Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на
тридесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Г.
при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното
от съдия Г. гр. д. № 8 057 по описа за
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА „Н.И.” ЕООД, „Т.“ ЕООД и „М.“ ЕООД
да заплатят на С.Г.Д. следните суми:
а) 20 000,00 лева на основание чл. 49 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на публикации в електронно издание „Агенция М.” (на 22.04.2017 г. и
09.05.2017 г.) и вестниците „Т.” (на 20.04.2017
г., 21.04.2017 г., 24.04.2017 г., 25.04.2017 г., 03.05.2017 г.), и „М.“ (на 20.04.2017
г., 21.04.2017 г., 24.04.2017 г., 25.04.2017 г.). плюс
законната лихва от 23.06.2017 г. до
окончателното изплащане.
б) 1 600,00 лева разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. С.Д. е със съдебен адрес – адвокат Т.Д. и адвокат И.Д.,***7. „НСНИ.”, „Т.“
ЕООД и „М.“ ЕООД са с адрес ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска на С.Г.Д. по чл. 49 от ЗЗД срещу „Н.И.” ЕООД, „Т.“ ЕООД и „М.“ ЕООД
за разликата над 20 000,00 лева до пълния предявен размер от
100 000,00 лева.
[3] ОСЪЖДА С.Г.Д. да заплати
на „Н.И.” ЕООД 200,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[5] Ако ищецът обжалва изцяло решението, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 1 600,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако ответникът обжалва
изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 400,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако някоя от страните обжалва частично
решението, тя следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 2% държавна такса върху обжалваната сума по
сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[6] Господин С.Д. заявява в искова молба от
23.06.2017 г., че ответниците “Н.И.” ЕООД (НСН), “М.” ЕООД и “Т.” ЕООД са били
собственици на вестниците “М.” и “Т.”, както и на електронно издание “Агенция М.”.
В периода 06.01.2016 г.- 09.05.2017 г. в тях са били публикувани статии, в
които са се съдържали клеветнически и обидни твърдения по отношение на ищеца.
[7] В електронното издание „Агенция М.” са били публикувани три материала.
Първият е бил от 06.01.2016 г. и в него е било вписано, че „Скандалният бос на
„Овергаз” господин С.Д. се опитва да клевети България пред Брюксел”. Вторият
материал е бил публикуван на 22.04.2017 г. и в него е било посочено, че господин
С.Д.: е газов барон, който атакува прокуратурата, за да овладее институциите в
страната; използва фабрика за фалшиви новини, за да атакува публично Главния
прокурор; влияе на КЕВР, за да увеличи цените на газа за сметка на
потребителите, а с постъпленията да финансира политическа партия. Третият е бил
от 09.05.2017 г. и в него е било описано, че господин С.Д. е енергиен аферист,
престъпен бос, за който работи пропагандна машина.
[8] Във вестник „Т.” са били публикувани пет материала. Първият е бил от
20.04.2017 г. и в него е било вписано, че господин С.Д.: заедно с подсъдими
олигарси е в ОПГ за компромати, използвани за смазване на неудобни публични
личности; тиражира клеветнически твърдения; подопечните му медии са фабрика за
лъжи; мафиотската олигархична групировка е завладяла и съдебната система.
Вторият материал е от 21.04.2017 г. и в него се е твърдяло, че господин С.Д. се
е опитвал да си осигури чадър на газа чрез разговор с Главния прокурор и, че е
част от организирана престъпна група от олигарси за компрометиране на неудобни
личности.
[9] Третият материал е бил от 24.04.2017 г. и в него е било посочено, че господин
С.Д.: е герой в бентли, който съди държавата в
Брюксел; е организирал гигантска афера; управлява лек автомобил без
платено ДДС и акциз и е предизвикал газова криза;
е част от ОПГ за фалшиви новини. Четвъртият материал е бил от 25.04.2017 г. и в
него е било описано, че господин С.Д.: е извършил нарушения и далавери, довели
до поскъпването на газа; компаниите му са нередовни и, че заради него България
е щяла да бъде осъдена да заплати 200 000 000,00 евро; е част от ОПГ
и газов барон с проблеми с Темида. Петият материал е бил от 03.05.2017 г., като
в него е било описано, че господин С.Д.: е излъгал за срещата в ЦУМ; е част от
ОПГ, което атакува Главния прокурор, за да спаси бизнесите си, като използва
целия си медиен и политически ресурс за това.
[10] Във вестник „М.” е имало четири публикации. Първата е била от 20.04.2017
г . и в нея е било описано, че господин С.Д. е част от ОПГ с подсъдими и
обвиняеми. Поставен е бил и негов колаж непосредствено над надпис „Фалшиви
новини”. Втората е била от 21.04.2017 г. и в нея е било описано, че господин С.Д.:
е извадил торба с компромати, защото се е опитал да накара Главния прокурор да
осъществи натиск над прокурори по газови разследвания и, че той търси
овладяване на държавното обвинение, за да си гарантира съдебна индулгенция.
Третата е била от 24.04.2017 г., в която негова снимка е била публикувана под
заглавие „Задкулисието се обедини, пак пробва пуч срещу държавата”. Четвъртата
статия е била от 25.04.2017 г., като в нея е било описано, че: поради сигнал на газовия С.Д. в Брюксел, България е
застрашена да заплати 200 000 000,00 лева; че той се е срещал
с Главния
прокурор, за да осигури чадър и блокиране на газовите дела.
[11] От тези клеветнически и обидни твърдения господин С.Д. е претърпял психоматичен дискомфорт, стрес, загуба на емоционална
енергия. Те са се отразили негативно на семейството му.
[12] Материалите са били изготвени от служители на ответниците. Ответниците
не са заплатили обезщетение на господин С.Д.. Затова той моли съда да осъди
ответниците да му заплатят солидарно 100 000,00 лева обезщетение (исковата
молба, л. 2-7; молбата, л. 216-217).
2. На ответниците
[13] Всички ответници заявяват, че към 06.01.2016 г. – моментът на
публикуване на първия материал в „Агенция М.” – неин собственик е бил не НСН, а
„Н.Б.М.Г.Х.” АД. НСН твърди, че той никога не е бил собственик на вестниците „М.”
и „Т.”.
[14] Всички ответници заявяват, че:
1. нито един от употребените изрази в процесните
статии не е клеветнически или обиден, а с изразните средства на журналистиката
читателите са били информирани за ролята и функцията на С.Д. в обществото;
2. те са оценка, която не подлежи на ограничения,
защото се основава на верни факти;
3. С.Д. е публична личност, която е обект на
засилен медиен интерес, и по отношение на него е допустима критика в по-широки
граници;
[15] По същото време и в други медии спрямо господин С.Д.
са били използвани подобни оценки, които са изразявали общественото отношение
към него. Затова НСН моли съда от отхвърли иска (писмените отговори, л. 61-
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[16] Не се спори, че господин С.Д. е бил роден на *** г. Той е бил известен в
обществото, като председател на Българската стопанска камара и изпълнителен
директор на търговско дружество «О.» с основен предмет на дейност разпределение
и търговия с газ и горива. За работата му в областта на
разпределението и търговията с газ господин С.Д. е бил награждаван от
Световното движение „Е.за мир“, Ф. „А.Б.“, Българската стопанска камара, конкурса
„Н. Е.П.“ на Руската федерация, Европейския бизнес конгрес (грамотите, л. 304-311).
[17] Господин С.Д. се е занимавал и с благотворителна дейност (показанията
на свидетеля М., л. 331). Той е имал заболявания, свързани със
сърдечно-съдовата система и мозъка (показанията на свидетелката К., л. 324-325).
[18] Не се спори, че в периода 06.01.2016 г. – 09.05.2017 г.
във вестниците “Т.” и “Mонитор”, и в електронното издание "Агенция
М." са били публикувани материалите със съдържанието, описано от ищеца
(вж. и л. 34-57). Не се спори, че към този момент собственик на вестник «Т.» е
бил ответникът «Т.» ЕООД, а на вестник «М.» е бил ответникът «М.» ЕООД (сравни
писмения отговор, л. 62, с молбата, л. 216). Не се спори, че към 06.01.2016 г.
собственик на електронното издание «Агенция М.» е била «Н.Б.М.Г.Х.» АД, а към
момента на следващите публикации в това издание, негов собственик и издател е
бил ответникът «Н.И. ЕООД. Не се спори, че чрез различни дружества собственик
на тримата ответници е бил господин Д.П.(сравни твърденията в писмения отговор
и молбата на л. 216; вж. и доказателствата на л. 72-86 и л. 218-225).
[19] В приблизително същия период като процесния, а и малко след това, статии
с негативни факти и оценки за господин С.Д. са били публикувани и в изданията „КАНАЛ
3“, „Труд“ „Блиц“, Пик“, „БГНЕС“, „Стандартнюз“, „Епицентър“, „БИНЮЗ“, „Гласове“,
„Поглед“. „Офнюз“, „Дневник“. В някои от тях са били отразени отрицателни
изказвания спрямо господин С.Д. от бившия президент господин Георги Първанов,
бившия заместник-министър председател господин Валери Симеонов, евродепутата господин
Николай Бареков, бившия главен прокурор господин Никола Филчев (публикациите,
л. 88-214).
[20] Публикуването
на статиите във вестниците “Т.”, “М.” и електронното издание “Агенция М.” се е
отразило тежко на господин С.Д.. Той не се е чувствал добре, вдигал е високо
кръвно и се е наложило да приема допълнително лекарства (показанията на
свидетелката К., л. 324-гръб). Публикуването на статиите се е отразило и
негативно върху неговото семейство, както и на отношението към него от
бизнеспартньори и служители. Също така тези публикации са оказали влияние и
върху работата му, били са отлагани планирани срещи и работни съвещания. На
съвещанията господин С.Д. е коментирал процесните публикации, тъй като се е
чувствал задължен да даде обяснения на колегите си (показанията на свидетелката
Г., л. 326-гръб).
[21] Не се спори,
че по инициатива на господин С.Д. през 2010 г. Европейската комисия е започнала
процедура относно неосигуряването от българската държава на равнопоставен и
безпрепятствен достъп на газовите фирми до газопреносната система и газовите
хранилища (вж. и показанията на свидетеля М., л. 329). Общоизвестен факт е, че
в тази процедура Европейската комисия наложи санкция на българската държава.
[22] В края на
април-май 2017 г. господин С.Д. е бил притеснен от публикациите, наложило се е
да приема допълнителни лекарства (показанията на свидетелката К., л. 324-325).
Това е нарушило и последователността на работните срещи, планирани от него;
чувствал се е длъжен да обяснява на хората, с които работи, фактите, изнесени в
публикациите (показанията на свидетелката Г., л. 325-328). Публикациите са се
отразили на работата му като председател на Българската стопанска камара
(показанията на свидетеля М., л. 330).
[23] Не се спори, че няма чисто обективен критерий за преценка дали от
процесните статии господин С.Д. е претърпял психосоматичен дискомфорт
(изявленията на адвокат Д. и адвокат П., л. 357-359). Процесните статии обаче,
са влошили психичното му състояние (съдът приема това, защото се установява
както от показанията на свидетелите, така и от заключението на вещото лице З.,
л. 346-352, което е използвало показанията на свидетелите, беседата с ищеца и
специалните си познания).
[24] Не се
спори, че ответниците не са заплатили
обезщетение на господин С.Д.. Той е заплатил 4 000,00 лева държавна такса (л.
9) и 4 000,00 лева адвокатското възнаграждение (л. 354). НСН е заплатил 250,00
лева за вещо лице (л. 337).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[25] Господин С.Д. е предявил иск по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
1. По иска по чл. 49 от ЗЗД
[26] Съгласно
чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени
при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички
вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица
на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на
възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.
[27] Следователно
предпоставките за уважаване на иска са:
1. ответниците да са възложили работа на трето лице;
2. това трето лице да е извършило противоправно
действие/бездействие спрямо ищеца;
3. действието/бездействието да е било извършено
виновно;
4. от него ищецът да е претърпял вреда;
3. ответниците да не са изплатили обезщетение на
ищеца.
1.1.
По първата предпоставка
за уважаването на иска
- ответниците да са възложили работа на трето лице
[28] Съдът не установи, че към 06.01.2016
г. някой от ответниците да е бил собственик на електронното издадение “Агенция М.”.
Затова съдът приема, че никой от тях не може да отговаря за тази публикация.
[29] Съдът установи обаче, че към момента
на публикуването на останалите процесни материали, ответникът НСН е бил
собственик на електронното издадение “Агенция М.”, а ответниците “Т.” ЕООД и “М.”
ЕООД са били собственици съответно на вестниците “Т.” и “М.”. Следователно те
са възложили на свои служители изготвянето и публикуването на тези материали.
Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.
1.2.
По втората предпоставка за уважаването
на иска - третото лице да е извършило
противоправно действие/бездействие спрямо ищеца
[30] За да е налице в конкретния случай
противоправно действие на служителите на ответниците, е необходимо:
а) в статиите да са били публикувани
неверни обстоятелства за С.Д.;
б) тези обстоятелства да го опозоряват
(аргумент от чл. 147, ал. 1, пр. 1 от Наказателния кодекс НК); вж. и следните
решения на ВКС: 253-2014-III Г.О. по гр. д. 1251/2012 г.; 404-2010-III Г. О. по гр. д.
907/2009 г.; 86-2010- III Г. О. по гр. д. 92/2009 г.; 468-2009-IV Г. О. по гр.
д. 868/2008 г.[1]).
Неверни обстоятелства са тези, за които се е твърдяло, че са се осъществили, а
те не са (или обратното), или пък са се осъществили, но не по твърдения начин. За
ответника е тежестта на доказване, че са истински твърдените евентуално
опозоряващи факти, публикувани от ответника (решение на ВКС 253-2014-III Г.О. по гр. д.
1251/2012 г.).
[31] За да може съдът да прецени дали фактите са истински или не,
ищецът следва изрично да изложи кои факти приема за неистински и позорящи
(решение на ВКС 85-2012-IV Г. О. по гр. д. 1 486/2011 г.[2]).
Следователно проверката на съда трябва да се ограничи само до фактите, изрично
посочени от ищеца в исковата молба за неистински и позорящи го (ако съдът
разгледа и други разпространени от ответника факти, но не заявени от ищеца в
исковата молба или впоследствие чрез изменение на иска, съдът би нарушил
диспозитивното начало).
[32] На проверка за истинност не подлежат оценките и мненията. Съдебната практика разграничава изразяването на оценка и
мнение от фактическите твърдения, като приема, че на доказване подлежат само
последните (решение на ВКС 85-2012-IV Г. О. по гр.
д. 1486/2011 г.). Дори оценките и
мненията обаче, следва да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна
фактическа база[3]. Затова при решаването на
делото съдът следва ясно да отграничи кои от твърдените за неистински и
позорящи факти действително са факти и кои оценки или мнения (решение на ВКС 85-2012-IV Г. О. по гр. д. 1 486/2011 г.).
[33] Опозоряващо е обстоятелството, което:
а) е недостойно от гледна точка на общоприетите морални
разбирания и предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото (решение на
ВКС 452-2010-III Н. О. по н. д. 411/2010 г.);
б) се отнася до конкретни факти, отнасящи се до укоримо от
морална гледна точка поведение на лицето, чието разгласяване е опасно за
доброто му име (решения на ВКС: 75-2012-II Н. О. по н. д. 3142/2011; 17-2011-I
Н. О. по н. д. 641/2010 г.). Тези факти могат да се отнасят до минало и
настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му
живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират
негативно (решение на ВКС 17-2011-I Н. О. по н. д. 641/2010 г.).
[34] Съдът последователно ще провери информацията, изнесена от
трите издания, дали е истинска, ако не е, дали е факт, оценка или мнение,
подкрепено с достатъчно истински факти. Съдът ще провери и дали изнесеното в
статиите е опозоряващо за С.Д..
1.2.1.
По отношение на материалите, публикувани в електронното
издание „Агенция М.“
[35] Съдът установи, че в
електронното издание „Агенция М.”, чиито собственик е бил ответникът НСН, са
били публикувани два материала. Първият е бил от 22.04.2017 г. и в него е било посочено,
че С.Д.: е газов барон, който атакува прокуратурата, за да овладее институциите
в страната; използва фабрика за фалшиви новини, за да атакува публично Главния
прокурор; влияе на КЕВР, за да увеличи цените на газа за сметка на
потребителите, а с постъпленията да финансира политическа партия. Вторият е бил
от 09.05.2017 г. и в него е било описано, че господин С.Д. е енергиен аферист,
престъпен бос, за който работи пропагандна машина.
[36] Липсват доказателства С.Д.:
-
да е атакувал
прокуратурата, за да овладее институциите в страната;
-
да използва фабрика
за фалшиви новини, за да атакува публично Главния прокурор;
-
да влияе на КЕВР, за
да увеличи цената на газа за сметка на потребителите, а с постъпленията да
финансира политическа партия;
-
да е енергиен
аферист, престъпен бос, за който работи пропагандна машина. Затова съдът
приема, че те са неистински. Публикуването на подобни обстоятелства в други
медии не ги прави истински.
[37] Всяко едно от тези твърдения, без последното, е твърдение на факти без
последното твърдение, което съдържа оценките енергиен
аферист и престъпен бос. Липсват доказателства, че тези твърдени факти
са истински. Затова съдът приема, че те не са. Липсват каквито и да е доказани
истински факти, въз основа на които да се изгради оценката енергиен аферист или
престъпен бос.
[38] Всяко едно от описание действия е укоримо от морална гледна точка и
разгласяването им е опасно за доброто име на ищеца. Следователно те са
опозоряващи за него. Следователно е противоправно извършеното от служителите на
НСН спрямо господин С.Д. чрез процесните две статии.
1.2.2. По отношение на материалите, публикувани във вестник „Т.“
[39]
Във вестник „Т.” са били публикувани пет материала.
Първият е бил от 20.04.2017 г. и в него е било вписано, че С.Д.: заедно с
подсъдими олигарси е в ОПГ за компромати, използвани за смазване на неудобни
публични личности; тиражира клеветнически твърдения; подопечните му медии са
фабрика за лъжи; мафиотската олигархична групировка е завладяла и съдебната
система. Вторият материал е от 21.04.2017 г. и в него се е твърдяло, че господин
С.Д. се е опитвал да си осигури чадър на газа чрез разговор с Главния прокурор
и, че е част от организирана престъпна група от олигарси за компрометиране на
неудобни личности.
[40] Третият
материал е бил от 24.04.2017 г. и в него е било посочено, че господин С.Д.: е герой в бентли, който съди държавата в Брюксел; е организирал гигантска афера; управлява лек
автомобил без платено ДДС и акциз и е предизвикал
газова криза; е част от ОПГ за фалшиви новини. Четвъртият материал е бил
от 25.04.2017 г. и в него е било описано, че господин С.Д.: е извършил
нарушения и далавери, довели до поскъпването на газа; компаниите му са
нередовни и, че заради него България е щяла да бъде осъдена да заплати
200 000 000,00 евро; е част от ОПГ и газов барон с проблеми с Темида.
Петият материал е бил от 03.05.2017 г., като в него е било описано, че господин
С.Д.: е излъгал за срещата в ЦУМ; е част от ОПГ, което атакува Главния
прокурор, за да спаси бизнесите си, като използва целия си медиен и политически
ресурс за това.
[41] Липсват
доказателства господин С.Д.:
-
заедно с подсъдими олигарси да е в ОПГ за компромати,
използвани за смазване на неудобни публични личности;
-
да тиражира клеветнически твърдения, а подопечните му медии да са
фабрика за лъжи;
-
да е част от мафиотска олигархична групировка, завладяла и съдебната
система;
-
да се е опитвал да си осигури чадър на газа чрез разговор с Главния
прокурор, а компаниите му да са нередовни, както и, че е част от ОПГ, което
атакува Главния прокурор, за да спаси бизнесите си; като използва целия си
медиен и политически ресурс;
-
е част от организирана престъпна група от олигарси за компрометиране на
неудобни личности чрез фалшиви новини;
-
е управлявал лек автомобил без платено ДДС и акциз. Затова съдът
приема, че те са неистински.
[42] Всяко едно от описание действия е укоримо от морална гледна точка и
разгласяването им е опасно за доброто име на ищеца. Следователно те са
опозоряващи за него. Ето защо съдът приема, че е противоправно извършеното чрез
процесните пет статии от служителите на „Т.“ ЕООД спрямо господин С.Д..
[43] Описаното в третата статия, че господин С.Д. е герой в
бентли, който съди държавата в Брюксел е истински факт, защото господин С.Д. има
автомобил „Бентли“, както и по негов сигнал е била образувана процедура срещу
българската държава. Това не е и укоримо от морална гледна точка. Ето защо
съдът приема, че публикуването на тези твърдения не е противоправно.
1.2.3. По отношение на
материалите, публикувани във вестник „М.“
[44] Във вестник „М.” е имало четири публикации. Първата е била от 20.04.2017
г . и в нея е било описано, че господин С.Д. е част от ОПГ с подсъдими и
обвиняеми. Поставен е бил и негов колаж непосредствено над надпис „Фалшиви
новини”. Втората е била от 21.04.2017 г. и в нея е било описано, че господин С.Д.:
е извадил торба с компромати, защото се е опитал да накара Главния прокурор да
осъществи натиск над прокурори по газови разследвания и, че той търси
овладяване на държавното обвинение, за да си гарантира съдебна индулгенция.
Третата е била от 24.04.2017 г., в която негова снимка е била публикувана под
заглавие „Задкулисието се обедини, пак пробва пуч срещу държавата”. Четвъртата
статия е била от 25.04.2017 г., като в нея е било описано, че: поради сигнал на газовия господин С.Д. в Брюксел,
България е застрашена да заплати 200 000 000,00 лева; че той
се е срещал с Главния прокурор, за да осигури чадър и блокиране на газовите дела.
[45] Съдът вече прие, че следните факти са неистински и
опозоряващи:
- че господин С.Д. е част от ОПГ с подсъдими и обвиняеми;
- че е извадил торба с компромати,
защото се е опитал да накара Главния прокурор да осъществи натиск над прокурори
по газови разследвания и, че той е търсил овладяване на държавното обвинение,
за да си гарантира съдебна индулгенция;
-
че се е срещал с Главния прокурор, за да осигури чадър и блокиране на газовите
дела. Съдът не установява господин С.Д. да
е участвал в задкулисие, организирало пуч срещу държавата. Извършването на
подобни действия е морално укоримо и накърнява доброто име. Ето защо и тези
факти са неистински и опозоряващи. Следователно като ги е публикувал,
ответникът „М.“ ЕООД е действал противоправно.
[46] Съдът установи, че са истински фактите, че господин С.Д. е
бил подал сигнал пред Европейската комисия, поради който е било възможно
налагането на санкция на българската държава. Съдът прие, че това поведение на господин
С.Д. не е укоримо от морална гледна точка и не би следвало да накърни доброто
име на ищеца.
[47] Налице е втората предпоставка за уважаването на иска. Съдът следва да
установи налице ли е следващата предпоставка.
[48] Ответниците са възразили, че господин С.Д. е обществена
личност и като такава към него е допустима по-голяма свобода при отразяване на
неговите действия. Съдът установи, че господин С.Д. е обществена личност.
[49] Ограничението на правото да се изразява и разпространява
мнение се прилага с различна интензивност в зависимост от това:
а) дали изнесените факти или оценка са свързани с личния
живот на този, когото засягат, или с определен обществен дебат или интерес (т.
III.1 от мотивите на решение на КС 7/1996 г. по к. д. 1/1996 г., както и
решение на ЕСПЧ Otegi Mondragon v. Spain (no. 2034/07));
б) какво е общественото положение на този, за когото се
отнасят разпространените факти или оценка (т. III.1 от мотивите на решение на
КС 7/1996 г. по к. д.1/1996 г., както и следните решения на ЕСПЧ: Axel
Springer AG v. Germany (no. 39954/08); Saaristo
and Others v. Finland (no. 184/06)).
[50] Съдът приема, че изнесените във вестник „Т.“ факти, че
ищецът е предизвикал газова гриза, са били по тема от значим обществен интерес,
а ищецът е бил обществено известен именно като работещ на високо ниво в сферата
на търговията и преноса на газ. Като такъв той следва да търпи изнасянето на
факти, свързани с дейността му, защото за обществото е необходимо да знае какво
се случва в една значима за него област. Затова съдът приема, че не е било
противоправно публикуването на тези факти от служителите на „Т.“ ЕООД.
1.3.
По третата предпоставка за уважаването
на иска – извършеното действие/бездействие да е виновно
[51] Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до
доказване на противното. В случая ответниците не са доказали, че не са
действали виновно. Затова съдът приема, че те са действали виновно. Налице е и
третата предпоставка за уважаването на исковете.
1.4. По четвъртата
предпоставка за уважаването на иска – от извършеното ищецът да е претърпял
вреда
[52] Съдът установи, че вследствие на публикациите господин С.Д.: е бил
притеснен; нарушила се е последователността на работните срещи, планирани от
него; чувствал се е длъжен да обяснява на хората, с които работи, фактите,
изнесени в публикациите; негативно е била повлияна работата му като председател
на БСК; влошило се е психичното му състояние и е приемал допълнителни лекарства.
Следователно той е претърпял вреди от процесните статии. Действително в
процесния период и около него са били публикувани статии с подобно съдържание и
от други издатели. Съдът ще отчете това обстоятелство обаче, при определянето
на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
1.5. По петата предпоставка за уважаването на иска – ответниците да не са
изплатили обезщетение на ищеца – по размера на обезщетението и по солидарната
отговорност
1.5.1. По петата предпоставка за уважаването на иска – ответниците да не са изплатили обезщетение на
ищеца
[53]
Съдът установи, че ответниците не са изплатили на господин С.Д. обезщетение за
претърпените от него вреди. Налице е и последната предпоставка за уважаването
на иска. Затова съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.
1.5.2. По размера на обезщетението
[54] За да
определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да
направи това. От
[55] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. В свое решение, постановено по реда
на чл. 290 от ГПК, ВКС е посочил критерии, от които съдилищата да изхождат при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди от накърняване доброто име
на увредения (решение на ВКС 832-2010-IV Г. О. по гр. д. 593/2010 г.).
Решението е било постановено по различен случай, но въпреки това съдът приема,
че част от критериите са приложими и към настоящия случай.
[56] Критериите са:
а) има ли разгласяване чрез медиите;
б) има или влошаване на здравословното състояние;
в) конкретните преживявания на ищеца и отражение върху
живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата
относими към характера на увреждането;
г) прояви на съпричиняване на вредите от увредения.
[57] При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита още един фактор. Това е практиката на
по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди
по близки случаи. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери,
голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените
обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда,
за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът
отчита и този фактор.
[58] В случая съдът установи, че процесните неистински факти
и оценки, неподкрепени от достатъчно истински факти, са били от електронно
издание и два вестника със значителен брой читатели. Съдът установи, че
вследствие на публикациите ищецът: е бил притеснен; нарушила се е последователността на
работните срещи, планирани от него; чувствал се е длъжен да обяснява на хората,
с които работи, фактите, изнесени в публикациите; негативно са повлияли на
работата му като председател на БСК. Съдът установи, че също така се е влошило
психичното състояние на ищеца и той е приемал допълнителни лекарства.
[59] За близки случаи спрямо ищеца, но не идентични, ВКС е определял
обезщетения от:
-
10 000,00 лева за вреди от две публикации през 2009 г. (решение на
ВКС 62-2012-IV Г. О. по гр. д. 1376/2011 г.);
-
40 000,00 лева за вреди от четири публикации през 2009 г. (решение
на ВКС 129-2015-III Г. О. по гр. д. 7 040/2014 г.).
[60] Съдът отчита всички установени обстоятелства и
факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита, че публикациите са били
11 в рамките на по-малко от месец, като донякъде са били свързани помежду си,
доколкото са били направени от медии с общ краен собственик – господин Д.П..
Съдът отчита, че ищецът е обществено известна личност, за която мненията са
поляризирани. От една страна той е бил отличаван за работата си на много високо
ниво в търговията и пренос на газ и се е занимавал с благотворителност, а от
друга страна негативни оценки за личността му са давали високопоставени
български настоящи и бивши политици, и магистрати. Съдът отчита също, че от
2009 г. до 2017 г. икономическата обстановка в страната значително се е
подобрила. Затова съдът приема, че 20 000,00 лева е справедливо
обезщетение за вредите, които господин С.Д. е претърпял. Ето защо съдът уважава
иска за 20 000,00 лева, а го отхвърля за разликата до пълния предявен
размер от 100 000,00 лева.
1.5.3.
По търсената солидарна отговорност
[61] Ищецът моли съда да осъди ответниците солидарно да му
заплатят търсеното обезщетение. За да е налице солидарна отговорност е
необходимо ответниците да са публикували по едно и
също време или в близък интервал от време близки по съдържание материали
(решение на ВКС 253-2014-III Г. О. по гр. д. 1 251/2012 г.). Съдът
установи, че в издания на ответниците в продължение на по-малко от месец са
били публикувани близки по съдържание материали по отношение на ищеца. Затова съдът
приема, че ответниците трябва да отговарят солидарно за причинените от тях
неимуществени вреди.
2. По разноските
[62] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 8 000,00
лева.
[63] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на ищеца за 20 000,00
лева при предявен размер от 100 000,00 лева. Затова съдът осъжда ответниците да
заплатят на ищеца 1 600,00 лева разноски по делото.
[64] НСН също търси разноски. Той е направил такива за 250,00
лева.
[65] Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на
разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 80 000,00
лева при предявен размер от 100 000,00 лева. Затова съдът осъжда господин С.Д.
да заплати на НСН 200,00 лева разноски по делото.
Съдия:
[1] Всички тези решения са били
постановени от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК.
[2] Решението е било постановено по
реда на чл. 290 от ГПК.