О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
09.10.2019 г., гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VII
граждански състав, в закрито заседание на девети октомври 2019 година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
като разгледа гр. дело № 5192 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 389 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Образувано е по искова молба от М.И.М.
срещу „ЮБЦ“ ЕООД с
която е предявен установителен иск по чл. 439, ал.1 вр. чл. 124, ал.1 ГПК за
признаване недължимостта на установени по гр.д. № 1767/ 2009 г. на Казанлъшки
районен съд, по реда на чл. 410 ГПК вземания за главница и разноски , за които
на „Мобилтел“ ЕАД е издаден изпълнителен лист на 12.10.2009 г. В исковата молба
се съдържа и искане за допускане обезпечение на иска чрез налагане на
обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по изп. дело № 20197650402872 на
ЧСИ Гергана Илчева с peг. № 765 на КЧСИ, имащо за предмет принудителното
събиране на процесните вземания.
По молбата съдът намира следното:
Съгласно чл. 391 ГПК, за да се
допусне обезпечение, е необходимо да са налице няколко предпоставки: ищецът да
има право на обезпечение на иска, т.е. искът да е допустим и вероятно
основателен, и да е налице интерес от обезпечаване на иска, което ще рече, че
без обезпечаването за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението. Целта на обезпечаването на иска е или
да осигури, докато спорът е висящ, осъществяване на неоснователно отричаното
право, или да попречи да се осъществи неоснователно претендирано право.
Преценката дали са налице
предпоставките за допускане на обезпечението, вкл. и за наличието на
обезпечителна нужда, се извършва от съда винаги конкретно с оглед данните по
делото. Предпоставките се преценяват само въз основа на доказателствата,
представени с исковата молба, респективно с искането за допускане на
обезпечение и изложените в нея твърдения, като възраженията на длъжника
подлежат на разглеждане с решаването на спора по същество. Обезпечителната
нужда се свързва с осъществяване правата по решението, а не с доказването на
иска /така определение № 94/18.05.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1416/2018 г., II
г.о./. Уеднаквяването на съдебната практика чрез определяне на общовалидни
критерии за наличието на обезпечителна нужда не би държало сметка за
спецификата на всеки отделен случай /определение № 1/5.01.2018 г. на ВКС по
ч.гр. д. № 4978/2017 г., определение № 407/24.06.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.№
1770/2014 г.; определение № 143/18.02.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 63/2013 г./.
Разпоредбата на чл. 391, ал.1 ГПК
определя обезпечителната нужда като невъзможност или затруднение в осъществяването
правата на ищеца, като преценката за наличието на някое от тези обстоятелства е
предоставена на съда, разглеждащ молбата за допускане на обезпечението и се
осъществява с оглед данните по делото за всеки конкретен случай /определение №
143/18.02.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 63/2013 г./.
В настоящия случай предявеният от
М.М. установителен иск, чието обезпечаване се иска е процесуално допустим, като
са налице и изискуемите от закона доказателства, обосноваващи извод за
съществуваща обезпечителна нужда. Основният релевиран от ищеца довод за
недължимост на процесните вземания се основава на приложението на института на
погасителната давност - чл. 110 и сл. ЗЗД, в който случай не се налага събирането на други доказателства извън
съдържащите се в гр.д.№ 1767/2009 г. на Казанлъшки районен съд /по което е
издаден изп. лист по чл. 410 ГПК/, и в образуваното през 2019 г. изпълнително
дело - обект на обезпечението. Тъй като възражението от друга страна за давност
е материално правно и като такова, поначало, не изключва образуването на изп.
производство за вземането, по отношение на което се претендира, че е погасено
поради изтекла давност ищецът ще следва да внесе гаранция в размер на 100,00
лв. /така определение № 10817/24.04.2012 г. на Софийски градски съд по в. ч.
гр. д. № 11033/2011 г., определение № 487/17.02.2011 г. на Пловдивски окръжен
съд по в. ч. гр. д. № 454/2011 г. – и в двата случая обезпечение е допуснато
при гаранция/. Макар
данните от представените доказателства да сочат на вероятна основателност на
иска, изхождайки от естеството на спорното правоотношение, възможността да
съществуват други правоизключващи или правоотлагащи факти, или допълнителни
договорености между страните във връзка с установеното задължение /вкл. и
наличие на други образувани изпълнителни дела в предходен момент или признание
на вземането от ищеца-все обстоятелства прекъсващи давността/, които да водят
до други изводи относно основателността на иска, на този етап от производството
не може да бъде напълно изключена.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че молбата се явява основателна.
Така мотивиран, Старозагорски
районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА
обезпечение на предявения от М.И.М., против ответника „ЮБЦ“ ЕООД, иск с правно
основание чл. 439, ал.1 вр. чл. 124, ал.1 ГПК, с цена общо 877,99 лева, ЧРЕЗ СПИРАНЕ на изпълнението по изп. дело № 20197650402872 на ЧСИ
Гергана Илчева с peг. № 765 на КЧСИ, с район на действие – Старозагорски
окръжне съд, до влизане в сила на решението, по което е образувано пред Старозагорски
районен съд, гражданско дело № 5192/2019 г.
ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл. 391, ал. 2 ГПК парична
гаранция в размер на 100 /сто/ лева, вносима от ищеца М.И.М. в седмичен срок от
получаване на съобщението. За внасянето на гаранцията ищецът следва да
представи доказателства в указания срок.
На ищеца ще бъде издадена
обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внасяне на определената
гаранция.
При невнасяне на гаранцията в
посочения от съда срок, делото да се докладва за отмяна на обезпечението.
Определението може да бъде
обжалвано с частна въззивна жалба пред Старозагорски окръжен съд в седмичен
срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от деня, в
който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебен
изпълнител.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: