№ 8888
гр. С. 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110150083 по описа за 2021 година
Предявени са следните обективно и субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 108 ЗС от С. Ц. У., както следва:
1/ срещу Ц. Й. Ч., за признаване за установено спрямо него, че ищецът е собственик
на 1/2 ид.ч. от Таванско помещение № 1, намиращо се в триетажна жилищна сграда с
идентификатор № ....1 на таванския етаж на кота +10.72 м., състоящо се от: дрешник, баня и
тоалетна, стая и тераса, със застроена площ от 26.40 кв.м. и да му предаде владението върху
същото, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК се отмени нотариален акт от 06.11.2019 г.;
2/ срещу А. Б. З., Е. Ц. С. и Й. П. Ч. за признаване спрямо ответниците, че ищецът е
собственик на собственик на 1/2 ид.ч. от Гараж № 1, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № ....1.8 със застроена площ 16.20 кв.м. и Гараж № 2, представляващ
самостоятелен обект в сграда идентификатор № ....1.7 със застроена площ 16.20 кв.м.,
находящи се в гр.С. ул. „К.а” № като ответниците бъдат осъдени да предадат владението
върху индивидуализираните в исковата молба имоти;
3/ срещу Е. С., ЕГН **********, и Й. П. Ч. за признаване спрямо ответниците, че
ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от ПРУ (противорадиационно укритие - мазе), със
застроена площ 10.03 кв.м., находящо се в гр. С. ул. „К.а” № както и че е изключителен
собственик на Мазе № 2 с площ от 10,09 кв.м., находящо се на кота 0 м., принадлежащо към
апартамент № 2, като ответниците бъдат осъдени да му предадат владението върху
индивидуализираните в исковата молба имоти.
Ищецът С. Ц. У. твърди, че е собственик на посочените в исковата молба недвижими
имоти в съответния обем на основание суперфиция. Поддържа се с ответницата Е. С. са брат
и сестра, а ответникът Й. Ч. да е неин съпруг. Посочва се, че родителите на У. и Ч. са им
учредили суперфиция съгласно одобрен архитектурен проект през 1986 г., като е
разпределено правото на собственост върху част от самостоятелните обекти в сградата, а
именно на Е. С. - ет. 1, на ищеца - големият апартамент на II етаж и таванската стая над
него, а на родителите им - останалият II етаж (малък апартамент и таванската стая над него),
1
като към тях имало изградени мазета. Твърди се освен посочените обекти в сградата да са
построени още ПРУ, таванско помещение и три броя гаражи, като заявява, че същите са
придобити на основание отстъпено право на строеж в съсобственост между Е. С. и С. У. по
1/2 ид.ч. Сочи се, че Е. Ч. е придобила на основание покупко-продажба през 1991 г. от
своите родители апартамент №, мазе №, таван № и гараж №, ведно с прилежащите идеални
части от общите части на сградата и с 1/2 ид.ч. от дворното място.
Ищецът сочи, че след построяването на сградата е живеел в таванско помещение
(таван) № 1, за да довърши своя апартамент, а след завършването на апартамента си до 2018
г., процесното таванско помещение се е ползвало общо от Е. и С., като достъпът до него се е
осъществявал през общото стълбище, както е по архитектурен проект. Наред с това
семейството на ищеца е съхранявало там свои вещи, вкл. детските играчки на детето. Ето
защо твърди сестра му Е. и съпругът й да не са придобили по давност таванско помещение
№ 1, съгласно КНА по обстоятелствена проверка от 6.11.2019 г., което в последствие дарили
на сина си Ц. Ч. през 2021 г. Ищецът сочи, че през 2019 г. синът му е установил, че достъпът
им до процесното таванско помещение е отнет чрез зазиждането на входа от общото
стълбище, тъй като ответницата Е. Ч. била извършила преустройства. Сочи, че до този
момент те не били отблъснали намерението му да свои процесната ½ ид. част от тавана.
Сочи, че те не са могли да прехвърлят имота на своя син, тъй като самите те не се били
собственици на цялото таванско помещение.
Наред с горното ищецът У. твърди, че неговата майка Т. У.а не е притежавала
правото на собственост върху 4/6 ид. части от гаражи № 1 и № 2, поради което и не е могла
да се разпореди в полза на Ц. и П. Ч. с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 2019 г. с посочените имоти, респективно те да ги
прехвърлят през 2021 г. на ответника А. З.. Предвид това А. З. не е придобил правото на
собственост върху 4/6 ид. части от гаражи № 1 и № 2.
В исковата молба се твърди, че Т. У.а не е притежавала 4/6 ид. части от ПРУ (мазе),
поради което не е могла да се разпореди със същото в полза на Е. Ч. с договор за покупко-
продажба от 2019 г., поради което и последната не е придобила собствеността върху
същото. Ето защо ищецът поддържа да са съсобственици при равни квоти - по ½ ид. част на
процесния имот.
По отношение на мазе № 2 ищецът твърди да е изключителен собственик на същото
като принадлежност на собствения му апартамент № 2 ,тъй като строителните правила и
норми изискват към всяко едно жилище да бъде придадено поне едно складово помещение
/в тавана или избата/. По изложените съображения моли за уважаване на предявените
искове. Претендира сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Й. Ч. е депозирал отговор на исковата молба, с
който поддържа становище за неоснователност предявените искове. Оспорва ищецът С. У.
да е собственик на таванско помещение № 1 и да е ползвал същото, при твърдението, че
същото е принадлежност към апартамент № от възникването на сградата до степен груб
строеж, като същото е функционално свързано с въпросното жилище, което са придобили с
по силата на покупко-продажбата. Сочи, че тъй като не било описано в НА от 1991 г. бил
съставен КНА от 2019 г. на основание покупка и давностно владение. Излага, че считано от
покупката 1991 г. апартамент №, заедно с всички прилежащи помещения, в това число и
таванско помещение № 1 се е владял единствено и само от семейството на ответника, което
владение било необезпокоявано и безспорно. Твърди, че учреденото право на строеж е
реализирано, а построените три гаража (1, 2 и 3), както и складови помещения (1, 2 и 3) и
ПРУ, при условията на приращение стават изключителна собственост на съпрузите Ц. С. У.
и Т. И. У.а, като собственици на земята. След смъртта на Ц. У., неговата съпруга придобива
4/6 ид. части от тези имоти, а Е. и С. - 1/6 ид.част, като в последствие Т. У.а прехвърля
своите ид. части от посочените имоти на Ц. и П. У.и (гаражи 1 и 2), както и на Е. (ПРУ и
2
мазе № 2). Към настоящия момент Гараж № 2 се владее изключително от ищеца С. У., като
към него твърди да са отправяли многократно покани да възстанови владението на
съпругата му, а гараж № 1 се владее от ответника З.. Сочи, че двамата със съпругата му
владеят изключително мазе № 2, тъй като са собственици на общо 5/6 идеални части. За
последното твърди да са уведомили на основание чл. 32, ал. 1 ЗС ищеца. Оспорва ищецът да
е изключителен собственик на мазе № 2, тъй като същото не е прилежащо към неговия
апартамент. Жилището му отговаряло на всички условия на ЗТСУ, доколкото било
предвидено в него да има складово помещение, а в това число и таванска стая. Сочи че през
2021 г. са прехвърлили на сина си Ц. Й. Ч. 5/6 идеални части от ПРУ /мазе/, като към
настоящия момент същото се владее изключително от него. По изложените съображения
моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ц. Ч. е депозирал отговор на исковата молба, с
който поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че процесното
таванско помещение е планувано като прилежаща част към апартамент №, който по силата
на учреденото право на строеж и вследствие на реализирането му е станало собственост на
Ц. С. У. и Т. И. У.а, които от своя страна го прехвърлили на родителите му. Не оспорва, че
единственият достъп до таванското помещение се осъществява само през собствения му
апартамент №. Оспорва твърдението на ищеца същото да се е ползвало съвместно.
Владението върху процесното таванско помещение от 1991 г. до датата на извършеното от
родителите му дарение винаги е било необезпокоявано. Ето защо поддържа, че дори да се
приеме, че същото не е принадлежност към главнта вещ - апартамент №, то е придобито на
основание изтекла давност в полза на родителите му, като по този начин извършеното през
2021г. в негова полза дарение е породило своя вещно-транслативен ефект. Твърди, че е
собственик на 5/6 идеални части от ПРУ /мазе/, находящо се в процесната сграда, придобита
по силата на дарение, обективирано в НА от 2021г. и владее този имот изцяло , за което е
уведомил съсобственика С. У.. По изложените съображения моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. З. е депозирал отговор на исковата молба, с
който поддържа становище за недопустимост на предявения иск, а по същество оспорва
същия като неоснователен. Твърди, че е собственик на основание покупко-продажба на 4/6
ид. части от гараж № 1 и гараж № 2, находящи се в гр. С.. ул. „К.а“ № .... Твърди се
понастоящем ищецът да владее гараж № 2 и въпреки изричните покани от З. да му предаде
владението върху същия, У. продължавал да упражнява фактическата власт. Поддържа, че в
тази връзка е предявил иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу ищеца, за което било
образувано гр. д. 47304/2021 г. по описа на СРС, 173 състав. Сочи, че праводателите му са
придобили собствеността върху посочените имоти от своята баба. Същите са придобити на
основание приращение от собствениците на парцела Ц. и Т. У.и, тъй като били извън
учредената суперфиция, като след смъртта на Ц. У., процесните два гаража са станали в
съсобственост на Т. У.а - 4/6 ид. части и по 1/6 ид. част за ищеца и Е. Ч.. Ето защо оспорва
ищецът да е придобил ½ ид. част от процесните гаражи 1 и 2. Не оспорва, че владее
изключително гараж № 1. По изложените съображение моли за отхвърляне на предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. С. е депозирал отговор на исковата молба, с
който поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че освен
конкретно посочените самостоятелни обекти в суперфицията са изградени и други обекти,
които не са изрично цитирани. Същите обаче представляват принадлежност към парцела и
са собственост на Ц. и Т. У.и, поради което оспорва твърдението на ищеца, че изграденото
извън учреданата суперфиция е станало собственост на суперфицаря. На второ място
твърди, че таванско помещение № 1 е планирано и представлява прилежаща част към
апартамент №, същото било функционално свързано с това жилище и не можело да бъде
самостоятелен обект на собственост, и е било обект на придобивната сделка от 1991 г.
3
Независимо от горното поддържа, че е придобила по давност таванското помещение,
изтекла към 2002г. По отношение на гараж 1, гараж 2 и противорадиационното укритие,
както и мазе № 2 поддържа, че не са изрично посочени в процесната суперфиция и правото
на собственост е преминало у учредителите на правото на строеж на основание чл. 92 ЗС.
Оспорва твърдението на ищеца да е живеел в таван № 1, последното да е използвано от него
за съхранение на вещи, респективно съвместното ползване на същото, както и че достъпът е
нарочно отнет от Е. Ч. чрез преустройство. Наред с това се оспорват и твърденията на
ищеца, че ответницата и последващите приобретатели не са демонстрирали собственическо
поведение, а напротив същите са манифестирали, че владеят имота си трайно, явно и
необезпокоявано. Оспорва и твърдението, че преди 2019 г. ответницата и нейният съпруг не
са отблъсквали намерението на ищеца за своене. По изложените съображения моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна
следното:
Исковата молба по делото, подадена на 27.08.2024 г., е вписана в Служба по
вписванията - гр. С. на 17.01.2022 г. Това обстоятелство се установява от положения върху
исковата молба печат от Служба по вписванията - гр. С..
С Нотариален акт № 107/26.09.1983 г., т. ІV, дело № 710/1985г. на І Нотариус при
Софийския районен съд, Ц. С. У. е признат за собственик въз основа на дарение и съдебна
делба на недвижим имот - празно дворно място с площ от 633 кв.м., представляващо парцел
№ ...., кв. 340 по плана на град С. м. „Г. г“, при съседи: ул. „тупик. Р.а Т.“, и парцели ІV.. V-
... от кв. 340 по същия план.
Със Заявление, вписано в СВ - гр. С. с №680/13.02.1986 г., т. 2, № 209 Ц. С. У. и Т. И.
У.а, като собственици на празно дворно място в м. „Г. г“ от 633 кв.м, съставляващо парцел
XV-328, кв. 340 по плана на гр. С. учредяват право на строеж на дъщеря си Е. Ц. С.а-Ч. и на
сина си С. Ц. У., с което да построят в парцела жилищна сграда по одобрен архитектурен
проект. В заявлението е разпределено правото на собственост: I етаж за Е. Ц. С.а- Ч.;
големия апартамент на II етаж и таванската стая над него за С. Ц. У., останалия малък
апартамент на втори етаж и таванската стая над него за Ц. и Т. У.и.
С Нотариален акт № 9, т. ХХХ, д. № 5645/1991 г. за продажба на недвижим имот Ц.
С. У. и Т. И. У.а продават на дъщеря си Е. Ц. С. апартамент № по одобрения архитектурен
проект, разположен на южната част от втория и на южната част на третия етаж на
жилищната сграда, намираща се в гр.С. кв. Б, ул. „К.а“ № ... със ЗП 87 кв.м, състоящ се от
кухня, столова, дневна и сервизни помещения на втория етаж и две спалня и сервизни
помещения на третия етаж, както и таван № при съседи: юг - двор, изток - двор, запад -
спално помещение, север таван № 2; мазе № по одобрения план с граници: юг - входно
антре, изток - двор, запад мазе № 2, север двор, заедно с гараж № с граници: юг - гараж № 2,
изток - двор, запад - стълбище, север - входно антре, заедно с прилежащите ид.ч. от общите
части на сградата, заедно с ½ ид. част от дворното място представляващо парцел XV- 328 от
кв. 340 с площ 633 кв.м по нот. акт, а по скица - 680 кв.м при съседи: ул. „тупик.Р.а Т.“, п-л
IV.. V-... от същия квартал.
С нотариален акт № 18, т. 1, рег. № 7734, д. № 222/2019 г. за собственост по
обстоятелствена проверка са признати Е. Ц. С. и Й. П. Ч. при условията СИО на основание
покупка и давностно владение на следния недвижим имот: таванско помещение, находящо
се в триетажната жилищна сграда, законно изградена с одобрени стр. книжа и въведена в
експлоатация, на ул. „К.а“ № на кота 10,72 м., състоящо се от стая, дрешник, баня с тоалетна
и тераса, със ЗП 26,40 кв.м при съседи: север и изток - покрив и двор, юг - двор, запад -
двор, представляващо принадлежаща част към апартамент №, находящ се на южната част на
втория надпартерен етаж на кота + 5,12 м. и в южната част на трети надпартерен етаж на
4
кота 7,92 м. с обща ЗП 87 кв.м. В КККР имота е нанесен като СОС с ид. ....1.3.
С нотариален акт за дарение на недвижими имоти №4, т. 1, peг. 1279, д. №4/2021 г.,
Е. Ц. С. и Й. П. Ч. даряват на сина си Ц. Й. Ч. следните имоти: апартамент № на две нива, в
жилищна сграда с приземие, три етажа и тавански етаж с РЗП 87 кв.м, съдържащ: първо
ниво южната част от втори жилищен (трети надземен) етаж на кота + 5,12 м., състояща се от
входно антре, баня и тоалетна, дневна, тераса, столова и кухненски бокс при съседи по арх.
проект: на първото ниво: от север - стълбище, от изток - ап. 2, от юг - двор от запад - двор;
второ ниво в южната част на трети жилищен (четвърти надземен) етаж на кота + 7,92 м.,
състоящо се от коридор, баня и тоалетна, две спални и таван № при съседи по арх.проект на
второто ниво: север - таван № 2, изток - таван №, юг - двор, запад - двор, заедно с
прилежащите му: таван № 1 на таванския етаж на кота + 10,72 м., достъпът до който се
осъществява единствено през второто ниво на жилището, състоящ се от дрешник, баня и
тоалетна, стая и тераса, със ЗП 26,40 кв.м. (по арх. план площта е 23,20 кв.м.) при съседи по
арх. проект: от север - покрив и двор, от изток - покрив и двор, от юг - двор; от запад - двор,
таван №, разположен на третия жилищен (четвърти надземен) етаж, достъп до който се
осъществява единствено през второто ниво на жилището с декларирана площ 18,50 кв.м при
съседи: от юг - двор; от изток - двор; от запад - спално помещение и от север - таван № 2, 5/6
ид.части от ПРУ (МАЗЕ), находящо се на кота 0,00 м. в гореописаната жилилищна сграда
със ЗП от 10,03 кв.м. при съседи по арх.проект: от север - двор; от изток - мазе № 2; от юг -
стълбище и входно антре; от запад - двор, заедно със съответните ид. части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото и гараж № на първи партерен етаж със
ЗП 15,90 кв.м при съседи по арх. проект: от север - входно антре и коридор; от изток - двор;
от юг - гараж № 2; от запад - стълбище и коридор, заедно със съответните ид. части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху описания поземлен имот, нанесен в
КК като СОС с ид.....1.6.
С Нотариален акт №6, т. 1, рег. 1494, д. №2/2019 г. Т. И. У.а прехвърля на внуците си
Ц. Й. Ч. и П. Й. Ч. собствените си 4/6 ид. части на всеки един от тях по 2/6 ид. части от
следните свои недвижими имоти, собствени на основание на прекратена СИО и наследство:
1. гараж № 1 със ЗП 16,20 кв.м. при съседи: север - гараж № 2; изток - двор; юг - двор; запад
- коридор и 2. гараж № 2 със ЗП 16,20 кв.м. при съседи: север - гараж №; изток - двор; юг -
гараж № 1; запад - коридор, срещу полаганите досега в продължение на 10 години грижи и
гледане и срещу задължението на Ц. и П. Й.и Ч. да гледат и издържат Т. Ив.У.а и в бъдеще.
Със следващите нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот №
2, том I, peг. №06, дело № 4 от 2021 г. и нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижими имоти № 1, том I, peг. №05, дело № от 2021 на Нотариус Б.П€, Ц. Й. Ч. и П. Й. Ч.
даряват и продават на А. Б. З. собствените си общо 2/6 ид. части от гаражи № 1 и 2,
получени срещу задължение за гледане и издръжка и описани в предходния нот. акт
№6/2019 г.
С нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти №, том
I, рег. № дело № 105/2019 г. на нотариус К. Б рег. № р-н на действие СРС, Т. И. У.а продава
на съсобственика си и своя дъщеря Е. Ц. С. собствените си 4/6 ид. части от недвижими
имоти, собствени на основание прекратена СИО: 1. мазе със ЗП 17,14 кв.м. при съседи:
север - стълбище и входно антре, изток - коридор, юг и запад - двор. 2. мазе № 2 със ЗП
10,09 кв.м. при съседи: север - двор, изток - мазе №, юг - входно антре, запад - ПРУ (мазе) и
двор и 3. ПРУ (мазе) със ЗП 10,03 кв.м. при съседи по арх. проект: север - двор; изток - мазе
№ 2; юг - стълбище и входно антре; запад - двор.
В нотариална покана от 01.02.2021 г. изпратена от Е. С. до С. У., същата е посочила,
че с У. са съсобственици на следните самостоятелни обекти в сградата, находяща се в
парцел № ...., кв. 340 по плана на град С. м. „Г. г“, при съседи: улица „тупик. Р.а Т.“, и
парцели ІV.. V-... от кв. 340 по същия план. Видно от Удостоверение, изх. № ..17.07.2015 г.
5
на ГИС-С. имотът понастоящем е с идентификатор ....и административен адрес: град С. ул.
„К.а“ № ... а именно: мазе, находящо се на кота + 0,00 м. със застроена площ 17.14 кв.м., при
съседи съгласно одобрения архитектурен проект: стълбище и входно антре, коридор, от две
страни двор; мазе, със застроена площ от 10.09 кв.м., при съседи съгласно одобрен
архитектурен проект: двор, мазе №, входно антре, ПРУ (мазе) и двор, ПРУ (мазе), със
застроена площ 10.03 кв.м., при съседи съгласно одобрения архитектурен проект: двор, мазе
2, стълбище и входно антре и двор, Гараж № 1, находящ се на кота + 0,00 м. със застроена
площ 16.20 кв.м., при съседи съгласно одобрения архитектурен проект: гараж № 2, коридор
и от две страни двор; Гараж № 2, находящ се на кота + 0,00 м. със застроена площ 16.20 кв.м.
при съседи съгласно одобрения архитектурен проект: гараж № 2, двор, Гараж № 1 и
коридор. Със същата Е. С. кани С. У. да закупи собствените му идеални части от описаните
по-горе имоти, като предлага да заплати следната пазарна цена за притежаваните от него
идеални части, както следва: продажна цена на гараж - 10 000 евро, респ. цена за
притежаваните от него идеални части - 1 666, 67 евро за всеки един гараж и продажна цена
на мазе - 3 000 евро, респ. цена за притежаваните от него идеални части - 500 евро за всяко
едно мазе.
Видно от удостоверение с изх. № 94-00-1956 от 17.07.2015 г., издадено от ГИС С. че
поземлен имот с идентификатор ....в кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър, стар номер УПИ XXV-328A, кв. 340 по плана на м. „Г. г“,
заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда, отразена с идентфикатор ....1,
находящи се на територията на район Витоша - Столична община, имат следния настоящ
адрес: ул. „К.а“ № ....
Съгласно приети схеми № 1...76-01.12.2021 г., № 1...78-01.12.2021 г. и № 1...84-
01.12.2021 се установява, че в поземлен имот с идентификатор № .... находящ се на
територията на район Витоша - Столична община, имат следния настоящ адрес: ул. „К.а“ №
ет. 1, съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК, има
изградена жилищна сграда - жилище, апартамент с идентификатор № ....1.3, със застроена
площ от 87.00 кв.м., с прилежащи части: таван № 1 със застроена площ от 26.40 кв.м., таван
№ със застроена площ от 18.50 кв.м., 5/6 ид.ч. от ПРУ (противорадиационно укритие - мазе),
със застроена площ 10.03 кв.м, съответно ид. части от общите части на сградата; гараж с
идентификатор № ....1.7, със застроена площ от 16.20 кв.м.; гараж с идентификатор № ....1.8,
със застроена площ от 16.20 кв.м.
Съгласно данъчна оценка на имотите с изх. № 7../23.11.2021 г. данъчната оценка за
таванско помещение № 1 е 13853,90 лева, за гараж № 1 е 12043,40 лева, за гараж № 2 е
12043,40 лева, за ПРУ (мазе) е 5263,40 лева, за мазе № 2 е 5294,90, като данъчната оценка на
имота е в размер на 48499,00 лева.
От удостоверения за данъчна оценка от 14.06.2005 г. и от 01.07.2014 г. се установява,
че Ц. С. е декларирала като собствена ½ идеална част от процесния имот. Същата е
представила и разписка за платен от нея данък за имота за 2019 г.
Видно от Удостоверение за граждански брак серия ГБ-85, № 00752/22.12.1985 г., Й.
П. Ч. и Е. Ц. С.а (след брака - С.) са сключили брак на 22.12.1985 г. в град С..
Пред настоящата съдебна инстанция са ангажирани свидетелски показания за
установяване на владението върху процесния имот, упражнявано от ищеца, съответно от
ответниците.
От гласните доказателствени средства събрани посредством разпита на свидетелката
на ищцовата страна - В... П.а П... (съседка на ищеца), се установи, че същата живее на ул.
„К.а“ № 8. Твърди, че живее на 2 - ри етаж от многофамилна къща на три етажа, като С. У.
живее също на ет. 2 на къща, от която единият апартамент е на ет. 2, а другият е на ет. 3.
6
Пояснява, че живеят в две съседни къщи и ги дели обща ограда. Твърди, че е посещавала
двете жилища на С., когато се е родил синът му и по това време той е обитавал 3-ия етаж, а
2-ият етаж не се е ползвал. Посочва, че до 3-ия етаж се стига по вътрешно стълбище. На 2-ия
етаж, С. имал едни голям апартамент, докато на 3-ия етаж е гарсониера/боксониера. Твърди,
че обектът на ет. 2 е по-голям от гарсониерата и апартаментите са абсолютно самостоятелни.
Разказва, че двата обекта са на С. още от когато къщата е построена през 1991 г. или 1992 г.
Твърди, че той е живеел тогава в така нареченото ателие, което се е намирало над
гарсониерата, а над боксониерата е имало още един обект, до който е имало отделно
стълбище. Пояснява, че не го е посещавала, но знае, че достъпът е следният: до външната
страна на боксониерата е имало друга врата със стълбище, което води до това ателие.
Разказва, че през 2001 г. или 2002 г., когато С. се върнал от Испания направил ремонт на
покрива като тогава имал достъп до това ателие, от което е излизал на покрива и правил
ремонт. Посочва, че освен С., в тази къща са живели и неговите племенници с. и Ц., майката
Е. и бащата Й. Ч.. Посочва, че е имало и друго ателие, от което е виждала С. да излиза, като
същото се е намирало най-отгоре на ниво над боксониерата на С., тоест три етажа плюс
отгоре ателието.
От гласните доказателствени средства събрани посредством разпита на свидетелката
на ищцовата страна - Р.а Г.ева к. (братовчедка на ищеца), се установи, че имотът, в който тя
живее се намира пред този на ищеца. Посочва, че той сега живее на ет. 2 и на ет. 3, който е
мезонет, а преди това обектите са били отделни: 2-ри етаж - тристаен и 3-ти етаж -
гарсониера. Посочва, че над ет. 3 се е намирал ет. 4, където е имало едно голямо помещение
и отделно тоалетна, подобно на гарсониера, голяма стая с балкон. Твърди, че до него се е
стигало посредством общо стълбище за цялата къща. Посочва, че преди 3-4 години е
направен един голям ремонт, като е съборено цялото вътрешно стълбище, по което време С.
бил в Испания със семейството си, от което следва, че се е правило от съсобствениците -
сестра му и от нейния съпруг и деца. Пояснява, че сега движението е обърнато, тоест
стълбището стига до ет. 2. Посочва, че съществува още една врата, която вече е до мезонета,
а до него се стига по новото стълбище, в посока на ляво до ет. 2. На ет. 2 има две врати,
вратата, която е до мезонета на С. и врата, която води до ет. 3.
От гласните доказателствени средства събрани посредством разпита на свидетеля на
ответната страна - П. Й. Ч. (брат на Ц. Ч., син на Е. Ч. и Й. Ч., а С. У. е брат на неговата
майка, без родствени връзки с А. З.), се установи, че гараж № 2 се владее от С. У., чрез сина
му С... У., като владението се осъществява от няколко години и никой друг няма достъп до
този гараж. Посочва, че има три гаража, като гараж № 2 е между гараж № 1 и гараж №.
Пояснява, че заставайки срещу гаражите от лява на дясно гараж № 1 е с граници - двор,
коридор и гараж № 2. Гараж № 2 е с граници - двор, коридор, гараж № 1 и гараж №. Твърди,
че многократно, както писмено, така и устно са отправяни покани до С. У. от страна на А. З.
за предаване на владението и за осигуряване на достъп до този гараж.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като изготвено от вещо лице с необходимата компетентност, при
пълно, задълбочено и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без индикации за
евентуална неправилност. Установява се, че по одобрения архитектурен проект е
предвидено изграждането на многофамилна жилищна сграда с три гаража и мазета в
сутерена, апартаменти на трите етажа и таван, като входа на жилищната сграда е на
източната фасада, а стълбището стига до таванския етаж. При строежа на сградата
стълбището не е изградено в съответствие с архитектурния проект, като са разменени
посоките за слизане и качване по стълбището. При огледа експерта е установил, че през
2019 г. стълбището е изградено наново в съответствие с архитектурния план, но все още не е
окончателно завършено. Установява се, че в сутерена, който е на кота 0,00 м. са предвидени
и изградени както следва: от север на входното антре и стълбището са мазе 2 с площ 10,09
кв.м., мазе 3 с площ 11,04 кв.м. и ПРУ (мазе) с площ 10,03 кв.м. По проект от дясно на
7
входното антре има врата, от която се влиза в малко коридорче, в което са входовете на
трите мазета. Вещото лице посочва, че мазета 2 и 3 са обединени в едно помещение, към
което е приобщено коридорчето. Вратата на ПРУ (мазе) е зазидана и е изградена нова към
входното антре. На ПРУ има прозорец от западната стена, който е по проект, по арх. план
перпендикулярно на входното антре е изграден коридор, от източната страна, на който са
гаражи № 1, 2 и 3, които имат достъп до коридора. Срещу гаражите е третото мазе с № 1 и
площ 17,14 кв.м., което е разделено на две отделни помещения. Апартамента на първи етаж
е № 1, разпределен на Е. Ц. С., а втори етаж е на кота 5,12 м., като големият апартамент в
него и таванската стая над него е разпределен на С. Ц. У., а малкия апартамент на същия
етаж (южната част на сградата) и таванската стая над него са за Т. У.а и наследодателя Ц. У..
Експерта посочва, че входната врата на ап. 2 е изместена и е изнесена с около 2.00 м. до
стълбищната площадка и на същия етаж е входната врата на ап. 3, собственост на Ц. Й. Ч..
(съгласно нот. акт №4/2021 г.). От този етаж стълбището е преградено в съответствие с
приложения архитектурен план и достъпа до тавана е само от ап. 3. Относно трети етаж на
кота 7,92 м. са: второто ниво на апартамент 2 и второто ниво на апартамент 3 пояснява:
- второ ниво на ап. 2 е в северната част на трети жилищен (четвърти надземен) етаж
на кота + 7,92 м., записан в проекта таван, а по документи - таван № 2. Състои се от стая,
склад (дрешник), баня и тоалетна и тераса, като до него се стига по вътрешна стълба от
коридора на първото ниво на ап. 2. Съседи по арх. проект са: север - двор, изток - двор, юг -
таван 3 и второ ниво на ап. 3, запад - двор;
- второ ниво на ап. 3 е в южната част на трети жилищен (четвърти надземен) етаж и
се състои от коридор, баня и тоалетна, две спални и таван №. Съседи по арх.проект са: север
- таван № 2, изток - таван №, юг - двор, запад - двор. В арх. проект е записано „таван“;
- тавански етаж: с нот. акт № 18, т. 1, рег. № 7734, д. № 222/2019 г. за собственост по
обстоятелствена проверка са признати Е. Ц. С.а - Ч. и Й. П. Ч. при условията СИО на
основание покупка и давностно владение на следния недвижим имот: таванско помещение,
находящо се в триетажната жил. сграда на кота 10,72 м., състоящо се от стая, дрешник, баня
с тоалетна и тераса, със ЗП 26,40 кв.м. (площ 23,20 кв. м. по арх. план). Съседи са: север и
изток - покрив и двор, юг - двор, запад - двор. В нот. акт е записано, че таванското
помещение представлява принадлежаща част към апартамент №, находящ се в южната част
на втория надпартерен етаж на кота + 5,12 м. и в южната част на трети надпартерен етаж на
кота 7,92 м. с обща ЗП 87 кв. м. Така описаното таванско помещение се явява трето ниво на
ап. 3
С нот. акт №4/2021 г. таванското помещение, записано като Таван № 1 на кота +
10,72 м. е дарен от Е. Ц. С.а Ч. и Й. П. Ч. на Ц. Й. Ч.. Експерта посочва, че покрива на второ
ниво над таван 3 в югоизточната част на трети етаж е изменен, като е извършено повдигане
на надзида и е изграден прозорец. Таван № 1 на ниво тавански етаж, който е над второто
ниво на ап. 3 се явява трето ниво на апартамента. Той е надстроен и е изграден прозорец.
Посочва, че са извършени промени на покрива при надстрояването. От североизточната
страна на сградата с ид. ....1 е изградена пристройка, нанесена в кадастралната карта с ид.
....3 с площ 52 кв.м. В КККР е записана по вид собственост: частна: функционално
предназначение: друг вид сграда за обитаване, на един етаж без данни за собственост.
Вещото лице заключава, че одобреният архитектурен план е предвиждал
изграждането на четири мазета, като едното е ПРУ (противорадиационно укритие).
Изградени са в сутерена на сградата при спазване на архитектурния план, но не са
номерирани. Две от мазетата и ПРУ са разположени в северната част на сутерена, а
четвъртото се намира срещу гаражите, в югозападната част на сутерена. В нот. акт № 9, т.
ХХХ, д. № 5645/1991 г. е описано мазе № по одобрения план с граници: юг - входно антре,
изток - двор, запад мазе № 2, север двор, в нот. акт. №4, т. 1, peг. 1279, д. №4/2021 г. ПРУ
(мазе) е със ЗП площ 10,03 кв.м. при съседи по арх. проект: от север - двор; от изток - мазе
8
№ 2; от юг - стълбище и входно антре; от запад - двор, в нот. акт №, т. 1, рег. 3730, д. №
105/2019 г. са описани мазе със ЗП 17,14 кв.м. при съседи: север - стълбище и входно антре,
изток - коридор, юг и запад - двор, в югозападната част на сутерена, срещу гаражите, мазе №
2 със ЗП 10,09 кв.м. при съседи: север - двор, изток - мазе №, юг - входно антре, запад - ПРУ
(мазе) и двор и ПРУ (мазе) със ЗП 10,03 кв.м. при съседи по арх. проекг: север - двор; изток -
мазе № 2: юг - стълбище и входно антре; запад - двор. Посочва, че таван с № 1 на кота
+10,72 м. е описан в приложения нот. акт. №4, т. 1, рег. 1279, д. №4/2021 г. за дарение,
състоящ се от дрешник, баня и тоалетна, стая и тераса, със ЗП 26,40 кв.м. при съседи по арх.
проект: от север - покрив и двор, от изток - покрив и двор, от юг - двор и от запад - двор. На
втори жилищен етаж е входната врата на ап. 3, собственост на Ц. Й. Ч., като от този етаж
стълбището обслужва само ап. 3 до второто му ниво и до таванско помещение № 1, което се
явява трето ниво на ап. 3.
Със Заявление, вписано в СВ - гр. С. с №680/13.02.1986 г., т. 2, № 209 Ц. С. У. и Т. И.
У.а учредяват право на строеж на дъщеря си Е. Ц. С.а-Ч. и на сина си С. Ц. У., с което да
построят в парцела жилищна сграда по одобрен архитектурен проект. В заявлението е
разпределено правото на собственост: I етаж за Е. Ц. С.: големия апартамент на II етаж и
таванската стая над него за С. Ц. У.: останалия малък апартамент на втори етаж и таванската
стая над него за Ц. и Т. У.и. Със Заявлението са разпределени една таванска стая към малкия
апартамент над втория етаж за Ц. и Т. У.и. На С. Ц. У. е разпределен големия апартамент на
втори етаж и таванската стая над него, записана като таван № 2. По архитектурния проект на
трети етаж на кота 7,92 м., над малкия апартамент, разпределен на Ц. и Т. У.а е записан
таван, който представлява: коридор, баня с тоалетна и две спални, а от изток има още едно
помещение, записано също таван с площ 18,50 кв.м.
С нот. акт № 9/1991 г. Ц. С. У. и Т. И. У.а продават на дъщеря си Е. Ц. С. ап. 3,
второто ниво, намиращо се на южната част на третия етаж на жил. сграда, както и таван №.
Описаните съседи на таван 3 са: юг - двор, изток - двор, запад - спално помещение от
второто нива на ап. 3, север таван № 2. От север на второто ниво на ап. 3 е описан таван №
2, който е над апартамент 2 на ищеца и представлява второто ниво. Представлява стая,
склад (дрешник), баня с тоалетна и тераса. На таванския етаж по арх. план е таван № 1,
представляващ дрешник, баня с тоалетна, стая и тераса. Стълбището стига до това
помещение. С нот. акт № 18, т. 1, рег. № 7734, д. № 222/2019 г. са признати за собственици
по обстоятелствена проверка Е. Ц. С.а-Ч. и Й. П. Ч.. С нот.акт. №4, т. 1, peг. 1279, д.
№4/2021 г., с който Е. Ц. С.а-Ч. и Й. П. Ч. даряват на Ц. Й. Ч. таван № 1 на таванския етаж
на кота +10,72 м., достъпът до който се осъществява единствено през второто ниво на
жилището, състоящ се от дрешник, баня и тоалетна, стая и тераса, със ЗП 26,40 кв.м. (по
арх.план площта е 23,20 кв.м.) при съседи по арх. проект: от север - покрив и двор, от изток -
покрив и двор, от юг - двор; от запад - двор. Експерта заключава, че таваните са:
- второто ниво на ап. 3 на етаж III в Заявлението е записано „таванската стая“. В
останалите документи за собственост се говори за „второ ниво“;
- към второто ниво на ап. 3 е описан таван 3 като съседен от изток на второто ниво.
По архитектурния проект единствения достъп до таван 3 е от коридора на ап. 3.
- на таванския етаж е таван № 1 дарен на Ц. Й. Ч. от наследодателите, който се състои
от баня с тоалетна, дрешник, стая и тераса. Това помещение е свързано с двете нива на ап. 3
и представлява трето негово ниво.
- второто ниво на ап. 2 на етаж III е записан „таван 2“.
Вещото лице разяснява, че към настоящия момент: ап. 1 е на едно ниво, ап. 3 е на три
нива едно над друго на етажи II, III и Тавански етаж и ап. 2 е на две нива - етажи II и III.
Вторите нива на апартаменти 2 и 3 в арх. проект са записани тавански стаи, а таван 3 е
приобщен към второто ниво на ап. 3, тъй като на тавана има надстрояване.
9
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 108 ЗС, с предмет - спорните имоти, както следва: 1/2 ид.ч. от Таванско
помещение № 1, намиращо се в триетажна жилищна сграда с идентификатор № ....1 на
таванския етаж на кота +10.72 м., състоящо се от: дрешник, баня и тоалетна, стая и тераса,
със застроена площ от 26.40 кв.м., 1/2 ид.ч. от Гараж № 1, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № ....1.8 със застроена площ 16.20 кв.м. и Гараж № 2,
представляващ самостоятелен обект в сграда идентификатор № ....1.7 със застроена площ
16.20 кв.м., находящи се в гр.С. ул. „К.а” № 1/2 ид.ч. от ПРУ (противорадиационно
укритие - мазе), със застроена площ 10.03 кв.м., находящ се в гр.С. ул. „К.а” № както Мазе
№ 2 с площ от 10,09 кв.м., находящо се на кота 0, принадлежащо към апартамент № 2.
Ревандикационният иск представлява искът на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик, чийто предмет е установяване със сила на пресъдено нещо правото
на собственост на ищеца, както и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението
върху имота. С оглед тази негова характеристика ищецът по ревандикационния иск има
интерес да предяви същия срещу всяко лице, което упражнява фактическата власт върху
процесните недвижими имоти, независимо от това дали ответникът претендира да
притежава самостоятелно вещно право върху имота, дали ответникът владее имота за себе
си или за другиго, или ответникът е държател, който е бил допуснат в имота по силата на
облигационно правоотношение (възмездно или безвъзмездно) с трето лице.
По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да
установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорните недвижими имоти, както и
че ответниците го владеят или държат, а за да бъдат отхвърлени осъдителните искове,
ответниците са длъжни да установят, че упражняват фактическата власт върху вещта на
вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.
В тежест на ответника е да докаже, че владее процесният имот на правно основание и
своите възражения и фактите, на които основават изгодни за себе си последици на
очертаните в исковата молба придобивни основания, като конкретно за ответника Ц. Ч. -
давностно владение по отношение на таванско помещение № 1, в това число, че неговите
праводатели са упражнявали фактическа власт върху имота през определен в закона период
от време /5 г. при добросъвестно владение и 10 г. при недобросъвестно/, като установи
началния и крайният момент, което владение е било спокойно, явно, постоянно, за което не
сочи доказателства. Разпоредбата на чл.69 ЗС съдържа презумпция, че владелецът държи
вещта за себе си с намерение да я свои, опровергаването на която е в тежест на ищеца.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните, че на ищеца и ответницата Е. С. е отстъпено право на строеж
от техните родители за построяване на сграда, с разпределение - на Е. С. - ет. 1, на С. У. -
големия апартамент на ет. 2 и таванската стая над него, Ц. и Т. У.и - останалата част от ет. 2
(малък апартамент и таванската стая над него), в която сграда били изградени и мазета към
тях, както и били изградени и ПРУ (протоворадиационно укритие), три тавански помещения
и три броя гаражи, че през 1991 г. Ц. и Т. У.и прехвърлят на Е. С. собствеността върху
апартамент №, мазе №, таван № и гараж №, ведно с прилежащите идеални части от общите
части на сградата и с 1/2 ид.ч. от дворното място; че Ц. Ч. владее таванско помещение № 1,
както ПРУ (мазе), че Е. С. и Й. Ч. владеят мазе № 2, а А. З. владее гараж № 1.
Според действащата към 1985 г. уредба, а именно чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ /обн., ДВ,
бр. 29 от 10.04.1973 г., отм., бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./ имат право да
строят в чужд имот, както следва: съпругът (съпругата), роднините на собственика по права
линия неограничено, а по съребрена линия - до втора степен включително, ако извършват
строежа с негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до съответните
10
специализирани органи на общинската администрация, вписано и в нотариалните книги. По
силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на
строителя. Според тази разпоредба е било възможно към 1985 г. да се учреди валидно право
на строеж на родина по права линия с нотариално заверено заявление до съответните
специализирани органи на общинската администрация, вписано и в нотариалните книги.
Според Решение № 27 от 01.06.2010 г. по гр. д. № 2072/2008 г. на ВКС-IV отд и Решение №
514 от 29.04.1991 г. по гр. д. № 1756/90 г. на ВС-IV отд вписването на заявлението за
учредяване право на строеж, респ. декларацията по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.), е елемент от
фактическия състав и има конститутивен ефект, тъй като законодателят изрично е
предвидил, че декларацията - съгласие на собственика на терена по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.)
следва да бъде нотариално заверена, отправена до специализираните органи на общинската
администрация и вписана в нотариалните книги.
Съдът намира, че по делото не са налице доказателства, които да обосноват
възникване на право на собственост върху имота, в който е построена сградата, общо в
полза на съпрузите Ц. и Т. У.и. Видно от представения нотариален акт от 1985 г., Ц. У. се
легитимира като собственик на имота въз основа на дарение и делба. Липсват данни, които
да аргументират възникване на съпружеска имуществена общност върху него. Аргумент за
правото на собственост само на Ц. У. е и действалият тогава чл. 13, ал. 2 СК 1968 (отм.),
според която придобитото по дарение е лична собственост на съпруга, комуто е подарено.
Така няма как със заявлението от 1986 г. по реда на чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ (отм.) правото на
строеж да е учредено и от двамата съпрузи. Право на строеж може да учреди единствено
собственикът Ц. У.. Децата на Ц. У. са получили първия и втория етаж, съответно
приблизително по 1/3 от цялата сграда. Съдът приема, че, доколкото учредителят изрично
посочва, че учредява право на строеж за третия етаж и таванска стая „за нас“, т.е. за него и
съпругата му, то със заявлението той учредява в полза на съпругата си право на строеж за
третия етаж на къщата. Отчитайки брачната връзка и отношенията между суперфициари и
суперфициенти, съдът приема, че със заявлението Ц. У. е учредил в полза на съпругата си Т.
У.а право на строеж, като след изграждане на сградата тя е придобила 1/2 част от третия
етаж, заедно с посочената таванска стая.
При учредяване на право на строеж за изграждането на конкретни обекти в рамките
на бъдещата сграда ( какъвто е настоящият случай), за останалите помещения, собственикът
на земята си запазва правото да ги придобие по силата на приращението. В този случай
суперфициарят разполага с правото да извърши строителството и да придобие в
изключителна собственост само изрично посочените за него обекти, като всички останали
обекти стават собственост на собственика на земята по силата на чл. 92 от ЗС.
Обемът на правото на строеж се определя от рамките на договора или
административният акт, с който е учредено и построеното извън тези рамки, макар и на
основание утвърден архитектурен проект и издадено строително разрешение и което има
юридическо основание да бъде самостоятелен обект, се придобива по приращение от
собственика на земята. Когато изграденото в повече е самостоятелен обект, то става
собственост на собственика на земята по приращение на основание чл.92 ЗС, а когато не е
самостоятелен обект – то става собственост на собственика на сградата и притежател на
правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 ЗС (в този см. решение №16 от 20.05.2013 г.
по гр.д. № 217/2012 г., II г.о. и по решение № 173 от 20.06.2013 г. по гр.д. № 1273/2013 г., I
г.о.).
Конкуренцията между чл. 92 от ЗС (собственика на земята) и чл. 63 от ЗС
(суперфициаря), когато става въпрос за обекти, които са трайно прикрепени към сграда,
построена в чужд имот, се решава в зависимост от това дали обектите имат характера на
самостоятелен обект или са принадлежащи към съответен обект, или представляват общи
помещения. При условие, че изградените обекти притежават характеристиките на
11
самостоятелен обект, не са принадлежност към друг самостоятелен обект или обща част и не
е изрично уговорено по отношение на тях, че стават собственост на суперфициаря, то
същите стават изключителна собственост на собственика на земята.
Доколкото страните не са посочили, за разлика от етажите, кое от лицата кой гараж
ще придобие и не е изрично уговорено по отношение на тях, че стават собственост на
суперфициарите, то същите стават изключителна собственост на собственика на земята,
които се прие, че е само Ц. У.. След смъртта на Ц. У., неговите деца Е. Ч. и С. У. и съпругата
му Т. У.а са придобили по 1/ 3 от всеки гараж. Следователно съдът приема за установено, че
ищецът е собственик на 1/3 от гараж № 1 и 1/3 от гараж № 2.
Както се посочи, след смъртта на Ц. У. Т. У.а е придобила по наследство (чл. 9, ал. 1
ЗН) 1/3 част от неговите дялове, равна на 1/3 част от гаражите. Така тя е станала собственик
на 1/3 идеални части от гараж № 1 и № 2. Следователно към 06.03.2019г., когато е
прехвърлила на внуците си общо 4/6 (2/3) от гаражите, тя не е притежавала правото на
собственост върху дял в такъв размер, а само до размера от 1/3, а никой не може да
прехвърли повече, отколкото притежава. Съответно тази част е преминала в собственост и
на надарения/купувача по нотариалните актове от 2021 г. А. З..
По делото се установи, че гараж № 2 се ползва изцяло от ищеца С. У., съсобственик
в него. Това заключение е подкрепено посредством гласните доказателствени средства
събрани при разпита на свидетеля на ответната страна - П. Й. Ч., който посочва, че
владението се осъществява от няколко години и никой друг няма достъп до този гараж. С
доклада по делото пък е отделено за безспорно, че гараж № 1 се ползва от ответника А. Б. З..
Когато се установи, че ищецът е собственик на процесният имот, но последният не се владее
от ответникът, съдът следва да признае с установителен диспозитив, че ищецът е
собственик, а с отделен такъв да отхвърли искането за предаване на владението на имота
(Тълкувателно решение №/2020 г. на ВКС, ОСГК).
По исковете срещу Е. С. и Й. П. Ч. за признаване спрямо ответниците, че ищецът е
собственик на собственик на 1/2 ид.ч. от ПРУ (противорадиационно укритие - мазе), със
застроена площ 10.03 кв.м., находящ се в гр.С. ул. „К.а” № както и че е изключителен
собственик на Мазе № 2 с площ от 10,09 кв.м.,. находящо се на кота 0, принадлежащо към
апартамент № 2, съдът намира следното:
По отношение Мазе 2 по същото представлява принадлежност и поради това следва
собствеността на главната вещ - чл. 98 от Закона за собствеността. /в този смисъл е и
Определение № 953 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 289/2012 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията В...ва. По арг. от чл. 98 от Закона за собствеността, това означава, че тъй като не е
уговорено изрично друго, собственикът на главната вещ става собственик и на
принадлежността, т.е. на мазето, с оглед на което ищецът притежава изключителна
собственост върху мазе № 2, тъй като същото се явява принадлежност към собствения му
апартамент № 2 с идент. № ....1.9. и строителните правила и норми изискват към всяко едно
жилище да бъде придадено поне едно складово помещение /в тавана или избата/.
По отношение на Мазе (ПРУ) съдът намира следното: Съгласно заключението на
вещото лице архитектурния план е предвиждал изграждането на четири мазета, едното от
който е ПРУ със застроена площ от 10,03 кв.м., при съседи по арх. Проект: от север-двор; от
изток- мазе 2; от юг-стълбище и входно антре; от запад-двор;
Същото представлява мазе/склад, както вещото лице обясни, тъй като то не отговаря
на изискванията за ПРУ, а именно Заповед № РД-14-02-29 от 1983 г. - защитни съоръжения
на гражданската отбрана, норми за проектиране - Раздел II, не отговаря на техническите
изисквания за такова. Същевременно същото е изградено в съответствие с архитектурният
проект, което показва, че изначално е било предвидено и като съобрази, факта, че всеки
апартамент и в действителност, и по проект разполага с поне едно вътрешноприлежащо
12
складово помещение, и че обяснителната записка конкретно не посочва принадлежност на
останалите складови помещения на партера, съдът намира, че същото се явява обща част по
см. на чл. 38 ЗС върху която ищецът като етажен собственик притежава 1/3 ид. част, каквато
притежават и останалите съсобственици. С оглед изложеното Т. У.а не е притежавала 4/6 ид.
части от ПРУ (мазе) (а 1/3), поради което не е могла да се разпореди с 4/6 от него в полза на
Е. Ч. с договор за покупко-продажба от 2019 г., респективно Е. Ч. не могла да се разпореди в
полза на Ц. Й. Ч. с 5/6 идеални части от ПРУ /мазе/, находящо се в процесната сграда.
По отношение на искът срещу Ц. Й. Ч., за признаване за установено спрямо него, че
ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от Таванско помещение № 1, намиращо се в триетажна
жилищна сграда с идентификатор № ....1 на таванския етаж на кота +10.72 м., състоящо се
от: дрешник, баня и тоалетна, стая и тераса, със застроена площ от 26.40 кв.м. и предаване
на владението върху същото, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК се отмени нотариален акт
от 06.11.2019 г., съдът намира следното:
С Нотариален акт № 9, т. ХХХ, д. № 5645/1991 г. за продажба на недвижим имот Ц.
С. У. и Т. И. У.а продават на дъщеря си Е. Ц. С. апартамент №, таван №, гараж №, заедно с
½ ид. част от дворното място представляващо парцел XV- 328 от кв. 340 с площ 633 кв.м по
нот. акт, а по скица - 680 кв.м при съседи: ул. „тупик.Р.а Т.“, п-л IV.. V-... от същия квартал.
С нотариален акт № 18, т. 1, рег. № 7734, д. № 222/2019 г. за собственост по
обстоятелствена проверка са признати Е. Ц. С. и Й. П. Ч. при условията СИО на основание
покупка и давностно владение на следния недвижим имот: таванско помещение, находящо
се в триетажната жилищна сграда, законно изградена с одобрени стр. книжа и въведена в
експлоатация, на ул. „К.а“ № на кота 10,72 м., състоящо се от стая, дрешник, баня с тоалетна
и тераса, със ЗП 26,40 кв.м при съседи: север и изток - покрив и двор, юг - двор, запад -
двор, представляващо принадлежаща част към апартамент №, находящ се на южната част на
втория надпартерен етаж на кота + 5,12 м. и в южната част на трети надпартерен етаж на
кота 7,92 м. с обща ЗП 87 кв.м. В КККР имота е нанесен като СОС с ид. ....1.3.
С нотариален акт за дарение на недвижими имоти №4, т. 1, peг. 1279, д. №4/2021 г.,
Е. Ц. С. и Й. П. Ч. даряват на сина си Ц. Й. Ч. следните имоти: апартамент № на две нива,
таван № 1 на таванския етаж на кота + 10,72 м., достъпът до който се осъществява
единствено през второто ниво на жилището, състоящ се от дрешник, баня и тоалетна, стая и
тераса, със ЗП 26,40 кв.м. (по арх. план площта е 23,20 кв.м.) при съседи по арх. проект: от
север - покрив и двор, от изток - покрив и двор, от юг - двор; от запад - двор, таван №, 5/6
ид.части от ПРУ (МАЗЕ), находящо се на кота 0,00 м. в и гараж № на първи партерен етаж
със ЗП 15,90 кв.м при съседи по арх. проект: от север - входно антре и коридор; от изток -
двор; от юг - гараж № 2; от запад - стълбище и коридор, заедно със съответните ид. части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху описания поземлен имот, нанесен в
КК като СОС с ид.....1.6.
Видно от събраните по делото писмени документи, касаещи процесното таванско
помещение 1, в това число одобрен архитектурен проект и изслушана и приета от съда
техническа експертизи, се установява, че реалното положение на разположението на
таванското помещение в сградата към момента на извършване на огледа е над ап. 3, като
първоначално до него достъп е имало от всички самостоятелни обекти, тъй като стълбището
е нямало как да се затвори, защото са се качвали обратно (тъй като то не е било изградено по
проект), което се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства посредством
разпитите на свидетелите П... и к., които съдът кредитира. От показанията на свидетелката
В... П... се установява, че през 2001 г. -2002 г. е виждала С. У. в ателието (таван № 1), когато
той е излизал от прозореца на същия, за да прави ремонт на покрива, т.е. имал е достъп до
него. След това, към 2019 г. било обърнато стълбището и бил затворен достъпът до
последния етаж. Свидетелката разказва, че през 1991 г. „ателието, което се намирало над
гарсониерата на третия етаж отгоре“ се ползвало от С. като „ергенска квартира“. Съгласно
13
заключението на СТЕ към датата на извършения оглед, така описаното таванско помещение
се явява трето ниво на ап. 3 и единственият достъп до таванското помещение се осъществява
само през този апартамент.
Както бе посочено по-горе, обемът на правото на строеж се определя от рамките на
договора или административният акт, с който е учредено и построеното извън тези рамки,
макар и на основание утвърден архитектурен проект и издадено строително разрешение и
което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект, се придобива по приращение
от собственика на земята. Когато изграденото в повече е самостоятелен обект, то става
собственост на собственика на земята по приращение на основание чл.92 ЗС, а когато не е
самостоятелен обект – то става собственост на собственика на сградата и притежател на
правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 ЗС.
Посоченото таванско помещение няма характеристиките на самостоятелен обект, с
оглед на което съдът приема, че същото е придобито от съсобствениците в сградата и
притежателите на учредено право на строеж като по 1/3 са придобили ищецът С. У. и
ответницата Е. С.а Ч., а техните родители Ц. У. и Т. У.а – 1/3 (по 1 /6 идеална част всеки от
тях). От свидетелските показания на разпитания по делото свидетел В... П..., които съдът
кредитира като обективни, логични и последователни се установява, че към 1991 г. таван №
1 е ползван от ищеца като „ергенска квартира“, както и че е ползван от него през 2001-2002
г., когато е извършвал ремонт на покрива. От тези показания съдът приема за установено, че
към 1991 г. процесният таван е бил изграден, следователно 1/3 от него е била придобита от
ищеца С. У..
Съгласно с нот. акт № 18, т. 1, рег. № 7734, д. № 222/2019 г. за собственост по
обстоятелствена проверка са признати Е. Ц. С. и Й. П. Ч. при условията СИО на основание
покупка и давностно владение на следния недвижим имот: таванско помещение, находящо
се в триетажната жил. сграда на кота 10,72 м., състоящо се от стая, дрешник, баня с тоалетна
и тераса, със ЗП 26,40 кв.м (площ 23,20 кв.м по арх. план). Съседи са: север и изток - покрив
и двор, юг - двор, запад - двор. В нот.акт е записано, че таванското помещение представлява
принадлежаща част към апартамент №, находящ се в южната част на втория надпартерен
етаж на кота + 5,12 м. и в южната част на трети надпартерен етаж на кота 7,92 м.с обща ЗП
87 кв.м. Така описаното таванско помещение се явява трето ниво на ап. 3 и единственият
достъп до таванското помещение се осъществява само през този апартамент, собственост на
Ц. Ч.. Същият посочва, че помещението е планувано като прилежаща част към апартамент
№, който по силата на учреденото право на строеж и вследствие на реализирането му е
станало собственост на Ц. С. У. и Т. И. У.а, които от своя страна го прехвърлили на
родителите му и владението върху процесното таванско помещение от 1991 г. до датата на
извършеното от родителите му дарение винаги е било необезпокоявано.
За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо
упражняване на владение върху него в период от десет години. Владението от своя страна
изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент - упражняване на
фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които
недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на
собственика. Субективният елемент на владението - намерението за своене е трудно
доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова
оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез
различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на
собственика. В отношенията между съсобственици не е изключено приложението на
презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от
съсобствениците има право да ползва вещта (чл. 31, ал.1 ЗС). Когато след възникване на
съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част
14
и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на
останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на
другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Превръщането на
държането във владение не изисква някакъв специален акт (макар, че може да съществува и
такъв). Фактическото разделяне на съсобствените имоти, при което всеки от
съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в
него със семейството си със знанието и без възражение на останалите и при липса на
спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на
имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал. 3 или чл.
31, ал. 2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на
намерението за своене и установяване на владение за себе си (в този смисъл са мотивите към
т. 1 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС). Това е така,
защото тези действия покриват съдържанието на правото на собственост. При съчетаното
им проявление, те установяват признаците на владението, защото са явни – възприемат се от
съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Когато се упражняват в
продължение на период от 10 години, предпоставките на придобивната давност, визирани в
чл. 79 ЗС са реализирани. Не е необходимо отношенията между съсобствениците или
сънаследниците, (които често са близки роднини) да са се влошили, да са преустановени
контактите между тях, за да се приеме, че е променено държането на идеалните части на
другите във владение за себе си. Съществено е действията на своене, покриващи
съдържанието на правото на собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че
те да могат да разберат, че имота се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа
власт върху него (в този смисъл е Решение № 97 от 19.10.2020 г., постановено по гр.д.
№25/2020 г. по описа на ВКС, I г.о.).
С Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г., постановено по тълк. д. № 1/2012 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия
държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните части за себе
си. Прието е и това, че в отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията
на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което фактическата власт
е установена първоначално, признава такава и на останалите съсобственици. Затова
съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите
на другите съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да държи идеалните части за
другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност.
Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин,
че се отрича владението на останалите съсобственици, да се манифестират пред тях и да се
доведат до знанието им. Следва да се посочи също така, че действията, с които
съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си,
могат да бъдат различни, поради което и не може да се даде общ отговор, валиден за всички
случаи, какви конкретни факти и с какви конкретни доказателства той следва да установи
това. Във всеки отделен случай, обаче, обстоятелствата, установяващи преобръщане на
владението, следва да бъдат доказани конкретно. Това разрешение важи и когато
основанието за упражняване на фактическата власт е предоставяне ползването на семейното
жилище след прекратяване на брака. В този случай съпругът, който живее в семейното
жилище на посоченото правно основание, следва да демонстрира явно и категорично по
отношение на бившия си съпруг, че променя намерението си и започва да владее за себе си.
С Тълкувателно решение №/05.01.2022 г., постановено по тълк. д. №/2020 г. на ОСГК
на ВКС е прието, че правомощието владение е най-характерният и съществен елемент от
съдържанието на единното субективно право на собственост. То е правото на собственика
да упражнява, чрез съответни материални действия, фактическа власт върху вещта.
15
Упражняването му, лично или чрез трето лице, е предпоставка за пълноценно реализиране и
на другите правомощия на собственика. Затова лишаването на титуляра от правната
възможност да осъществява фактическата власт върху вещта е сериозно посегателство върху
неговото право на собственост. Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна
защита на правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост или
друго вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без да има основание за това. Не може да се приеме, че това
средство за защита принадлежи единствено на изключителния собственик или на
съсобственика срещу трето за съсобствеността лице, но не и на съсобственика в случаите,
когато владението на последния е било отнето от друг съсобственик. Интерес от иск по чл.
108 ЗС ще е налице както когато ответникът упражнява фактическа власт върху цялата
съсобствена вещ и не допуска ищеца също да упражнява фактическа власт съобразно
правата му, така и когато владението на ищеца не е отнето напълно, но е нарушено поради
надхвърляне правата на ответника, доколкото основанието да се владее един имот е
обусловено от обема на притежаваното право. Без значение е дали ответникът се явява
владелец или държател на частите на ищеца.
Доколкото ответника Е. Ч. е призната за собственик на таван 1 по давностно
владение, наследство и покупка, за което е съставен констативен нотариален акт, а
ответникът Ц. Ч. е придобил имота, посредством дарение през 2021 г. от неговите родители,
то всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическият състав на съответното
удостоверено от нотариуса придобивно основание.
С Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС
е дадено разяснение, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото
на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти, като при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване
се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 от ГПК.
Издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от
проверка, дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и
при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се извършва
въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т. нар. обстоятелствена
проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал. 2 ГПК/. След преценка на тези
доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на
собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава
собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от
закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
констативният нотариален акт по чл. 587 от ГПК /както и нотариалният акт за сделка/
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да
приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на
собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за
верен до доказване на противното с влязло в сила решение.
Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК когато бъде уважена претенция на трето лице
срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното
удостоверяване на правото на собственост, нотариалният акт се отменя.
В настоящия случай съдът приема, че нотариален акт № 18, т. 1, рег. № 7734, д. №
222/2019 г. за собственост по обстоятелствена проверка са признати Е. Ц. С. и Й. П. Ч. при
условията СИО на основание покупка и давностно владение на следния недвижим имот:
таванско помещение, находящо се в триетажната жилищна сграда, законно изградена с
16
одобрени стр. книжа и въведена в експлоатация, на ул. „К.а“ № на кота 10,72 м., състоящо се
от стая, дрешник, баня с тоалетна и тераса, със ЗП 26,40 кв.м при съседи: север и изток -
покрив и двор, юг - двор, запад – двор установява неверни факти относно принадлежността
на правото на собственост. Същият не е годен да легитимира ответницата Е. Ц. С. и Й. П. Ч.
като собственик на посоченото придобивно основание- давностно владение за целия
процесен имот.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Изтичането на срока не е
достатъчно, за да настъпи вещноправният ефект на давността; необходимо е владелецът да
се позове на нея. То може да стане с предявяване на иск за собственост, възражение по такъв
иск, насочен срещу владелеца, както и при снабдяването с констативен нотариален акт по
чл. 587, ал. 2 ГПК.
От страна на ответницата Е. Ч. не бяха ангажирани доказателства, установяващи, че
същата е владяла процесния имот постоянно, непрекъснато, явно, несъмнително и с
намерение да се държи същия като свой собствен в рамките на 10 години преди да се снабди
с констативния нотариален акт за собственост. Действията, с които съсобственикът
превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си се установяват по
делото едва през 2019 г., когато достъпът на ищеца е ограничен.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с твърденията
и доводите на страните налага да се приеме, че доказателствената сила на констативния
нотариален акт е опровергана и не е доказано съществуването на удостовереното с него
право на собственост по отношение на таван № 1. Установи се по делото, че процесния
обект е придобит от съсобствениците в сградата и притежателите на учредено право на
строеж като по 1/3 са придобили ищецът С. У. и ответницата Е. С.а Ч., а техните родители
Ц. У. и Т. У.а – 1/3 (по 1 /6 идеална част всеки от тях). От събраните гласни доказателства по
делото се установява, че ищецът е установявал самостоятелна власт върху процесния имот
със знанието и без възражение на ответниците, всички са използвали имота заедно, като са
имали достъп през общото стълбище, като едва през 2019 г., достъпът на ищеца С. У. до
процесния имот е отнет. При така ангажираните доказателства не бе установено ответницата
Е. Ч. и съпругът й да са упражнявали фактическа власт и да са „своили“ и процесната
идеална част, собствена на ищеца.
В този смисъл на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, съдът следва да отмени
констативен нотариален акт за собственост № 18, т. 1, рег. № 7734, д. № 222/2019 г. в частта
за 1/3 идеална част, която се установи по делото, че е частта притежавана от ищеца.
С оглед изложеното съдът намира, че към 04.03.2021 г. - датата на извършеното
дарение на процесния имот в полза на ответника Ц. Й. Ч., дарителите не са били
собственици на целия имот (а само на 2/3 от него), поради което не са могли да прехвърлят
собствената на ищеца С. У. 1/3 и.д. част. Извършената разпоредителна сделка в тази част е
непротивопоставима на ищеца.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете
страни. Ищецът е сторил разноски и представил доказателства за заплащането на такива,
както следва: 293 лева ДТ, 700 лева – депозит СТЕ, 15 лева- ДТ за съдебни удостоверения,
27 лева – ДТ за вписване на ИМ, 42 лева ДТ за издаване на скици, 15 лева – ДТ по частна
жалба и 1800 лева заплатено адв. възнаграждение. Не са представени доказателства за
претендираните разноски за заплати такси за издаване на арх. проект. За неоснователно
съдът намира възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение предвид броя на предявените обективно и субективно съединени искове,
17
обема от представени доказателства и необходимостта от допълнителни становища и броя
проведени открити съдебни заседания, както и правните въпроси, които се обсъждат.
Предвид частичната основателност на предявените искове в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 2169 лева.
Ответниците имат право на разноски съобразно отхвърлената част от претенциите.
Такива се претендират от ответниците Й. П. Ч. и Ц. Й. Ч., като в тяхна полза е представена
безплатна правно помощ от адв. Б. К. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пред. 2 ЗЗД ЗАдв., поради
което в полза на адв. К. следва да се присъди адв. възнаграждение в общ размер на 600 лв.,
съобразно уважената част от претенциите.
В полза на ответника Ц. Й. Ч. следва да бъде присъдена сумата от 50 лева – разноски
за депозит за СТЕ, съобразно отхвърлената част от претенциите.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 108 ЗС по иска, предявен от С.
Ц. У., ЕГН ********** против Ц. Й. Ч., ЕГН **********, че ищецът С. Ц. У. (в условие на
етажна собственост) е собственик на 1/3 ид.ч. от следния имот: Таванско помещение № 1,
намиращо се в триетажна жилищна сграда с идентификатор № ....1 с административен адрес:
гр. С. р-н В... ул. „К.а“ ..., на таванския етаж на кота +10.72 м., състоящо се от: дрешник,
баня и тоалетна, стая и тераса, със застроена площ от 26.40 кв.м., като ОСЪЖДА ответника
Ц. Й. Ч. да му предаде владението върху тях, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
признаване за установено, че е собственик на процесния таван за разликата над 1/3 ид. част
до предявената 1/2 ид. част, както и искането да бъде осъден ответникът да му предаде
владението върху тях като неоснователен.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт констативен нотариален акт за собственост №
18, т. 1, рег. № 7734, д. № 222/2019 г. по описа на нотариус К. Б. с peг.№ 043 на
Нотариалната камара, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК в частта, в която са признати Е. Ч. и
Й. Ч. за собственици на 1/3 идеална част от таванско помещение, находящо се в
триетажна сграда с административен адрес: гр. С. р-н В... ул. „К.а“ ..., на кота +10.72 м.,
състоящо се от: дрешник, баня и тоалетна, стая и тераса, със застроена площ от 26.40 кв.м.,
при съседи по арх. проект: от север- двор и покрив; от изток-покрив и двор, от юг-двор, от
запад-двор.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 108 ЗС по иска, предявен от С.
Ц. У., ЕГН ********** против А. Б. З., ЕГН **********, Е. Ц. С., ЕГН ********** и Й. П.
Ч., ЕГН **********, че ищецът е собственик на 1/3 ид.ч. от Гараж № 1, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ....1.8 по кадастралната карта и регистри,
одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК находящ
се в град С. ул. "К.а" № на първи партерен етаж на сградата, със застроена площ 16.20 кв.м.
и ОСЪЖДА ответника А. З. да му предаде владението върху тях, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за признаване за установено, че е собственик на процесния гараж № 1 за
разликата над 1/3 ид. част до предявената 1/2 ид. част, както и ОТХВЪРЛЯ искането да
бъде осъдени ответниците Е. Ц. С. и Й. П. Ч. да му предаде владението върху тях като
неоснователен.
18
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 108 ЗС по иска, предявен от С.
Ц. У., ЕГН ********** против А. Б. З., ЕГН **********, Е. Ц. С., ЕГН ********** и Й. П.
Ч., ЕГН **********, че ищецът е собственик на 1/3 ид.ч. от Гараж № 2, находящ се в град
С. ул. "К.а" № на първи партерен етаж на сградата, със застроена площ от 16,20 кв.м., с
идентификатор ....1.7 по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-
68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
признаване за установено, че е собственик на процесния гараж № 2 за разликата над 1/3 ид.
част до предявената 1/2 ид. част, както и ОТХВЪРЛЯ искането да бъдат осъдени
ответниците, да му предадат владението върху тях като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 108 ЗС по иска, предявен от С.
Ц. У., ЕГН ********** против Е. С., ЕГН ********** и Й. П. Ч., ЕГН **********, че
ищецът С. Ц. У. е собственик Мазе № 2 с площ от 10,09 кв.м., находящо се на кота 0 м.,
прилежащо към апартамент № 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ....1.9, като ОСЪЖДА ответниците да предадат владението върху него на
ищеца С. Ц. У..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 108 ЗС по иска, предявен от С.
Ц. У., ЕГН ********** против Е. С., ЕГН ********** и Й. П. Ч., ЕГН **********, че
ищецът С. Ц. У. (в условие на етажна собственост) е собственик на 1/3 ид.ч. от ПРУ
(противорадиационно укритие - мазе), находящо се на кота 0,00 в жилищна сграда с
идентификатор № ....1, с административен адрес: гр. С. р-н В... ул. „К.а“ ..., със застроена
площ 10.03 кв.м., при съседи по арх. проект:от север-двор;от изток-мазе 2;от юг-стълбище и
входно антре;от запад-двор, като ОСЪЖДА ответниците Е. С., ЕГН ********** и Й. П. Ч.,
да предадат владението върху него на ищеца С. Ц. У., ЕГН **********, ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер от 1/3 до пълния предявен размер от 1/2
идеални части от същия имот като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц. Й. Ч., ЕГН **********, А. Б. З., ЕГН **********, Е. Ц. С., ЕГН
********** и Й. П. Ч., ЕГН ********** да заплатя разделно (по 1/4 всеки от тях) на С. Ц. У.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2169 лева, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Ц. У., ЕГН **********, от град С. ул. „К.а“ № да заплати на адв. Б. Д.
К., САК на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, пред. 2 ЗЗД ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лева
– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответниците Ц. Й. Ч. и
Й. П. Ч..
ОСЪЖДА С. Ц. У., ЕГН **********, от град С. ул. „К.а“ № да заплати Ц. Й. Ч., от
град С. ул. „К.а“ № на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 50,00 лева, представляваща
депозит за вещо лице
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
19
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20