№ 778
гр. ......, 14.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ... СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110109210 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е във връзка с предявен от „СВ” АД срещу Г. Д. Ц. по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
Ищецът твърди, между него и ответника е съществувало валидно облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на питейна вода при
Общи условия /ОУ/ за имот, находящ се на адрес: град ............., в периода 28.01.2015 г.
- 31.05.2021 г., по време на който се твърди ответника да е бил собственик на имота.
Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период питейна
вода, като е извършено отчитане на показанията на водомера в процесния имот и са
начислени суми за В и К услуги. Сочи, че за процесния период, по партидата на имота
с клиентски номер .........., е открита договорна сметка № .........., отнасяща се за
просрочените задължения на ответника в размер цената на предявения иск. Твърди, че
в сроковете, установени от ОУ на ищеца, не е извършено плащане на дължимите суми
за процесния период. Съобразно изложеното е направено искане съдът да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 1 300,54
лв., представляваща неплатена цена за доставена и потребена питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадъчни води в процесния имот в периода 28.01.2015 - 31.05.2021
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за заповедното и за
исковото производство.
Ответникът в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК
оспорва предявения иск по основание и размер. Излага доводи за недопустимост на
производството по делото. Релевира възражение за изтекла погасителна давност и за
погасяване на претендирните вземания чрез плащане. Претендира разноски.
1
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е предявен по реда на чл. 422 ГПК положителен
установителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на задължение на ответника за заплащане на дължима цена за
предоставени ВиК услуги.
Предявеният иск е допустим, като депозиран от лице, в полза на което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч. гр. д. № ......... г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско
отделение, ... състав, и е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Целта на ищеца
е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Доводите за
недопустимост на предявения иск, изложени в депозирания писмен отговор, касаещи
производството по ч.гр.д. № ....... г. по описа на Софийски районен съд, съдът намира
за изначално неоснователни, тъй като ответникът сам сочи, че е образувано срещу
трето неучастващо по делото лице.
За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответника за осъществени ВиК услуги за процесните имот и период, 2) че за периода
28.01.2015 - 31.05.2021 г. е доставил реално в имота водоснабдителни услуги с цена,
възлизаща на претендираната в настоящото производство сума.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да установи
положителния факт на плащане, както и останалите правоизключващи и
правопогасяващи възражения в депозирания писмен отговор.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен, като съображенията за това са следните:
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал. 1,
т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на
водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; б/ юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
В процесния случай между страните не е спорно, че ищецът е бил собственик на
процесния имот – ....., находящ се на адрес: град ......, ......., за процесния период от
28.01.2015 г. – 31.05.2021 г., т.е. по делото е установено наличието на валидно
облигационно правоотношение между ищеца и ответника за доставка на ВиК услуги за
процесните имот и период.
Установява се и че за имота действително са извършени ВиК услуги, но към
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК част от тях са погасени чрез
плащане, а за друга част са издадени кредитни известия. Установява се и че
впоследствие е издадена фактура № *********/28.07.2021 г. Последната е издадена в
период, по време на който ответникът не е собственик на имота, като от съдържанието
й не става ясно и суми за коя част от процесния период обхваща. Освен това, за част от
него са начислени вземания за период преди 28.01.2015 г., т.е. извън процесния, като
2
стойността на вземанията по фактурата не съответства и на претендираната от ищеца
за същия период сума, т.е. същата не е годна да установи какъв е действителния размер
на дължимите за него суми.
За установяване на действителния размер на цената на осъществените ВиК
услуги, съдът съобрази неоспореното от страните и прието по делото заключението на
съдебно-техническа и счетоводна експертиза /л. 74 и следващите/, което кредитира,
като обективно и компетентно изготвено и от което се установява, че ответника няма
непогасени задължения към ищеца за посочените в исковата молба имот и период.
Вещите лица са посочили, че процесния имот е в режим на етажна собственост,
като е водоснабден и е с изградена канализация. За имота е открита партида на
потребителя и в него се предоставят ВиК услуги. През целия процесен период
стойността на ползваните ВиК услуги се определят по реда на чл. 32, чл.35 и чл.39,
ал.1 на Наредба №4 и по реда на Общите условия на база показания на 2 броя годни
средства за търговско измерване (водомери). Анализа на потреблението, определено на
база потребени (фактурирани) водни количества за процесния период показва, че общо
ползваните количества питейна вода от потребителя са 982,29 куб.м., в т.ч. 890,00
куб.м. потребление имот и 92,29 куб.м. „общи нужди". Месечното потребление,
определено по показания на монтираните водомери варира в сравнително тесни
граници, като средното месечно потребление е 7-10 куб.м.
Данните от реалните отчети показват, че през процесния период е осигуряван
достъп до водомерните възли на инкасатор на ищеца за реални отчети по водомерите,
както и са представяни самоотчети.
За периода от 28.01.2015 г. до 31.05.2021 г. главницата по месечните фактури,
респ. на месечните задължения на ответника са съгласно данните, представени в
колона 12 на Приложение № 1.
През процесния период ответникът е погасил част от задълженията по
партидата, като заплатените суми са представени в колона 16 на Приложение № 1. По
партидата ищецът е създавал съдебни договорни сметки съгласно данни в приложение
№1, като на 14.06.2017 г. е отписал задължения в размер на 2104,08 лв., които е отчел
като намаление на дължимата сума.
При определяне на дължимата сума през периода (с отчитане и на корекции по
дължимите суми) са формирани задължения в общ размер 1300,54 лв., като главниците
на задълженията са определени на база начисленото потребление и утвърдените от
КЕВР цени на ВиК услугите.
При анализа се констатира, че по партидата по фактура от месец февруари,
2015 г. е начислено „старо салдо" в размер на 2 627,22 лв. стари задължения за
предоставени ВиК услуги преди процесния период, което е начислено в задълженията
по партидата.
От приложената към заключението и съставляваща неразделна част от него
Справка за формирани задължения и извършени плащания за процесния имот /л. 78 и
следващите/ се установява, че за процесния период ответника няма непогасени
парични задължения – всички задължения за периода до 07.07.2020 г. са погасени чрез
плащане, а задължения за периода от 07.07.2020 г. - 31.05.2021 г. са начислени, но
впоследствие за сторнирани и са издадени кредитни известия.
Обективираните в обсъжданата справка данни са потвърдени и в проведеното по
делото открито съдебно заседание на 14.12.2023 г. от вещо лице В. С. /виж л. 84 – гръб
от делото/, като вещото лице е пояснило, че всички задължения за процесния период
са платени.
3
В обобщение, по изложените съображения, предявеният положителен
установителен иск следва да бъде отхвърлен, тъй като задълженията за доставени ВиК
услуги от ищеца в притежавания от ответника в релевирания период недвижим имот –
апартамент 75, находящ се на горепосочения адрес, са погасени чрез плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има
ответника. От последния не се претендират такива, поради което съдът не дължи
произнасяне във връзка с тях.
С оглед изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„СВ“ АД, ЕИК: ........., със седалище в град ...... и адрес на управление: бул „Цар Борис
III” 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, срещу Г. Д. Ц., ЕГН **********, с
адрес: град ......, ....., положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сума в размер на
1 300,54 лв., представляваща неплатена цена за доставена и потребена питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води в процесния имот – ....., находящ се на
адрес: град ......, ......., в периода 28.01.2015 - 31.05.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 18.11.2022 г. по ч. гр. д. № ......... г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, ... състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4