Р Е Ш Е Н И Е
№ 605 04.11.2019
година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на десети
октомври две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ПЛАЧКОВА, като разгледа докладваното от
председателя т.д.№512 по описа за 2018г., намира за установено следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищецът Г.И.Г., ЕГН ********** ***
твърди, че на ***г. е бил пътник на предна дясна седалка в автомобил Форд
транзит с рег.№РВ 5163СА, управляван от водача П.К.Б.. Водачът на друг
автомобил БМВ с рег.№А6294ММ - Г.Д.М., ЕГН ********** нарушил правилата за
движение и по непредпазливост причинил на ищеца две средни телесни повреди,
изразяващи се в счупване на второ, четвърто и шесто дясно ребро, счупване на
трето, четвърто и осмо ляво ребро и счупване на гръдната кост с разместване,
довели до трайно затрудняване движенията на снагата, травматично наличие на
въздух в дясната гръдна половина и контузия на белия дроб, довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Твърди се, че след ПТП ищецът бил
в много тежко състояние, претърпял е множество оперативни интервенции и е
изпитвал неистови болки и страдания, като и до настоящия момент не се чувства
пълноценен.
Посочва се, че с влязла в сила
присъда по НОХД №544/2017г. по описа на ПОС водачът Г.Д.М. бил признат за
виновен в това, че на ***г. при управление на лекия автомобил е нарушил
правилата за движение и по непредпазливост е причинил на ищеца гореописаните
телесни повреди.
Твърди се, че към датата на
произшествието виновният водач е имал валидна застраховка “гражданска
отговорност” при „Застрахователна компания **– клон България“КЧТ, посредством
застрахователна полица **, валидна за периода от ***г. до ***г.
От съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 50 000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Сумата се претендира ведно
със законна лихва, считано от датата на деликта – ***г.
до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл.367, ал.1, ГПК е
постъпил отговор от ответника Застрахователна компания „**“АД чрез
„Застрахователна компания **– клон България“КЧТ, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: ***, който чрез процесуалния си представител оспорва иска.
Твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му; че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат в размер
на 50%, тъй като ищецът не е ползвал обезопасителен
колан; че претендираното обезщетение е прекомерно
завишено като размер. Ответникът оспорва, че дължи лихви от датата на
инцидента, като се позовава на разпоредбите на действащия КЗ.
Г.Д.М. ЕГН ********** *** в
качеството му на трето лице – помагач на ответника застъпва становище за
неоснователност на иска. Счита, че ищецът сам е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Намира исканото обезщетение за прекомерно.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Видно от представения препис на
присъда от 20.04.2017г., постановена по НОХД №544/2017г. по описа на Пловдивски
окръжен съд, Г.Д.М. е признат за виновен в това, че на ***г. в с.**при
управление на лек автомобил БМВ с рег.№А6294ММ е нарушил правилата за движение
по пътищата, при което по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди
на Г.И.Г., изразяващи се в счупване на второ, четвърто и шесто дясно ребро,
счупване на трето, четвърто и осмо ляво ребро и счупване на гръдната кост с
разместване, довели до трайно затрудняване на движенията на снагата;
травматично наличие на въздух в дясната гръдна половина и контузия на белия
дроб, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Предвид задължителната сила на присъдата
/чл.300 от ГПК/ съдът приема, че е налице
виновно противоправно деяние, извършено от Г.Д.М., който е нарушил визираните в присъдата конкретни правила за движение и в резултат на това
по непредпазливост е причинил на ищеца описаните средни телесни повреди.
Страните не спорят, а това се
установява и от представената справка от електронен регистър, че за управлявания
от виновния водач лек автомобил е имало сключена застраховка “гражданска
отговорност” с ответното дружество, валидна за периода ***г. – ***г.
Приетата в настоящото производство
автотехническа експертиза на в. л.С.М., която съдът
възприема като компетентно изготвена и неоспорена от страните, установява, че
автомобилът, в който е пътувал ищеца има предпазен колан на предна дясна
седалка. Експертизата не може да установи по категоричен начин, че пострадалият
към момента на катастрофата е бил с поставен предпазен колан. Посочено е, че
според извършени изследвания предпазният колан намалява значително вероятността
от травми в областта на главата и в известна степен в областта на краката. Редица
изследвания според в.л. показват, че самият колан причинява травми най-вече в
областта на корема, гърдите и гръбначния стълб. Отговорите на в. л. не
подкрепят по безспорен начин тезата на ответника, че ищецът е пътувал без
предпазен колан и по този начин е допринесъл за настъпване на вредите.
Приетата по делото медицинска
експертиза на в. л. Д.М. установява, че при инцидента на ***г. Г.И.Г. е получил
следните травми: политравматизация; контузия на
гръдния кош с фрактура на гръдната кост с разместване; счупване на второ,
четвърто и шесто ребро в дясно; счупване на трето, четвърто и осмо ребро в
ляво; наличие на въздух в дясна гръдна половина /подкожен емфизем/;
контузия на белия дроб; контузия на главата; изкълчване на четвърти и пети
пръсти на ляво стъпало; изкълчване на четвърти пръст на дясно стъпало; мозъчно
сътресение. Посочва се, че обичайният период за възстановяване след такъв вид
увреди е 4-5 месеца. В случая на ищеца е било причинено затрудняване движението
на снагата за 5 месеца. Претърпените страдания са били силно изразени, поради
обхващане на много зони от тялото. Страданията са намалявали бавно с времето. Половин
година след инцидента настъпило усложнение в областта на лявото стъпало, което
наложило нова хоспитализация и оперативно лечение.
За установяване на преживените от Г.Г. болки и страдания
е разпитана като свидетел неговата ***З.Г. Показанията й предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК се кредитират
като логични, последователни и съответстващи на останалите доказателства
по делото. Свидетелката споделя, че след инцидента Г. е бил в болница 8 дни, през които е претърпял операция
на белия дроб и на крака. Той не можел да става от леглото, поради което през
цялото време бил обслужван от нея – както в болницата, така и след това в дома
им в продължение на 40 дни. Заради катастрофата ищецът не ходил на работа в
продължение на една година. Появили се усложнения и се наложила втора операция.
Така събраните по делото
доказателства установяват по безспорен начин, че описаното в исковата молба ПТП
е виновно причинено от водача на застрахования лек автомобил - Г.Д.М.. Същият е
нарушил правилата за движение по
пътищата, като е причинил смъртта на две лица и средни телесни повреди на три
лица, сред които и ищеца Г.. В пряка причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение на водача са причинените на ищеца
средни телесни повреди – счупване на шест ребра и счупване на гръдната кост. Не
се събраха доказателства, сочещи на виновно поведение от страна на ищеца като
причина за настъпване на вредоносния резултат, поради което съдът приема за
неоснователно възражението на ответника за съпричиняване.
Предвид изложеното съдът приема,
че съгласно чл.432 от КЗ са
налице предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника - застраховател за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, вследствие
на процесното ПТП.
Претърпените
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му
телесни повреди, следва да бъдат репарирани с присъждане на обезщетение от
страна на застрахователя.
Предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение ще следва да се определи по справедливост. При това съдът
отчита обстоятелството, че са причинени множество травми, които са били
съпроводени със силни болки и страдания; възстановяването е било продължително
време; имало е усложнения, довели до ново оперативно лечение.
Съдът
счита, че с оглед степента на претърпените от ищеца болки и страдания, сума в претендирания размер от 50000,00 лева се явява справедливо
обезщетение за неимуществените вреди, поради което искът ще се уважи в пълния
му предявен размер.
Съгласно
чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря застрахователят, се дължат
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. В настоящия случай Г. е заявил претенция пред
ответника на 25.05.2018г., като не се твърди и не се доказва по-ранна дата на
уведомяване от застрахования. Ето защо законна лихва върху определеното от съда
обезщетение е дължимо от посочената дата. Тъй като ищецът е поискал законна
лихва от датата на ПТП, претенцията за лихва ще се отхвърли за периода от ***г.
до ***г.
По
отношение на разноските.
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. За възнаграждение на в.л. по допуснатата медицинска експертиза от бюджета
на съда е платена сума от 300,00 лева. Тази сума на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, бюджетната сметка на ВСС, както и сумата 2000,00 лева – държавна такса
върху уважения размер на иска.
Ищецът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2500,00 лева, но съгласно
приложения на л.5 договор за правна помощ, той е платил на адвоката си само
1000,00 лева. Ето защо и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ще му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1000,00 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „**“АД чрез „Застрахователна компания **– клон България“КЧТ, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: *** да заплати на Г.И.Г., ЕГН **********
*** сумата 50 000,00/петдесет/ хиляди лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените
му телесни повреди /счупване на второ, четвърто и шесто дясно ребро, счупване
на трето, четвърто и осмо ляво ребро и счупване на гръдната кост с разместване,
довели до трайно затрудняване на движенията на снагата; травматично наличие на
въздух в дясната гръдна половина и контузия на белия дроб, довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота/, получени при ПТП на ***г.,
виновно причинено от Г.Д.М., ЕГН ********** – водач на застрахован при
ответника лек автомобил БМВ с рег.№А6294ММ, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от ***г. до окончателното изплащане.
Отхвърля
искането за присъждане на лихва върху главницата за периода от 23.08.2016г. до
24.05.2018г.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „**“АД
чрез „Застрахователна компания **– клон България“КЧТ, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: *** да заплати на Г.И.Г., ЕГН ********** ***
сумата 1000,00 /хиляда/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „**“АД чрез „Застрахователна компания **– клон България“КЧТ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
*** да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС сумите:
2000,00 лева – държавна такса по делото; 300,00 лева –
разноски за експертиза.
Решението
е постановено при участието на Г.Д.М., ЕГН ********** в качеството му на трето лице помагач на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: