Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 05.04.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 14645 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 09.06.2018г., гр.д.3283/17г.,
СРС, 156 с-в признава за установено по отношение на Д.С.Т. и А.С.Т., като
правоприемници на починалата ответница И.З.Т.по исковете на „Т.С.” ЕАД, че
дължат сумата 1 689.01 лв. с правно основание чл.149 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД -
цена за доставена топлинна енергия и услуга за дялово разпределение през
периода м.05.2014г. -м.04.2016г., ведно със законната лихва от 15.11.2016г. до
изплащането, отхвърля иска за сумата 113.70 лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД -
лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2015г. -28.09.2016г., като
осъжда ответниците да заплатят на ищеца разноски за исково производство от
563.60 лв. и разноски за заповедно производство от 314.87 лв., а ищеца да
заплати на ответниците разноски от 50.46лв.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени
исковете постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че съдът и вещите
лица не съобразяват изравнителните сметки. Подлежащите на възстановяване суми
по изравнителните сметки следва да се прихванат с най-старото задължение на
потребителя, а не с дължимите суми през отчетния период. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете
постъпва въззивна жалба от ответниците по тях Д.С.Т. и А.С.Т.. Считат, че нямат
качеството потребител на топлинна енергия, защото няма сключен договор с ищеца.
Произволно са определени дължимите суми. Недоказано е количеството на
доставената топлинна енергия. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване
на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Третото лице помагач на ищеца - „Н.И.” ООД не изразява
становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд
приема следното:
Обстоятелството, че наследодателката на ответниците – И.З.Т.е
била потребител на топлинна енергия през процесния период м.05.2014г.
-м.04.2016г., се установява от запазеното от нея вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, видно от нот. акт № 200/05.07.2007г., т.І, д.178/07г., н-с рег. № 14 НК, с
който ответникът А.Т. е признат за собственик на имота.
Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение. По силата на законовата разпоредба, насрещните главни
страни по делото са обвързани от облигационно правоотношение за доставка и
покупка на топлинна енергия за битови нужди, както и от Общите условия на
ищеца. При конкуренция между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно
право, именно вторият от тях е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря
за разходите относно потребена топлинна енергия. Това е така, защото правомощията
владение и ползване на собственика, се упражняват единствено от ползвателя,
чрез служене и получаване на доходите – чл.56, ал.1 ЗС. Затова чл.57, ал.1 ЗС именно в негова тежест възлага
разходите, свързани с
ползването, включително данъците и другите такси, наред с поддържането на вещта.
Разпоредбата е съобразена с предположението за фактическо използване на веща от
ползвателя. В случая няма
доказателства за различно фактическо положение в топлоснабдявания имот през
процесния период, включително за установено владение от голия собственик.
Видно от
приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и
от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и
технологични загуби. В
съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана
топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при
констатация за спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово
разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в абонатната
станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне между
потребителите е в съответствие с приложимата
нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно
методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните
сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените
и дължими главница и лихва.
В зависимост от това, дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността
на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода,
възниква ново вземане в полза на потребителя - за възстановяване или в полза на
топлопреносното дружество - за доплащане. Новото вземане няма напълно
самостоятелен характер, защото заедно с начислената прогнозна сметка формира
крайната стойност на потребена топлинна енергия. Наред с това, съгласно чл.31,
ал.6 от Общите условия на ответника, в сила от 2005г., когато при
изравнителните сметки се установи, че платената от купувача сума е по-голяма от
дължимата, сумата в повече, по желание на купувача се възстановява от продавача
или се приспада от дължимата сума за следващия период. Възможността за
погасяване на стари задължения със сумата в повече от изравнителните сметки е
установена за първи път с чл.32, ал.3 от Общите условия на ответника,
публикувани във вестник „Дневник”, брой от 14.01.2008г. Същите обвързват
страните и са приложими само за вземания, възникнали след влизането им в сила. Във
връзка с приложението на последната клауза, като най-стари задължения следва да
се разглеждат само тези за съответния отчетен период. Прихващането с по-стари
задължения от предходен отчетен период представлява изместване на периода за
дължимост на сумите. Равносилно е на отказ от давност преди нейното изтичане за
по-старите задължения, какъвто е недействителен съобразно чл.113 ЗЗД. В този
смисъл, клаузата като частично противоречаща на императивната законова разпоредба
не следва да се прилага спрямо задължения, предхождащи тези от съответния
отчетен период, за който са издадени прогнозните и изравнителни сметки. Затова
правилно с решението и при съобразяване на ССЕ, дължимите суми през не погасения
по давност исков период са определени чрез добавяне към прогнозните сметки на
изравнителните за същия период и пропорционално приспадане на сумите за връщане
на потребителя.
Исковете за главница и мораторна лихва са основателни
до размерите, установени в ССЕ, а над тях следва да се отхвърлят.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на жалбите,
насрещните страни не си дължат взаимно разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.06.2018г., гр.д.3283/17г.,
СРС, 156 с-в.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач
на ищеца – „Н.И.” ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.