Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………./……………….
Гр.
София, 01.02.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в закрито заседание на първи
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като
изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 1282 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК във връзка с чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№9161/14.12.2018г.,
подадена от А.Б.М. срещу разпределението
на суми, извършено и предявено с протокол за предявяване на 11.12.2018г. от ЧСИ
А.П.по изп. дело № 20158490400711 на разпределение на суми, постъпили
от публичната продан на ид.ч. от апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. „*******. Жалбоподатеката счита, че
разпределението е незаконосъобразно и неправилно по подробно изложените мотиви.
Сочи на първо място, че тя се явява нелегитимен длъжник, а взискателката
не е такава, като била „скандално осъдена без дълг“. Поддържа, че без да има
правно основание и без да е длъжник, в резултат на пълен произвол и симулативен процес, срещу нея се води процесното
изпълнително дело, като твърди, че липсват писмени доказателства, които да са
предпоставки за образуване както на исков процес, така и на изпълнителен
процес. Твърди, че с въпросното разпределение се засяга несеквестируемия
й имот и е налице императивно нарушение на чл. 444, т.7 от ГПК. Твърди, че
самият протокол за разпределение е фиктивен и недействителен, като и двата
документа не притежавали необходимите реквизити / изходящ номер, печат на ЧСИ,
подписи. Твърди, че е налице разпределение на парични средства, постъпили в резултат
на незаконна публична продан, което представлявало неистинност и злоупотреба с
право. Твърди, че неправилно ЧСИ бил пропуснал да отбележи, че се продава
½ от процесния апартамент, а не целия, както и
че се пропускало да се посочи, че има втори съсобственик – М.М., който чрез съобщения от фиктивен характер бил напълно
изключен от участие в изпълнителния процес. Твърди, че „направеното
разпределение относно
данъци такси, боклуци и НАП“ следва да се остави без коментар, защото се
явявало недопустимо и недействително върху несеквестируем
имот, в полза на нелегитимен взискател, поради което
тези пороци изключвали възможността за присъединяване на други взискатели. Оспорва в пункт 4 присъединяването като взискател на П.Б.С., като твърди, че първоинстанционният
съд издал обезпечителна заповед, по висящ спор, по който имало насрещна искова
молба и същият не бил решен, а висящ. Твърди, че тя е ощетена от проява на
недобросъвестност от страна на Павлов и че по никакъв начин не е налице дължимо
вземане. В края на жалбата се формулират следните искания към съда, като освен
отмяната на разпределението, се иска съдът „да отмени описаните по-горе
нередовни съдебни актове в полза на П.С.и присъединяването му по изпълнителното
дело, както и да се прекрати изцяло изпълнителното дело като проведено извън
закона, без дълг, без реквизити.
Взискателката
И. Ж.оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в писмено възражение от
18.12.2018г., като поддържа, че е частично недопустима, а в останалата част
неоснователна, като изтъква, че за несеквестируемостта
на имота има влязло в сила решение, като на основание чл. 299 от ГПК е
недопустимо да се извършва повторна проверка.
Присъединеният взискател
П.Б.С. също оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено становище от
21.12.2018г., като сочи, че същата е частично недопустима и неоснователна,
изтъквайки че по въпроса за редовността на извършената публична продан има
влязло в сила съдебно решение по гр.д.№1548/2018г. на СГС, ІІ състав.
ЧСИ А.П.е депозирал подробни писмени
мотиви, в които сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна по изложените
съображения.
Съдът като обсъди доводите на
жалбоподателите и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното
дело, намира за установено следното:
Видно от данните по делото
изпълнителното производство е образувано по молба на И.Г.Ж. въз основа на два
изпълнителни листа от 11.06.2014г. за 240 лв. – разноски и от 22.12.2014г.,
издаден от САС, 4 състав по гр.д.№4012/2011г. за сумата от 130 100 евро,
ведно със законната лихва от 24.09.2007г. Видно от изпълнителният лист е
посочено, че той се издава въз основа на описаното съдебно решение, като и акта
на СГС, І г.о. и на САС са приложени от жалбоподателката
към делото и по тях е постановен осъдителен диспозитив,
като тя е осъдена да заплати на взискателката
описаните суми.
От
материалите по изпълнителното дело е видно, че с решение от 30.11.2017г., което
е окончателно, постановено от СГС по ч.гр.д.№10079/2017г. жалбата на А.Б.М.
срещу насочването на изпълнението върху процесния
имот – идеални части от апартамент №21, находящ се в
гр. София, ул.“******е оставена без уважение. С решение на СГС, ІІ е състав от
21.03.2018г. по ч.гр.д.№1548/2018г. жалбата й срещу постановлението за
възлагане от 01.12.2017г. на същия гореописан недвижим имот е оставена без
уважение, като и двата акта са влезли в сила. Срещу насочването на изпълнението
върху процесния имот като несеквестируем
е била подадена и оставена без уважение и друга жалба от А.Б., а именно по гр.
д. №15945/2016 г. по описа на III с-в на съда с решение от 24.03.2017г., влязло
в законна сила.
Видно от
материалите по изпълнителното дело в резултат на станалата публична продан на процесния недвижим имот, по сметката на ЧСИ е постъпила
сумата от 115 300.00 лв. (сто и петнадесет хиляди и триста лева), като същата е
разпределена от съдебния изпълнител, с протокола, предявен на 11.12.2018г.
Видно от отразеното в протокола за предявяване А.Б.М. е присъствала лично, като
е отказала да го подпише, тъй като счита, че не е длъжник и имотът е несеквестируем. На предявяването не се е явил представител
на първоначалния взискател, а за присъединения П.С.се
е явил адв. Х.. В разпределението съдебният
изпълнител първо е посочил вземанията за разноски по изпълнението (пункт I от
разпределението) в размер на 2722,65 лв., представляващи авансово заплатените
разноски по принудителното изпълнение, както и сумата от 1117.80 лв. - дължими,
но незаплатени разноски по отношение на публичната продан. В пункт II от
разпределението, съдебният изпълнител е описал задължението на относно
незаплатените данъци по ЗМДТ в размер на 1972.58 лв., както и пропорционалната
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 213.37 лв. върху събраната сума в
полза на Столична община - ПАМДТ. В пункт III и пункт IV от
разпределението, съдебния изпълнител е описал задълженията към Столична община,
представляваща такса битови отпадъци 289,28 лв.
и пропорционална такса – 31,88 лв. В пункт ІV, т.2 за взискателката Ж. са предвидени 102 361,86 лв., ведно с
пропорционална такса -3 168,53 лв., а за присъединения взискател
се заделя сумата от 3 149,12 лв. и съответната пропорционална такса, като
изрично е посочено, че тази сума ще е за евентуално плащане, след представяне
на изпълнителен лист.
Съдът като обсъди данните по делото и
доводите на страните, намира следното:
Съгласно чл. 462 от ГПК разпределението
може да се обжалва в тридневен срок пред окръжния съд, който разглежда жалбата по
реда на чл. 278 от ГПК и се произнася с решение. Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срока по чл. 462 от ГПК, тъй като разпределението е
предявено на 11.12.2018г., а жалбата е подадена на 14.12.2018г., т.е. в
законоустановения тридневен срок, поради което следва да бъде разгледана по
същество в частта й, в която се оспорва разпределението, макар и конкретните
доводи относно същото да са незначителна част от изложените в жалбата
съображения.
Съгласно
разпоредбите на ГПК след принудителната продан се извършва
от съдебния изпълнител разпределение на получената от
проданта сума, съобразно реда, установен в чл. 460 ГПК. При недостатъчност на събраните в изпълнителното производство суми се отделят
суми за изплащане
на вземанията, които се ползват
с предпочитателно удовлетворение.
Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Разпределението е акт
на съдебния изпълнител, с който се определя кои
вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се
полага за пълното или частичното
изплащане на всяко едно от
тях. В разпределението се включват тези
вземания, които са били предявени
до деня на
изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените
по право или по искане
взискатели, както и разноските по изпълнението,
които не са предварително внесени от взискателя
и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от
длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 от
ГПК Предмет на производството по обжалване на
разпределението на постъпили по изпълнителното дело суми е да се провери
редовността на процедурата, правилното изчисление от страна на ЧСИ на
постъпилите суми, както и дали е спазен редът за удовлетворяване на кредиторите
по чл. 136 от ЗЗД. Всички други доводи са извън предмета на преценка от съда по
настоящото производство.
В настоящото производство съдът действа
като контролно-отменителна инстанция по отношения на
действията на ЧСИ при твърдения за тяхната незаконосъобразност, като делото
няма за предмет разрешаване на спор относно наличието или не на задължения на
длъжницата към взискатели и техния размер, след като
същите са се легитимирали с титул, който няма данни да е отменен или обезсилен.
Както се приема безспорно в теорията и съдебната практика, съдебните решения,
постановени в производство по жалби срещу
действия на съдебен изпълнител, пораждат правни последици, която не
покрива съдържанието на силата на
пресъдено нещо. Спорът по законосъобразността
на действията или отказите на
изпълнителния орган е различен от спора
за наличието на изпълняемо право
и постановеното решение не се ползва
със сила на пресъдено нещо,
дори когато има за предмет
материалноправни въпроси, които са преюдициални
за жалбата. Следователно в настоящото производство по жалба по
чл. 462-463 от ГПК съдът няма как да разреши материалноправния
спор между жалбоподателката и първоначалната взискателка, както и присъединения взискател
относно размера на техните вземания и наличието им. За разрешаването на този
спор, законодателят е предвидил специален исков ред. Твърденията на жалбоподателката, че исковият процес, по който бил
незаконосъобразно издаден изпълнителния лист срещу нея е симулативен,
няма как да бъдат обсъдени от настоящия съд в това производство, като за жалбоподателката би могла да ползва исков път за защита.
Предвид горното всичките изложени доводи на А.Б.М. относно това, че тя не е
надлежен длъжник са ирелевантни, след като по
изпълнителното дело е представен титул – изпълнителен лист срещу нея и няма
данни същият да е обезсилен. Съдът намира, че са неоснователни твърденията на жалбоподателката, че не следва да се заделят, респ.
разпределят суми на присъединените взискатели. В
случая безспорно е установено, че за процесния имот
има незаплатени данъци и такси, поради което НАП е конституиран като
присъединен взискател и не се установява при
определяне на сумите да е налице неправилно действие на ЧСИ. Същите
съответстват на посочените размери като задължения по удостоверението и са с
посочената от ЧСИ поредност на удовлетворяване. По
отношение на присъединения взискател Петър Славов, в
негова полза е
издадена обезпечителна заповед от Софийски районен съд, 88 с-в по гр. д. №
69745/2015 г., като издалият я състав на СРС е постановил определение, с което
е допуснал обезпечение на предявения от ищеца в производството П.Б.С. иск
посредством възбрана върху идеални части от процесния
недвижим имот. Определението, с което се допуска обезпечение на бъдещ или
предявен иск, подлежи на самостоятелен инстанционен
контрол в исковото производство, и няма данни да е е
отменено. Съгласно разпоредбата на чл. 459 от ГПК, съдебният изпълнител е
длъжен да присъедини обезпечен кредитор и в случая с процесното
разпределение сумите за същия само се заделят, а ще му бъдат изплатени едва
след представяне на изпълнителен лист, както е посочено и в самото
разпределение. Предвид горното доводите на жалбоподателката,
че П.С.неправилно участвал като присъединен взискател
са неоснователни.
По
отношение на доводите, че сумите са от публична продан на имот, който е несеквестируем, жалбоподателката
вече е имала възможност и е атакувала конкретните действия на ЧСИ, както по
насочване на изпълнението относно имота, така и относно публичната продан, като
с гореописаните съдебни решения, част от които и тя представя с жалбата си,
действията са потвърдени. Съдът в настоящото съдебно производство, чийто
допустим предмет е единствено конкретните доводи срещу извършеното
разпределение не може да извършва преценка и да изменя, отменя или игнорира влязли в сила съдебни решения, които са постановени по
казуса.
В частта, в
която се твърдят пороци на самото разпределение и предявяването му, съдът
намира, че доводите на жалбоподателката, че те нямали
печат и изходящ номер са ирелевантни, тъй като не са
от няма законови реквизити за протокола за предявяване на разпределение на суми
по изпълнително дело. Същото важи и за твърденията за липса на подписи от
страна на част от взискателите, а именно
първоначалния и НАП. Съгласно разпоредбата на чл. 462 от ГПК протоколът се
предявява при призоваване на длъжника и взискателите,
но няма процесуално задължение за същите да се явят и да го подпишат. Всяка
страна преценява дали да участва в конкретното изпълнително действие лично или
чрез представител, но неявяването на взискателя лично
и неподписването от него на протокола за разпределение при положение, че липсва
законово изискване за такъв подпис, не сочи на липса на реквизит и нередовност.
Не се установява същият да е неистински, като оспорването му предвид качеството
му на официален документ е в тежест на оспорващата го страна, а доказателства
не са ангажирани от жалбоподателката. Твърденията й
за различия на подписа се съставляват годни доказателства, а и с оглед
посоченото в мотивите, е видно, че протоколът за предявяване се сочи, че е
подписан от помощник на ЧСИ.
Предвид гореизложените доводи и като съобразява, че няма
данни при извършеното разпределение да са нарушени разпоредбите на чл. 460 и
следващите от ГПК. Спазена е последователността на удовлетворяване на
вземанията по чл.136 от ЗЗД, като съдебният изпълнител е спазил привилегиите по чл. 136, т.
1 и като първо е удовлетворил вземанията за разноски по изпълнението - пункт I
от разпределението, които се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 136 ал. 1, т. 2 от ЗЗД, съдебният изпълнител
законосъобразно е постановил предпочитаното удовлетворение на Столична община
по отношение на дължимите за процесния недвижим имот
местни данъци. При извършване на разпределението ЧСИ е съобразил привилегиите
на кредиторите, както и правилно процентно е разпределил сумите по изпълнителното
дело, съответстващи на вземанията на взискателите и
Столична община
Настоящият съдебен състав счита
за недопустими за разглеждане по същество в рамките на производството по чл.
462 от ГПК исканията по жалбата за
прекратяване на изпълнителното дело, респ.искането, заявено на стр.9 от
жалбата, да се отмени „присъединяването на П.С.по процесното
изхпълнително дело като извършено въз основа на
нередовни съдебни актове“. В тази част жалбата се явява недопустима, тъй като
няма изричен акт на ЧСИ, който да е предмет на обжалване и законодателят е
предвидил съвсем друг процесуален ред, а именно съгласно разпоредбата на чл.
435, ал. 2, т.6 от ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва евентуален отказ на
ЧСИ да прекрати делото, но не и да иска това директно от съда. С влязло в сила
решение от 21.03.2018 г. на СГС по ч.гр.д. 3003/2018 г. съдът вече се е
произнесъл по жалба срещу отказ на ЧСИ за прекратяване на производството, а от
данните по делото е видно, че е подадена и друга жалба със същия предмет до СГС
срещу постановен отказ за прекратяване с вх.№ 9284/21.12.18г., която е в процес
на администриране.
Предвид горното жалбата се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена в частта й, в която се атакува процесното
разпределение от 11.12.2018г., а в останалата си част се явява недопустима,
поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
За пълнота следва да се отбележи, че искането за
разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание е неоснователно, тъй като
това не се предвижда изрично от процесуалния закон, а от жалбоподателката
не е заявено искане за събиране на други доказателства, извън писмените
приложени с жалбата и не е необходимо провеждането на открито съдебно
заседание, тъй като не се налага събиране на гласни доказателства.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с
вх.№9161/14.12.2018г., подадена от А.Б.М.,
с адрес ***, срещу разпределението на суми, извършено и предявено с протокол за
предявяване на 11.12.2018г. от ЧСИ А.П.по изп. дело №
20158490400711 на разпределение
на суми, постъпили от публичната продан на ид.ч. от
апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. „*******.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с
вх.№9161/14.12.2018г., подадена от А.Б.М.,
с адрес ***, в останалата й част като недопустима.
Решението, имащо и характер на определение в частта, с
която жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по реда на
чл. 274 от ГПК съгласно разпоредбата на чл.463, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/