АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2034
гр. Пловдив, 28 октомври 2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І
отделение, ХІ с.,
в открито
заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди двадесети и първа година,
в състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
при
секретаря Дарена Йорданова и участието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1079
по описа за 2021 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на адв. М.Д.А., ЕГН **********,***, адвокат към Адвокатска
колегия – Пловдив, против Решение № 314, взето по Протокол № 1 от заседание на
Националното бюро за правна помощ /НБПП/, проведено на 04.02.2021 г., за което
е уведомена с писмо изх. № 20-202-1803/04.03.2021 г. на председателя на НБПП.
С оспореното решение е отказано на адв.
А. възстановяване на срока по чл.38 ал.4 от Закона за правната помощ ЗПП/, по
отчет № 4287/2020 г., отчет № 4284/2020 г. и отчет № 4282/2020 г. с аргумент,
че сроковете за подаване на отчетите не изтичат по време на извънредното
положение, което е от 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на оспореното решение, поради което се
иска неговата отмяна. Твърди се, на първо място, че процесното решение не е
мотивирано – няма произнасяне по всички възражения, направени от жалбоподателя,
както и не са изложени фактическите основания. На второ място се сочи, че срокът
по чл.38 ал.4 от ЗПП е давностен и е поискала от НБПП
да й се удължи едногодишният срок за подаване на отчетите с два месеца, предвид
обявеното извънредно положение от 13.03.2020 до 13.05.2020 г., тъй като в
противен случай се погасява правото й да получи възнаграждението си с два
месеца. На следващо място сочи, че налице са били обстоятелства, които не
зависят от нея, а именно, ограничен достъп до съда за периода от 14.05.20-20 г.
до 02.12.2020 г. поради разпространението на COVID 19. По отношение отчет № 4284/2020 г. ,
сочи че не е била уведомена кога е приключило производството, тъй като след
нейното назначаване, лицето е упълномощило друг адвокат.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпило е становище,
с което заявява, че поддържа жалбата, няма други доказателствени искания и
счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. В писменото
становище се излагат съображения по основателността на жалбата.
Ответникът - Национално бюро за правна помощ, редовно
призован, не изпраща представител. В отговор на жалбата е постъпило становище
вх. № 10168/08.06.2021 г., с което последната се оспорва и се моли съда да я
отхвърли като неоснователна. Аргументите на ответника са, че сроковете за
представяне на отчетите не са изтичали по време на обявеното извънредно
положение, поради което наличието му е ирелевантно за
пропускането им; относно твърденията, че
жалбоподателят не е успял да се снабди с нужните документи поради противоепидемичните
мерки, същата не е представила доказателства, както изисква чл.38 ал.4 от ЗПП,
както и, че след приключване на извънредното положение не е имала достъп до
съдебните сгради, респ. ограничен достъп до тях и е попречил да се снабди с
необходимите документи, като по този начин не е доказала, че е предприела
своевременно необходимите действия , за да се снабди с тях; не е доказала й, че
не е възможно снабдяването с тези документи по електронен път. Ответникът не е
съгласен с изразеното мнение на жалбоподателя, че оспореният акт не съдържа
мотиви, тъй като НБПП е приело, че сроковете за подаване на трите отчета не
изтичат по време на извънредното положение. Като неоснователно приета е и твърдението
в жалбата, че срокът по чл.38 ал.4 от ЗПП е давностен,
поради което не може да се приложи чл.3 т.2 от ЗМДВИП, обявен с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. за преодоляване на последиците. На последно
място се твърди, че служебният защитник е длъжен да следи за хода на поверените
му дела и своевременно да се осведомява за развитието им, включително и за
това, дали не са настъпили обстоятелствата, водещи до прекратяване на участието
му в производството.
Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
На 02.12.2020 г. адв. А. ***,
с който удостоверява, че е предоставила правна помощ по БП № 616/2019 г. по
описа на РУ – Асеновград, пр. пр. № 1733/2019 г. по описа на РП – Асеновград.
Към отчета са приложени: становище на АК
– Пловдив, в което е прието, че отчетът е подаден в едногодишния срок по чл.38
ал.4 от ЗПП и се предлага на адвоката да бъде заплатена възнаграждение в размер
на 200.00 лв. по чл.17 т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ;
уведомително писмо до РУ – Асеновград изх. № 2803/09.08.2019 г. относно
определянето на адв. А. за осъществяване на правна
помощ по цитираното БП на лицето З.П.Т.; постановление за назначаване на
защитник от 09.08.2019 г. на разследващ полицай при РУ – Асеновград; постановление за привличане на обвиняем от
09.08.2019 г. на младши разследващ полицай при РУ – Асеновград; протокол за
разпит на обвиняем от 09.08.2019 г; договор за правна помощ и съдействие №
51702 от 27.11.2019 г.; постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 03.10.2019 г.
на младши разследващ полицай при РУ – Асеновград.
На същата дата, 02.12.2020 г., е подаден и отчет вх. №
4287, с който удостоверява, че е предоставила правна помощ по БП № 379/2019 г.
по описа на РУ – Асеновград, пр. пр. № 4056/2019 г. по описа на ОП – Пловдив.
Към отчета са приложени становище на АК – Пловдив, в което е прието, че отчетът
е подаден в едногодишния срок по чл.38 ал.4 от ЗПП и се предлага на адвоката да
бъде заплатена възнаграждение в размер на 400.00 лв. по чл.17 т.1 и т.2 от Наредбата за заплащане на правната
помощ; уведомително писмо до РУ –
Асеновград изх. № 1827/19.05.2019 г. относно определянето на адв. А. за осъществяване на правна помощ по цитираното БП
на лицето И.А.Д.; искане до АК – Пловдив от старши разследващ полицай при РУ –
Асеновград за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ от
19.05.2019 г.; постановление за назначаване на защитник от 19.05.2019 г. на
същия орган при РУ – Асеновград;
постановление за задържане на Д. от 19.05.2019 г. на прокурор при ОП –
Пловдив № 4056/2019 г.; фактура, ведно с касов бон за закупено гориво; заповед
за командировка № 28/06.11.2019 г.; постановление за назначаване на адв. А. като защитник на И. Д. от 19.05.2019 г.; привличане
на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 19.05.2019 г. на старши
разследващ полицай при РУ – Асеновград; протокол за разпит на обвиняем от
19.05.2019 г.; постановление от 20.05.2019 г. на старши разследващ полицай при
РУ – Асеновград за вземане на мярка за неотклонение; постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 28.08.2019 г. на
старши разследващ полицай при РУ – Асеновград; протокол за разпит от 28.08.2019
г.; протокол за предявяване на разследван от 02.09.2019 г. на същия орган при
РУ – Асеновград; съобщение по чл.247б от НПК за явяване на страна №
3/24.09.2019 г.; Разпореждане № 1797/24.09.2019 г. на съдия при ОС – Пловдив;
обвинителен акт по пр. № 4056/2019 по описа на ОП – Пловдив № 4056/129, ПД
124/19 от 18.09.2019 г. на прокурор при ОП – Пловдив, ведно с приложение към
обвинителния акт; протокол от с.з. от 06.11.2019 г. по НОХД № 1785/2019 г по
описа на ОС – Пловдив; присъда № 100/06.11.2019 г. по НОХД № 1785/2019 г. по
описа на ОС – Пловдив.
Пак на 02.12.2020 г. адв. А.
***, с който удостоверява, че е предоставила правна помощ по НОХД № 666/2019 г.
по описа на РС – Асеновград. Към отчета са приложени: - становище на АК –
Пловдив, в което е прието, че отчетът е подаден в едногодишния срок по чл.38
ал.4 от ЗПП и се предлага на адвоката да бъде заплатена възнаграждение в размер
на 200.00 лв. по чл.16 т.2 от Наредбата
за заплащане на правната помощ; уведомително писмо до РС – Асеновград изх. №
2918/23.08.2019 г. относно определянето на адв. А. за
осъществяване на правна помощ по съдебно производство № НД 666/2019
г./наказателно дело, на лицето Д.Р.Ф.; искане до АК – Пловдив от
съдия-докладчик при РС – Асеновград за определяне на адвокат за осъществяване
на правна помощ изх. № 101/2019 г. от 23.08.2019 г.; разпореждане на
съдията-докладчик от 21.08.2019 г. приложение към обвинителен акт; обвинителен
акт по пр. № 1786/2019 г. по описа на РП – Асеновград по БП № 646/2019 г. по
описа на РУ – Асеновград за престъпление
по чл.343б ал.1 от НК; предложение за споразумение за решаване на делото от 23.08.2019
г.; протокол № 144 от с. з., проведено на 23.08.2019 г. на трети наказателен
състав при РС – Асеновград; искане за предоставяне на справка по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г. за информация относно лицето М.Д.А.; справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г.
По преписката са приложени още: три броя писма от 04.01.2021 г., с които са й
върнати всеки един от отчетите на адв. А.;
възражение от 15.01.2021 г. на
жалбоподателя срещу върнатите отчети; извлечение от Протокол № 1 от заседание
на НБПП от 04.02.2021 г., с което е отказано възстановяване на срока по чл.38
ал.4 от ЗПП; писмо на НБПП изх. № 20-202-1803/04.03.2021 г. до адв. А., с което й връщат три броя отчети и възражение от адв. А. от 15.01.2021 г.
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени писмо изх. № 2439/22.06.2021 г. на председателя на ОС – Пловдив
относно ограничен достъп до дела в наказателното деловодство на съда за
определени периоди от време; писмо изх. № 412/22.06.2021 г. на председателя на
РС – Асеновград за ограничен достъп до дела в наказателното деловодство на РС –
Асеновград за определен период от време, с приложения – 12 бр. заповед,
определящи реда и начина на работа на РС – Асеновград за периода на
извънредното положение и епидемичната обстановка; заверени копия от ДП №
616/2019 г. по описа на РУ – Асеновград, представени с писмо № ТОА – 1733/2019
г. на РП – Асеновград.
Доколкото в административната преписка
липсват доказателства относно датата, на която писмо изх. № 20-202-1803/04.03.2021
г. на НБПП, с което оспорващият е уведомен за приетото решение, съдът приема,
че жалбата срещу него е подадена в срок. Оспорващият, като адресат на
неблагоприятен за него акт, е легитимиран да го оспори, поради което съдът
намира жалбата за допустима.
Видно от приложените към административната преписка
доказателства, представени от ответника такива, на 02.12.2020 г. адв. М.Д.А.,*** е представила 3 бр. писмени отчети по
образец, утвърден от НБПП за предоставена правна помощ на лицата З.П.Т., И.А.Д.
и Д.Р.Ф., – процесуално представителство, съответно по: БП № 616/2019 г. по
описа на РУ – Асеновград, НОХД № 1785/2019 г. по описа на ОС – Пловдив и НОХД №
666/2019 по описа на РС – Асеновград. В отчетите са посочени: предметът на
делото и видовете и видовете процесуални действия, извършени от нея в съответното
производство. Относно процесуалните действия във всяко едно производство,
същите са описани по дата, час и вид. Относно производствата пред РС-Асеновград
и ОС - Пловдив са посочени датите на съдебните заседания /по едно във всеки
съд/, като е посочено с какви актове са свършени делата - това на РС –
Асеновград – с присъда, цитирана по-горе, а това на ОС – Пловдив – със
споразумение. Към отчетите са приложил доказателства за назначаването й и
документи, удостоверяващи обема на предоставената правна помощ, както и актове,
удостоверяващи завършване на фазата или инстанцията. Каза се, приложени към
преписката са и становища от АК – Пловдив, заверени и на основание чл.6 НЗПП е предложено на адвоката да бъде изплатено
възнаграждение по чл.17 т.1 и т.2 и по чл.16 т.2 от НЗПП в размери, посочени подробно
по-горе в настоящото изложение. Липсват данни по преписката кога отчетите са
постъпили в НБПП, но от приложените по делото 3 бр. писма, с които се връщат
отчетите на адв. А., ведно с решението на НБПП от
04.02.2021 г., се установява, че на 04.01.2021 г. последните са й върнати с
отказ да бъде възстановен срокът по чл.38 ал.4 от ЗПП. Видно от приложения
Протокол № 1 от проведено на 04.02.2021 г. заседание на НБПП с Решение № 314 искането
за възстановяване на срока по трите броя отчети е оставена без уважение и е
отказано плащане, с мотиви, че сроковете за подаване на отчетите не изтичат по
време на извънредното положение, което е от 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.
В представения в цялост протокол други мотиви не са
изложени. Видно от отразеното в протокола това решение е прието с 5 гласа
"за", т. е. единодушно от присъствалите петима членове, посочени като
присъстващи при проведената дистанционно конферентна
връзка, осъществена чрез видеоконферентен разговор.
От представената справка, изготвена от юрисконсулт в
дирекция „Правна помощ“ и съгласувана с директора на дирекция „Правна помощ“ се
установява, че по отчет № 4287/2020 г. -
съдебният акт е влязъл в сила на 22.11.2019 г., като крайният срок за подаване
на отчет за него е 22.11.2020 г.; по отчет № 4284/2020 г. – упълномощаването на
защитник е сторено на 27.09.2019 г., като крайният срок за подаване на отчета е
27.09.2020 г. и по отчет № 4282/2020 г. – съдебният акт е влязъл в сила на
23.08.2019 г., като крайният срок за подаване на отчет по него е 23.08.2020 г. Посочена
е и предварителната преценка на юриста за основателността на искането, която
гласи, че срокът за подаване на отчета не изтича по време на извънредното
положение, което е от 13.03.2020 г. до 13.05.2021 г., поради което няма
основание за удължаване на срока за отчитане с два месеца и молбата е
неоснователна.
От депозираното на 15.01.2021 г. възражение на адв. А. срещу решението на НБПП, се установява, че
основният й аргумент е, че в случая се касае до давностен
срок, който, с оглед обявеното извънредно положение и извънредна епидемична
обстановка, следва да й бъде удължен, тъй като през периода от 14.05.2020 г. до
31.01.2021 г. е имало ограничения и затруднен достъп до делата.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
С оспореното в настоящото производство решение НБПП е
отказало да възстанови срока, предвиден в изречение първо на чл.38 ал.4 от ЗПП за предявяване на 3 бр. искания за
заплащане на правна помощ и е отказало плащане на такава по тях.
С оглед диспозитива на
решението съдът приема, че в същото се съдържат два акта, всеки от които
подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като, макар и да не е изрично
предвидено в разпоредбата на чл.38 от ЗПП, липсва и изрична забрана за оспорване на актове от
вида на процесните. Същите имат характер на
административни актове, доколкото отношенията между НБПП и адвоката, осъществил
правна помощ, не са равнопоставени, макар да се
определя възнаграждение за труд. В случая, НБПП действа като административен
орган и приетите от него решения отговарят на определението за ИАА, дадено в
разпоредбата на чл.21 ал.1 от АПК.
Съгласно чл.6 ал.3 от ЗПП Националното бюро за правна помощ е независим
държавен орган - юридическо лице, на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието, със седалище в гр. София.
Възможността за възстановяване на изтекъл срок по чл.38 ал.4 изр.2 от ЗПП е предвидена в изречение второ на
същата разпоредба и не е обвързана със срок. В този текст е предвидено, че това
искане се разглежда на заседание на НБПП. Сезирано с такова искане, НБПП се е
произнесло с оспореното в настоящото производство решение.
Като извърши дължимата на основание чл.168 ал.1 от АПК проверка за законосъобразност на акта, освен на
основанията, сочени от оспорващия, и на всички основания по чл.146 от АПК, съдът приема, че оспореното в настоящото
производство решение е прието от компетентен орган в кръга на предоставените му
с разпоредбата на чл.38 ал.4 изр.2 от ЗПП правомощия. Тъй като се касае до
колективен орган, за да е валидно взетото от него решението, заседанието следва
да бъде проведено при участие на необходимия брой членове и същото следва да
бъде подкрепено от повече от половината от тях. В случая, численият състав на
НБПП, съгласно чл.11 ал.1 от ЗПП, е петима членове, по отношение на които, макар да не
са представени доказателства за тяхното избиране и назначаване, спор не се
формира относно тяхната компетентност.
На проведеното заседание – дистанционно, чрез видеоконферентна връзка, са присъствали петимата, което
означава, че при вземането на това решение е бил налице необходимия кворум.
Решението е подкрепено от всички, което означава, че същото е взето при
необходимото мнозинство. До този извод се стига предвид разпоредбата на чл.9 ал.2 от ЗПП, според който текст решенията на НБПП се приемат с
обикновено мнозинство от общия брой на членовете му. Или иначе казано, административният
акт е издаден от компетентен орган.
Съдът намира, че при приемане на процесното решение е
спазена формата на акта, предвидена в чл.59 ал.2 от АПК. Решението съдържа наименование на органа, който го
издава, наименование на акта, индивидуализация на адресата на акта, правни
основания за приемането му и разпоредителна част. Същото е протоколирано по
предвидения от закона ред за провеждане на заседания и вземане на решения.
Процесното решение съдържа мотиви за
приемането му в частта по отношение на възстановяването на срока, тъй като е
посочено, че срокът за подаване на отчетите не изтича по време на извънредното
положение, което е от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., от което безспорно става
ясно защо е решено, че срокът не следва да се възстановява. Посоченото е
достатъчно, за да се приеме, че актът е мотивиран, тъй като основният аргумент
на адв. А., включително и пред настоящата инстанция
е, че срокът по чл.38 ал.4 изр.1 от ЗПП е
давностен, а в случая той е преклузивен,
както се сочи в становището на ответния орган.
Разпоредбата на чл.38 ал.4 изр.1 от ЗПП гласи че,
адвокатът е длъжен да отчете предоставената от него правна помощ в срок до една
година от преустановяване на участието му в производството. Горното
означава, че с изтичането на този
едногодишен срок се преклудира правото да поиска
възнаграждение, тъй като с изтичането на този срок се изгубва самото материално
право.Тези срокове започват да текат от момента на възникване на субективното
право, а не от момента на възникване на правото на иск. Преклузивните
срокове не могат да бъдат спирани или прекъсвани като давностните. Общите правила относно сроковете за
извършване на процесуални действия от страните и съда в исковото производство,
както и в изпълнителното производство, са установени в Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/. Такива са установени и в административното производство,
регламентирани в АПК, като редица специални закони също установяват преклузивни срокове за упражняване на процесуални права,
както в случая, това е именно соченият по-горе текст на ЗПП. Ето защо, съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в случая се касае за давностен, а не до преклузивен
срок, който следа да бъде прекъснат и, съответно, продължен с два месеца,
предвид извънредното положение от 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. Каза се, преклузивните срокове не се прекъсват и не се спират. Именно
за това е дадена възможност за възстановяване на срока при условията на чл.38
ал.4 изр.2 от закона, но само и единствено, ако пропускането на срока се дължи
на особени обстоятелства, които не е могъл да предвиди и за чието настъпване не
носи отговорност, в който смисъл е и т.4 от цитираното указания на НБПП.
В този смисъл е и указание на НБПП по прилагането на
чл.38 ал.4 от ЗППП изх. № 15-12-22 от 30.07.2015 г., издадено на основание чл.8
т.1 и т.6 от ЗПП, с което се въвеждат задължителни указания, отнасящи се до
прилагането на сочения текст, а именно: 1./ Разпоредбата на чл.38 ал.4 от ЗППП,
в сила от 19.03.2013 г. се отнася до служебните защитници, определени и
назначени след тази дата; 2./ Едногодишният срок по чл.38 ал.4 от ЗПП започва
да тече от преустановяване на участието на адвоката в производството; 3./
Преустановяването на участието на адвоката в производството се установява с
някой от следните документи: - а./ За досъдебна фаза на наказателното
производство, когато адвокатът не е продължил в съдебната фаза – някой от
актовете на прокурора, изчерпателно изброени в чл.242 ал.1 от НПК или акт на
разследващия орган или прокурора за освобождаване или замяна на адвоката; б./
За съдебна фаза – съдебният акт, с който приключва делото през съответната
инстанция – присъда, решение, съдебен акт за прекратяване или спиране на
делото, съдебен акт за освобождаване или замяна на адвоката. 4./ В случаи,
когато адвокатът е продължил участието си по предоставяне на правна помощ в
следваща фаза /при наказателните производство/ или в следваща съдебна фаза /при
наказателни, граждански и административни производства/ има право да отчете
цялостно предоставената от него правна помощ, като в тези случаи, едногодишният
срок започва да тече от постановяването на някой от посочените по т.3 б.“б“
съдебни актове. 5./ При наличието на обективни уважителни причини, за
представяне на отчет в нормативно определения срок, които са извън обхвата на
задълженията на служебния защитник и, които са възникнали след преустановяване
на участието му в производството и са довели до забава в отчитането, адвокатът
следва да приложи към отчета документи, които ги удостоверяват. Преценката за
наличие на обективни уважителни причини се извършва от членовете на НБПП с
решение, взето на заседание на бюрото.
Или иначе казано, възстановяването на срока по чл.38
ал.4 изр.2 от ЗПП, може да стане само и единствено при доказани обективни
причини за забавата, което в случая не е сторено.
Това е така, тъй като, на първо място, от приложението
към отчетите доказателства, освен актове на съда, липсват каквито и да било
други доказателства, които да обосновават обективни причини за възстановяване
на срока, така, както се сочи от жалбоподателя, а именно, че в периода от
14.05.2020 г. до 02.12.2020 г. и до 31.01.2021 г. е имало ограничения и
затруднен достъп до делата в съдилищата – ОС – Пловдив и РС – Асеновград.
Такива доказателства са събрани едва в хода на настоящото съдебно производство. Те обаче опровергават тезата на адв. А. – т.е. въпреки обстановката на пандемия е бил
наличен достъп до делата в съдилищата – ОС – Пловдив и РС – Асеновград макар и
в определени периоди този достъп да се е осъществявал по специален ред.
На второ място, което е от особено значение, видно от
писмото на председателя на ОС – Пловдив и от Заповеди: № 164/14.05.2020 г., №
168/15.05.2020 г., № 398/30.09.2020 г. и № 477/13.11.2020 г.на председателя на
РС – Асеновград, на страни, вещи лица, адвокати и пр. е предоставен достъп до
съответното деловодство на съда или е предоставена възможност за контактуване
по електронна поща, което изцяло опровергава твърденията на адв.А.
в насока „ограничения и затруднен достъп до съдебните дела по време на
извънредната епидемична обстановка, поради разпространението на COVID 19“ от 14.05.2020 г. до 02.12.2020 г. …. до 31.01.2021 г.“.
В действителност, според утвърдената съдебна практика,
няма пречка фактическите основания, мотивирали административния орган да се
произнесе с дадено решение, да се съдържат не в самия административен акт, а в
друг, съпътстващ го документ, като в случая, това е сторено с представената
справка за предварителна преценка на юриста за основателността на искането.
Видно от същата се установява, че по отчет № 4287/2020 г. съдебният акт е
влязъл в сила на 22.11.2019 г., по отчет № 4284/2020 г. – упълномощаването на
защитник е сторено на 27.09.2019 г. и по отчет № 4282/2020 г. съдебният акт е
влязъл в сила на 23.08.2019 г., като при това положение, и предвид цитираната
по-горе разпоредба на чл.38 ал.4 изр.1 от ЗПП, едногодишният срок за подаване
на отчетите изтича съответно на: 22.11.2020 г., 27.09.2020 г. и 23.08.2020 г.,
което, от една страна, е значително по-назад във времето от 02.12.2020 г.,
когато са подадени отчетите в АК – Пловдив,
от друга, не попада в периода на извънредното положение, е попада в
период на извънредна епидемична обстановка, през който период, макар и
ограничен, е осигурен достъп до делата и в ОС – Пловдив и в РС – Асеновград,
включително и с комуникация чрез предварителна заявка за документи на хартиен
носител, и по електронен път.
В този смисъл настоящата инстанция намира, че така
формулираният отказ е достатъчно ясен, тъй като основният аргумент за
възстановяване на срока за подаване на отчетите от адв.
А. е именно обявеното извънредно положение и извънредна епидемична обстановка,
които доводи са несъстоятелни, още повече, че в решението е посочено, че
сроковете не изтичат по време на извънредното положение, предвид действието на
чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Не
може да се приеме, че следва да намери приложение и чл.4 ал.1 т.1 от същия
закон, според който се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон, извън тези,
посочени в чл.3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани
с упражняването на права или изпълнение на задължения за частноправни субекти.
В този смисъл основателно е възражението на ответника,
че жалбоподателят не е представил доказателства, в съответствие с изискването
на чл.38 ал.4 от ЗПП и т.4 от цитираното
по-горе указание на НБПП относно приложението на сочения текст, че действително
достъпът до съда е ограничен. Каза се, такива доказателства са представени едва
в настоящото съдебно производство и същите изцяло опровергават твърденията на адв. А.. Осигурен е достъп до наказателните деловодства и
на двете съдилища и в случая съдът намира, че е налице процесуално бездействие
от страна на жалбоподателя – обстоятелство, от което последният не може да
черпи права.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя в
жалбата до настоящата инстанция за липса на мотиви в частта по отчет №
4284/2020 г., като заявява, че се е позовала на липсата на акт за
освобождаването й като служебен защитник на З.Т., от датата на издаването и
връчването на който счита, че следва да се брои едногодишния срок. Това е така,
тъй като в жалбата до НБПП от 15.01.2021 г. (очевидно входирана
в бюрото на 20.01.2020 г., тъй като липсва входящ номер и дата) адв. А. не твърди, че липсва акт за освобождаването й като
защитник, а сочи, че не е била уведомена по надлежния ред кога е приключило
производството. В този смисъл основателно ответната страна възразява, че такова
твърдение не е поддържано в административното производство, поради което и няма
произнасяне.
Действително, съгласно разпоредбата на чл.38 ал.3 т.1
от ЗПП отчетът по досъдебно производство по наказателни дела се подава след
приключване на досъдебното производство с акт на прокурора. В случая, в хода на
съдебното производство, от страна на РП – Пловдив, ТО – Асеновград, по делото е
представено предложение за споразумение
за решаване на делото от 14.10.2019 г., с което е изпълнено условието на чл.381
от НПК; липсва обаче представен краен акт на прокурор – този по чл.382 ал.6 от
с. к. – одобрено от съда споразумение; липсва и уведомяване на адв. А. за него, в изпълнение на чл.38 ал.3 т.1 от ЗПП,
които обстоятелства са индиция за незавършеност на ДП.
Видно от приложените материали, предложението е от 14.10.2019 г. Горното би
могло да се приеме за особено обстоятелство, поради което НБПП би следвало да
възстанови срокът за подаване на отчет по спорното БП. Дори обаче да се приеме,
че същото е внесено незабавно в съда, както изисква чл.382 ал.1 от НПК, то
същото влиза в сила веднага, съобразно разпоредбата на чл.382 ал.9 от НПК.
Очевидно обаче, дори и в този случай, едногодишният срок по отчет № 4284/2020
г. би изтекъл през м.10.2020 г., който период попада в извънредната
епидемиологична обстановка, и през който период, макар и при определени условия,
достъпът до РС – Асеновград е бил възможен и не би имало пречка жалбоподателят
да проследи резултата от БП № 616/2019 г., а не това да се случва едва в
съдебна фаза.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита,
че подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а
оспореният акт, като правилен и законосъобразен - потвърден.
По разноските:
При този изход на спора и предвид претенциите на
ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 100.00 лв.,
съобразно разпоредбата на чл.24 от НЗПП.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХI състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на адв.
М.Д.А., ЕГН **********,***, адвокат към Адвокатска колегия – Пловдив, против
Решение № 314, взето по Протокол № 1 от заседание на Националното бюро за
правна помощ /НБПП/, проведено на 04.02.2021 г.
ОСЪЖДА М.Д.А., ЕГН **********,***, да
заплати на Националното бюро за правна помощ – София, сумата от 100.00 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: