Решение по дело №5319/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2151
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20183110105319
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                           17.05.2019 г.       гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                          гражданско отделение

На осемнадесети април                                                   две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Мирослава Иванова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  5319 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-тавр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

            Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,*******, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на К.В.С., ЕГН **********,***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 19088/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 30,30 лв. - общ размер на абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер*******от 07.11.2013г.; 154,14 лв. - общ размер на неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за устройство laptop Lenovo Ideapad G585 от 07.11.2013г.; 13,21 лв. - общ размер на абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги за предпочетен номер *******от 05.08.2014г. за отчетен период 05.06.2015г. - 04.07.2015г. ; 15,65 лв. - общ размер на абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер *******от 05.08.2014г., с отчетен период 05.06.2015-04.09.2015г.; 17,83 лв. - общ размер на абонаментни по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******от 16.08.2014г.; 29,38 лв. общ размер на абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******от 15.09.2014г. с отчетен период 05.06.2015 - 04.09.2015г.; 36,02 лв.- абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******от 15.09.2014г. с отчетен период 05.06.2015-04.09.2015г., индивидуализирани по размер и основание във фактури: № **********/ 05.07.2015г. в размер на 193,79 лв., № **********/05.08.2015г. в размер на 64,03 лв., № **********/ 05.09.2015г. в размер на 64,03 лв., № ********** /05.10.2015г., в размер на 22,52 лв., № **********/05.11.2015г. в размер на 319,97 лв., № **********/ 10.08.2015г. в размер на 5,94 лв. и № **********/ 10.09.2015г. в размер на 11,89 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.12.2017г., до окончателно изплащане на вземането.

 В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Между ищецът и ответникът били сключени договори за далекосъобщителни услуги с предпочетен номер*******от дата 07.11.2013г.; с предпочетен номер *******от дата 05.08.2014г.; с предпочетен номер *******от дата 05.08.2014г.; с предпочетен номер *******от дата 16.08.2014г.; с предпочетен номер *******от дата 15.09.2014г.;  с предпочетен номер *******от дата 15.09.2014г. и Договор за лизинг за устройство laptop Lenovo Ideapad G585 от 07.11.2013г  По тези договори ищецът бил изрядна страна, а ответникът не заплатил дължимото възнаграждение за ползвани услуги и лизингови вноски, за които са издадени фактури с № **********/ 05.07.2015г. в размер на 193,79 лв., № **********/05.08.2015г. в размер на 64,03 лв., № **********/ 05.09.2015г. в размер на 64,03 лв., *******, в размер на 22,52 лв., № **********/05.11.2015г. в размер на 319,97 лв.,  № **********/ 10.08.2015г. в размер на 5,94 лв. и № **********/10.09.2015г. в размер на 11,89 лв. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който оспорва иска. Признава, че между страните е налице облигационна връзка с предмет предоставяне на мобилни услуги по описаните в исковата молба договори и Допълнителни споразумения. Оспорва  да е ползвал описаните в приложените фактури услуги и да е получавал волеизявление за прекратяване на договорите. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д.19088/2017г. по описа на ВРС се установява, че е издадена на заповед за изпълнение в полза на  от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *******  против К.В.С., ЕГН ********** за посочените в исковата молба суми за неплатени телекомуникационни услуги.

От писмените доказателства копия на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******с допълнително споразумение; Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер *******и Допълнително споразумение към него; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;  Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******и допълнително споразумение към него; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******допълнително споразумение към него;  Общи условия на „Т.Б." ЕАД; фактури: № ********** от 05.07.2015г., № ********** от 05.08.2015г., № ********** от 05.09.2015г., № ********** от 05.10.2015г., № ********** от 05.11.2015г., № ********** от 05.12.2015г., № ********** от 10.08.2015г, № ********** от 10.09.2015г., №********** от 10.11.2015г.;  покана за доброволно плащане;  Приложение №1 към Договор №*********/02.07.2015 г. с Мтел, се установява, че:   Между  К.В.С. и  Т.Б.” ЕАД /старо наименование ******* били сключени договори за далекосъобщителни услуги с предпочетен номер*******от дата 07.11.2013г.; с предпочетен номер *******от дата 05.08.2014г.; с предпочетен номер *******от дата 05.08.2014г.; с предпочетен номер *******от дата 16.08.2014г.; с предпочетен номер *******от дата 15.09.2014г.;  с предпочетен номер *******от дата 15.09.2014г. и Договор за лизинг за устройство laptop Lenovo Ideapad G585 от 07.11.2013г. В периода 05.07. - 05.11.2015г. „Т.Б.” ЕАД издало фактури по тези договори за начислени суми за месечни абонаментни такси, предоставени услуги и дължими лизингови вноски.  На 02.07.2015г. тел. № *******бил пренесен по искане на К.В.С. към оператор „Мтел“.

 Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 99 вр. чл. 79. ал.1 вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/.

Искът е допустим, тъй като е подаден в срок, вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и има за предмет част от вземането посочено в заповедта по чл. 410 ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и съществуването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

В настоящия случай присъденото със заповедта вземане се претендира въз основа на договори за доставка на телекомуникационни услуги  с предпочетен номер*******от 07.11.2013г.; с предпочетен номер *******от 05.08.2014г.; с предпочетен номер *******от 05.08.2014г.; с предпочетен номер *******от  16.08.2014г.; с предпочетен номер *******от 15.09.2014г.;  с предпочетен номер *******от дата 15.09.2014г. и договор за лизинг относно движима вещ -  laptop Lenovo Ideapad G585 от 07.11.2013г.

По делото не се спори относно наличието на сключени между страните такива договори.

Спори се за дейстителната доставка на телекомуникационни услуги. В тази връзка съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства /пр. СТЕ/ за изпълнение на  своите задължения по договорите за доставка на телекомуникационни услуги, които са разновидност на договора за изработка, а именно, че е осигурил достъп на абоната – ответник до своята мрежа за претендирания период, и е доставил претендираното времево количество мобилни и стационарни разговори,  и обем на трафични данни. Изрично, дори и в цитираните от ищеца негови общи условия /т.31/ е посочено правото на абоната да оспори по съдебен ред съдържанието на издадените фактури /противното би било и нищожно, доколкото за това право на потребителя не е необходима санкцията на доставчика/, което той е и сторил в настоящото производство. При това положение искът в тази си част е недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Основателен е искът в останалата му част. Налице е валиден писмен договор за лизинг, който носи подписа на ответника и не е оспорен от него. В този договор е удостоверено получаването на лизингованата вещ. Ответникът - лизингополучател не е изложил твърдения, респ. не  е провел доказване да е заплатил уговорените в същия договор месечни лизингови вноски, които се претендират в настоящото производство.

Предвид изхода на спора,  на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси и договор за правна помощ  са в общ размер от  686,71 лв., съразмерно на уважената част от иска – 356,96 лв. Следва да му се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 385лв., съразмерно на предявената и уважена част от иска – 58,15 лв.

На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените от него разноски, за които е представил доказателства на стойност 600 лв. за адвокатско възнаграждение, по отношение на което съдът намира за частично основателно направеното възражене по чл. 78 ал. 5 ГПК като го намаля до 350 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска  - 168,07 лв. и в заповедното производство – 300 лв., съразмерно на непредявената и отхвърлена част от иска – 254,69 лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

Р   Е   Ш  И

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между странитеТ.Б.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,*******  и К.В.С., ЕГН **********,***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 19088/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане ДО РАЗМЕР НА  сумата от:  154,14 лева -  неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за устройство laptop Lenovo Ideapad G585 от 07.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.12.2017г., до окончателно изплащане на вземането,

като ОТХВЪРЛЯ иска за сумите от: 30,30 лв. - общ размер на абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер*******от 07.11.2013г.;   13,21 лв. - общ размер на абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги за предпочетен номер *******от 05.08.2014г. за отчетен период 05.06.2015г. - 04.07.2015г.; 15,65 лв. - общ размер на абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер *******от 05.08.2014г., с отчетен период 05.06.2015-04.09.2015г.; 17,83 лв. - общ размер на абонаментни по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******от 16.08.2014г.; 29,38 лв. общ размер на абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******от 15.09.2014г. с отчетен период 05.06.2015 - 04.09.2015г.; 36,02 лв.- абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******от 15.09.2014г с отчетен период 05.06.2015--04.09.2015г., индивидуализирани по размер и основание във фактури: № **********/ 05.07.2015г., № **********/05.08.2015г., № **********/ 05.09.2015г., № **********/05.11.2015г., № **********/ 05.12.2015г., № **********/ 10.08.2015г. и № **********/ 10.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.12.2017г., до окончателно изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК  К.В.С., ЕГН **********,***  да заплати на Т.Б.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,*******  сумата от  356,96 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 58,15 лева разноски по ч.гр.д.   19088/2017г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Т.Б.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,*******  да заплати на  К.В.С., ЕГН **********,***  сумата от 168,07 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 254,69 лева - разноски по ч.гр.д.   19088/2017г. по описа на ВРС

 

   Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: