport Depot”, като водач на
влекач МАН ТГХ с рег. номер *** поради недостатъчен контрол върху
моторното превозно средство при маневра завиване надясно, допуснал
пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка и модел „Пежо 307“
с рег. номер ***, след което не уведомява органите на МВР по територия.
АУАН е издаден на основание чл. 40, ал.2/ал.4 от ЗАНН, сведение от Т. Д. Г.,
преписка с вх. №Т725/2022г.
На 17.02.2023 г. А.С.С., на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП
при СДВР, съставил акт за установяване на административно нарушение
серия АД бл. № 201852 на основание чл. 40, ал.2/ал.4 от ЗАНН, в който
деянието на нарушителя било квалифицирано като нарушение по чл. 20 ал. 1
и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят не подал писмени
възражения против съставения му акт за установяване на административно
нарушение.
Въз основа на АУАН серия АД бл. № 201852/17.02.2023 г. е издадено и
процесното наказателно постановление.
Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на
производството гласни доказателства - показанията на свидетелката Т. Д. Г.,
както и писмените доказателства: сведение от З. Т. Д. и от Т. Д. Г.,
декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл.
188 от ЗДвП, Протокол за ПТП № 1846912/17.08.2022г. ведно със Скица към
протокола, Докладна записка от 19.08.2022г., придружително писмо на РУ
2
Казанлък Рег, №284Р-1222/12.01.2022, с което изпращат на ОПП при СДВР
пр. вх.№7725/2022г. ведно с декларация по чл. 188 от ЗДвП, Справка картон
на водача и показанията на свидетелите Т. Д. Г. и С.Е. Д.а.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Т. Г., доколкото
същите възпроизвеждат наблюденията й на видеозапис на причиненото
пътнотранспортно произшествие и си кореспондират с изложеното от
свидетелката Д.а и първоначалните сведения, дадени от нарушителя. Съдът
ползва показанията на свидетелката Г. като източник на информация относно
механизма на възникване на произшествието и действията на водача.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетелката С.Е. Д.а, доколкото
същата е потвърдила признание на съпруга си за участие в настъпило
пътнотранспортно произшествие.
Видно от приложена по делото декларация за предоставяне на
информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП от 20.10.2022г. се
установява, че на 17.08.2022г. около 13.40 ч. влекач марка „МАН“, с рег.
номер *** е бил управляван от жалбоподателя З. Т. Д., ЕГН **********.
В сведение от З. Т. Д., дадено на 23.11 същия е описал причиненото от
него пътнотранспортно произшествие на 17.08.2022г., от което става ясно, че
жалбоподателят е направил опит да издири собственика на пострадалия
автомобил, но поради размера на управляваното от него превозно средство и
трафика на мястото на инцидента – локалното на бул. „Цариградско шосе“, се
наложило да тръгне.
В сведение на свид. Т. Д. Г., същата е описала механизма на настъпване
на пътнотранспортното произшествие, посочила е рег.номер на другия
участник в същото, съобщава, че шофьорът е слязъл и видял щетите, като
изложеното кореспондира със свидетелските показания и протокола за
пътнотранспортно произшествие.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, намира от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
3
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. Настоящият съдебен състав, след
извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила
относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление счете, че правилата за компетентност са спазени.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
кръга на компетенциите на актосъставителя А.С., на длъжност „младши
автоконтрольор“ в ОПП при СДВР, съгласно Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи относно материалната
му компетентност и Заповед № 513з-5073/21.07.2015г. на директора на СДВР,
удостоверяваща длъжностното му качество. Наказателното постановление е
издадено в кръга на правомощията на административнонаказващия орган Д.Д.
на длъжност „Началник сектор“ в ОПП при СДВР, оправомощено да издава
наказателни постановления за нарушения по ЗДвП според Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, поради което АУАН и
НП се явяват издадени от длъжностни лица, действали в кръга на своите
компетенции.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН Серия АД бл. №201852 на 17.02.2023г. извън
предвидения в чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя. В случая се доказа, че въз основа на приобщените по делото
доказателства и декларация за предоставяне на информация, във връзка с
разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП от 20.10.2022г. от законния представител на
търговското дружество, собственик на автомобила, актосъставителят е
разполагал с пълна информация за нарушителя и нарушението, доколкото
посочената декларация ясно свидетелства за извършителя на нарушението.
Депозираното от жалбоподателя сведение от 23.11.2023г. е носител на
информация относно обстоятелствата по извършените нарушения, събрана
след като вече е било изяснено извършеното нарушение и е бил открит
извършителя му. В същото сведение не се излагат нови, съществени за
4
съставите на нарушенията обстоятелства. В това отношение съдът отбелязва,
че сведението на Т. Г. е депозирано още на 17.08.2022г. Следва да се
отбележи, че декларацията е изпратена с писмо на РУ Казанлък Рег, №284Р-
1222/12.01.2022г., постъпило в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Поради което съдът счита, че е налице нарушаване на срока по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН, касаещ откриването на нарушителя, което представлява
основание за отмяна на наказателното постановление.
При така установеното нарушение на административно
производствените правила съдът не намира за необходимо да обсъжда
останалите възражения за незаконосъобразност на оспореното наказателно
постановление.
При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от
ЗАНН, приложима в настоящото производство, е предоставена възможност по
искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско
възнаграждение, когато то се явява прекомерно, с оглед фактическата и
правна сложност на делото. От представения договор за правна защита и
съдействие от 09.08.2023г. се установи заплащането на договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Доколкото са наложени две
административни наказания и с оглед актуалната редакция на чл. 18, ал. 2 от
Наредбата за заплащане на адвокатските възнаграждения, според която
възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от наредбата върху
стойността всяка наложена глоба, съдът не намира договореното адвокатско
възнаграждение за прекомерно, поради което въззиваемата страна следва да
бъде осъдена да поеме заплатената сума.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2 от
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-009984 от 05.06.2023
г., издадено от „Началник сектор“ в Отдел Пътна полиция при СДВР, с което
на З. Т. Д. са наложени следните административни наказания: „глоба“ в
размер на 20 (двадесет) лева, на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на
чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и лишаване от
5
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на З.
Т. Д. сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Софийски районен
съд, пред Административен съд - София на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6