РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 05 януари 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 220 по описа за 2014 г. на съда
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС
Постъпила е искова молба от Вх.№1834/26.06..2014
г. от М.И. ***, с която моли за съдействие срещу сина си А.М.И.. Посочва, че не
е доволен от него, защото „принудително ни затваря вратницата на черния двор,
като отворил вратница незаконна към неговата къща и ние не можем да влезем в
черния си двор да си нарежем дървата и да ги приберем на сушина“. Моли да му се
отнемат правата като наследник. След указания на съда уточнява, че иска да бъде
забранено на сина му да влиза в неговия „чер двор“, да ги бие и да ги тормози и
да бъде осъден „да зазида вратницата, незаконно отворена от него“.
В писмения си отговор на
исковата молба ответникът А.М.И. излага, че не съществува правна норма, по
силата на която предварително да бъде лишен от полагащото му се наследство. По
отношение на другото искане излага, че не е негово задължение да премахва
портата, след като ищецът сам я заключва с катинар, като в тази връзка моли
ищецът да бъде задължен да отговори, дали сам заключва вратата, показана на
снимките, приложени към исковата молба.
В съдебните заседания ищецът
се явява лично, поддържа исковата молба. Уточнява, че е собственик на имот с
кадастрален №44327.502.2242 с площ от 483 кв.м., граничещ от две страни с улици
-ул. „Кръгояр“ и ул. „Никола Йорданов“, и с имота на сина му – ответника А.И.. На
общата граница между двата имота ответникът разрушил оградата, изградена от
ищеца, и на нейно място направил врата. В хода на устните състезания моли да
бъде забранено на ответника да влиза в неговия имот и да бъде осъден да
възстанови разрушената от него ограда.
Ответникът – А.И., редовно
призован за първото заседание по делото, не се явява и не се представлява. За
извършването на съдебен оглед на процесния имот, за което ответникът повторно е
призован, също не се явява.
СЪДЪТ, като обсъди събраните по делото доказателства и
съобрази становищата на страните, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представения Нотариален акт №43, том І, дело №9 от
1956 г., издаден от Луковитския народен съдия на 01.10.1956 година, се
установява, че на същата дата И. П. К. продал на М.И. Петков с личен паспорт
№088518, серия СРС, издаден от МВР Луковит, следния недвижим имот: дворно място
от 430 кв.м., съставляващо парцел І в кв. 22 по плана на гр. Луковит, при
съседи: улица, парцел ХІІІ и парцел ХІV.
По силата на Нотариален акт №57, том І, дело №114 от
1964 г. М. Иван Качемилски с личен паспорт №088518, издаден от МВР Луковит,
закупил при равни права лично за себе си и за двете си малолетни деца – А. и И.
М. И. К., следния недвижим имот: дворно
място със стара жилищна сграда в него в гр. Луковит около 260 кв.м.,
съставляващо парцел ХІV в кв. 22 на града, при съседи: улица „Н. Й.“, И. Ц. Ч.,
И. И.К. и М.И.К..
От представената скица с №317/14.08.2014 г., издадена
от отдел РУТ при Община Луковит е
видно, че в имота, представляващ парцел І-2242, в кв. 67 по регулационния план
на гр. Луковит, одобрен със Заповед №318/1998 г., има 2 МЖ – масивни жилищни
постройки, 1 МС – масивна селскостопанска и една временна постройка, означена
графично с пунктирни линии. УПИ І-2242 е отразено, че граничи с УПИ ХІХ – 2241.
В скицата е отбелязано, че това е имотът, описан в Нот.акт №43, т. І, д. 93/1956
г., записан на И. М. К., съответстващ на ПИ №44327.502.2242 по
Кадастралната карта.
По делото е представена и скица №16576/10.05.2011 г.,
издадена от СГКК Ловеч, в която са посочени характеристиките на поземлен имот с
идентификатор №44327.502.2242 (2242) и същият е отразен графично. От текстовата част
на скицата се установява, че имотът се намира на ул. „К.“ №11 в гр. Луковит,
площта му е 483 кв.м, по предходния план това е бил имот №2242, а като
собственик на имота е записан М.И.К., въз основа на Нотариален акт №43, том І,
дело 93 от 01.10.1956 г., издаден от Районен съд Луковит.
От графичната част се
установява, че североизточната граница на имота е ул. „Н. Й.“, източната –
улица имот 9510, южната – имот 2243, а югозападната – имот №2241, като на
самата граница е разположена сграда №7, разположена в имот 2241. В процесния
имот №2242 са означени три сгради №1, 2 и 3, като последната е разположена в
югозападната част на имота, на границата с имот №2241 и имот №2243.
От удостоверение за данъчна
оценка, издадено на 15.08.2014 г. от Община Луковит, се установява, че имотът,
находящ се на ул. „К.“ №11 – УПИ парцел 2242, представляващ земя, второстепенна
постройка – Сайвант, жилище – Къща, Жилище – Лятна кухня, и гараж има общо данъчна
оценка 15 539.60 лева, а стойността на земята е 4 368.30 лева. Като
собственици и данъчно задължени лица са посочени ищецът и М.И. К. при равни
права.
С писмо с Изх. № 11-2010/
09.07.2012 г. Кметът на Община Луковит отговорил на ищеца К., че „проблемите,
цитирани в молбата“ му не са от компетентността на Община Луковит.
На 08.05.2013 г. в полза на
ищеца М.И.К. било издадено Разрешение за строеж №22, с което главният архитект
на Община Луковит му разрешил да извърши строителство на плътна ограда в имота
си по НА -43, т.І от 1956 г. на ЛРС, с височина до 2.20 м. между УПИ І (ии327.502.2242)
и УПИ ХІХ.
С писмо с
Изх.№01-4731/27.08.2013 г. Кметът на Община Луковит, във връзка с писмо от ДНСК
– София и жалба на М. К., уведомил ответника А.М.И., че жалбоподателят има
одобрен проект и издадено разрешение за строеж на плътна ограда с височина 2.20
м, изцяло в УПИ І, в кв. 67, за което е необходимо адресата на писмото да не
възпрепятства изграждането на оградата.
От справката, изискана от РУ на МВР Луковит, с
Рег.№297000-9/11.11.2014 г. се установява, че през 2012 г. и 2013 г. ищецът М.
Качемилски е подал 8 жалби срещу сина си А.И., по които били образувани
преписки. Изпратено е архивираната преписка по повод на оградата между имотите
им. От съдържащата се в преписката жалба от 10.07.2012 г. е видно, че ищецът е
правил оплаквания до Началника на РУ на МВР за това, че синът му – ответника,
разбива „вратницата“, премахва поставените тръби и влиза в двора на
жалбоподателя, затова последният моли Началника да спре тези действия на сина
му. В писмените си обяснения по повод на проверката, А.И. заявил, че написаното
от баща му в жалбата е невярно, баща му имал старческа деменция и се заяждал. С
обясненията си А.И. отправил насрещна молба за съдействие към Началника на РУ
на МВР – да предприеме нужните действия баща му да се лекува и да не се
занимава с него, защото му „разваля реномето пред обществото и името, което е
изградил като политически лидер в Общината“.
При извършване на съдебен оглед на процесния имот на
28.11.2014 г., се установи, че в югозападната част на имота на ищеца - ПИ №44327.502.2242, е обособен вътрешен „черен
двор“. Този вътрешен двор е обособен посредством телена ограда, в която има
оставена метална врата, през която се влиза в обособената площ от имота на
ищеца. В срещуположния край на тази мрежа и врата е най-вътрешната част на имот
№44327.502.2242 – границата с имота на ответника №2241. На имотната граница е разположена 2-етажната жилищна
сграда, отразена под №7 в скицата. Светлият отвор между двата съседни имота е с
ширина около 1.20 метра, в която част има втора метална врата, която се отваря
откъм имота на ответника в посока към „черния двор“ в имота на ищеца. На
снимката на л. 25 от делото в близък план се вижда първата врата, разположена
на вътрешната ограда в имота на ищеца, а на заден план се вижда отворена
вратата, разположена на имотната граница между имот №2242 (на ищеца) и имот
№2241 (на ответника). В лявата част на снимката се вижда помощната
селскостопанска постройка, разположена в югозападната част на имот №2242, на
границата с имот №2241 и имот №2243, отразена с №3 на скицата. На
срещуположната граница – североизточната,
откъм ул. „Н. Й.“, „черният двор“ е ограден от втора селскостопанска
постройка, до която има двукрила портална врата, позволяваща преминаването на
автомобил към вътрешния двор.
Към момента на огледа в
„черния двор“ съдът констатира наличието на пернати животни – четири кокошки и
петел.
Констатациите по време на
огледа са отразени окомерно от председателя на състава върху копие от скицата,
издадена от СГКК.
От показанията на
разпитаната свидетелка М.И.К. – на 80 г., съпруга на ищеца и майка на ответника,
се установява, че в края на лятото през 2013 г. тя и съпругът й – ищецът М.
Качемилски, иззидали ограда от тухли откъм имота на сина им, докато той
отсъствал от града. Когато се върнал, ответникът съборил оградата и поставил
металната врата, като започнал да ползва „черния двор“ разположен в техния имот
и където в момента гледал кокошките и петела. Свидетелката дава показания, че
описания по време на огледа „черен двор“ е част от нейния и на съпруга й имот,
но заради сина им, съпругът й се страхува да влиза там.
Съдът се довери на
показанията на свидетелката, като съобрази обстоятелството, че е съпруга на
ищеца, но от друга страна е майка на ответника. Родствената и съпружеската
връзка, налични спрямо двете страни, доведоха до крайния извод, че показанията
й са обективни.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът по чл. 109 ЗС е правен способ за защита на
правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие върху, вещта,
което въздействие ограничава, смущава или пречи на пълноценното използване на
вещта според нейното предназначение.
За уважаването на такъв иск ищецът следва да докаже,
че е собственик на вещта, срещу която твърди, че са насочени действията на
ответника, както и да докаже самите действия, с които се пречи на нормалното
упражняване на правото на собственост. С доклада на делото, изготвен от съда на
основание чл. 146 ГПК, предметът на делото е изяснен и са дадени указания за
това, кои факти подлежат на доказване. От събраните доказателства може да се
направи обоснования извод, че ищецът М. К. е доказал двата главни факта – 1.)
че е собственик на процесния имот с кадастрален идентификатор №44327.502.2242 и
2.) че ответникът А.И. е извършил описаните в исковата молба действия, които
нарушават правото му на собственост върху имота.
Изводът за това, че М. К. се
легитимира като собственик на процесния имот, съдът формира въз основа на
нотариалния акт от 1956 година, в който е обективирана покупката на имота от
ищеца. Макар в нотариалния акт фамилното име на ищеца да е изписано като
„Петков“, съдът намира, че лицето М.И. П. и М.И. К. е едно и също, изхождайки
от това, че друг индивидуализиращ белег на лицата по това време – номера на
личния паспорт на М.И. П. по нотариалния акт от 1956 г., представляващ документ
за самоличност, е идентичен с номера на паспорта на М.И. К., описан в нотариалния акт от 1964 г., по силата на който
е закупен съседния имот, сега собственост на ответника.
Описания имот в нотариалния
акт от 1956 г. съдът прие, че е идентичен с процесния имот. В нотариалния акт е
описан имота, според тогава действалия план. Освен това, имотът е описан с
граници и площ, които при съвкупната преценка с останалите доказателства –
скиците, удостоверението за данъчна оценка и показанията на свидетелката,
формирата у съда пълното убеждение, че парцел І, в кв. 22 (според плана на гр.
Луковит, действал към 1956 г.) е идентичен с парцел І-2242 в кв. 67 според
плана от 1968 г. и с имот с кадастрален идентификатор №44327.502.2242. Тази идентичност е отразена в скицата, издадена
от Общината, а така също и в текстовата част на скицата, издадена от СГКК.
Относно втората предпоставка
– наличието на неправомерно въздействие върху горния имот от страна на
ответника А.И., са ангажирани гласни и писмени доказателства, от които се
установяват две форми на нарушение. Установи се, че ответникът, притежаващ
съседния имот, е смущавал правото на собственост на ищеца, като е навлизал в
„черния“ му двор без разрешение и е ползвал същия, както и че това е мотивирало
ищецът през 2013 г. да изгради плътна ограда от тухли, която по-късно била
разрушена от ответника. Освен че се установяват тези минали въздействия – на
ползване и на разрушаване, съдът установи, че и към момента на съдебния оглед –
28.11.2014 г., действия от страна на ответника продължават.
Наличието на твърдените
неправомерни въздействия в миналото, датиращи от 2012 г., се установява от
полицейската справка, в която са отразени множеството жалба от страна на ищеца
срещу ответника, от писмото от 2012 г., от което също става ясно, че ищецът е
търсил съдействие и от местната власт, които писмени доказателства при съвкупна
преценка с свидетелските показания на М.К. и лично възприетото от съда по време
на огледа, водят на крайния извод, че А.И. неправомерни си е служил с част от
имота на ищеца – „черния“ двор, обособен в югозападната част на имот
№44327.502.2242.
С изграждането на плътна
ограда ищецът е опитал да ограничи възможността на ответника да навлиза в имота
му. Обстоятелството, че през 2013 г. такава ограда на границата между имота на
ищеца – 2242, и имота на ответника – 2241, съдът установи от издаденото
разрешение за строеж и показанията на свидетелката. Разрушаването на тази
ограда от ответника се установява от свидетелските показания и от възприетото,
защото наличната в момента врата на мястото на плътната ограда, при огледа се
установи, че дава възможност на ответника да навлиза от своя имот – 2241, в
имота на ищеца – 2242. Освен това се установи, че и неправомерно ответникът
ползва част от чуждия имот, като е разположил в него домашните си животни –
кокошки и петел, за което не само че не е получил разрешение от собственика –
ищеца М. К., но е създал и неудобства за последния, който се страхува да
използва тази част от собствения си имот, поради обтегнатите отношения със сина
си – ответника А.И.. В подкрепа на това, че ищецът се страхува да ползва
собствения си имот в обособената към имота на ответника, свидетелства
поставянето на катинар на вратата на вътрешната ограда, за който ответникът
споменава в отговора си. С това ищецът
е искал да препятства навлизането на сина си по-навътре в имота си.
От горното следва, че с двете посегателства от страна
на ответника А.И. са осъществени два вида неправомерни въздействия върху чуждия
имот – едното се е изразило в своеволно епизодично ползване на част от имота –
„черния двор“, и второто – в разрушаването на оградата. Това налага крайния
извод, че предявеният от М. К. иск с правно основание чл. 109 ЗС е основателен
и ответникът А.И. следва да бъде осъден да преустанови за в бъдеще ползването
на ищцовия имот, както и да бъде осъден да възстанови предишното фактическо
положение – да изгради оградата, съществувала на мястото на металната врата,
разположена на границата между имот №2242 и №2241.
Следва да бъде обърнато внимание на страните, че при
липса на доброволно изпълнение от страна на ответника А.И. на задължението му
да се съобразява с постановеното от съда, ищецът може да се снабди с
изпълнителен лист и на основание чл. 527, ал. 3 ГПК за всяко нарушение на
забраната да ползва чуждия имот – да бъде санкциониран от съдебния изпълнител с
глоба. Относно задължението му да възстанови оградата също е предвидена
възможност това да стане и без негово съдействие – на основание чл. 526, ал. 1 ГПК ищецът може да поиска от съдебния изпълнител да го оправомощи да го извърши
за сметка на ответника и сам да възстанови оградата, както и на основание чл.
526, ал. 2 ГПК е предвидена възможност да поиска от съда да осъди ответника да
внесе предварително сумата, необходима за извършване на действието по
възстановяването.
С оглед изхода на делото, ответникът А.И. следва да
бъде осъден да заплати на ищеца М. К. разноските по делото, които включват
платената държавна такса от 50.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС А.М.И. *** ДА ПРЕУСТАНОВИ неправомерното ползване
на части от двора на имот с идентификатор №44327.502.2242 по КК на гр. Луковит
(представляващ УПИ І – 2242 по плана на гр. Луковит), находящ се в гр. Луковит,
ул. „Кръгояр“ №11, собственост на ищеца М.И. ***, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при нарушение на забраната на основание чл. 527,
ал. 3 ГПК може да му бъде наложена глоба.
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС А.М.И. *** ДА
ВЪЗСТАНОВИ плътната ограда, съществувала на мястото на металната врата,
между имот с идентификатор №44327.502.2242 (представляващ УПИ І – 2242 по плана
на гр. Луковит), находящ се в гр. Луковит, ул. „Кръгояр“ №11, собственост на ИЩЕЦА М.И. К. с ЕГН ********** *** и
имот с идентификатор №44327.502.2241 по КК на гр. Луковит (представляващ УПИ
ХІХ – 2241 по плана на гр. Луковит), находящ се в гр. Луковит, ул. „Н. Й.“ №8.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.М.И. *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.И. КАЧЕМИЛСКИ с ЕГН
********** *** сумата 50.00 лева (петдесет лева), представляваща заплатени
разноски за държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: