Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 12.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при
участието на секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 447 по описа за 2019 година на Провадийския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е
образувано въз основа на искова молба, подадена от И.И.Н.
с ЕГН ********** срещу Т.М.Р. с ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че страните живеели на съпружески начала и от
съжителството им се родило детето Г.И.Н., родена на ***г..
В началото отношенията между страните били
добри като те заедно се грижили за дъщеря си. В последствие страните започнали
да се карат.
През м.11.2018г. ответницата напуснала
дома, в който живеели заедно с ищеца и детето им и заминала за Германия, където
се омъжила. След заминаването си ответницата не се интересувала от дъщеря си,
не идвала да я види, не й се обаждала. Ищецът сам полагал грижи за дъщеря си,
записал я на детска градина, детето имало и личен лекар.
Ищецът е подпомаган в грижите за дъщеря си
от баща си И. А. и жена му Ш., както и от лелея си М. Ш..
Твърди се, че ищецът получава минимален
трудов доход като работник в строителството.
Иска да му бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на Г.И.Н., да се определи режим на личен
контакт между детето и майката; местоживеенето на детето да бъде определено при
бащата; ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 200
лв. за дъщеря си, считано от деня на завеждане на исковата молба, с падеж до
пето число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска до настъпване на законни основания за нейното прекратяване;
претендира се издръжка за минал период от 01.11.2018г. до подаване на исковата
молба – 27.03.2019г. в размер на общо 1000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор от назначения на ответника особен представител.
В него се
излага, че исковете са допустими и неоснователни.
Противопоставя се родителските права по отношение на детето да бъдат
предоставени на бащата.
Твърди че посочения от бащата режим на личен контакт между детето и
майка му е ограничен.
Размерът на издръжките претендиран от бащата бил завишен предвид възрастта
на детето.
В
проведеното по делото съдебно заседание страните не се явяват, процесуалният представител
на ищеца поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, назначения на
ответницата особен представител не се противопоставя родителските права върху
детето Г.Н. да бъдат предоставени за упражняване на бащата, да се определи
местоживеенето на детето при него, иска определяне на по разширен режим на
лични отношения между майката и детето и присъждане на минимален размер на
издръжка.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От
Удостоверение
за раждане на Г.И.Н., изд.въз основа на акт за раждане № 69/13.01.2016 г.,
изд.от Община Провадия; амбулаторен лист № 004374/12.08.2019 г., Служебна
бележка с изх. № РД-9400-3466/04.11.2019 г., изд. от Община Провадия се установява, че детето Г.И.Н. е родена на ***г. от
родители Т.Р. и И.Н.. Детето посещава „Семеен център“ към център за ранно
детско развитие към община Провадия.
От справка НБД „Население“ за лицето И.И.Н.,
ЕГН: **********, справка НБД „Население“ за лицето Г.И.Н., ЕГН: **********, справка НБД „Население“ за лицето Т.М.Р.,
ЕГН: **********,*** за невъзможността да изготвят социални доклади за бащата И.И.Н.
и майката Т.М.Р.,***/30.10.2019 г. се установява, че И.Н. има две дъщери Севда Н.,
която е навършила пълнолетие и Г.Н.. Т.Р. има 3 непълнолетни дъщери една, от
които е Г.Н.. Ответницата няма сключени и действащи трудови договори за периода
от 30.09.2018г. до 09.10.2019г.. Ищецът е имал сключен трудов договор за
м.01.2019г. с основна заплата 560 лева.
От изготвения
по делото социален доклад се установява, че страните по делото са разделени
като детето е останало да живее при баща си. За детето полагат грижи баща му и
съжителстващата с него Н. Х.. Задоволени са всички потребности на детето. Детето посещава детска градина към Център за
ранно детско развитие гр.Провадия. Детето контактува с роднини и близки по
бащина линия, роднините по майчина линия не поддържат контакт с детето от около
две години. Бащата през повечето време работи като строителен работник в
Германия с месечен доход от 1800 евро. Бащата полага адекватни грижи за дъщеря
си.
От
показанията на св.Д. Х. и св.Н. Х., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите по делото доказателства се установява, че страните
са разделение от м.09.2018г.. Детето Г. живее заедно с баща си, неговата
съжителка св.Н. Х. и дъщеря й Д. Х.а от м.декември 2018г, като всички те
полагат грижа за детето. Майката на детето живее в Германия. Детето се е
виждало последно с майка си през м.август на 2019г., като една вечер е
позвънила на св.Н. Х., за да дойде да го вземе, тъй като трябвало да заминава
за Германия. Св.Н. Х. отишла като детето било с въшки и болно. Детето казва на
св.Д.Х. и св.Н. Х. „Мамо“. На рожденият ден на детето през м.01.2019г. майката
не му се обадила, тя само му обещавала подаръци, но нищо не му носела. Майката
не правила никакви подаръци на детето и не пращала пари за издръжката му. Майката
рядко се вижда с детето, като наскоро е родила. Детето посещава детска градина.
Св.Н. Х. и Д. Х. полагат грижи за него. Детето има личен лекар. Ищецът работи
като строителен работник по-често в Германия.
От правна страна:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 127, ал.2 от СК - за
определяне родител, който да упражнява родителските права спрямо детето Г.Н., определяне
на местоживеенето на детето, чл. 143 от СК – за осъждане на ответника да
заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лева месечно за детето, считано от датата
на предявяване на иска до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване и по чл. 149 от СК – за осъждане на ответника да заплати
издръжка за минало време за детето чрез нейния баща
в размер на по 200 лв. месечно, за периода
01.11.2018г. до 27.03.2019г. общо за периода 1000 лева
Иск по чл.143 СК за осъждане на ответника да заплаща на детето чрез неговия
баща издръжка в размер на 200 лева месечно
и чл.149 СК за осъждане на майката да заплати издръжка на дъщеря си чрез
нейния баща в размер на 200 лева месечно за минал период от 01.01.2018г. до
предявяване на исковата молба – 06.08.2018г..
В тежест на
ищеца е да докаже, че полага грижи за детето и го издържа; родителския си капацитет, качества,
възможности относно предоставяне на него упражняването на родителските права
върху детето, наличието на жилище, където да живеят с дъщеря си, финансовата
възможност на ответницата да дава претендираната издръжка и нуждата на дъщеря
си от нея.
В тежест на
ответника е да докаже положителните факти, на които се позовава.
От
събраните по делото доказателства се установи, че страните по делото са
родители на детето Г.Н., родена на ***г.. Родителите на детето за разделени от м.09.2018г.
като детето е останало да живее при баща си и съжителстващата с него на семейни
начала св.Н. Х. и дъщеря й св.Д. Х. в гр.Провадия. Бащата заедно със
съжителстващата с него св.Н. Х. полагат адекватни грижи за детето, задоволяват
потребностите му то посещава детска градина. Детето общува с роднини и близки
от страна на баща си, като връзката с роднините от страна на майката са прекъснати.
Установи се, че след раздялата между страните майка му е заминала да живее в
Германия и рядко се чува с дъщеря си. Вземала я е един път през м.08.2019г.
като е върнала детето на бащата болно. Предвид гореизложеното съдът намира, че
бащата разполага с нужния родителски капацитет да се грижи за дъщеря си,
разполага с жилище, където има нужните условия. Работи и може да осигури
финансово дъщеря си. Между него и детето има силна емоционална връзка, а
връзката между детето и майка му е доста отслабена предвид факта, че то нарича
„мамо“ св.Д. Х. и св.Н. Х., които полагат непосредствени грижи за него и
редките срещи и разговори по между си. Майката не е ангажирана емоционално и по
друг начин за детето си, напротив бащата прави всичко необходимо за правилното
развитие на дъщеря си.
Предвид
това съдът намира, че родителските права върху Г. следа да се предоставят за
упражняване на баща й, като се определи и местоживеенето на детето при него в
гр.Провадия. На майката следва да се определи подходящ режим на лични отношения
с дъщеря си, за да възстанови и поддържа връзка с нея необходима за правилното
израстване, възпитание и развитие на детето. Съдът намира за подходящ обичайният режим на личен
контакт: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00
часа в неделя с преспиване, през коледно-новогодишните празници на всяка четна
година, през Великденските празници на всяка нечетна година, един месец през лятото, когато бащата не е в годишен отпуск.
Задължението за издържане на дете до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като
съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от
Семеен кодекс е предвидено, че размера на определената издръжка е недопустимо
да бъде по-малък от 1/4 от минималната работна за страната. С Постановление № 320 от 20.12.2018г. за определяне нов размер на минималната
работна заплата за страната тя е в размер на 560 лева от 01.01.2019г. Според това
минималния размер на издръжка от 01.01.2019г. е в размер на 140 лева.
От събраните
по делото доказателства се установи, че след като родителите са се разделили и
детето е заживяло с баща си, той полага основна грижа за него. Бащата работи
преимуществено в Германия като строителен работник с месечно възнаграждение от
1800 евро. Не се установиха получаваните от майката доходи. Установи се, че
след раздялата между страните тя не е плащала издръжка на дъщеря си и не й е
правила подаръци.
За определяне размера на издръжката
меродавни са нуждите на детето, което е на 3 години и посещава детска
градина. Ниската възраст на детето и бързия му растеж обуславя повишена нуждата
от разходи за облекло,
обувки, храна. Предвид гореизложеното съдът намира, че детето има нужда от месечна
издръжка в общ размер на 400 лева, които следва да бъдат разпределени между
нейните родители предвид получавания от тях доход. Предвид това майката следва
да заплаща на дъщеря си издръжка в размер на 150 лева месечно, считано от
подаване на исковата молба – 28.03.2019г., с падеж до 5-то число на месеца, за
който се дължи ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва при
просрочено плащане, като остатъка от 250
лева следва да се поеме от бащата. Поради това предявеният иск по чл.143 СК
следа да се уважи в размер на 150 лева като за разликата от този размер до
претендирания от 200 лева следва да се отхвърлил.
По отношение на предявения иск по
чл.149 СК съдът го намира за основателен предвид липсата на доказателства за
заплащана издръжка от майката от 01.11.2018г. след като страните са били вече разделени до 27.03.2019г. – деня преди подаване на
исковата молба в размер на по 150 лева месечно или сума за периода в общ размер
на 730,65 лева, като предявения иск по чл.149 СК следва да бъде уважен в размер
на 730,65 лева и отхвърлен за разликата от този размер до предявения от 1000
лева.
Ищецът е направил искане за присъждане
на разноски и такива му се дължат
предвид изхода по делото. Сторените разноски от ищеца са в размер на: 25 лева
държавна такса, 400 лева – възнаграждение за особен представител. На ищеца
следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от предявените
искове в размер на 311,90 лева.
На основание чл. 69,
ал. 1, т. 6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати държавна такса по исковете за издръжка в размер на общо 266 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето Г.И.Н. с ЕГН ********** на баща му И.И.Н. с
ЕГН **********, на основание чл.127, ал.2 вр. с чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Г.И.Н. с ЕГН **********
при баща му И.И.Н. с ЕГН ********** на адрес ***, на основание чл.127, ал.2 вр. с чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Т.М.Р. с ЕГН ********** с детето Г.И.Н. с ЕГН ********** както следва: всяка първа и
трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с
преспиване, през
коледно-новогодишните празници на всяка четна година, през Великденските
празници на всяка нечетна година, един
месец през лятото, когато бащата не е в годишен отпуск, на основание чл.127, ал.2 вр. с чл.59 СК.
ОСЪЖДА Т.М.Р. с ЕГН **********, с адрес *** да заплаща в полза на
детето си Г.И.Н. с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител И.И.Н. с ЕГН ********** с адрес *** издръжка в размер на 150 лв. месечно, считано от 28.03.2019г., с падеж до 5-то число на
месеца, за който се дължи ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва при просрочено плащане, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разлика от уважения размер от 150 лева до претендирания размер от 200 лева, на основание чл.143 СК.
ОСЪЖДА Т.М.Р. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на
детето си Г.И.Н.
с ЕГН ********** чрез неговия баща и
законен представител И.И.Н. с ЕГН **********
с адрес *** издръжка в размер на 730,65 лева за периода от 01.11.2018г. до 27.03.2019г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва при просрочено плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от
уважения размер 730,65 лева до претендирания размер от 1000 лева, на основание чл.149 СК.
ОСЪЖДА Т.М.Р. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Провадийски районен съд държавна такса по
исковете за издръжка в размер на 266 лева, на осн. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, вр.
с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Т.М.Р. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на И.И.Н. с ЕГН **********
с адрес *** сума в размер на 311,90 лева, разноски по делото, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Постановява
предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………