Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 28.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
VІ-ти
граждански състав, в публично заседание на 29-ти юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при
секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4354
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания”ЕАД,
гр.София, твърди, че на 10.06.2019 г. било подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., на основание
чл.99 ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД и „Агенция за събиране
на вземания"ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит № CREX-15980996/12.05.2018
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Н.Ц.М. било прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит
съдържал изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за
извършената продажба на вземането от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. В
изпълнение изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда на
чл.99, ал.3 ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД изх.№ УПЦ-П-БНП/ CREX-15980996 от 11.06.2019 г. с известие за доставяне
чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката не била потърсена от длъжника. На 04.12.2019
г. до ответника повторно е изпратено писмо изх. № УПЦ-С-БНП/ CREX-15980996 от 04.12.2019 г., Писмото се върнало в
цялост с отбелязване „в чужбина“.
На 09.12.2019 г. направили пореден опит уведомителното
писмо за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост да бъде
връчено на длъжника, чрез ЧСИ Иван Хаджииванов, с изх. № УПЦ-С-БНП/ CREX-15980996, което било връчено чрез залепване на
16.12.2019г.
На 12.05.2018 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и Н.Ц.М. бил сключен договор за потребителски кредит
№ CREX-15980996. Размерът на кредита представлявал сбор от
следните компоненти: обща цена на стоките – 2698.00 лв. и застрахователна
премия по застраховка „Защита на плащанията" – 518.02 лв. Страните
постигнали съгласие размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията" да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ
Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия била разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни
вноски" и била част от всяка месечна погасителна вноска. Сумата по застраховката било договорено да се
заплати директно на застрахователен агент, а застрахователната премия е
разпределена за плащане заедно с погасителните вноски. Сумата по отпуснатия
кредит било договорено да се заплати директно на търговски партньор. Договорена
е договорна лихва в размер на 1077,34 лева като така общият размер на
задължението станал 4593,36 лева, която сума следвало да бъде изплатена на 24
броя равни месечни вноски, всяка от които по 178,89 лева. Датата на последната
погасителна вноска била 20.05.2020г.
Поради преустановяване на плащанията от длъжника настъпила предсрочна
изискуемост считано от 16.12.2019г. за което кредитополучателят бил уведомен.
Ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 1988/2020г. на Русенски районен съд за следните суми: 2667,23 лева главница със законната лихва; 629,24 лева
договорна лихва за периода 20.11.2018г. до 16.12.2019г. и 282,82 лева обезщетение за забава за периода
21.11.2018г.- 02.06.2020г., както и 121,59 лева разноски по заповедното
производство.
Н.Ц.М. не била открита за връчване на
заповедта за изпълнение, поради което на кредитора било указано да установи
вземането си в исково производство, във връзка с което е предявен настоящия иск
за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение. В условията на
евентуалност, ако установителните искове бъдат отхвърлени в някоя част „Агенция
за събиране на вземания” АД предявява осъдителен иск. Моли същият да бъде
осъден да заплати на ищеца на правените разноски за двете производства.
Ответникът Н.Ц.М., чрез особен
представител депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
претенции. Счита, че при сключването на договора са нарушени норми на
потребителското законодателство, в частност шрифта на договора не отговаря на
изискванията на закона. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост.
От
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 1988/2020
г. по описа на РС-Русе, в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Н.Ц.М.
за сумите,
заявени по исковата молба, съставляващи
вземания по Договор за потребителски кредит № CREX-15980996/12.05.2018
г., цедирани
им на 10.06.2019 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, както
и 121,59 лв. разноски за заповедното производство. Актът е връчен на длъжника в
хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК. Съдът указал на заявителя, че може в 1-месечен
срок да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на страната на 26.08.2020
г., а исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е изпратена с писмо на 28.09.2020 г.
На 12.05.2018 г. е сключен договор за
потребителски кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
кредитополучателя Н.Ц.М., по силата на който му е предоставен кредит за закупуване
на стоки в общ размер на 2698.00лв. Договорът се сключва за срок до
20.05.2020г. на 24 равни месечни погасителни вноски, всяка от които е 178.89
лева, при лихвен процент от 28,75 % и годишен процент на разходите 32,87 %.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД кредитира и заплащането на премията по
застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 518.02 лева, както и уговорена
договорна лихва в размер на 1077.34 лева, като общият размер на предоставената в кредит
сума възлиза на 4293.36 лева.
На 27.07.2017 г. е сключен рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД прехвърля на „Агенция за събиране на вземания” АД ежемесечно свои
необслужвани вземания, които се индивидуализират в приложения към договора. В
приложение от 10.06.2019г. (л.47-48) е посочено, че на ищеца се прехвърля и
вземането срещу Н.Ц.М. по договор за кредит CREX-15980996.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
писмено упълномощава „Агенция за събиране на вземания” АД да съобщи на
длъжниците за прехвърлените вземания, като такова уведомление за прехвърлянето
на процесното вземане се съдържа в приложените на л.53, 57 и 58 уведомителни
писма, за които липсват доказателства да са надлежно връчени на ответника.
При
така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на
ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по
реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Няма спор по делото, че между ответника
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен договор за паричен заем. Според
представените и неоспорени писмени доказателства, вземането по процесния
договор е надлежно цедирано на ищеца по настоящото дело. Представеният рамков
договор и приложение №1/10.06.2019г. към него съдържат всички съществени
елементи на договора за цесия (страни и предмет), поради което направените от
ответника възражения срещу действителността му се явяват неоснователни.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само
ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава
възможност в случая е предвидена в процесния договор.
От погасителния план инкорпориран в
договора се установява, че падежът на последната вноска за връщане на сумите по
заема е изтекъл на 20.05.2020 г., т.е. преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 02.06.2020 г., поради което неоснователно се явява възражението на
процесуалния представител на ответната страна, че не е настъпила
предсрочна изискуемост по договора за потребителски кредит, тъй като е изтекъл
крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита.
Неоснователно е възражението на
ответницата за недопустимост на исковата претенция, поради липсата на
материалноправна легитимация у ищеца, поради неуведомяването й за сключените
цесии. Безспорно е установено според настоящия състав, че преди подаване на
заявлението, уведомленията за цесиите реално не са достигнали до длъжника.
Доколкото обаче иска по чл.422 ГПК се счита предявен от датата на подаване на
заявлението, а приложения към исковата молба са и уведомленията за цесиите /л.53,
л.57 и л.58/, то с оглед трайната съдебна практика следва да се приеме, че
цесиите са надлежно съобщени на длъжника. Настоящият състав напълно споделя и
се позовава на Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. ,II т.о. на ВКС, според което уведомление, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3
пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и Решение по т.д.№2352/13г. II т.о. на ВКС. На следващо място, задължението на
цедента, визирано в чл. 99, ал. 4 ЗЗД да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за
прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че въззивника е
заплатил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма данни и не се
твърди, че ответницата е платила преди връчване преписа от исковата молба на
различно от цесионера лице. Не на последно място, в производството по чл. 410 ГПК, при установяване на частното правоприемство в лицето на заявителя, не е
необходимо установяване на изискуемост /арг. от чл. 418, ал.3 ГПК/, а
единствено съобщаването на цесията на длъжника, което на общо основание може да
бъде сторено и с исковата молба /арг. т.4г и т.11 ТР №4/18.06.2014г. по
т.д.№4/2013 на ОСГТК на ВКС/.
В настоящия случай уведомленията, заедно
с исковата молба и останалите писмени доказателства, са били връчени на редовно
упълномощен процесуален представител на ответницата на 28.01.2021г. съгласно
съобщението по делото, поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на
вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е
произвело действие спрямо последната.
Съдът на европейския съюз многократно е
подчертавал, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този
начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, а
аргументи в този смисъл са изложени в решенията по делата С-243/08, т. 3;
С-40/08, т.32; С-168/05, т.38 и други. И
в по-нови дела на СЕС се преповтарят и доразвиват посочените разбирания, като в
подкрепа на необходимостта от служебна проверка за неравноправност на договорните
клаузи се сочи аргумента, че потребителят е в положение на по-слаба страна
спрямо продавача или доставчика, както от гледна точка на възможността да
преговаря, така и от степента на информираност, което може да го накара да
приеме условията установени предварително от продавача или доставчика (дела
С-32/14, С-377/14). Сочи се в практиката на СЕС (решение по дело С-497/13), че
съществува немалък риск поради незнание потребителят да не се позове на правна
норма, предназначена да му предостави защита, а това би довело до липса на
ефективна защита на потребителя, ако националния съд не преценява служебно
спазени ли са изискванията, произтичащи от нормите на Съюза в областта на
защитата на потребителите.
От цитираните решения на СЕС следва
недвусмислено, че националните съдилища са длъжни да следят служебно за
неравноправни клаузи в потребителските договори.
Съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит № CREX-15980996/12.05.2018
нарушава няколко разпоредби от Закона за потребителския кредит, поради което е
недействителен.
Нарушено е законовото изискване за
минимален размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и
преддоговорната информация. В
съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е
посочено, че „За да се даде възможност на потребителя да познава своите
права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин.“
От една страна клаузите на договора
трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а
от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им
прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде
пренебрегнат от страна на потребителя. В тази връзка чл. 10, ал.1 от ЗПК изисква всички елементи
на договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се санкциониран с
недействителност на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК.
В конкретния случай договорът е
отпечатан с шрифт по-малък от 12, което се установява от приетото по делото
заключение, изготвено по назначената СТЕ (освен по при визуално сравнение). Използването
на шрифт с такъв размер е в нарушение на изискването по чл. 10, ал.1 от ЗПК и
води до недействителност на договора само на това основание.
Освен това, в договора е посочен годишен
процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност.
Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в
стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. Това от своя страна е друго самостоятелно основание
за нищожност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.Съобразно гореизложеното,
кредитното правоотношение между
страните
се явява недействително и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. С оглед нормата на чл. 23 ЗПК, който намира
приложение към спора, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по
кредита, т.е. длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов
ресурс. В конкретния случай това е сумата от 2667.23лв. използвана за закупуване на стока. Върху тази
сума ответникът дължи и законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
По
изложените съображения предявеният установителен иск следва да бъде уважен само за сумата от 2667.23лв. главница, а в останалата част отхвърлен като неоснователен.
Съдът
не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за същите суми, доколкото
не се е сбъднало условието за
неговото разглеждане – отхвърляне на предявения установителен иск поради ненастъпила предсрочна
изискуемост на вземането по процесния
договор преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
Основанието
за частичното отхвърляне на установителния иск е установената недействителност на процесния договор, което е
предпоставка и за отхвърляне на
осъдителни искове на същото основание.
Съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№
4/2013 г., ОСГТК, съдът, разглеждащ
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, е
компетентен да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая, предвид частичната основателност на претенцията,
направените разноски в заповедното производство следва от направените общо 121,59лв. да се присъдят съразмерно на съществуващата част от вземането или до
сумата 90,61 лева. В настоящото производство ищецът има разноски за държавна
такса в размер на 206,69 лева, за особен представител на ответника в размер на 400.00
лева, , като съдът определя и възнаграждение за представляващия го юрисконсулт
в размер на 300 лева. Така общият размер на разноските на ищеца в настоящото
производство възлиза на 906,69 лева, от които следва да се му присъди съобразно
изхода на делото сумата 675,65 лева.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Ц.М.,
с ЕГН **********,***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, сумата 2667.23 лева представляваща главница по
договор за потребителски кредит № CREX-15980996,
сключен на 12.05.2018 г. между Н.Ц.М. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
ведно със законната лихва, считано от 02.06.2020 г. до окончателното й
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 1988/2020
г. по описа на Районен съд-Русе, като ОТХВЪРЛЯ
предявените установителни искове за дължимост на сумите: 629,24 лева - договорна лихва за
периода от 20.11.2018 г. до 16.12.2019 г. и 282,82 лева - обезщетение за забава - за периода от 21.11.2018 г.
до 02.06.2020 г.
ОСЪЖДА
Н.Ц.М., с ЕГН **********,*** да
заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София, ЕИК *********,
разноски по ч.г.д. № 1988/2020 г. по описа на РС-Русе в размер на 90,61 лева, както и разноски по
настоящото дело в размер на 675,65 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: