№ 1351
гр. Пазарджик, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220103949 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване право
на собственост върху реална част с площ 52.4 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор ** по действащата КККР на гр.Пазарджик, представляваща
част от бивш имот с пл. №* по плана на гр.Пазарджик от 1959г. с граници на
реалната част: от север имот *, а от останалите три страни - имот **.
Ищецът И. А. Т. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „****“ №*,
ет.*, ап.* твърди, че е собственик на поземлен имот, който е бил нанесен с пл.
№*, кв.505 в кадастралния план на гр.Пазарджик от 1959г. Твърди, че
съгласно регулационния план от 1959г. за имота не е предвиден парцел.
Малки части от него били придадени към съседни парцели, в т.ч. към парцел
І-Кооп. „м“ в срещуположния квартал южно от имота, а основната част
попаднала в проектирана улица. Поддържа, че не е проведено
отчуждителното производство за частта от имота, която попада в парцел І-
Кооп. „м“ и собственикът не е обезщетен. Твърди още, че улицата, в която
попада основната част от имота не е реализирана в тази част. Поддържа, че
поради това съдът по гр.д. №985/2018г. по описа на РС - Пазарджик е признал
неговото право на собственост върху частта от имот с пл. №*, която попада в
1
предвидената улица и същата е нанесена в кадастралната карта като имот с
идентификатор *, който е записан на негово име. Твърди, че по действащата
кадастрална карта частта от бившия имот с пл. №*, която била придадена към
парцел І-Кооп. „м“ и е с площ 52.4 кв.м., е нанесена като част от имот с
идентификатор *, чийто собственик е ответника „Л“ ЕООД, ЕИК: *, седалище
и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „И. ***“ №*. ЕТ.*. При тези
твърдения иска от съда да признае за установено по отношение на ответника,
че е собственик на тази реална част имот с идентификатор *. Сочи
доказателства и претендира разноски.
Ответникът оспорва иска при твърдение, че ищецът не е бил собственик
на отчуждения имот, както и че отчуждителните мероприятия по плана от
1959г., които го засягат, в т.ч. улица и завод „м“, са реализирани. Твърди, че е
собственик на спорната реална част от имот с идентификатор * по силата на
постановление за възлагане от 22.06.2017г. по изп.д. 798/2015г. на ЧСИ
Мария Ангелова, с което му е възложена собствеността върху имота. При
условията на евентуалност твърди, че е придобил спорната част въз основа на
добросъвестно владение, което упражнява от 04.07.2017г., към което е
присъединил и владението на длъжника по изпълнителното дело „О“ АД,
ЕИК: ********* /с предишно наименование „Тех парк О“ АД/, което
дружество е правоприемник на „ЗММ м“ АД /сега „**“ АД/, което от своя
страна е правоприемник на Държавна фирма „ЗММ – София“. Моли искът да
бъде отхвърлен и претендира разноски.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска ищецът следва да установи
правопораждащите факти на правото на собственост върху процесната реална
част от бившия имот с пл. №*, както и че същата е нанесена в действащата
кадастрална карта като част от имота на ответника с идентификатор **.
При доказване на горното ответникът следва да установи че спорната
реална част от имота е била отчуждена от ищеца, тъй като с влязъл в сила
улично-регулационен план е предвидена за обществено мероприятие, както и
че собственикът е обезщетен, когато улично-регулационният план е одобрен
след 09.07.1956г., а когато одобряването на плана е преди тази дата – да
докаже, че към 09.07.1956г. имотът е бил зает по законния ред и/или че
2
дължимото за него обезщетение е изплатено изцяло или отчасти. Във връзка
евентуалното възражение на ответника за придобИ.е по давност на спорната
реална част, същият следва да установи началния момент и обстоятелствата,
при които той и длъжникът по изпълнителното дело, по което му е възложен
имота, са установили владението върху него, както и конкретните действия,
посредством които са упражнявали същото и неговата продължителност.
При така разпределената тежест на доказване съдът намира иска за
неоснователен.
От заключението на СТЕ е видно, че имот с пл. №* е нанесен за пръв
път в общия кадастрален и регулационен план на гр.Пазарджик от 1959г. с
площ от 500 кв.м. В разписната книга към плана от 1959г. и в отчуждителната
преписка от 1961г. този имот е бил записан на името на А И.ов Т. /Ч/, който е
наследодател на ищеца. За него не е бил отреден парцел. Северната част от
имота е включена в парцел VІІІ-7053, централната част е включена в улица , а
югозападният ъгъл от него е включен в парцел І-градски промкомбинат.
Положението е останало идентично и при одобряването на регулационния
план на промишлената зона на гр.Пазарджик през 1963г. И с този план имотът
не е урегулиран, а е придаден към съдени парцели, като процесната
югозападна част от него е включена в зона за охранителна зеленина с ширина
10 метра към парцел І- Кооп „м“.
Имот с пл. №* не е нанесен в действащата кадастрална карта.
Североизточната част от него е нанесена като самостоятелен имот с
идентификатор 55155.508.838 с площ 99 кв.м., централната част
/предвидената за улица с плана от 1959г./ е нанесена като имот с
идентификатор * с площ 434 кв.м., а процесната югозападна част е включена
в имот с идентификатор *, който е част от бившия парцел І-Кооп „м“ и е
собственост на ответника. Отчуждителното мероприятие е реализирано като
имотът е застроен с промишлени и обслужващи сгради на държавния завод
„м“, изградена е техническа инфраструктура, обособени са алеи и зелени
площи и е поставено външно осветление. Върху процесната реална част,
чиято площ е 52.33кв.м., е била изградена промишлена сграда с площ 86
кв.м., от която към момента е останала северната ограждаща стена.
Отчуждените части от имота са оценени от комисия по §85 ППЗПИНМ.
Оценката е обжалвана по съдебен ред от собственика, но не са открити данни
3
за резултата от обжалването и доказателства за заплащане на определеното
обезщетение.
Съгласно чл.3*. ал.1 ЗПИНМ (първоначална редакция, ДВ
бр.227/1.10.1949г.), недвижимите имоти, отредени съгласно улично-
регулационните планове за мероприятия на народните съвети, другите
държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и
обществени организации, както и недвижимите имоти, придадени към
парцели на други лица по дворищно-регулационния план се считат отчуждени
по силата на самата регулация. При тази уредба отчуждаването се извършва
по силата на самия план за улична регулация, т.е. с влизане в сила на плана се
поражда отчуждителното действие. Изплащането на обезщетението, дължимо
при отчуждаването, не е елемент от фактическия състав и не рефлектира
върху собствеността на имота, а поражда само облигационни отношения
между отчуждения собственик и лицето, в чиято полза е извършено
отчуждаването. В този смисъл е и съдебната практика - решение №
447/30.12.2010 г. по гр.д № 333/2010г., ВКС, ІІ г.о.
Този режим действа до изменението на чл.39 ЗПИНМ (ДВ,
бр.54/6.07.1956г.), според което недвижими имоти на частни лица и
обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния
план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно
ППЗПИНМ.
В случая отреждането е станало след 1956г., т.е. при действието на
изменената разпоредба на чл.39 ЗПИНМ, поради което планът няма пряко
отчуждително действие, а отчуждителният ефект не е настъпил, тъй като не се
установява собственикът на имота да е бил обезщетен. Процесната част от
имота обаче е била фактически заета с реализирането на предвиденото с плана
обществено мероприятие – изграждане на завод. Така установеното владение
е упражнявано в продължение на повече от 10 години от ответника и от
неговите праводатели „О“ АД, ЕИК: ********* /с предишно наименование
„Тех парк О“ АД/, което дружество е правоприемник на „ЗММ м“ АД /сега
„**“ АД/, което от своя страна е правоприемник на Държавна фирма „ЗММ –
София“. Затова възражението на ответника за изтекла в негова полза
придобивна давност е основателно.
При това положение искът следва да се отхвърли, тъй като ищецът е
4
изгубил правото на собственост върху процесната реална част от имота, макар
и не по силата на отчуждителното действие на улично-регулационен план.
По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът дължат на ответника направените от последния съдебни разноски в
размер на 1150лв., от които 1000лв. – заплатено възнаграждение за един
адвокат и 150лв. внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ установителния иск на ищеца И. А. Т. с ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, ул. „****“ №*, ет.*, ап.* против „Л“ ЕООД, ЕИК: *, седалище
и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „И. ***“ №*. ЕТ.* за признаване
право на собственост върху реална част с площ 52.4 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор ** по действащата КККР на гр.Пазарджик, представляваща
част от бивш имот с пл. №* по плана на гр.Пазарджик от 1959г. с граници на
реалната част: от север имот *, а от останалите три страни - имот **.
ОСЪЖДА ищеца И. А. Т. с ЕГН ********** да заплатят на ответника
„Л“ ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „И.
***“ №*. ЕТ.* съдебни разноски в размер на 1150лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5