Решение по дело №268/2024 на Административен съд - Плевен

Образувано е по жалба на С. С. Х. от гр. Никопол, чрез адв.А. от АК - Плевен срещу Заповед № 52/23.02.2024г. на Кмета на Община – Никопол, с която на осн. чл. 225а ал.1 вр. чл. 225 ал.2 т.1,т.2 и т.6 и чл. 223 ал.1 т.8 от ЗУТ, е наредено премахване на незаконни строежи: 1. „Метален навес за съхранение на селскостопанска продукция“ със застроена площ 291 кв.м.; 2. „Метален навес за съхранение на селскостопанска продукция“ със застроена площ 593 кв.м.; 3. „Метален навес за съхранение на селскостопанска продукция“ със застроена площ 587 кв.м., находящи се в [ПИ] с площ 60 675 кв.м. в землището на община Никопол, м. Харманлъка – земеделска земя публична общинска собственост – пасище, попадащ в обхвата на защитена зона Персина и Никополско плато, включени в Натура 2000, които са извършени от С. С. Х..

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й, поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи, че преди издаването на заповедта не са били изяснени характеристиките на обектите и дали те представляват „строеж“ по смисъла на §5 т.38 ДР ЗУТ, както и времето на разполагането им с оглед преценка търпимостта на обектите, което е пречка за премахването им. Счита, че неправилно е прието, че обектите представляват строежи от пета категория съгласно чл. 137 ал.1 т.5 б. „б“ ЗУТ, защото не отговарят на описанието „производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет до 50 работни места и съоръженията към тях“. Незаконосъобразно е прието, че обектите представляват незаконен строеж на три отделни основания по чл. 224 ал.2 т.1, т.2 и т.6 ЗУТ – в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на изискванията за строителство в територии с обособена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10 ал.2 и 3 ЗУТ, тъй като процесните обекти не представляват строеж и такива строителни книжа не се изискват, не е конкретизирано коя е приложимата хипотеза относно защитената територия и какви са забраните. Времето на разполагане на навесите е определено след 2006г., тъй като ги няма заснети и нанесени в КККР на гр. Никопол като кметът се е позовал и на цифрова ортофотокарта от 2010-2011г., в която трите навеса липсват и така незаконосъобразно е приел, че процесните обекти не са търпими. Позовава се на несъотвествие с целта на закона, тъй като навесите са в добро техническо състояние и не застрашават сигурността, живота и здравето на никого, с което е нарушен принципа на съразмерност съгласно чл. 6 от АПК. Счита, че целта на заповедта е единствено да бъде уважен подадения сигнал от Ю. Д. С.. Като допълнителен довод се позовава на §1 т.1б от ДР на ЗКИР като счита, че и според даденото легално определение навесите не могат да бъдат определени като „сграда“ или „постройка“, тъй като са с три ограждащи стени т.е. отворени са от едната страна и следователно не са отделени от външната среда, затова и не са нанесени в кадастралната карта. Наредба № 19/2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им позволява разполагане на навеси за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, каквито са процесните обекти, спазена е нормата за плътност на застрояване, като за такива обекти не е приложим разрешителния режим по ЗУТ. Претендира присъждане на направените разноски съгласно списък.

Ответникът – Кмета на Община Никопол, чрез юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са изследвани всички факти и обстоятелства, дадена е възможност на жалбоподателя да участва в административното производство, описани са характеристиките на обектите, които ги определят като строеж по смисъла на ЗУТ, а не като преместваеми съоръжения. Ангажирано е техническо експертно мнение в административното производство и този извод се потвърждава от заключението на съдебно-строителната експертиза. Изследван е въпроса относно времето на построяване като на ортофотокартата ясно се вижда, че в периода 2010-2011г. навесите не са били налични и според проследяване на изображенията в Google earth от в.л. се доказва, че са били изградени след 2012г., два от навесите в периода 2013-2016г. и последният през 2022г. Всяко едно от посочените основания за незаконност на строежа е самостоятелно основание за премахването му. Заповедта е в съответствие с целта на закона за недопускане на незаконно строителство. Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 215 ал.1 от Закона за устройство на територията.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 26.02.2024г. Жалбата е подадена на 11.03.2024г. в законния 14-дневен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството е започнало по повод сигнал, подаден на 11.08.2022г. от Ю. Д. С. от гр. Никопол до Община Никопол за построени незаконно от С. С. Х. без строителни книжа два склада за съхраняване на зърно върху пасище – общинска собственост в местността „Харманлъка“ в землището на гр. Никопол, попадащ в парк „Персина“ по Натура 2000. Твърди се, че под складовете минават тръбите на ВиК, които захранват целия кв. „Руски паметник“ на града, като при изкопаването на основите са се виждали ВиК тръбите, а съхраняваното зърно е минимум 500т. В сигнала се сочи, че в момента Х. строи и трети склад.

Със Заповед № 301/28.10.2022г. на Кмета на Община Никопол е назначена комисия по чл. 223 ал.2 ЗУТ от служители по контрол на строителството в общинската администрация за проверка на изнесените в сигнала факти и обстоятелства като на 02.11.2022г. от 10.00ч. извърши оглед на място, установи и опише извършеното строителство от С. С. Х. в имот с [идентификатор] в землището на гр. Никопол, да състави констативен акт за нарушенията и другите изискващи се по закон документи. Комисията е съставила Протокол от 02.11.2022г. за извършения оглед на място и на основание проучените документи е стигнала до следните констатации – извършено е строителство на стопански обекти със складово предназначение без документи за разрешаване на строителство, които попадат извън регулацията на града в обхвата на територия с трайно преназначение „земеделска“ и начин на трайно ползване „пасище“. За окончателното изготвяне на точно становище, според комисията, е необходимо да се възложи геодезическо заснемане и попълване на кадастралната карта в обхвата на извършеното строителство.

Съставен е Констативен акт № 1/27.09.2023г. от назначената комисия от специалисти по строителството в общинската администрация на осн. чл. 225а ал.2 ЗУТ въз основа на констатациите от извършената на 02.11.2022г. в присъствието на собственика проверка на място и представено на 07.09.2023г. геодезическо заснемане (неразделна част от констативния акт) от инж. И. М. – „ГИМ Профит“ ЕООД на извършеното строителство в [ПИ] по КККР на гр. Никопол на стопански обекти със складово предназначение за съхранение на селскостопанска продукция, представляващи три броя навеси, а именно: 1. „Метален навес за съхранение на селскостопанска продукция“ със застроена площ 291 кв.м. 2. „Метален навес за съхранение на селскостопанска продукция“ със застроена площ 593 кв.м. 3. „Метален навес за съхранение на селскостопанска продукция“ със застроена площ 587 кв.м. И трите навеса представляват метална конструкция, с двускатен покрив покрит с LT ламарина, бетонов под, оградни стени – зидария с бетонови блокчета и са определени като строежи пета категория съгласно чл. 137 ал.1 т.5 б. „б“ ЗУТ вр. чл. 10 ал.2 от Наредба №1 /2003г. за номенклатурата на видовете строежи – „производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет до 50 работни места и съоръженията към тях“. Поземлен [имот номер] по КККР на гр. Никопол се намира в м. Харманлъка и представлява земеделска територия – публична общинска собственост с начин на трайно ползване –„пасище“, с площ 60 675 кв.м. , актуван с Акт № 5048/28.06.2022г. за публична общинска собственост и вписан във служба по вписванията. Строежите са собственост на С. С. Х.. Липсва одобрен ПУП за имота, няма одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж за описаните навеси, няма учредено право на строеж, строежът попада в екологична мрежа Натура 2000 – извършен е в нарушение на чл. 225 ал.1 т.1,2 и 6 ЗУТ. Определен е периода на извършване на строежа на навесите – след 2006г., тъй като ги няма заснети и нанесени в КККР на гр. Никопол, одобрени със Заповед № РД -18-75/28.12.2006г. При преценката за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ или по смисъла на § 127, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ (обн. ДВ – бр. 82 от 2012г., в сила от 26.11.2012г.) заключението на комисията е, че строежите не са търпими.

Констативният акт за установеното незаконно строителство е връчен на С. С. Х. на 05.10.2023г. като е уведомен за възможността да направи писмени възражения по акта в 7-дневен срок. На 12.10.2023г. Х. подал възражение, с което оспорва процедурата по съставяне на констативния акт и констатациите, че процесните навеси представляват строеж по смисъла на §5 т.38 ЗУТ, както и че са построени след 2006г. и в тази връзка, че не са търпими строежи. По повод възражението е изготвено експертно становище от инж. Цонзаров, което потвърждава изводите, че описаните три навеса представляват строежи от пета категория и не са „временни строежи“ по смисъла на чл. 54 ЗУТ, не са „временни открити паркинги, пазари за сергийна търговия, открити обекти за спортни дейности и площадки за игра …“ и др. по смисъла на чл. 55 ЗУТ, не са „преместваеми обекти“ по смисъла на чл. 56 ал.1 ЗУТ, защото няма как да бъдат премествани; не са „рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи …“ по смисъла на чл. 57 ал.1 ЗУТ.

Въз основа на констативния протокол с оспорената Заповед № 52/23.02.2024г. на Кмета на Община – Никопол на осн. чл. 225а ал.1 вр. чл. 225 ал.2 т.1,т.2 и т.6 и чл. 223 ал.1 т.8 от ЗУТ, е наредено премахване на незаконните строежи: 1. „Метален навес за съхранение на селскостопанска продукция“ със застроена площ 291 кв.м.; 2. „Метален навес за съхранение на селскостопанска продукция“ със застроена площ 593 кв.м.; 3. „Метален навес за съхранение на селскостопанска продукция“ със застроена площ 587 кв.м., находящи се в [ПИ] с площ 60 675 кв.м. в землището на община Никопол, м. Харманлъка – земеделска земя публична общинска собственост – пасище, попадащ в обхвата на защитена зона Персина и Никополско плато, включени в Натура 2000. Строежите са извършени от С. С. Х., който няма правно основание да строи в имота, извършени са без одобрен ПУП, без строителни книжа, попадат в защитена зона и не са търпими строежи, тъй като са изпълнени след 2006г., видно и от цифрова ортофотокарта (2010г.- 2011г.) към кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Никопол. Възраженията са отхвърлени като неоснователни, тъй като извършителят се е запознал с констатациите в констативния акт, който му е връчен и е упражнил правото си на възражения. Отхвърлено е твърдението, че навесите не представляват строеж, с мотив, че конструкцията ги определя като строежи, така както са описани в КА и в заповедта (метална конструкция, с двускатен покрив покрит с LT ламарина, бетонов под, оградни стени – зидария с бетонови блокчета), ползват се за съхранение на селскостопанска продукция. Изложени са съображения, че процесните навеси представляват строеж по смисъла на §5 т.38 ДР на ЗУТ, тъй като са трайно прикрепени към терена и изменят субстанцията и начина на ползване на земята и не могат да бъдат квалифицирани като преместваем обект по чл. 56 ЗУТ с оглед начина на изграждане, материалите и свързването на съоръжението към терена. Относно времето на изграждане на строежите е посочено, че видно от цифровата ортофотокарта (2010-2011г.) на поземления имот, обектите в този период не са съществували, следователно и към 2006г. не са съществували, което е достатъчно, за да се приеме, че не отговарят на условията за търпимост.

В подкрепа на констатациите е приложената скица на поземления имот и съставения за него Акт за частна общинска собственост, които установяват, че ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Никопол, целият с площ 60 675 кв.м. попада в земеделска територия, местност Харманлъка в землището на гр. Никопол с начин на трайно ползване – пасище, представлява публична общинска собственост, актуван с Акт № 5048/28.06.2022г. Процесните три навеса не са нанесени в КККР, тяхното местоположение и заемана площ в имота е видно от изготвеното геодезическо заснемане, приложено в преписката.

Видно от представените от жалбоподателя договори за наем на земеделска земя № 15/30.01.2014г. и приложение към него, сключен за срок от 5 стопански години (2014г. – 2018г.) и Договор за наем на земеделска земя – пасище, мера № 187/08.05.2018г., сключен за срок от 5 стопански години (2018/2019г.-2022/2023г.) и Допълнително споразумение от 23.08.2022г., вписани в службата по вписванията, С. С. Х. е ползвал под наем [имот номер] от 2014г., като считано от стопанската 2022/2023г. по отношение на този имот наемното правоотношение е било прекратено.

Заключението на приетата по делото съдебно-строителна експертиза потвърждава описаното в констативния акт. При огледа на място в.л. е установило, че в ПИ с [идентификатор] – публична общинска собственост, представляващ земеделска територия с начин на трайно ползване – „пасище, мера“ са изградени три броя метални навеси за съхранение на селскостопанска продукция, съответно: 1. навес с площ 291 кв.м., с метална конструкция – метални ферми и колони, изпълнени от правоъгълни и квадратни профили , стъпващи върху бетонови единични фундаменти върху бетонов под, двускатен покрив, изпълнен с метални столици върху фермите и покритие от профилирана ламарина, с три оградни стени, изпълнени от стоманобетонни панели, ползва се за съхранение на инвентар; 2. Навес с площ 593 кв.м. с метална конструкция – метални ферми и колони, изпълнени от правоъгълни и квадратни профили , стъпващи върху бетонови единични фундаменти, бетонов под, двускатен покрив, изпълнен с метални столици върху фермите и покритие от профилирана ламарина, с три оградни стени, изпълнени от стоманобетон на височина 1 м. и зидария от бетонови блокчета в останалата част, ползва се за съхранение на селскостопанска продукция; 3. Навес с площ 586 кв.м.(според заповедта 587 кв.м.) с метална конструкция- IPE метални греди и колони, стъпващи върху бетонови единични фундаменти, бетонов под, двускатен покрив, изпълнен с метални столици върху гредите и покритие от профилирана ламарина, с три оградни стени, изпълнени от стоманобетон на височина 1 м. и зидария от бетонови блокчета в останалата част, използва се за съхранение на селскостопанска продукция. Поземленият имот попада в защитена зона „Персина“ и „Никополско плато“ от екологична мрежа Натура 2000. Навесите не са нанесени като обекти в кадастъра, а от проследяване на изображенията в Google Earth в.л. е стигнало до заключението, че навес с площ 586 кв.м. и навес с площ 593 кв.м. са изградени през 2022г., а навес с площ 291 кв.м. е изграден в периода 2013-2016г. в югозападната част на поземления имот. Именно през периода 2014- 2022г. според представените договори за наем на земеделска земя, жалбоподателят е ползвал имота под наем. Това потвърждава извода в заповедта, че навесите са построени след 2010г. – 2011г. За имота няма изготвени устройствени планове и схеми. Няма отстъпено право на строеж, нито издадени строителни книжа. Не са нанесени в кадастралната карта на гр. Никопол.

Процесните навеси са изградени от метална конструкция, върху бетонови фундаменти, бетонов под, с три оградни стени от бетон на височина 1 м. и зидария от бетонови блокчета, което определя обектите като трайно свързани с терена, без възможност да бъдат демонтирани и преместени в цялост, без при това да бъдат разрушени и построени отново, което ги определя като строеж по смисъла на легалната дефиниция на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, а не като преместваеми обекти съгласно т. 80. Процесните навеси от метална конструкция с три оградни стени могат да се определят като строеж от пета категория съгласно чл. 137, ал.1 т.5 б. „б“ от ЗУТ и чл. 10 ал.2 от Наредба № 1/30.06.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, защото процесните навеси по своята конструкция, начин на изграждане и предназначение представляват складова постройка за съхранение на земеделска продукция и инвентар.

Изградени са в земеделски земи извън урбанизирана територия и попадащи в защитена зона. Съгласно чл. 12 ал.3 ЗУТ – без промяна на предназначението в поземлените имоти по чл. 8 т.2 (земеделски територии – необработваеми земи – пасища) и т.4 (защитени територии) се допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината.

Поради това приложение намира Наредба № 19/2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. Съгласно чл.2 ал.1 т.2, ал.2 от наредбата в земеделските земи без промяна на предназначението може да се разрешава застрояване с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята. При имоти с площ над 10 дка се разрешава изграждането на селскостопански сгради, постройки и съоръжения за съхранение на растителна и животинска продукция и отглеждане на животни съгласно приложението, включително инженерни мрежи и съоръжения за благоустрояване на имотите и на помещения за обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи. Сградите и постройките се разполагат в част от имота, предназначена за застрояване и определена с подробен устройствен план. Според приложения към наредбата списък в т.1 са посочени селскостопански сгради за съхранение на растителна и животинска продукция, които могат да се изграждат в земеделски земи. Съгласно чл.3 т.4 разпоредбите на Наредба № 19 не се прилагат в границите на защитени природни обекти, в границите на паркове т.е. не е допустимо застрояване по реда на наредбата в такива зони.

Съгласно чл. 4 застрояване на земеделски земи се извършва въз основа на виза за проектиране или подробен устройствен план, съобразен с действащия общ устройствен план, а когато липсва такъв, подробният устройствен план се придружава с обосновка за социално-икономическата, техноустройствената и екологичната допустимост на предлаганото строителство. Подробният устройствен план се изработва въз основа на задание за проектиране, съгласувано по реда на чл. 125 ЗУТ. Подробните устройствени планове се изработват съгласно изискването на чл. 108 ЗУТ и Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове (ДВ, бр. 57 от 2001 г.), като включват частите, отнасящи се до план за застрояване.

Съгласно чл. 7 ал.1 и ал.2 площта на допустимото застрояване може да достига до 10 на сто от общата площ на имота, плътността на застрояване – до 20 %, интензивност на застрояване – до 0,4 или в случая според заключението на в.л. застроената площ е 2,4% и тези изисквания са спазени.

Съгласно чл.11 от Наредба № 19, когато физическо или юридическо лице, собственик на земеделска земя, желае да извърши строителство, се комплектува преписка, която съдържа: 1. искане до кмета на общината за извършване на строителство върху земеделска земя по чл. 2; в искането се изяснява предназначението на сградите, които ще се изграждат;2. документ за собственост на имота/имотите; 3. скица на имота/имотите, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, с вписани ограничения при ползването им, за които има данни в съответната служба;4. положително становище от областна дирекция "Земеделие". Въз основа на искането в случаите на чл. 2, ал. 1, т. 2 (при имоти с площ над 10 дка) кметът на общината разрешава изработването на подробен устройствен план. Съгласно чл. 12 разрешаването на строителството се извършва съгласно глава осма, раздел ІІІ на ЗУТ. Съгласно чл. 13 разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината въз основа на писмено искане на собственика към което се прилагат всички необходимите документи – документ за собственост, влязъл в сила ПУП или виза за проектиране, инвестиционен проект и разрешения от съответните ВиК, електроразпределителни и др. дружества, когато такива се изискват по действащото законодателство в зависимост от предназначението на съответния строеж.

Според заключението и трите навеса съответстват на строителните и техническите правила и норми, както към момента на изграждането им, така и понастоящем, изградени са с качествени материали и са конструктивно издържани. Но няма никакви строителни книжа за изграждането им - учредено право на строеж върху общинска земя, виза за проектиране, ПУП-ПЗ, инвестиционни проекти, издадено разрешение за строеж, каквито са необходими за разрешаване и извършване на строителството.

§1 т.1б от ДР на Закона за кадастъра и имотния регистър, на който се позовава жалбоподателя, дефинира понятието „сграда“ и „постройка“ по смисъла на този закон като самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по ЗУТ, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен в наредбата по чл. 31 от ЗКИР. Тази легална дефиниция е относима към обектите, подлежащи на отразяване и наименованията им съобразно обхвата на ЗКИР. В случая се касае за административно производство, подчинено на правилата на друг закон – ЗУТ, който в §5 от ДР на ЗУТ дава легални дефиниции на понятията, употребени за целите на този закон. Затова разпоредбата на §1 т.1б от ДР на ЗКИР е неотносима.

В §5 т.38 от ДР на ЗУТ се съдържа дефиниция за „строеж“ по смисъла на ЗУТ, а в т.80 на „преместваем обект“, което позволява да бъде направено отграничение на двете понятия. Съгласно т.38 „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Съгласно т.80 „Преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Процесните навеси правилно са определени като строеж по смисъла на цитираната т.38, а не като преместваемо съоръжение според определението в т.80, тъй като се състоят от метална конструкция, три зидани оградни стени, бетонови фундаменти и бетонов под и по този начин са трайно прикрепени към терена. Съоръжението не може да бъде демонтирано като се разглоби на отделните му съставни елементи, преместено и монтирано на друго място, без да загуби своята конструктивна цялост и индивидуалност и без да се измени субстанцията на земята. Може да се демонтира единствено металната конструкция и покривните ламаринени платна, но бетоновите ограждащи стени с височина 1м. и зидария от бетонови блокчета, бетоновата основа и фундаменти и от трите страни, не може да се демонтират и преместят в пространството, без да се разрушат и респективно да се изградят наново на друго място по същия или друг начин, при което навесът ще изгуби своята конструктивна цялост. Съгласно чл. 137 ал.1 т.5 б. „б“ ЗУТ и чл. 10 ал.2 от Наредба №1/30.06.2003г. за номенклатурата на видовете строежи „складовите сгради и съоръжения и други с капацитет до 50 работни места включително и съоръженията към тях“, (изброяването е неизчерпателно) представляват строежи от пета категория. Процесните навеси по своята конструкция и предназначение представляват селскостопански постройки за съхранение на растителна продукция и инвентар (производствен склад) по смисъла на чл.2 ал.1 т.2 Приложение т.1 от Наредба № 19/2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им.

Ето защо процесните навеси представляват незаконни строежи от пета категория по смисъла на чл. 225 ал.2 т.1 , т.2 и т. 6 ЗУТ, извършени са от С. С. Х., който е наемател на земеделския имот – публична общинска собственост в периода на ползване на поземления имот от 2014г. до 2022г. вкл. Извършеното строителство е в несъответствие с предвижданията на ПУП, защото имотът попада извън урбанизирана територия и няма приет ПУП, без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Отделно от това строежите попадат и в защитена зона от Натура 2000, за които Наредба № 19 /2012г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им е неприложима т.е. строителството е недопустимо и разрешаването му се подчинява на изискванията на особената териториално устройствена защита на тези защитени територии съгласно плановете им за защита и управление.

Незаконните строежи по смисъла на 225 ал.2 ЗУТ са от пета категория и подлежат на премахване на осн. чл. 225а ал.1 ЗУТ със заповед на кмета на общината. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от служители по контрол на строителството, които са установили незаконното строителство. Актът е връчен на заинтересованото лице – извършител на строежа, което е имало възможност да се запознае с констатациите за установеното незаконно строителство и е упражнило правото си на възражения. Неговите аргументи са обсъдени в мотивите на заповедта като са изложени правни и фактически съображения защо са счетени за неоснователни и защо навесите представляват строеж, а не преместваеми съоръжения, които подлежат на премахване по друг ред. От изложените в констативния протокол факти и обстоятелства, които се подкрепят от приложените към него и към делото доказателства се установява вида и характера на обектите, основанието за квалифицирането им като незаконни строежи от съответната категория, извършителя, мястото и времето на построяването, необходимите строителни книжа, каквито липсват, изследвана е и търпимостта на строежа с оглед времето на построяване, което правилно е било датирано след 2010-2011г. Незаконни строежи, които са търпими по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, ако са построени до 7 април 1987г. или по §127 ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, ако са изградени до 31 март 2001г. не подлежат на премахване и забрана за ползване, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ. Без значение е, че и трите обекта отговарят на строителните и технически правила и норми, както към момента на изграждането им и към настоящия момент, след като липсва първата материално-правна предпоставка за търпимост на незаконните строежи относно времето на построяване, а именно да са били построени до 7 април 1987г. , респективно до 31 март 2001г. И трите строежа не са били налични в ортофотокартата от 2010 – 2011г. Изображенията в Google Earth, които е използвало в.л. датират изграждането на два от навесите през 2022г., а третият в периода 2013-2016г., което съвпада и с времето на ползването на земеделския имот, в който са изградени от С. С. Х. по договор за наем с общината 2014-2022г. Т.е. построени са след 31 март 2001г. и затова не отговарят на условията за търпимост, както правилно е приел кмета на общината и подлежат на премахване.

Изложеното дава основание на съда да направи извод, че заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, разписани в ЗУТ, не е засегнато правото на жалбоподателя на участие в административното производство. Заповедта е мотивирана, издадена е след като са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за преценката на вида, категорията на строежите, тяхната законност и търпимост, с оглед на което са налице материално-правните предпоставки за премахване на строежите като незаконни. Спазена е и целта на закона за недопускане изграждането на строежи, несъответстващи на изискванията на действащите нормативни актове и правилата за строителство, още повече, че в случая се касае за строежи в земеделска територия, попадаща и в защитена зона, към които са приложими специални ограничителни изисквания при допускане на строителство.

По изложените съображения заповедта за премахването на незаконното строителство е законосъобразна, а жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото на осн. чл.143 ал.3 АПК в полза на О. Н. следва да се присъдят направените разноски за в.л. в размер на 250 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. С. Х. от гр. Никопол, чрез адв.А. от АК - Плевен срещу Заповед № 52/23.02.2024г. на Кмета на Община – Никопол, с която на осн. чл. 225а ал.1 вр. чл. 225 ал.2 т.1,т.2 и т.6 и чл. 223 ал.1 т.8 от ЗУТ, е наредено премахване на незаконни строежи: 1. „Метален навес за съхранение на селскостопанска продукция“ със застроена площ 291 кв.м.; 2. „Метален навес за съхранение на селскостопанска продукция“ със застроена площ 593 кв.м.; 3. „Метален навес за съхранение на селскостопанска продукция“ със застроена площ 587 кв.м., находящи се в [ПИ] с площ 60 675 кв.м. в землището на община Никопол, м. Харманлъка – земеделска земя публична общинска собственост – пасище, попадащ в обхвата на защитена зона Персина и Никополско плато, включени в Натура 2000, които са извършени от С. С. Х..

ОСЪЖДА С. С. Х. от гр. Никопол да заплати на Община Никопол разноски за в.л. в размер на 250 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.