Решение по дело №22/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 93
Дата: 18 май 2022 г. (в сила от 18 май 2022 г.)
Съдия: Деян Иванов Денев
Дело: 20223100600022
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Ив. Денев
Членове:Марин Цв. А.

Петър Митев
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20223100600022 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на ИВ. СТ. ИВ., против
Присъда № 17 /19.10.2021г., постановена по НЧХД № 11 по описа Районен
съд – ДЕВНЯ за 2021 г., с която е признат за невиновен в това, че
нa 10. 05. 2020 г. в с. Левски, обл. Варна, се заканил на ИВ. СТ. ИВ. и ИВ. АТ.
П. с престъпление срещу тяхната личност – „че ще ги изтрепе“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от
НПК го е оправдавал по така предявеното му обвинение. ОТХВЪРЛЯНИ са
и предявените от ИВ. СТ. ИВ. ЕГН: ********** и ИВ. АТ. П., ЕГН:
********** граждански искове срещу СТ. АНГ. СТ., ЕГН: **********, като
неоснователни. Със същата Присъда са ОСЪДЕНИ ИВ. СТ. ИВ. и ИВ. АТ. П.
да заплатят солидарно на СТ. АНГ. СТ. сумата от 505. 00 лв. /петстотин и пет
лв./, представляваща направени по делото разноски.
Въззивния съд е сезиран с бланкетна въззивната жалба с вх.№
4523/25.10.2021г. В същата се сочи, че постановена присъда е несправедлива,
постановена при допуснати съществени процесуални нарушения ,както и в
нарушение на материалния закон.
1
На 01.12.2021г с вх.№ 5582 е депозирано допълнение към
бланкетна жалба от адв. Й.Ч. , като процесуален представител на И.И. и И.П.,
срещу Присъда по НЧХД № 11 от 2021г. по описа на Девненски районен съд.
В него се излагат подробно доводи, относно допуснатите нарушения от
страна на първоинстанционния съд относно събраните по делото писмени и
гласни доказателства, не обсъждането на обвиняващите подсъдимия
доказателства както и липсата на правен анализ относно субективна и
обективна страна относно конкретното обвинение. Направено е искане да
бъде отменен съдебния акт на първоинстанционния съд , като се постанови
нова присъда , с която да се признае подсъдимия за виновен по възведеното
му обвинение и да се уважат предявените граждански искове.
В съдебно заседание жалбоподателите И.И. и И.П.-редовно
призовани, не се явяват. Адв. Ч., в качеството си на процесуален представител
на двамата, поддържа жалбата си ,като прави алтернативно искане- да се
отмени присъдата на първоинстанционния съд или да бъде върнато делото за
ново разглеждане от друг състав.
Подсъдимият С., редовно призован се явява лично и с адв. В.В..
Пледират за потвърждаване на постановената присъда
В последната си дума, подс. С. моли, да бъде потвърдена
първоинстанционната присъдата, поради недоказаност на престъплението.
Варненски окръжен съд при проверка на присъдата изцяло и съгласно
правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице
имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а
разгледана по същество същата се явява неоснователна, по следните
съображения:

Преценявайки събраните доказателства, първоинстанционния съд
е приел за установена следната фактическата обстановка.
Подс. С.С. и частния тъжител И.И. живеели в съседство в с.
Левски, обл. Варна. На 10.05.2020г. в с. Левски, обл. Варна възникнал
конфликт между същите, който конфликт ескалирал. Последвала е размяна на
обидни думи, ругатни и нападки между подс. С. ,частния тъжител И. и
неговата майка -частната тъжителка П..
Тази фактология е изяснена след анализ на наличните по делото
гласни и писмени доказателства: обясненията на подс. С.С. ,свидетелските
показания на св. Б.К., св. С.С., св. Б.С. Същата се подкрепя и от част от
показанията на св. С.С. ,св. Б.С.. В тази насока доказателства са и
приобщения писмен доказателствен материал-Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 16.11.2020 по преписка № 11910/2020 по
описа на ТО-Девня към РП-Варна, както и преписка № 5922/2020г.по описа на
ТО-Девня към РП-Варна.
2

Аргументирано ДРС не е дал вяра на показанията дадени в
съдебно заседание от на св. С.С. ,св. Б.С.. Същите безспорно стоят изолирани
от останалия доказателствен материал, като откъсачни, дадени вследствие на
слухово възприятието .Свидетелските показания на св. С. се явяват неясни и
нелогични ,възприети косвено- “не съм го видял“, “обясни ми ,че съседа му
тропал и викал“. Тези обстоятелства внася съмнение в тяхната достоверност
и намалява тяхната доказателствена стойност.
За да кредитира свидетелските показания дадени в съдебно
заседание от св. Б.К., св. Т.К. и св М.Д. , ДРС е изложил убедителни
аргументи защо – същите са логични, последователни и вътрешно
безпротиворечиви, като това от настоящия съдебен състав също се споделя.
Кредитираните доказателствени материали възпроизвеждат
отделни елементи от действията на подс. С. и частните тъжители И.И. и И.П.,
като допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото относно
събитията, предшестващи, по време твърдяното деяние.. По изложените при
коментара на доказателствата съвкупност съображения, въззивния съд намира
за неоснователни възраженията на процесуалния представител адв.Ч. ,
поставящи под съмнение фактологията по делото.
Първоинстанционния съд не е допуснал незаконосъобразно
обсъждане на доказателствения материал и не е тълкувал превратно
събраните доказателства, а фактическите му изводи се базират на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без да е
опорочен доказателствения анализ.
Тук настоящият състав следва да посочи, че съществува наличие
на две групи свидетелски показания , които не могат самостоятелно да
изградят в пълнота процесните събития. Първоинстанционния съд е
установил основните фактически обстоятелства, като е изградил своето
вътрешно убеждение въз основа на неутрални доказателствени източници –
писмени документи, и онези свидетелски възприятия, които кореспондират с
тази доказателствена маса.
Съображенията изложени от първата инстанция в мотивите на
атакувана присъда относно доказаността и начина за установяване, дават
възможност да се проследи формирането на вътрешното убеждение на ДРС
по фактите, включени в обхвата на чл. 102 от НПК.
При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е
направил верен правен извод, че частното обвинение срещу подс. С.С. не
доказано, поради което и го оправдал в това, да е извършил престъпление по
чл. 144, ал. 1, от НК, като е оправдал подсъдимия за така повдигнатото му
обвинение на осн,чл.304 от НПК, поради следните съображения:
Основния въпрос, за осъществен състав на престъплението по чл.
144, ал. 1 от НК се застъпва в извършването на престъпно въздействие от
страна на подс. С. върху психичните процеси на частните тъжители И. и П. и
3
обективирано намерение за извършване на престъпление против личността
или имота на същите.
Първоинстанционния съд е изложил подробни аргументи относно
липса на обективната страна на повдигнатото обвинение. Верен е изводът му
,че липсва обективиране на заплахата чрез думи или действия. .Не са
установени доказателства, които по безспорен начин да установят дали
частните тъжители И. и П. са възприели думите от подс.С. като закана, кои
думи действително са възприели като действителна заплаха, която е могла да
възбуди основателен страх у тях. В доказателствената маса, събрана в хода на
проведеното съдебно следствие не са установени доказателства, че
действията на подсъдимия са били в състояние за предизвикат основателен
страх от осъществяване на закана.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционния съд
правилно е приел, че не е изпълнен първия елемент от обективната страна на
престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК, като при деянието не са изречени
изрази, съдържащи закана с престъпление. Правилно е отчел липсата и на
втория кумулативно изискуем елемент, а именно заканата е била в състояние
да възбуди у пострадалия, основателен страх за осъществяването й.
Доказателства за персонално адресирана към някой от двамата
частни тъжители закана няма.
Следва да се отбележи и че делото не е следвало да се разглежда,
като тъжбата се върне на подателя, като неотговаряща на условията по чл. 81
от НПК. Видно от диспозитива на присъдата, подсъдимият е бил признат за
виновен в това, да се е заканил „ да изтрепе“ тъжителите, в каквато връзка е
било и изложението в частната тъжба..“ Изтрепването“ предполага лишаване
от живот, а заканата с умишлено умъртвяване е престъпление по чл. 144 ал. 3
т. е. от общ характер, за наличието на което прокурорът се е произнесъл
отрицателно.
Относно приетите за разглеждане в наказателното производство
граждански искове: същите са предявени по надлежния ред и в съответствие с
изискванията на НПК За да се ангажира обаче гражданската отговорност на
подсъдимия за непозволено увреждане , следва да се установи
едновременното наличие на всички обективни и субективни елементи на
сложния фактически състав на деликта, съгласно императивната норма на чл.
45 от ЗЗД, а именно – деяние, вреда, причинна връзка между тях,
противоправност на деянието и вина на автора. Поради това, че в настоящия
процес не се установи подсъдимият да е извършил деянието по чл. 144, ал. 1
от НК, законосъобразно първоинтанционния съд е намерил, че предявените
срещу подс. С.С. вреди, както и граждански искове в размер на 320лв. –
обезщетение за причинени имуществени се явяват неоснователни и като
такива ги е отхвърлил.
Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от
НПК, ДРС е присъдил направените по делото разноски в размер от
4
505лв.,солидарно в тежест частните тъжители И.И. и И.П..
При извършената проверка въззивният съд не констатира основания за
отмяна или изменение на проверяваната присъда
Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 6 от НПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 17/19.10.2021г. по НЧХД
№ 11 от 2021г. описа на Районен съд-Девня
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал.2 от НПК Решението да бъде съобщено
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5