О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….
29.09.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в закрито
заседание, проведено на 29.09.2020 г., в състав:
като разгледа докладваното от
съдията г. д. № 1617/2019 г., намира
следното:
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3,
във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. № 7365/04.12.2019 г., подадена от С.А.О., ЕГН **********, с адрес: ***, против
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин 6",
ет. 2, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради което
на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства, да изготви проект за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
по делото:
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ищеца:
В молбата са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права:
Ищецът твърди, че през м. юли 2019 г. при работодателя му
- „Одесос хотели„ АД - София, се е получило
съобщение за наложен запор върху възнаграждението му по изп. дело № 10188940401140,
по описа на ЧСИ Ивета Луис Ернандес, рег.№ 894, с район на действие ОС - Варна. След
като направил справка при ЧСИ разбрал, че е осъден от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс", ЕИК ********* по ч.г.д. № 115/2011 г. по описа на PC - Провадия за сумите 270.86 лева - главница, 63.48 лева - мораторна лихва и 125 лева - разноски. На 15.05.2015 г.
ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е изкупило дълга му,
поради което било взискател по делото.
Счита,
че не дължи тези суми, тъй като, както вземанията, така и правото на
принудително изпълнение, са погасени по давност. Направил опит да се свърже с ответника,
взискател по изпълнителното дело, за да го прекрати и да бъде вдигнат запора на
трудовото му възнаграждение, но безуспешно. Твърди, че от образуване на изп. дело
№ 20188940401140 до настоящия момент е удържана от работната му заплата сумата
от 560.01 лева.
С оглед изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в
размер на 459.34 лева, от които просрочена главница в размер на
270.86 лева по сключен Договор за кредит № CRED-06093644
от 15.02.2008 г. с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, ведно със законната лихва от 19.01.2011 г. до
окончателното изплащане на задължението, 63.48 лева -
мораторна лихва за периода от 30.09.2008 г. до 19.01.2011 г., 125 лева, представляващи разноски по ч.г.д. № 115/2011 г. по
описа на РС – Провадия по изпълнителен лист,
издаден по ч.г.д. № 115/2011 г. по описа на РС - Провадия, въз основа на
който е образувано изп. дело № 10188940401140, по описа на ЧСИ Ивета Луис
Ернандес, рег. № 894, с район на действие ОС – Варна. Претендира разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника е подал отговор,
в който е изразил становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Според ответника неправилни и неоснователи са твърденията на ищеца за
погасяване по давност на вземанията, описани в исковата молба. Счита, че
предвидената в чл. 110 от ЗЗД обща петгодишна давност относно оспореното
задължение, не е изтекла.
Излага, че на
15.02.2008 г. между БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД (предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл"
АД), чийто универсален правоприемник към днешна дата било „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, в качеството му на кредитор, от една страна и С.А.О., в
качеството му на кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за
потребителски изричен кредит № CRED-06093644, по силата на който, в полза на С.А.О. била отпусната
сума в размер на 464.28 лева, която да послужи за потребителски нужди. Кредитополучателят се задължил
да погаси усвоения кредит чрез 12 погасителни месечни вноски, в размер на 38.69
лева, като
първата падежна дата била 30.03.2008 г. Кредитополучателят направил 5 вноски за
погасяване на кредита и първата пропусната вноска била тази за от м. 08.2008 г. Посочва, че поради
неизпълнение на възникналите договорни задължения от страна на С.А.О., кредиторът се е
снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение № 115/01.02.2011 г. по ч.г.д. № 115/2011
г. по описа на PC - Провадия, с което била
прекъсната теклата до момента погасителна давност, като действие по
принудително изпълнение, съгл. ТР от 26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС и по – специално съгласно разясненията, дадени в т. 14 от
същото. Навежда, че в хипотезата на чл. 410 от ГПК
длъжникът узнава за инициираното производство и може да влияе
върху събитията още преди да се е стигнало до издаване на изпълнителен лист
срещу него - за същия съществува възможността да депозира възражение, с което
да препятства влизането в сила на издадената Заповед за изпълнение. С оглед на
това счита, че давността е прекъсната с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. С депозирането му в съда, същата е спряла да тече, съгл. чл. 115 ЗЗД, и е
възобновена на 28.03.3011 г. с издаване на изпълнителен лист по ч.г.д. № 115/2011 г. по описа на PC-Провадия. Оспорва твърдението на ищеца, че както вземанията, така и правото на
принудително изпълнение са погасени по давност. Позовава
се на нормата
на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, според която установеното със съдебно решение вземане
се ползва с 5 годишен давностен срок. Излага, че в действащия ГПК заповедта за
изпълнение замества съдебното решение, като изпълнително основание, като на
длъжника е предоставена възможност да я оспори, чрез депозиране на възражение по чл. 414 от ГПК,
в който случай вземането се доказва по реда на исковото производство. Твърди, че в случая надлежно възражение от страна на ищеца С.А.О. не е направено, поради което и на
основание чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение е вляза в сила. Според ответника влязлата в сила заповед за изпълнение
възпроизвежда ефекта на силата на присъдено нещо. Позовава се на определение № 486/19.07.2013 г. по ч. г. д. № 2566/2013 г. на ВКС, IV г. о.
Посочва, че по молба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД от 23.01.2012 г., е било образувано изп. дело N 20128080400359 по описа на ЧСИ Захари Димитров, с peг. № 808 към КЧСИ, с район на действие ОС - Варна. В молбата си
за образуване на изпълнителното дело взискателят възложил
на ЧСИ Захари Димитров правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. На тази дата била
прекъсната погасителната давност, съгласно ТР от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че след образуване
на горепосоченото изпълнително дело погасителна давност не е текла, който факт
обосновавал неоснователността на претенцията на ищцовата страна съгласно чл.
115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД. Това произтичало от задължителната тълкувателна
практика на ВКС, обективирана в ППВС № 3/18.11.1980 г., която е била в сила към датата на образуване на изп. дело №
359/2012 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, като новото ТР било приложимо от този момент за в бъдеще (решение № 170/17.09.2018 г., на ВКС, IV г.о., издадено по реда
на чл. 290 от ГПК и др). С оглед на това счита, че за периода от образуване на
изп. дело № 359/2012 г. по описа
на ЧСИ Захари Димитров до датата на влизане в сила на ТР от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС давността е спряла да тече. Давност започвала да тече отново след влизане в
сила на това решение, като по силата
на даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване давността е спряла да тече през
цялото време на изпълнителното производство по силата на чл. 115, б. „ж"
от ЗЗД. Действието на това спиране било
преустановено с ТР от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Най-новата практика на ВКС споделяла същите правни изводи - последващото тълкувателно решение няма
обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по
съответния ред. От този момент преставал да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил
сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на
новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за
спорното между страните правоотношение и са породили правните си последици, то
тези последици следвало да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване,
дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се
придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което било
недопустимо, освен съгласно чл. 14 от ЗНА по изключение и въз основа на изрична
разпоредба за това. За заварените като висящи от TP № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства на принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до
посочената дата следвало да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено
с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното
производство - от датата на
образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при
висящност на изпълнителя процес), погасителната давност е спряла – решение № 252/17.02.2020 г. по дело № 1609/2019
г. на ВКС, III г.о. Позовава се на практика на Европейския съд за правата на човека по приложението на чл. 6,
пар. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/,
обективирана в решение от 19.02,2018
г. по дело Петко Петков срещу България /жалба 2834/2006 г./ и решение от 10.01.2019 г. по делото Вълкова срещу България /жалба № 48149/2009 г./, според която при
аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС /ТР № 1/04.02.2005
г. на ОСГК на ВКС/, отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно задължително тълкуване на една и
съща правна норма, да се придаде обратно действие на нов тълкувателен акт
означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6,
пар. 1 КЗПЧОС. /в този смисъл определение № 735 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 3982/2019 г., III г. о., ГК). С оглед изложеното счита, че твърдението на ищеца за изтекла погасителна давност е неоснователно.
В
условията на евентуалност, ако не бъдат приети горните доводи, излага следното:
На 21.02.2012 г.
държавата била конституирана по изп. дело № 359/2012 г.
като присъединен взискател по право за дължимите ѝ публични вземания. От
тази дата е започнала да тече нова
давност съгласно т. 10 от мотивите ТР № 2/2013 ОСГТК на ВКС (в този смисъл решение N8 847 от
11.10.2017г. пo г. д. № 817/2017 г.
на PC - Пазарджик,
потвърдено от Окръжен съд - Пазарджик с решение № 32 по в.г.д. № 840/2017 г.,
решение № 331 от 17.04.2019 г. на ОС -
Варна по в. т. д. № 233/2019 г.). На 04.04.2012 г. била извършена справка в ОДП
Пътна полиция на гр. Варна, но имущество не било намерено. Гореописаните
изпълнителни действия били извършени от предходния взискател по изп. дело № 359/2012 г.,
след което на дата 15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в качеството
му на цедент и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, в качеството му на цесионер, бил сключен договор за
цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
прехвърлило вземането си по сключения със Caва А.О. договор за кредит от 15.02.2008 г., на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. По
молба от 19.08.2015 г. последното било конституирано като взискател по
изпълнителното дело, предприемайки множество изпълнителни действия,
годни да прекъснат погасителната давност, а именно: 1. на 04.06.2018 г. била
подадена молба за прекратяване на изпълнителното дело и връщане на изпълнителния
лист в оригинал с
цел продължаване на изпълнителните действия при друг съдебен изпълнител, а именно -
ЧСИ Ернандес; 2. на 25.06.2018 г. по молба на дружеството било образувано ново
изп. дело № 1140/2018 г. по описа на ЧСИ Ернандес; 3. на 09.07.2018 г. били изпратени запорни съобщения до
„Първа инвестиционна банка” АД, „Банка ДСК" ЕАД; „Централна кооперативна
банка” АД, както и до работодател - „Одесос хотели" АД; 4. на 03.07.2019
г. отново било изпратено запорно съобщение до работодателя „Одесос хотели"
АД, а на 16.01.2020 г. било изпратено запорно съобщение и до „Централна
кооперативна банка” АД; 5. на 09.08.2018 г., 13.09.2018 г. и 08.10.2018 г., в резултат от наложения запор, по
изпълнително дело № 1140/2018 г.,
постъпили суми за погасяване на дълга, което за пореден път прекъсвало
давността, поради факта, че постъпването на сума от наложения запор по
изпълнително дело представлява плащане от трето лице в резултат на
извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ. Поради
тази причина всяко постъпление на сума представлявало реализиране на
изпълнителния способ /в този смисъл решение № 104 от 20.05.2019
г. на ОС - Разград по в. г. д. № 160/2013 г./. Твърди, че с
предприемането на горепосочените изпълнителни действия отново е била прекъсната
погасителната давност преди да е изтекъл 5-годишният срок, поради което счита,
че позоваването от ищцовата страна на недължимост на сумите, във връзка с
образуваното изпълнително дело № 1140/2018 по описа на ЧСИ Ивета Ернандес за
неоснователно.
Твърди, че предвид гореописаните изпълнителни действия, дори да бъде прието, че по време на
образуваното изпълнително дело, преди постановяване на
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е текла
погасителна давност, не е изтекъл предвиденият в чл. 110 от ЗЗД петгодишен срок. Излага, че предприемането
на всяко едно от тези изпълнителни действия представлявало годно за
прекъсване погасителната давност основание, който извод следвал от
задължителната практика на ВКС /мотивите на т. 10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС/. Не било необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките
на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за
прекъсната. Това следвало от самата разпоредба на чл. 116, б.
„в” ЗЗД, в
която е предвидено „предприемане“ на изпълнителни действия, а не „извършени”
такива /в този смисъл решение № 854/05.02.2019 г. по гр. д. № 16162/2018 г. на РС – Пловдив,
ХХII състав,
потвърдено с решение № 395/28.03.2019
г. от ОС - Пловдив, V състав по в.гр.д, № 336/2019 г. и решение № 4114/30.11.2018
г. по гр.д. № 9873/2018 г.
на РС - Пловдив, потвърдено с решение № 1028 от 21.08.2013 г. на ОС-Пловдив по в.гр.д. № 441/2019 г./.
Сочи като аргумент в подкрепа на това становище мотивите на решение № 1416 от
24.06.2969 г. на ВС по гр. д. № 884/69 г.,I г. о., според което при предприети действия от страна на съдебния
изпълнител по повод направено искане от страна на взискателя законодателят не може да
освободи длъжника от изпълнение на задълженията му само за
това, не той е успял по някаква причина да остане неоткрит и непринуден да престира,
както и че ако се приеме обратното, то ще се стигне до поощряване на всички
недобросъвестни длъжници към създаване на всевъзможни пречки за осъществяване
на изпълнителните действия и към поощряването им за тази недобросъвестност.
Твърди, че с нотариално заверено
пълномощно от 09.06.2015 г., предишният кредитор (цедентът) е упълномощил „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД да уведоми от името на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД всички длъжници по вземания на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, които „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е цедирало,
съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. Предвид това и съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
чрез пълномощника на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, изпратило уведомление
за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника С.А.О. на адрес: ***,
Гроздьо Желев № 7а. Същото било върнато с отбелязване: „незастроен парцел/в
строеж". Излага, че съгласно универсалните условия за предоставяне на
пощенски услуги, когато пратката не може да бъде доставена на адреса поради
отсъствие на получателя (или пълнолетен член на домакинството), в пощенската
кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за
получаване на пратката в пощенската служба. Срокът за доставяне бил 20 дни от
датата на получаване на пратката в пощенската служба. При неявяване на
получателя в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на пратката в пощенската
станция за доставяне, се изпращало второ писмено служебно известие, което се
доставяло по реда на препоръчаните пратки. По този начин дружеството било
положило необходимата грижа гореописаните уведомление и известие да достигнат
до знанието на С.А.О..
Моли съда, в случай че приеме, че длъжникът не е
надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме приложеното
към настоящия отговор уведомление за прехвърляне на вземания, като уведомление
по смисъла на чл. 99 от ЗЗД. В този смисъл била установената трайна съдебна
практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - решение № 3 от 16.04.2014 г, на
ВКС № т. д. №
1711/2013
г., I т. о.„ ТК и решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС ПО т. д. № 2352/2013 г, II т.о.,ТК.
В настоящия
случай погасителната давност била прекъсвана многократно с предприемането или
осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишният
взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, настоящият взискател „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЧСИ Захари Златков Димитров и ЧСИ Ивета
Ернандес не са бездействали, а са предприемали необходимите действия, в хода на
изпълнително дело № 359/2012 г.
и изпълнително дело № 1140/2018 г., с което се доказвало отношение за активно
събиране на сумите по изпълнителния титул. Оспорва твърденията на ищеца, че е
направен безуспешен опит от негова страна да се свърже дружеството. Твърди, че
от 2012 г., когато е започнато изпълнителното производство, до 2019 г. длъжникът не
е потърсил или направил опит да се свърже нито с цедента, нито с дружеството. А
когато такъв е осъществен чрез пълномощник адвокат С.П. на 02.10.2019 г., посредством телефонен разговор, същият е отказал да представи адвокатско пълномощно, за
да се коментира делото. Сочи, че политиката на ответното дружество била да не
предоставя информация по делото без надлежно представено адвокатско пълномощно
от страна на длъжника. Моли да се вземе предвид, че дружество „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, в качеството си на кредитор, е склонно да урежда
възникналите правоотношения, чрез предлагане на варианти за споразумение на
своите клиенти. В настоящия случай до обсъждане на изпълнителното дело и
варианти за споразумение не се е стигнало поради отказа за съдействие от страна
на адвокат С.П..
С оглед изложеното счита, че задължението на Caвa А.О. е
надлежно дължимо и не е погасено по давност. Моли съда да се постанови решение,
с което да отхвърли депозираната искова молба в цялост като неоснователна. Претендира
разноски. Представя банкова сметка ***-ответник. В условията на евентуалност,
ако съдът възложи разноските в производството в тежест на ответника, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай
че заплатеното от ищцовата страна възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Моли съда да укаже на ищцовата
страна да предостави банкова сметка, ***ите разноски с оглед на евентуалния и
неизвестен към днешна дата изход от спора.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да
се отделят обстоятелствата, че: в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
като кредитор, предвид влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.г.д. № 115/2011 г. по описа на PC - Провадия, е издаден изпълнителен лист за посочените в ИМ вземания по договор за
кредит № CRED-06093644; по силата на договор
за цесия от 15.05.2015 г. титуляр на вземанията е ответникът; въз основа на изпълнителния
лист по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е образувано изп. дело № 1140/2018 г. по описа на ЧСИ Ивета Ернандес, рег. № 894 КЧСИ и район на действие – ВОС, което е взискател по делото;
Няма други факти и обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът разпределя
следната доказателствена тежест:
В тежест на ищеца е да установи, че в полза на кредитора „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, чийто правоприемник по договор за цесия е ответникът, е издаден изпълнителен лист за процесните
суми, както и твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си
възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията.
В тежест на ответника е да установи, че са настъпили посочените в отговора
обстоятелства, които са довели до спирането или прекъсването на предвидения в
закона давностен срок, както и, че ищецът е уведомен за цесията от цедента.
По доказателствените искания на
ищеца:
Представените с исковата
молба документи са относими към предмета на доказване и са необходими за
изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени
доказателства е допустимо. Искането
за изискване на заверено копие от изпълнително дело № 1140/2018 г. по описа
на ЧСИ Ивета Ернандес е основателно и следва да бъде уважено, като
страната следва да представи молба по чл. 192 ГПК до третото,
неучастващо лице.
По доказателствените
искания на ответника:
Следва да се приемат приложените
писмени доказателства, като относими и необходими. Искането за изискване на изпълнително дело № 359/2012 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров е основателно и следва да бъде уважено, като
страната следва да представи молба по чл. 192 ГПК до третото,
неучастващо лице.
Други доказателствени искания не са
направени.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133,
чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238,
ал. 1 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на
страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на
спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.
Мотивиран от горното и на основание чл.
140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
СЪОБЩАВА на страните
проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 от ГПК ЧСИ Ивета Ернандес, рег. № 894 КЧСИ и район на действие – ВОС, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, ведно с препис от молбата на ищеца, да представи за
послужване заверено копие от изпълнително дело № 1140/2018 г. по негов опис,
със страни –взискател: „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” АД и длъжник: Caвa А.О., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.г.д. № 115/2011 г. на РС - Провадия в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД. Делото е насрочено за 22.10.2020 г. от 10:00 ч.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да
представи по делото молба по чл. 192 от ГПК с препис за третото, неучастващо по
делото лице ЧСИ Ивета Ернандес, като УКАЗВА, че при
неизпълнение, определението за задължаване на ЧСИ ще бъде отменено и искането
ще бъде оставено без уважение.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 от ГПК
ЧСИ Захари
Димитров, рег. № 808 КЧСИ и район на действие – ВОС, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, ведно с препис от молбата на ответника,
да представи за послужване изпълнително дело № 359/2012 г. по негов опис, със
страни –първоначален взискател: „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и последващ взискател:
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” АД, и длъжник: Caвa А.О., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.г.д. № 115/2011 г. на РС - Провадия в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД. Делото е насрочено за 22.10.2020 г. от 10:00 ч.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да
представи по делото молба по чл. 192 от ГПК с препис за третото, неучастващо по
делото лице ЧСИ Захари Димитров, като УКАЗВА, че при
неизпълнение, определението за задължаване на ЧСИ ще бъде отменено и искането
ще бъде оставено без уважение.
УКАЗВА на
ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена
молба да посочи банкова сметка, ***рисъдените в негова полза разноски при евентуално
уважаване на иска.
НАПЪТВА страните към медиация извънсъдебно споразумение или други способи за
доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
НАСОЧВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при
използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията
може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС
при ВРС.
Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА,
като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред
съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има
значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред
по-горен съд.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от връчване на определението да
вземат становище във връзка с доклада и да предприемат съответните процесуални
действия. Когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те
губят възможността да сторят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на
страните, че съобразно чл. 238 от ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки:
за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото
заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по
делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАСРОЧВА делото в
открито съдебно заседание на 22.10.2020
г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от
настоящото определение да се връчи на страните, чрез пълномощниците им, а на
ищеца – ведно с препис от отговора на исковата молба с приложенията, като
им се УКАЗВА, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат
да вземат становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: