Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 703/22.11.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА
ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 882/2023 год., по
описа на Административен съд –гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.
145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на А.Н.А., срещу ПАМ по ЗДвП –
„Преместване на паркирано пътно превозно средство“ – л.а. „БМВ“ с ДК № РА 5735
ВВ, приложена чрез Констативен протокол № 001164/20.08.2023 г., издаден от
инсп. Т.М.К. – „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД гр. Велико Търново.
В жалбата се посочва,
че оспорения констативен протокол е нищожен, незаконосъобразен, издаден в
нарушение на материалния закон и неговата цел. Оспорва се посоченото в същия
нарушение, а именно паркиране на МПС на нерегламентирано за това място. Сочи
се, че акта е немотивиран, а изложените фактически констатации са неясни и
противоречиви, както и посоченото правно основание за предприетото принудително преместване на
автомобила. Прави искане издаденият ИАА да бъде отменен, като незаконосъобразен,
претендира разноски, прави възражение за прекомерност на поискания от ответника
адвокатски хонорар. Допълнителни съображения се излагат в представени писмени
бележки
В съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован – не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Ответника – редовно призован, не се явява и не
се представлява. В представено писмено становище навежда доводи за правилност и
законосъобразност на издадения акт, като не страдащ от пороците, посочени в
жалбата срещу него. Претендира разноски, съгласно представен списък.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 20.08.2023 г. в
12,11 часа с оспорения индивидуален административен акт е приложен ПАМ с устно
разпореждане от инсп. Т. К. при „ПНП ППС“ - служител на „Организация на
движението, паркинги и гаражи“ ЕООД – гр.
Велико Търново, община Велико Търново, изразяваща се в „принудително
преместване на паркирано пътно превозно средство автомобил марка БМВ с ДК № РА
5735 ВВ“ . Автомобилът бил откаран на Охраняем паркинг за принудително преместени
неправилно паркирани автомобили – „Старо военно училище“ - гр. Велико Търново на пл. „Център“ № 2,
стопанисван от „ОДПГ“ –гр. В.Търново. ПАМ е наложена на жалбоподателя, затова,
че МПС е било неправилно паркирано на пл.„Пенчо Славейков“ в нарушение на
правилата за паркиране по ЗДвП – наличието на пътна маркировка М-15, и на основание чл. 171, т.5, б. „б“, вр.чл.98,
ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1, т.5 от
Наредба за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр. В. Търново
автомобила бил натоварен на
специализиран автомобил и преместен на горепосочения охраняем паркинг. На
същата дата за извършеното принудително преместване на автомобила била
уведомена ОД на МВР – В. Търново. За освобождаването на МПС на 20.08.2023 г.
жалбоподателят заплатил сумата от 52 лв., включваща принудителното преместване
и такса отговорно пазене на МПС на паркинга.
По делото са приети като доказателства
представените с жалбата и по административната преписка, а именно: СУМПС част II, пълномощно, разписка
за предаване на автомобил, Заповед № РД – 22-1490/17.09.2014г. на кмета на гр.
В. Търново; Заповед № РД -22-2124/22.11.2022 г. на кмета на гр. В. Търново, трудов
договор на Т. К. – инспектор „ПНП ППС“, и длъжностна характеристика, докладна
записка, график за работа за м. август
2023г., схема на организация и безопасност на движението, препис-извлечение от
Протокол № 10 от заседание на Общински съвет, проведено на 25.06.2020г. –
Решение № 223, снимков материал относно местоположението на паркирания
автомобил на пътния участък, справка от
ОД на МВР – гр. В. Търново, фискален бон.
При така установеното
от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения
индивидуален административен акт, подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, поради което същата се явява ДОПУСТИМА,
а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.
168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в
установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
С оглед на тази проверка, съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената
от закона форма – устна, по аргумент за противното от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при неговото издаване, същият е
съобразен с целта на закона.
Оспорената ПАМ е издадена от компетентен
орган – инспектор „ПНП- ППС“ при „ОДПГ“ ЕООД. Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП
определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за
контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. По силата на сочената разпоредба в кръга на лицата, които могат да
прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП са
включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя. Т.е законодателят е оправомощил не само министъра на
вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат ПАМ
„преместване на пътно превозно средство“, но е дал това право и на собственика
на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези
правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи
съответните длъжностни лица, които да налагат визираната ПАМ. В тази връзка
законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на
пътя, респективно всеки собственик на път по смисъла на §6, т. 1 от ДР на ЗДвП
има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната
мярка, но те следва да бъдат изрично определени и оправомощени. По този начин
собственикът на пътя упражнява организационно-управленско правомощие, като
делегира изрично предоставена му материална компетентност за налагане на ПАМ от
посочения вид, към която се добавя допълнителна персонална компетентност по
косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието. Точният смисъл и
правилното приложение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП не изисква
титулярът на правомощието да има качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.
93, т. 1 от НК, т.к. липсва изрична препратка към тази разпоредба. Действащата
нормативна уредба не съдържа изискване службата за контрол да бъде част от
структурата на общинската администрация, нито съдържа ограничения досежно
правноорганизационната форма на правния субект, когото кметът на общината ще
определи за служба за контрол, респективно липсва изискване длъжностното лице
по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП да бъде в структурата на общинската администрация или
да се намира в каквато и да било йерархическа зависимост от кмета. Под
„длъжностни лица“ в случая следва да се разбират лицата, на които е възложена
материална и персонална компетентност от собственика на пътя да преместват МПС
по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП и с това се изчерпват условията за валидност на
учредената компетенция. В този смисъл със Заповед №РД-22-1490/17.09.2014 г.
кметът на Община Велико Търново е определил „ОДПГ“ ЕООД за служба за контрол по
смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗдвП. Със Заповед №РД-22-2124/22.11.2022
г. са определени конкретни служители на „ОДПГ“ ЕООД за длъжностни лица, които
да прилагат или нареждат прилагането на ПАМ от вида на процесната, измежду
които по т.1 е Т. К.. Така направеното възлагане на функции и правомощия,
указани в чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП обуславя компетентност
на съответните служители от „ОДПГ“ ЕООД, гр. Велико Търново, включително и на Т.
К., който съгласно представения трудов договор е назначен на длъжност инспектор
ПНП ППС в „ОДПГ“ ЕООД, описание на която се съдържа в приложената длъжностна
характеристика. Следователно, приложилият оспорената ПАМ инспектор от „ОДПГ“
ЕООД е компетентен орган да прилага мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП и
ПАМ.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя
за нищожност на ПАМ поради липса на форма. По силата на изричната законова
разпоредба на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, за
процесната ПАМ не е валидно общото изискване за писмена форма на индивидуалния административен
акт. Мярката е валидна и при устното й постановяване. Тъй като мярката е в
устна форма, нейните мотиви следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи
и/или съпътстващи прилагането й. Законодателят не е ограничил доказателствените
средства за установяване на релевантните факти с оглед на разпоредбата на 39,
ал. 1 и ал. 2 от АПК. Поради това съставеният от органа към момента на
прилагане на мярката протокол, в който са отразени релевантни за прилагането й
факти, както и изготвения снимков материал, разписка и докладна записка следва
да бъдат приети като доказателства за фактическите основания на органа по
прилагането на процесната ПАМ.
От приложения по делото снимков материал се
установява безспорно, че процесното превозно средство е паркирано в нарушение
на правилата за паркиране – върху маркировка М-15, която съгласно чл. 65, т. 6
от Правилника за прилагане на ЗДвП представлява „Коси успоредни линии“ и
обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни средства. Границата на
площта се очертава с непрекъсната линия. Положената маркировката и позиционирането на
процесното ППС върху нея е видно от приложения
от органа снимков материал, първата отразена в скицата за организация и безопасност на движението на
пл. „Славейков“, посочена и в съставения протокол.
Видно от доказателствата по делото е, че
процесният автомобил е паркиран изцяло върху пътна маркировка М-15, забраняваща
движение на ППС, което съответно изключва и паркирането. В случая не се твърди,
че ППС е паркирано в разрез с указанията на поставени на място пътни знаци,
поради което изложените в жалбата доводи в тази връзка, са ирелевантни за
правния спор. Положената маркировка, върху която е паркиран автомобилът / в
по-голямата си задна част върху платното
за движение / , е разположена на завой на двупосочно за движение пътно платно.
Този начин на паркиране на автомобила, при отчитане на спецификата на мястото,
където се намира, очевидно създава опасност за останалите участници в
движението, тъй като пречи на видимостта им и на способността им да извършват
по надлежния начин и сигурно необходимите маневри. Паркираният автомобил
обективно ограничава видимостта на останалите МПС, възпрепятства адекватната
преценка на пътната обстановка при преминаване на завоя, който в случая е част
от активната пътна лента. Отново видно от снимковия материал процесния
автомобил е паркиран и върху тротоар, което затруднява пешеходците при ползването
му. Създадената опасност за другите участници в движението е обективна, тъй
като пречи на видимостта им и на възможността да осъществят движението си по
законоустановен и безопасен начин, което е реална предпоставка за настъпване
на ПТП, съответно е отнета възможността
на пешеходците на използват тротоара по неговото предназначение. В конкретната
хипотеза автомобила е репатриран, поради неспазване правилата за паркиране, а
не заради това, че паркирането е осъществено в платена зона, времево
регламентирано в Решение № 223 на Общински съвет – гр. В. Търново, и за което
не е заплатена съответната такса. Видно от работния график за м. август 2023г.
инсп. Т. К. е изпълнявал служебните си задължения на процесната дата, като в
тази връзка е изготвил констативния протокол заради намиране на лекия автомобил
паркиран на посоченото в същият място, при липсата на данни „ОДПГ“ ЕООД на тази
дата да е била освободена от извършване на дейността си, поради почивен ден,
официален празник или други обстоятелства.
Съгласно разпоредбата
на чл.
170, ал. 1 от АПК, в тежест на административния орган е да установи наличието
на посочените фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при
издаването на оспорения акт. Производството по делото е по повод наложена
принудителна административна мярка – принудително преместване на неправилно
паркирано ППС, като посоченото нарушение е чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП – Паркирането и престоят са забранени "на място,
където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или
закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал".
Нарушение от подобен характер е предвидено като основание за репатриране на
неправилно паркираното МПС по реда на чл. 171, т. 5 от ЗДвП. За да се приложи процесната ПАМ следва мястото, където е
бил паркиран автомобилът да е обозначено с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на МПС или паркираното МПС да е
създавало опасност, или да е правило невъзможно преминаването на останалите
участници в движението или да закрива от другите участници в движението пътен
знак или сигнал.
От всички доказателства по делото се установява
точното местоположение на паркираното в нарушение на ЗДвП моторно превозно
средство, което е на пл. „ П. Славейков“ – гр. В. Търново при наличие на пътна
маркировка М-15 ,чрез което създава
опасност за движението. Опасността не е абстрактна, а достатъчно конкретна и
ясна, ограничаваща видимостта при подхода на автомобили, правещи завой в активната пътна лента и отнемане
възможността на пешеходците на използват тротоара. Следователно релевантните за
налагането на мярката факти и обстоятелства, са доказани по начин изясняващ в
достатъчна степен наличието на коя от визираните в разпоредбата на чл. 171, т. 5 б.
"б." от ЗДвП хипотези е имал предвид
ответният орган при постановяването и прилагането й. В тази връзка следва да
бъде уточнено, че хипотезите са постановени при условията на алтернативност,
поради което наличието на една от тях е достатъчна, за да се приеме, че е
налице основание за прилагане на ПАМ. В конкретния случай процесното МПС
безспорно създава опасност за другите участници в движението, доказателство за
което е абсолютния характер на забраната по чл. 98, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, според която е забранено не само паркирането, но и престоят
/ което се субсумира като административно нарушение и е наказуемо по реда на чл. 180 от ЗДвП /. В
този смисъл забраната за паркиране е нормативно установена с оглед осигуряване
на видимост и оттам на безопасността при преминаване, което в допълнителна
степен обуславя наличието на материалноправните предпоставки за налагане на
ПАМ. За принудителното преместване на процесното МПС, видно от представената по
делото справка, на същата дата е била уведомена ОД на МВР – гр. В.Търново. В
конкретната хипотеза са налице законово регламентираните предпоставки на една от
трите хипотези на чл. 171, т. 5, б.
"б. " от ЗДвП по налагане на спорната ПАМ,
която следва да се използва като крайна и лимитативно приложима мярка за
едностранно въздействие върху правната сфера на собствениците и ползвателите на
МПС. Процесното паркиране на лекия автомобил очевидно изпълва състава на
разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т.
5, б. "б" от ЗДвП, така както е
посочено и в констативния протокол. Предложение второ от същият
законов текст предвижда паркираното по този начин ППС без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач да се премести, когато създава
опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Това правило е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в
условията на обвързана компетентност административният орган налага
предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Преценявайки
законосъобразността на оспорения акт, съдът приема, че ответникът е изпълнил
задължението си по чл. 170, ал. 1 АПК да
установи, че превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за
движение и създава пречки за останалите участници в движението, поради което
наложената ПАМ не се явява засягаща адресата в по-голяма степен от необходимото
за целта й.
В заключение настоящият
съдебен състав намира, че оспорената принудителна административна мярка е
издадена в съответствие с целта на закона, а именно осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения, представлява законосъобразен административен акт, постановен при
липса на отменителните основания, предвидени с разпоредбата на чл. 146 от АПК,
поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли като
такава.
При този изход
на спора, на ответника се дължат разноски, съгласно надлежно представен списък
по чл.80 от ГПК, в размер на 400 лева, които са под минималните на предвидените
в Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения граници, поради което
направеното възражение за тяхната прекомерност следва да се отхвърли.
В жалбата е
направено и аксцесорно искане за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди, вследствие на отменен незаконосъобразно издаден акт, в
размер на 52 лева, представляващи парична сума, заплатена при освобождаването
на автомобила, което като разглеждащо се по друг процесуален ред следва да се докладва
на председателя на съда за преценка за
образуване на отделно производство.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –
гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.А.,
срещу ПАМ по ЗДвП – „Преместване на паркирано пътно превозно средство“ – л.а.
„БМВ“ с ДК № РА 5735 ВВ, приложена чрез Констативен протокол №
001164/20.08.2023 г., издаден от инсп. Т.М.К. – „Организация на движението,
паркинги и гаражи“ ЕООД - гр. Велико
Търново.
ОСЪЖДА А.Н.А. да заплати на „Организация на
движението, паркинги и гаражи“ ЕООД -
гр. Велико Търново сумата от 400 лева, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗГОТВЯТ служебни преписи на материалите по делото, които да се докладват на
председателя на Административен съд – гр. Пазарджик за преценка за образуване
на производство по направеното в жалбата на А.Н.А. аксцесорно искане за присъждане
на обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменен незаконосъобразно
издаден акт, в размер на 52 лева, представляващи парична сума, заплатена при
освобождаването на автомобила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен
срок съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на
Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/