№ 374
гр. Шумен, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630202002 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №22-1729-000387 от 14.09.2022 год. на
Началник РУ към ОД на МВР – гр.Шумен с което на Е. Д. С., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: ************** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 2000
/две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание същият
се явява лично и с упълномощен от него процесуален представител, като поддържат
жалбата и молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като в съдебно
заседание излагат допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена
като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
1
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.08.2022 год. около 02.30 часа жалбоподателят Е. Д. С. управлявал лек
автомобил марка “Фолксваген Поло” с рег.№У6436АН, собственост на Д.М.М., с
ЕГН**********, като се движел в гр.Шумен, по бул.“Симеон Велики“ в района на
Общинския пазар в посока ул.“Климент Охридски“. На същия булевард в близост до
автобусната спирка бил паркиран полицейски автомобил, до който се намирали свидетелите
Х. С. Х. и Д. С. Д.. След като жалбоподателят достигнал до входа към Общински пазар –
Шумен за кратко спрял на пътното платно, след което продължил движението си, навлязъл
към Общински пазар – Шумен и спрял на паркинга пред Механа „Стария орех“. След като
свидетелите Х. и Д. възприели поведението на водача, свидетелят Д. побягнал в посока
автомобила на жалбоподателя, последвал го и пристигнал до него непосредствено след
спирането му на паркинга. Междувременно свидетелят Х. се качил в служебния полицейски
автомобил, обикаляйки направил завой и също отишъл до автомобила на жалбоподателя.
След като водачът излязъл от автомобила, същият лъхал на алкохол и имал нестабилна
походка. Въпреки, че последният предал документите си за самоличност отказал да му бъде
извършена проверка за установяване съдържанието на алкохол в кръвта. Били му обяснени
последиците от отказа да бъде изпробван с техническо средство или даване на кръвна проба,
но С. отново отказал. Бил му издаден талон за медицинско изследване №097852, но същият
отказал да го получи. Отказът му да получи талона бил удостоверени с подписа на свидетеля
Д. С. Д.. Жалбоподателят не се явил за даване на кръвна проба за изследване. По повод така
описаното нарушение на водача бил съставен акт за установяване на административно
нарушение серия АД, №147410 от 27.08.2022 год., който нарушителят отказал да подпише.
Отказът му бил отново удостоверен с подписа на свидетеля Д. С. Д.. Впоследствие
жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №22-1729-000387 от 14.09.2022 год. на Началник РУ към ОД на
МВР – гр.Шумен с което на Е. Д. С., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **************
са наложени административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на
основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП. На 08.09.2022 год. на С. била издадена
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-1729-000076/08.09.2022
год., по силата на която била наложена принудителна административна мярка временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до
решаване на въпроса за отговорността му по съдебен ред, но за не повече от осемнадесет
месеца.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода
на съдебното производство писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя Х. С. Х., на свидетелите Д. С. Д., Д. С. Д. и отчасти
2
на свидетелите Д. Т.К. и Й.Н.Н., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Х. С. Х., на свидетелите Д. С. Д., Д. С.
Д. следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите имат преки впечатления над
поведението на жалбоподателя по време на извършената проверка, а част от тях и по време
на управление на автомобила. Същите са еднопосочни, последователни и кореспондират,
както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
По отношение показанията на свидетелите Д. Т.К. и Й.Н.Н. съдът намира, че същите
следва да бъдат кредитирани единствено в частта, в която свидетелстват, че на посочения
ден и час жалбоподателят с посочения по-горе автомобил се е намирал в гр.Шумен, в
района на Общински пазар – Шумен и че е бил употребил алкохол. Тази част от показанията
на свидетелите се подкрепя и напълно кореспондира с останалия събран по делото
доказателствен материал, както и с описаната по-горе фактическа обстановка. В същото
време обаче останалата част от показанията на двамата свидетели, в която същите заявяват,
че непосредствено преди извършване на проверката автомобилът на жалбоподателя е бил
управляван от свидетеля Д. К., който след паркиране на автомобила на паркинга пред
Механа „Стария орех“ е оставил С. в автомобила и си е тръгнал, кореспондират единствено
с версията на жалбоподателя. При обсъжда не тази част от показанията на тези свидетели
съдът съобрази обстоятелството, че двамата се намира в отношения на служебна йерархия с
жалбоподателя, поради което същите се явяват до голяма степен предубедени и
заинтересовани от изхода на делото и имат за цел неговото оневиняване за нарушението, за
което му е наложено наказание. В същото време показанията им са непоследователни,
противоречиви и не се подкрепят от останалия събран по делото и обсъден по- горе
доказателствен материал и най-вече с показанията на свидетелите Х. и Д., които са преки
очевидци на извършеното от жалбоподателя нарушение.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
описано в наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
отказал да бъде изпробван с техническо средство “Алкотест 7510“, марка „Дрегер“, с
фабричен номер ARBB-0092.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДвП Редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи
или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, При извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е
длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по
пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за
3
лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или
на други лица живот или здраве, като съгласно ал.2 от същата Неизпълнението на
задължението по ал.1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за
отказ на лицето да му бъде извършена такава.
От показанията на свидетелите Х. С. Х., Д. С. Д., Д. С. Д. става ясно, че водачът е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, като е отказал да получи
талон за медицинско изследване и не се е явил за давана на кръвна проба за медицинско
изследване.
В хода на съдебното производство от страна на лицето не са представени
доказателства, от които да се направи извод, че същият е страдал от заболяване, което да
възпрепятства възможността на същия да бъде извършена проверка за установяване
съдържанието на алкохол в кръвта или в издишания въздух по който и да е от визираните в
закона и в наредбата способи.
Съдът не кредитира твърдението на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила, а
само е спял на шофьорската седалка непосредствено преди извършване на проверката. В
този смисъл съдът съобрази събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Х. и Д., от които става ясно, че и двамата са
възприели непосредствено поведението на водача по време на управление и непосредствено
след спиране на автомобила. В съдебно заседание свидетелят Д. С. Д. категорично заявява,
че при възприемане на автомобила на жалбоподателя веднага е побягнал към него и е
пристигнал до него непосредствено при неговото спиране. В същото време и двамата
свидетели твърдят, че в автомобила не е имало други лица, че лично водача е управлявал
автомобила, а след спирането му се е намирал на шофьорската седалка, както и че на около
не е имало никакви други лица, които евентуално да са излезли от автомобила. Както бе
посочено и по-горе показанията на тези свидетели са последователни, непредубедени,
почиват на техни преки впечатления за фактите, за които свидетелстват и напълно
кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен
материал. Поради изложеното съдът ги кредитира изцяло.
В подкрепа версията на жалбоподателя са единствено показанията на свидетелите Д.
Т.К. и Й.Н.Н., в частта която настоящия състав не кредитира, поради тяхната
заинтересованост и предубеденост, както и по изложените по-горе правни съображения.
С оглед на изложеното съдът намира, че от материалите по делото се доказва по
безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
посоченото в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП административно нарушение, тъй като е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или наркотични вещества, както и да му бъде взета проба за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Административно - наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а
именно чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, съгласно която Водач на моторно превозно
4
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че както в акта за установяване на административно нарушение, а така
също и в наказателното постановление е посочена като нарушена санкционната разпоредба
на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В същото време обаче, настоящият състав приема, че посочената
разпоредба освен санкционна е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание
на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. Ето защо посочването
именно на тази разпоредба, както в акта, а така също и в наказателното постановление не е
съществено процесуално нарушението, доколкото по никакъв начин не е нарушило правото
на защита на жалбоподателя и не му е попречило да разбере какво точно нарушение се
твърди, че е извършил и съответно да организира по адекватен начин защитата си срещу
него. В този смисъл е и константната практика на съдилищата и по-специално Решение от
01.04.2009 год. на ШАС по к.а.н.д. №52/2009 год. В същото време съдът счита, че
административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, като е
наложил и двете предвидени наказания в техния абсолютен размер, а именно „глоба“ в
размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години.
При преценка на издаденото наказателно постановление съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване или нарушаване правото на защита на
жалбоподателя и до невъзможност същия да разбере какво нарушение се твърди, че е
извършил.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
5
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-1729-000387 от 14.09.2022 год. на
Началник РУ към ОД на МВР – гр.Шумен с което на Е. Д. С., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: ************** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 2000
/две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. Д. С., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да заплати
на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6