РЕШЕНИЕ
№ 2606
гр. София, 01.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. С.ОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110211340 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от С. Д. Л. с ЕГН ********** с адрес: гр. С, ж.к.
„Х С“ № , ет. , ап. срещу електронен фиш серия К № 6347683, издаден от
Столичната дирекция на вътрешните работи, с който на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400.00 (четиристотин) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата е заявено становище за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на оспорения електронен фиш. Жалбоподателят счита, че
административнонаказателното производство е било образувано след
изтичането на законоустановения срок по чл. 34, ал. 2, б. „В“ от ЗАНН.
Електронният фиш не съдържал всички изискуеми от закона реквизити, сред
които териториалната структура на МВР по местоизвършване на
нарушението, описанието на деянието и самия издател на ЕФ. Оспорва се
участието на лицето в извършването на твърдяното нарушение, в който
1
смисъл са релевирани доводи за значителната натовареност на трафика в
процесния пътен участък. Отправена е молба за отмяна на електронния фиш.
В съдебното заседание, в което окончателно е даден ход на делото по
същество, жалбоподателят не се явява лично, нито се представлява от
упълномощения си защитник. В хода на производството обаче беше
предприето възобновяване на съдебното следствие, преди което беше дадена
възможност на защитата на жалбоподателя да реализира процесуалните си
функции, при което адв. Х. пледира за отмяна на електронния фиш като
незаконосъобразен и необоснован. Позовавайки се на приобщения по делото
снимков материал, същият счита за разколебана тезата, че именно
доверителят му е бил заснет да се движи с превишена скорост, доколкото на
изображенията бил заснет и друг автомобил, преминаващ през същия пътен
участък. В условията на евентуалност моли наложеното на жалбоподателя
наказание да бъде редуцирано по размера си в съответствие с приложението
на по-благоприятен за дееца закон. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител.
Представени са писмени бележки от юрк. Симова, в които оспорва
депозираната жалба, а електронния фиш смята за законосъобразен и
правилен. Счита, че при издаването му били спазени процесуалните
изисквания на закона. Намира за установена описаната в ЕФ фактическа
обстановка, в това число и авторството на процесното деяние. С
превишението на допустимата скорост жалбоподателят бил осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението, което му е вменено.
Моли за постановяване на съдебен акт, с който да се потвърди електронният
фиш, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
въззиваемата страна.
След като настоящият съдебен състав анализира събраните
писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намери, че фактическата обстановка се е развила по следния начин:
На 08.09.2022 г., около 19:36 часа в гр. София, на бул. „П. Яворов“ до
номер , с посока на движение от бул. „С.овско шосе“ към бул. „Черни връх“
жалбоподателят С. Д. Л. управлявал собствения си лек автомобил марка
2
„Опел“, модел „Инсигния“ с рег. № . Водачът се движел със скорост от 84
км/ч. при разрешена такава от 50 км/ч. Превишаването на разрешената
скорост било установено с АТСС CORDON M2 № 1196. Техническото
средство било поставено в района на бул. „П. Яворов“ до № съгласно
протокол за използване на АТСС. По отношение на техническото средство не
били установени механични дефекти, които биха могли да попречат на
функционалната му годност.
На 15.09.2022 г. бил издаден електронен фиш серия К № 6347683 на
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на С.
Л. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00
лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Предвид отсъствието
на доказателства за момента на връчването на електронния фиш, съдът
отчете, че депозираната срещу него на 25.07.2023 г. жалба е била подадена в
законоустановения за това срок.
Своите фактически изводи съдът установи въз основа на снимков
материал от АТСС № MD1196, справка за собственост на МПС, заповед №
8121з-931/30.08.2016 г. с приложение към т. 1, протокол от проверка на
мобилна система за видеоконтрол, преглед на вписан тип средство за
измерване, решение за одобрение на типа и уреда за измерване, списък с
намерени фишове, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система, снимка на разположението на техническото средство,
ежедневна форма на отчет, справка картон на водача, сертификат за успешно
завършен курс на обучение, писмо с вх. № 329600/17.11.2023 г. с приложения
(допълнителен снимков материал от АТСС), писмо с вх. № 64498/27.02.2024
г. с приложение (справка за намерени фишове).
Съдът кредитира напълно събрания писмен доказателствен материал,
тъй като че същият е обективен, достоверен и допринася за
непротиворечивото изясняване на обективната истина. От приложения
снимков материал се установяват датата и часа на нарушението,
индивидуализиращите белези на превозното средство (марка, модел и
регистрационен номер), както и ограничението на скоростта и действително
измерената скорост. От снимковия материал се потвърждава и
разположението на уреда. От протокола за използване на АТСС се доказва, че
техническото средство е било поставено и използвано на датата и мястото на
3
нарушението съобразно изискванията, както и че в района на бул. „П.
Яворов“ № не е въведено ограничение на скоростта, различно от 50 км/ч. От
протокола от проверка става ясно, че техническото средство, с което е заснето
нарушението отговаря на всички изисквания и е в изправно състояние, което
му позволява да функционира ефективно. Видно от прегледа на вписан тип
средство за измерване и решение за одобрение на типа и уреда за измерване,
използваното устройство е валидно до 13.06.2027 г. От справка за собственост
на МПС е видно, че жалбоподателят С. Д. Л. е собственик на превозното
средство и притежател на свидетелството за регистрацията му. От справка
картон на водача се установяват извършените от жалбоподателя нарушения
на правилата за движение по пътищата, като впечатление прави
обстоятелството, че в много кратък период от време са налице множество
идентични по своите правни и фактически особености нарушения на
ограниченията за скорост. От справката при Столичната дирекция на
вътрешните работи става ясно, че в информационните масиви на АИС АНД
няма данни за издавани електронни фишове на МПС с рег. № към 08.09.2022
г., чието присъствие се откроява на снимковия материал, допълнително
представен по делото.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, с
оглед на което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. Съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната
4
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. Горното съдържание е закрепено в
утвърдения от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. образец на електронен фиш. Видно от съдържанието на
електронния фиш са налице всички изискуеми от закона реквизити.
Електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. В тази връзка е без
значение кое конкретно лице е издало електронния фиш. Обстоятелството, че
в обжалвания акт не е посочено конкретно физическо лице – негов издател, не
означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
материалният закон не съдържа изискване за посочване на подобни
обстоятелства, респективно тяхната липса не е основание за отмяна. В
електронния фиш е отбелязано, че същият е издаден от СДВР, което е
напълно достатъчно, за да се приеме, че актът изхожда от компетентен
административен орган.
Съдът намира за неоснователно релевираното от жалбоподателя
възражение за неспазване на срока по чл. 34, ал. 2, б. „В“ от ЗАНН.
Абстрахирайки се от факта, че законодателството ни не познава подобна
разпоредба, както и че визираните в чл. 34 от ЗАНН срокове по юридическото
си естество са давностни, а не преклузивни, все пак следва да се даде
отрицателна оценка на доводите в жалбата за изтекъл срок за съставянето на
електронен фиш. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН за образуване на
административнонаказателното производство не се прилага когато
производството не започва със съставяне на АУАН. Процедурата по издаване
на електронен фиш е много по-бърза, като той се издава единствено при
наличие на посочените от закона предпоставки в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
правилата на чл. 34 от ЗАНН не важат за това производство, доколкото в
ЗДвП има специални правила, които са регламентирани в нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП.
5
Не би могло да бъде споделено още и възражението на жалбоподателя
за отсъствие на описание на нарушението, за което електронният фиш е бил
издаден. В съдържанието на последния се откроява достатъчно
обстоятелствено описание на фактическата обстановка, при която е било
проявено административното нарушение, в това число с посочване на неговия
характер и форма на изпълнително деяние – нарушение за скорост, място на
извършване, посока на движение, управлявано МПС, отчетена скорост и
стойност на максимално допустимата такава. Комплексната оценка на
наведените в ЕФ обстоятелства позволява да се установи по несъмнен начин
факта на извършване на процесното нарушението, наред с всички отличаващи
самото деяние характеристики от фактическо естество.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно
т. 65 от ДР на ЗДвП – „Автоматизирани технически средства и системи са
уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с
6
мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко
върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни
технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса
на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по
аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани
технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична
проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
В случая нарушението е установено от АТСС CORDON M2 № 1196,
представляваща одобрен тип средство за измерване, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира,
че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването
и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
От доказателствения материал се установи, че процесното устройство
отговаря на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Същото е преминало първоначална
проверка, както и последваща проверка на 15.03.2022 г. от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
7
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. За използване на
средството е попълнен протокол, съдържащ необходимите реквизити, като
към него е приложена снимка, потвърждаваща разположението на уреда.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава
50 км/ч. в населените места.
От обективна страна безспорно се установи, че на 08.09.2022 г., около
19:36 часа в гр. София, на бул. „П. Яворов“ до номер , с посока на движение
от бул. „С.овско шосе“ към бул. „Черни връх“ жалбоподателят С. Л.
управлявал личния си лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“, с рег.
№ със скорост от 84 км/ч. при разрешена такава от 50 км/ч. в населените
места. От приобщените доказателства се установява безспорно, че е
осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, като не е изпълнено задължението на водача при избиране на скоростта
на движение да не превишава скоростта от 50 км/ч. Следва да се отбележи, че
е отчетен допустимият толеранс от +/- 3 км/ч., тъй като от снимковия
материал се вижда, че е измерена скорост 87 км/ч., докато в електронния фиш
е посочена скорост 84 км/ч. В случая жалбоподателят е управлявал лекия
автомобил при скорост от 84 км/ч. (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.),
превишавайки с 34 км/ч. ограничението от 50 км/ч.
Тук е моментът да се даде отговор на основния аргумент на
жалбоподателя, касаещ разположението на друго МПС на снимката,
генерирана от техническото устройство, което по мнение на защитата
поставяло под съмнение обстоятелството кое лице е превишило установената
максимална скорост за движение. С цел разкриване на обективната истина, по
пътя на всестранното и изчерпателно изследване на спорните обстоятелства
по случая, по делото беше приобщен допълнителен снимков материал,
съпътстващ установяването на процесното нарушение. На първо място следва
да се отчете очевидното разположение на лек автомобил марка „БМВ“, серия
„7“, модел „Е65“ с рег. № в пътната лента, съседна на тази, в която се е
движел жалбоподателят. Не може да се пренабрегне обстоятелството, че в
момента на генериране на статичните изображения от АТСС, горепосоченото
превозно средство се е намирало в идентичен участък от пътя – при бул. „П.
Яворов“ до номер 28, като се е движело в същата посока като тази на
8
жалбоподателя.
Въпреки това обаче настоящият състав на съда намира, че горното не би
следвало да се абсолютизира, като му се придава характера на обстоятелство,
изключващо отговорността на действителния нарушител. Разгледани в своята
последователност, изображенията от паметта на техническото средство за
видеозаснемане позволяват еднозначно да се приеме, че отчетената скорост е
на автомобила, с който се е движел жалбоподателят Л.. Снимката, послужила
като основание за ангажиране на отговорността му (л. 8 от делото) е
достатъчно ясна и качеството позволява да се идентифицира моторното
превозно средство, засечено да се придвижва със скорост от 87 км/ч. (преди
отчитането на толеранса за скорост), като съдържащите се в нея отбелязвания
кореспондират по съдържание на вписаното в електронния фиш, както и на
протокола за използване на АТСС. От решаващо значение за преценката при
конкуренцията между двата движещи се обекта, изобразени на втората
снимка (л. 40 от делото), която е с по-широк обхват, са разположените на нея
маркери, указващи положението на вградения в камерата лазерен лъч върху
полето за наблюдение на камерата. За неговата насоченост съдим от мястото
на съединяване на двете линии на маркерите по хоризонтала и вертикала,
което и на двете снимки отразява централно превозното средство,
управлявано от жалбоподателя. Последното разкрива по категоричен начин
факта, че в хода на измерване на скоростта на преминаващите мобилни
обекти, акцентът на техническото устройство, белязан от неговия лазерен
модул, е бил позициониран върху лекия автомобил марка „Опел“, модел
„Инсигния“ с рег. № . Видно от протокола от проверка на средството за
измерване, се касае за видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера, която
именно функционалност е позволила на уреда да идентифицира правилно кое
от двете намиращи се в полезрението на записващото устройство превозно
средство се движи със скорост над предварително зададената такава от
служителите на СДВР, поставили АТСС в експлоатационен режим.
В този смисъл съдът счита, че случайното преминаване на друго МПС –
различно от това, с което е извършено нарушение на правилата за скорост,
пред обектива на записващото устройство, не може да опровергае изводите за
извършено нарушение, при положение че на приобщените по делото
изображения ясно личи кой от двата обекта се е движил със скорост над
9
разрешената. Предвид автоматизирания си работен режим, употребеното
средство за измерване позволява да се отчитат и заснемат нарушения без
намесата на човешки фактор. Тази му характеристика позволява, при
употреба в пътен участък със засилен поток от превозни средства, да се
генерират множество последователни изображения, като се проследява и
идентифицира правилно кои от преминаващите автомобили спазват
въведеното ограничение и съответно – кои са превишили неговата стойност.
За еднозначното локализиране на нарушителя, както вече се уточни,
способства видимия на снимковия материал маркер, който при всяко
положение насочва към автомобила на жалбоподателя. В тази ситуация е
ирелевантно обстоятелството, че МПС с марка „БМВ“ и рег. № се намира на
преден план в ширина на изображението, тъй като насочващото средство
очевидно не е попаднало върху него, а върху идентифицирания в далечината
лек автомобил марка „Опел“ с рег. № . В случая двата обекта са заснети на
значително разстояние един от друг, като не е налице припокриване между
тях - което евентуално би могло да доведе до объркване.
В заключение към гореизложеното съдът намира, че използваното
техническо устройство е позволило безпротиворечиво да се индивидуализира
конкретният автомобил, чиято скорост е била измерена, без значение, че в
обхвата на камерата е попаднало и друго МПС. Следва да се има предвид, че
при контролирането на участък със засилен трафик е често срещана хипотеза
чисто физическото разположение на повече от един автомобил в обектива на
видеозаснемащото устройство. Това обаче по никакъв начин не може да
обоснове опорочаване на процедурата по констатиране и заснемане на
съответното нарушение, тъй като преминалите периодична проверка АТСС,
представляващи вписан тип средство за измерване, са приспособени да
локализират точния извършител на съответното нарушение. Също така,
недопустимо е нарушителите да остават ненаказани само и единствено по
съображения, че при движението си по пътя са били заобиколени от други
МПС, каквато тенденция би могла да занижи правосъзнанието на водачите на
МПС и да наложи една несигурност в обществените отношения, гарантиращи
сигурността на участниците в движението по пътищата.
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят, като правоспособен водач, е съзнавал каква е разрешената
10
скорост на движение, но въпреки това е пренебрегнал установената от
законодателя забрана за нейното превишаване.
Според разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за
превишаване от 31 км/ч. до 40 км/ч. с глоба 400.00 лева. Размерът на
наложеното административно наказание е фиксиран за всички нарушения от
този вид, поради което съдебният състав не следва да обсъжда въпроса дали
наказващият орган е наложил санкция в справедлив размер.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитника на жалбоподателя
за наличие на по-благоприятен закон за дееца. По аргумент от чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН, подобно позоваване би било основателно при изменение на
нормативната разпоредба до момента на влизане в сила на обжалвания
електронен фиш. В настоящия случай обаче не се касае за законово
изменение, а единствено за твърдение на адв. Х., че няколко месеца след
извършване на процесното нарушение, в съответния участък от пътя е
въведено специално ограничение на скоростта посредством поставянето на
пътен знак, указващ максималната допустима скорост на придвижване. Това
само по себе си не би могло да обуслови по-благоприятно третиране на
жалбоподателя, доколкото към момента на заснемането му същият е следвало
да се ръководи от общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, важимо за
населеното място, а последващото установяване на специално ограничение не
може да се отрази върху правната квалификация на въпросното деяние като
административно нарушение, тъй като не съставлява същинско изменение в
основанието за ангажиране отговорността на жалбоподателя.
За преценка наличието на маловажен случай на извършено
административно нарушение е нужно да се изследват начинът, времето и
мястото на извършване на нарушението, мотивите на нарушителя,
настъпилите вредни последици, които в своята съвкупност да свидетелстват
за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът не счита, че са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл.
28 от ЗАНН, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. При преценката за
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН съдът отчете важността на обществените
11
отношения, гарантиращи безопасността на пътя, както и обстоятелството, че
жалбоподателят е превишил разрешената максимална скорост с 34 км/ч. От
справката картон на водача се установява, че жалбоподателят е извършил
няколко предходни нарушения на същата разпоредба от ЗДвП в кратък
период от време. Липсата на инцидентност в склонността на жалбоподателя
да допуска административни нарушения от такъв характер категорично не
обуславя по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
други от същия вид, а точно обратното – говори за трайно незачитане на
регламентираните правила за движение по пътищата, а и съобразно
последните изменения в ЗДВП, нарушението на правилата за движение по
пътищата императивно е изключено да е маловажен случай /чл. 189з от
ЗДвП/.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл. 63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва
да присъди на СДВР да юрисконсултско възнаграждение в размер, определен
в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН чл. 27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80.00 до 150.00 лева. Съобразявайки
продължителността на производството и неговата сложност, съдът намира, че
на СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер на 80.00 лева, а
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложените аргументи съдът намира, че не са допуснали
съществени нарушения на процесуалните правила, вмененото нарушение е
безспорно доказано, като наложеното на жалбоподателя административно
наказание е във фиксиран размер, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 105-ти състав
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6347683, издаден от
Столичната дирекция на вътрешните работи, с който на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя С. Д. Л. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 (четиристотин) лева
за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя С. Д. Л. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к.
„Х С“ № , ет. , ап. да заплати на Столичната дирекция на вътрешните
работи сума в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
гр. София на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13