№ 980
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 3-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
в присъствието на прокурора Х. Х.
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Гражданско дело №
20241100114592 по описа за 2024 година
Постъпила е молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция
за гражданските аспекти на международното отвличане на деца чрез
Министерство на правосъдието – централен орган по смисъл на Конвенцията.
Й. Г. С., с обичайно местопребиваване в Северна Ирландия, претендира
връщане на малолетното й дете А.К. Т., роден на **** г. в Северна Ирландия-
държавата по обичайното му местопребиваване, с твърдение за незаконното
му отвличане, извършено под формата на незаконно задържане на детето на
територията на Р. България. Твърди се, че детето е родено на горепосочената
дата в гр. Крейгавън, Северна Ирландия. Родители на детето са Й. Г. С. и К. А.
Т.. Родителите и детето А. са живеели в гр. Лърган, Северна Ирландия.
Молителката е получила временен статут за пребиваване в Обединеното
кралство на 21.02.2020 г., а детето е получило временен статут на пребиваване
на 16.02.2022 г. Връзката между родителите продължава до месец март 2024 г.,
а от 03.06.2024 г. майката и детето заживяват на адрес: 26 Mosspark, Richhill,
В761 9РТ. След раздялата родителите са си поделили грижите по
отглеждането на детето, съобразно техните работни програми, но са
постигнали съгласие, че основно молителката ще полага грижи по отглеждане
на детето, предвид работната й ангажираност. Отношенията им са се
1
влошили, като ответникът е упражнил физическо насилие спрямо
молителката два пъти, за което тя е сигнализирала полицейските органи. На
06.09.2024 г. молителката и детето заминават за Германия на гости на бабата
по майчина линия, а след това заедно пристигат в България, в гр. Равда, на
почивка, където остават до 19.09.2024 г. На 20.09.2024 г. молителката заедно с
детето, е следвало да отлетят обратно за Северна Ирландия. За осъществяване
на пътувания заедно с детето, ответникът е подписал в полза на майката
нотариално заверена декларация за пътуване по реда на чл. 76., т. 9 от Закона
за българските лични документи. Същата е била със срок до навършване на
пълнолетие на детето. На 19.09.2024 г. ответникът се е свързал с молителката
с искане да вземе детето. Майката е спомогнала за осъществяване на контакта
на бащата с детето, но той е взел детето и впоследствие е заявил, че е отгеглил
декларацията за пътуване и ще задържи детето при себе си. След като бащата
не е позволил на майката да замине с детето, молителката се е върнала в
Северна Ирландия, за да получи документи, които са й необходими за
връщането на детето и да подаде молба по реда на Хагската конвенция пред
централния орган на Северна Ирландия. Молбата е постъпила в
Министерството на правосъдието - централен орган за Република България
на 31.10.2024 г., като в нея се отправя искане за връщане на детето в
държавата по обичайното му местопребиваване -Северна Ирландия. Твърди се
родителско отвличане, под формата на незаконно задържане на детето от баща
му в България, като молителката не е дала съгласие за смяна на държавата по
обичайното му местопребиваване. Детето е родено в Северна Ирландия, има
временен статут на пребиваване и е живяло на адрес в Северна Ирландия, за
който е предоставила сключен договор за наем. Детето има личен лекар и
издадена медицинска карта в Северна Ирландия- държавата по обичайното му
местопребиваване. Посочено е също, че майката е упражнявала ефективно
родителските права по отношение на детето, че от прехвърлянето на детето в
България, до подаване на молбата за връщане не е изтекла една година и се
прави извод, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на
незаконно задържане, извършено в нарушение на правото на упражняване на
родителските права на молителката, произтичащо от приложимото в случая
северно ирландско законодателство. Молителката иска да се уважи молбата по
чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция.
Ответникът К. А. Т. оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от
2
Хагската конвенция, като изразява становище, че същата е неоснователна. В
хода на устните състезания за първи път твърди наличието на изключенията,
предвидени в чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита молбата за
основателна.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
Възникването на правото да се върне малолетното дете А.К. Т., роден на
**** г. по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца се предпоставя от възникването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало
постоянно местопребиваване в Северна Ирландия; 2) детето да е било
прехвърлено или задържано от неговия баща в Република България в
нарушение на установените в Северна Ирландия правила за упражняване на
родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето
да е подадена преди да изтече 1 година от прехвърлянето или задържането на
детето в Република България; 4) майката да е упражнявала ефективно
родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) майката
да не е дала съгласие за прехвърлянето, респ. задържането на детето в
Република България или впоследствие да не е приела прехвърлянето или
задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна
опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или
физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в
неблагоприятна ситуация; 7) връщането на детето да не противоречи на
основните принципи на Република България в областта на защитата на
правата на човека и основните свободи; 8) детето да не е достигнало възраст и
степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото
мнение, когато се противопоставя на връщането, респ. детето да не се
противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на
зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.
В настоящия случай молителката Й. Г. С., ЕГН********** и ответника
К. А. Т., ЕГН********** са родители на А.К. Т., роден на **** г.,
ЕГН**********- видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане №1698/01.09.2022 г. на гр. Стара Загора, община Стара Загора,
3
област Стара Загора и служебно изготвена от съда справка за детето от НБДН.
В случая родителите не са сключили брак и няма постановено съдебно
рещение за родителските права и местопребиваването на детето, поради което
следва да се прилага законодателството на Северна Ирландия. Съгласно
Наредба за децата на Северна Ирландия от 1995 г., когато бащата и майката не
са имали сключен брак към момента на раждане на детето, бащата придобива
родителска отговорност, ако е вписан в акта за раждане на детето. Видно от
представеното удостоверение за раждане, ответникът е вписан като баща на
детето А. К.ов Т. и следователно, съгласно законодателството на Северна
Ирландия, е носител на родителска отговорност, заедно с майката.
Детето А.К. Т. е имало обичайно местопребиваване в Северна Ирландия
до 06.09.2024 г., когато с майката заминава за Германия, на гости на бабата по
майчина линия, след което детето с майка си е дошло в България. Относно
обичайното местоживеене на детето в Северна Ирландия между страните
липсва спор, а и това обстоятелство се установява със събраните по делото
писмени доказателства – схема за уседналост на граждани на ЕС Ливърпул от
16 февруари 2022 г. на детето, регистрация на А.К. Т. като редовен пациент,
регистриран на 24.05.2021 г. при общопрактикуващ лекар д-р Майкъл
Макдоналд, Лърган, Крейгевън, признанието на ответника при изслушването
му от съда на 04.02.2025 г., както и с гласните доказателства- показанията на
свидетелите и на двете страни.
Безспорно е, че детето понастоящем живее в гр. Стара Загора, ул. ****,
където живеят родителите на ответника и при периодичното си завръщане от
Северна Ирландия- и самия ответник.
Майката не е дала съгласие за задържането на детето в Република
България, нито впоследствие е приела това прехвърляне. Напротив- майката
се противопоставя на прехвърлянето и задържането на детето в България,
което противопоставяне е обективирано в подадената молба по чл. 7, б. „f“,
във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция. Свидетелят П.Т. установява, че майката
е полагала грижи за А., докато двамата са живеели в Северна Ирландия-
хранела го е, давала му е вода, любов, грижи. Откакто детето е в България, Й.
се е опитвала да говори с бащата. Понякога той й е давал да говори с детето,
понякога-не. Свидетелят М.Т.- фактически съжител на молителката, също
установява полагани от майката грижи за А. и търсенето на последния откакто
4
е в България, от майката. Свидетелят е присъствал на случай през месец май
2024 г., в който брата на ответника и ответника са изскочили от автомобил,
конфронтирали са се с Й. и К. е ударил в земята и е счупил телефона на Й..
Разпитан в качеството му на свидетел бащата на ответника А. Т. дава
показания, че от раждането на А., последния е живеел в Северна Ирландия.
Грижи за детето са полагали родителите му, бабата и дядото по бащина линия.
През месец март 2024 г., след разправии между родителите, детето А. е стояло
3-4 месеца при свидетеля, като Й. само се е обаждала. Свидетеля уточнява, че
Й. е вземала детето 3-4 пъти, за по два дни, а месец юни, юли- за една-две
седмици. През месец август майката е поискала от бащата паспорта на детето,
за да оправела статута му в Северна Ирландия. Бащата я е попитал да не ходи
на почивка в България, но тя е отрекла. След което е тръгнала с детето и с
приятеля си- свидетеля по делото, за Германия, с майка си. Майката на Й. е
качила снимка в социална мрежа как пътуват с А.чо в кола, с багаж. След като
бащата е разбрал, че детето пътува за България, той, заедно с родителите си са
дошли в България. Бащата е оттеглил декларацията си за пътуване на детето,
за да не може Й. да напусне България. След като Й. е разбрала, че К. е в
България, му се е обадила да отиде да вземе детето. Майката е изкарала
куфарчето на детето, дала го е заедно с детето и се е върнала в Северна
Ирландия без да търси детето. От месец септември 2024 г. К. ходи в Северна
Ирландия да работи, а свидетеля със съпругата му гледат А..
Съгласно чл. 3 от Хагската конвенция, прехвърлянето или задържането
на дете се счита за незаконно, когато: а) е извършено в нарушение на правото
на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и
поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на
държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване
непосредствено преди прехвърлянето или задържането му.
Детето е задържано от неговия баща в Република България в нарушение
на установените в Северна Ирландия правила за упражняване на родителските
права.
По делото липсва писмено съгласие на молителката детето й А. да
установи обичайно местопребиваване на територията на Република България
и няма решение, постановено от компетентен Северноирландски съд,
овластяващо ответника еднолично да променя обичайното местопребиваване
5
на детето. Не се установи по делото и с гласните доказателства (дори и с
показанията на свидетеля на ответника) съгласие на майката на детето А. да се
премести да живее в Р. България с баща си.
Молбата за връщане на детето е постъпила в съда на 17.12.2024 г., т. е.-
преди да изтече една година от прехвърлянето и задържането на детето,
задържано на 19.09.2024 г.
Майката е упражнявала ефективно родителските права по време на
прехвърлянето. Детето, откакто родителите му са разделени/от края на месец
март 2024 г./, реално е живяло периодично с молителката /родителите са се
грижили през различни периоди от време самостоятелно за А./, която се е
грижила за отглеждането и възпитанието му- свидетелските показания на
всички разпитани по делото свидетели, които имат преки и непосредствени
впечатления за обстоятелствата, които установяват. Не се установи и майката
да е била лишена от родителски права или те да са били ограничени, нито се
установи те да са били предоставени на бащата по съответния ред. Съдът,
съобразявайки представените по делото доказателства относно правната
уредба в Северна Ирландия на отношенията между родители и деца-
Северноирландското законодателство в областта на родителската отговорност-
Наредба за децата /Северна Ирландия/ от 1995 г., Част Втора, Обща
информация, намира, че майката е упражнявала ефективно родителските
права по отношение на детето, съвместно с бащата, в упражняването на които
права несъмнено се включва и правото да определя местопребиваването на
детето А. (арг. от чл. 5, б. „а“ от Хагската конвенция).
В случай, че не е било извършено задържането, майката би упражнявала
родителските права също ефективно, защото има правото (и задължението) да
живее заедно с детето и да полага непосредствените грижи за неговото
отглеждане и възпитание.
Въпреки, че ответника не е навел своевременно наличието на
изключения, при установяването на които съдът не е задължен да разпореди
връщането на детето по Конвенцията, настоящия съдебен състав не намира да
се е осъществила хипотезата на чл. 13, ал. 1, б. ”б” от Конвенцията и да е
налице сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от
психическо или физическо увреждане или да го постави в неблагоприятна
ситуация по всякакъв начин. Изключението, уредено в чл. 13, ал. 1, б. „б” от
6
Хагската конвенция, може да бъде приложено при следните неизчерпателно
изброени примери: трайни социални и военни конфликти в държавата на
произход; осъществено физическо (вкл. сексуално) и психическо насилие, вкл.
от партньор в живота на ощетения родител; изтърпяване на присъда от
наказателен съд, през което време родителят в държавата на обичайното
местопребиваване на детето не може ефективно да упражнява родителските
права– той обективно е лишен от възможност за полагане на грижи по
отношение на детето; сериозно трайно заболяване, вследствие на което не
може да се грижи за детето; употреба на наркотични и други упойващи
вещества, страдание от алкохолизъм или когато не може да се грижи за детето
под друга форма – дори и с помощта на други подпомагащи органи.
Опасността за детето винаги трябва да бъде актуална – тя не трябва да
бъде хипотетична и да зависи от бъдещото развитие на събитията. Във всеки
случай, обаче за целите на Хагската конвенция е ирелевантно
обстоятелството, че родителят, който е отвлякъл детето, може да му предложи
по-добри възможности за живот, респ. за развитие, отколкото другия родител,
тъй като съдът в настоящото производство не следва да се произнася относно
правото на упражняване на родителските права (чл. 19 от Хагската
конвенция). За да се приложи чл. 13, ал. 1, б. „б” от Хагската конвенция, не е
достатъчно да се установи опасност от отделяне на детето от родителя, който
го е отвлякъл. В противен случай правонарушителят би могъл да се възползва
от собственото си противоправно поведение, което сам е осъществил чрез
отвличането.
В настоящия случай със събраните доказателства не се установи, че
поведението на майката застрашава живота и здравето на детето.
Следователно, липсват каквито и да било обстоятелства – от кръга на
посочените по-горе неизчерпателно изброени или други, въз основа на които
може да се направи извод, че е налице сериозна опасност връщането на детето
да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или да го
постави в неблагоприятна ситуация по всякакъв друг начин. Не се установи,
че в държавата по обичайното местопребиваване на детето –Северна
Ирландия, то да е отглеждано в условията на враждебна семейна среда, да е
било жертва на психически или физически тормоз, осъществен от неговата
майка, майката да злоупотребява с алкохол или да страда от заболяване или
алкохолизъм, вследствие на което не може да се грижи за детето. Информация
за такива обстоятелства не е предоставена нито от централния орган, нито от
друг компетентен орган по обичайното местопребиваване на детето, в
съответствие с изискването на чл. 13, ал. 3 от Хагската конвенция.
Съдът следва да изтъкне също така, че всички спорове относно
упражняването на родителските права по отношение на детето А., както и
7
относно промяната на неговото местоживеене, трябва да се решават
съвместно от родителите му или по съдебен ред от компетентния съд по
родителската отговорност, а не самоволно, едностранно от единия родител
(бащата), дори и когато той има субективната увереност, че е станал по-
пригодният родител. Нещо повече – дългото отсъствие на единия родител
(майката) от живота на детето вследствие на процесното отвличане ще
прекъсне емоционалната и доверителна връзка на детето с майката, което не е
в негов интерес.
Предвид така изложеното, съдът разпорежда връщане на детето А. в
държавата по обичайното му местопребиваване –Северна Ирландия.
Никоя от страните не е направила искане за присъждане на деловодни
разноски и съдът не се произнася относно такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПОРЕЖДА ВРЪЩАНЕТО НА ДЕТЕТО А.К. Т., роден на **** г.,
ЕГН********** в държавата по обичайното му местопребиваване – Северна
Ирландия, по молбата на Й. Г. С., ЕГН**********, срещу К. А. Т.,
ЕГН**********, на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8