Р Е Ш Е Н И Е
№ 260050 05.10.2020
г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесет
септември две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МАВРОДИЕВА ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА
Прокурор…………………….
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 1440 по описа за 2020 година.
Производството е
образувано по въззивната жалба на С.Х.П., чрез адв. Ц.М. против Решение № 185
от 14.04.2020г., постановено по гр.д.№ 2660/2019г. по описа на РС – Казанлък, с
което се отхвърля предявеният от С.Х.П.
против П.Х.Ч. иск с правно основание чл. 69 от ЗН за делба на двуетажна масивна
жилищна сграда построена в дворно място от 1 620 кв.м., находящо се в с.Д.И.,
за което по плана на същото село е бил отреден парцел III-16,
в кв. 6, при съседи: от двете страни улица и Д.С.по действащия регулационен
план, представляващо УПИ I-287 и XI-287 в кв. 32,
при граници УПИ Х-287, IX-287,
II-283 и от двете
страни улици, като неоснователен; присъдени са разноски.
Въззивницата
обжалва постановеното решение на първоинстанционния съд като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон.
Излага подробни съображения. Счита, че в настоящият случай съдът постановил
едно неправилно решение, тъй като не обсъдил събраните по делото писмени
доказателства, поради което формирал неправилен извод, че сградата върху
мястото била прехвърлена заедно с него. Така спорът по делото се измествал от
сградата към мястото и собствеността на мястото ставала определяща за
собствеността на сградата.
Моли
съдът да отмени обжалваното решение и да допусне до делба процесния
недвижим имот при равни квоти, заявени в исковата молба или на основание
приложеното съдебно решение по гр.д.№ 2806/2017г. на КРС при квоти 1/12 идеална
част за въззивницата и 11/12 идеални части за въззиваемия. Претендира да бъдат
присъдени, направените разноски в производството.
Въззиваемият
П.Х.Ч., чрез пълномощника си адв.В.А., оспорва въззивната жалбата като неоснователна. Счита, че атакуваното решение е
правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства. Моли
да се потвърди изцяло първоинстанционното решение и да се присъдят направените разноски пред въззивната
инстанция.
Подадена е и
частна жалба срещу определение № 882/04.06.2020г., постановено по делото, с
което съдът е осъдил ищцата да заплати държавна такса. Сочи се, че
определението е неправилно по съображенията изложени във въззивната жалба.
В
срока не е постъпил писмен отговор на частната жалба от другата страна П.Х.Ч..
Съдът, като
обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Производството е по чл. 69 ЗН, във вр. чл. 341 и сл. ГПК, във фаза по допускане на делбата.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са брат
и сестра и са съсобственици на следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна
страда, построена в дворно място от 1 665 кв.м., представляващо УПИ I-287 и XI-287 в кв. 32 по плана на с. Д.И., при граници: УПИ Х-287; IХ-287;II-283 и от двете страни улици. Твърди, че двамата притежават по ½ идеална част от сградата по
наследство от техния баща Х.П.Ч. поч. 1986 г., който е притежавал имота по нот.
акт № 16, т. 2, н.д. № 690/1985 г. на КРС. През 1986 г., с нот. акт № 160, т. 1
н.д. № 270, покойният им баща, със съгласието на съпругата си, прехвърлил на
ответника само дворното място, в което била построена жилищната сграда и
подобренията срещу задължение за издръжка и гладене. Тъй като ответникът по
това време бил в брак, то съсобственик в мястото станала и неговата съпруга. Счита,
че така съсобствеността и съсобствениците в дворното място и в къщата се явяват
различни, поради което предмет на настоящото производство е само сградата в
имота. Заявява, че с ответника не могат да се поделят доброволно. Моли съда да
допусне до делба двуетажна масивна жилищна сграда, построена в дворно място от
1 665 кв.м., представляващо УПИ I-287 и ХI-287 в кв. 32 по плана на с. Д.И., при граници: УПИ
Х-287; IХ-287; II-283 и от двете страни улици при равни квоти между нея и ответника.
Ответникът
П.Х.Ч., чрез пълномощника си адв. В. А., оспорва предявения иск като неоснователен.
Не спори, че през 1986 г. с нотариален акт № 160, т. 1, н.д. № 270/1986 г. по
описа на нотариус при Районен съд - Казанлък баща им Х.П.Ч. със съгласието на
съпругата си и тяхна майка М.Г.Ч.му продал следния недвижим имот - Дворно място
от 1 620 кв.м., находящо се в с. Д.И., общ.К., за което по плана на същото село
е бил отреден парцел III-16 в квартал 6,
при съседи: от двете страни улици и Д.С.. По сега действащия регулационен план
на селото имотът е с площ от 1 665 кв.м. и включва УПИ I-287 и УПИ ХI-287.
Продажбата била оформена като алеаторен договор, като вместо заплащане на цена
той поел задължението за гледане и издръжка на прехвърлителя Х.Ч. и неговата
съпруга, докато са живи, лично или чрез трето лице, да им осигурява правото на
обитаване и на ползване на описания недвижим имот до тяхната смърт. Двамата им родители понастоящем били
покойници. По време на сделката бил в граждански брак с Н.П.Ч., поради което двамата
със съпругата му станали собственици на недвижимия имот. Твърди, че в процесния
недвижим имот имало двуетажна жилищна сграда, построена още от баща им през
периода 1963-64 г. Към момента на продажбата през 1986 г. процесната жилищна
сграда била построена. Счита, че предявеният
иск за делба от ищцата С.Х.П. на описания в исковата молба
недвижим имот -
двуетажна масивна жилищна сграда, построена в дворно място от
1 665 кв. м., представляващо УПИ I-287 и УПИ
XI-287 в кв. 32 по плана на с. Д.И. е неоснователен. Твърди, че той и ищцата С.Х.П.
не са съсобственици на процесната жилищна сграда, тъй като тази сграда е
собственост на него и на съпругата му Н.П.Ч.. Счита, че в настоящия случай
прехвърлителят-продавач Х.Ч., наследодател на страните, не е изключил изрично
от сделката собствеността върху построената и съществуваща към момента на
сделката двуетажна масивна жилищната сграда, поради което прехвърляйки правото
на собственост върху дворното място, е прехвърлил и собствеността върху
жилищната сграда. По силата на приращение - чл. 92 от ЗС той и съпругата му Н.Ч.,
на основание прехвърлителната сделка, осъществена през 1986 г. придобили не
само собствеността върху описаното в нотариалния акт дворно място, но и
собствеността върху построената в него двуетажна масивна жилищна сграда,
предмет на иска. Затова процесният недвижим имот - предмет на иска не е останал
в наследство от наследодателя Х.Ч., не е съсобствен между него и ищцата С.Х.П.
и предявеният иск за делба е неоснователен.
За
да постанови съдебния си акт в този смисъл, районният съд е приел, че по силата
на нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка
№16, том II дело №690/1985г. на нотариус при Районен съд –
Казанлък, Х.П.Ч. е признат за собственик по наследство и
давностно владение на следния недвижим имот: празно дворно място състоящо се от
1 420 кв.м., находящо се в с.Д.И., за което по плана на селото е отреден парцал
– II – 16, в кв.16 при съседи: улица, двор на ТКЗС и Д.С.и дворно място от 1 620 кв.м, находящо се в с.Д.И.,
за което по плана на селото е отреден
парцел III -16 в квартал 16 при съседи : двете страни улици и Д.С., задно с
построената жилищна сграда в същото дворно място. С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №
160, т. I,
нотариално дело № 270 от 18.03.1986г. на нотариус при Районен
съд - Казанлък. Х.П.Ч. със съгласието на съпругата си М.Г.Ч.продава на сина си П.Х.Ч.
следния недвижим имот: дворно място от 1 620 кв.м., находящо се в с.Д.И., за
което по плана на селото е отреден парцел III -16, в квартал
16 при съседи: от двете страни улици и Д.С.срещу
задължението на П.Х.Ч. да поеме издръжката на прехвърлителя и на съпругата му М.Г.Ч.,
докато са живи лично или чрез трето лице да осигури правото на обитаване на
описания недвижим имот до тяхната смърт.
С нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот № 159, т. I, нотариално дело №
269 от 18.03.1986г. на нотариус при Районен съд - Казанлък Х.П.Ч. със
съгласието на съпругата си М.Г.Ч.продава на дъщеря си С.Х. Ч. следния недвижим
имот: празно дворно място от 1 420 кв.м., находящо се в с.Д.И., за което по
плана на с. село е отреден парцел II - 16, в квартал 16 при
съседи: улица, И.Ч., Д.С.и двор на ТКЗС срещу задължението на С.Х. Ч. да поеме
гледането и издръжката на прехвърлителя и на съпругата му М.Г.Ч., докато са
живи лично или чрез трето лице, като им осигури правото на обитаване на
описания недвижим имот до тяхната смърт.
От представеното удостоверение за наследници изх.
№14/27.06.2019г., на Кметство с.Д.И., съдът е установил, че Х.П.Ч. е починал на
24.11.1986г., като е оставил за свои наследници по закон М.Г.Ч./съпруга/ -
починала на 10.06.2018г., П.Х.Ч. /син/ и С.Х.П. /дъщеря/. П.Х.Ч. и Н.Ч. са
сключили граждански брак на 23.05.1976г.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд е направил следните
правни изводи: С разпоредбата на чл. 92 от ЗС е установена
презумпцията, че собственикът на земята е собственик на постройките и
насаждения върху нея, освен ако е установено друго. Според районния съд, при
прехвърляне на правото на собственост на дворно място, в което има построена
сграда, трябва да се предполага, че се прехвърля и правото на собственост върху
сградата, макар и това да не е изрично посочено в нотариалния акт, а волята на
прехвърлителя за запазването на собствеността върху сградата трябва да е
изрично заявена в нотариалния акт, за да бъде оборено предположението но чл.
чл.92 от ЗС. При прехвърлянето на земята купувачът придобива и подобренията и
сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично. Това следва да е
изрично уговорено в нотариалния акт, за да се приеме, че презумпцията по чл.92
от ЗС се счита за оборена. След като продавачът не е изключил изрично от
продажбата вещи, които се намират в мястото: сградата, посажденията, оградата и
др. то купувачът придобива всичко, което се намира в мястото. Съдът е приел, че
запазването на собственост върху сградата отделно от мястото трябва да е
изрично уговорено в нотариалния акт, за да се приеме, че е оборена презумпцията
по чл. 92 от Закона за собствеността. Направил е извод, че когато със сделка се
прехвърля земя без да се изключат изрично подобренията и сградите, намиращи се
върху нея, се счита, че и те са прехвърлени макар и да не са изрично посочени в
договора.
От така изложеното, районният съд е приел, че
прехвърляйки през 1986 г. с нотариален акт Х.Ч., ако е имал желание и намерение
за това е следвало да изключи изрично собствеността върху жилищната сграда.
Видно от представения нот. акт. № 160, т.
I, нотариално дело № 270 от 18.03.1986 г. на нотариус при Районен съд –
Казанлък собственикът Х.Ч. не е изявил изрично намерение за запазване
собствеността върху жилищната сграда, поради което приобретателят по
прехвърлителната сделка П.Ч. е придобил собствеността освен върху земята и върху
построеното в нея, т.е. на жилищната сграда, предмет на настоящото
производство.
Съдът
е намерил за неоснователно възражението на процесуалния представител на ищеца,
че страните по прехвърлителната сделка са имали предвид прехвърляне само на
собствеността на дворното място. Неоснователен е намерил и довода на
процесуалния представител на ищцата, че с посочването в представената по делото
данъчна декларация на собственици и съответните идеални части е оборена
презумпцията по чл. 92 от Закона за собствеността. Счел е, че правно значение
имат единствено уговорките на страните в прехвърлителната сделка, а всички други
уговорки и записвания са неотносими към презумпцията по чл. 92 от Закона за
собствеността.
Въз
основа на изложеното, съдът е приел, че жилищната сграда е изключителна
собственост на П.Х.Ч., поради което предявеният иск е неоснователен и недоказан
и като такъв го е отхвърлил.
По
делото е безспорно установено, че по силата на нотариален акт за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка №16, том II
дело №690/1985г. на нотариус при Районен съд – Казанлък, Х.П.Ч. е признат за собственик по наследство и давностно владение на
следния недвижим имот: празно дворно място състоящо се от 1 420 кв.м., находящо
се в с.Д.И., за което по плана на с.село е отреден парцал – II – 16, в кв.16 при съседи: улица, двор на ТКЗС и Д.С.и дворно място от 1
620 кв.м, находящо се в с.Д.И., за което по плана на с. село е отреден парцел III -16 в квартал 6
при съседи: двете страни улици и Д.С., задно с построената жилищна сграда в
същото дворно място. С
нотариален акт
за покупко - продажба на недвижим имот № 160, т. I, нотариално
дело № 270 от 18.03.1986г. на нотариус при Районен съд – Казанлък, Х.П.Ч. със
съгласието на съпругата си М.Г.Ч.е продал на сина си П.Х.Ч. следния недвижим
имот: дворно място от 1 620 кв.м., находящо се в с.Д.И., за което по плана на
село е отреден парцел III -16, в квартал 16 при съседи: от двете страни улици и
Д.С.срещу задължението на П.Х.Ч. да поеме издръжката на прехвърлителя и на
съпругата му М.Г.Ч., докато са живи лично или чрез трето лице да осигури
правото на обитаване на описания недвижим имот до тяхната смърт.
С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
№ 159, т. I,
нотариално дело № 269 от 18.03.1986г. на нотариус при Районен
съд - Казанлък Х.П.Ч. със съгласието на съпругата си М.Г.Ч.е продал на дъщеря
си С.Х. Ч. следния недвижим имот: празно дворно място от 1 420 кв.м., находящо
се в с.Д.И., за което по плана на с. село е отреден парцел II - 16 , в квартал 16 при съседи: улица, И.Ч., Д.С.и двор на ТКЗС срещу
задължението на С.Х. Ч. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя и на
съпругата му М.Г.Ч., докато са живи лично или чрез трето лице, като им осигури
правото на обитаване на описания недвижим имот до тяхната смърт.
От представеното удостоверение за наследници изх.
№14/27.06.2019г., на Кметство с.Д.И. се установява, че наследодателят на
страните Х.П.Ч. е починал на 24.11.1986г., като е оставил за свои наследници по
закон М.Г.Ч.– съпруга, починала на 10.06.2018г., П.Х.Ч. - син и С.Х.П.- дъщеря.
П.Х.Ч. и Н.Ч. са сключили граждански брак на 23.05.1976г.
Със съдебно решение № 90 от 26.02.2018г., постановено
по гр.д.№ 2806/2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд, влязло в сила на
11.11.2018г., съдът е развалил по отношение на М.Г.Ч., П.Х.Ч. и Н.П.Ч.
сключения на 18.03.1986г. с нотариален акт № 160, том.І, д.№ 270/1986г. на
Казанлъшкия районен съдия, договор, с който Х.П.Ч. със съгласието на съпругата
си М.Г.Ч.е продал на П.Х.Ч. следния свой недвижим имот: дворно място от 1 665
кв.м., находящо се в с.Д.И., общ.Казанлък, представляващо УПИ І 287 и УПИ ХІ-
287 в кв.32 по плана на село, при граници: УПИ Х-287, ІХ- 287, ІІ – 287 и от
двете страни улици, срещу задължението на П.Х.Ч. да поеме гледането и издръжката
на прехвърлителя и на съпругата му М.Г.Ч., докато са живи лично или чрез трето
лице да осигури правото на обитаване на описания недвижим имот до тяхната смърт на основание чл. 87, ал.3, от ЗЗД за 1/6 ид.
части от имота, поради неизпълнение на задължението за грижи и издръжка на М.Г.Ч.,
като е отхвърлен иска в частта до размера на 1/3 ид. ч. като погасен по
давност. Отхвърлен е предявения от С.Х.П. против П.Х.Ч. и Н.П.Ч. иск за
разваляне на сключения на 18.03.1986г. с нотариален акт договор, до размера на
наследствените й права - 1/3 ид. част като погасен по давност.
При
така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗС, собственикът на
земята е собственик на постройките и насаждения върху нея, освен ако е установено
друго. При прехвърляне на правото на собственост на дворно място, в което има
построена сграда, се предполага, че се прехвърля и правото на собственост върху
сградата, макар и това да не е изрично посочено в нотариалния акт, а волята на
прехвърлителя за запазването на собствеността върху сградата трябва да е
изрично заявена в нотариалния акт, за да бъде оборено предположението на чл.92
от ЗС. При прехвърлянето на земята купувачът придобива и подобренията и
сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично. Това следва да е
изрично уговорено в нотариалния акт, за да се приеме, че презумпцията по чл.92
от ЗС е оборена. След като продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи,
които се намират в мястото: сградата, посажденията, оградата и др. то купувачът
придобива всичко, което се намира в мястото. В случая въззивния съд изцяло
споделя съображенията на районния съд, че когато със сделка се прехвърля земя
без да се изключат изрично подобренията и сградите, намиращи се върху нея, се
счита, че и те са прехвърлени макар и да не са изрично посочени в договора.
Ето защо, при продажбата през 1986 г., отразена в
нотариален акт, наследодателят на страните Х.Ч. е прехвърлил заедно с подробно
описаното дворно място и намиращите се върху него сгради и др. подобрения. В
случай, че наследодателят е желаел да запази собствеността върху намиращата се
в дворното място сграда, същият е следвало да го посочи изрично в договора.
Видно от представения нот. акт. № 160, т.
I, нотариално дело № 270 от 18.03.1986 г. на нотариус при Районен съд –
Казанлък, собственикът – наследодател на страните по делото Х.Ч. не е заявил
изрично намерение за запазване собствеността върху жилищната сграда, поради
което съдът намира, че приобретателят по прехвърлителната сделка П.Ч. е
придобил собствеността както върху земята, така и върху построеното в нея, т.е.
върху жилищната сграда, предмет на настоящото производство.
От представеното за пръв
път във въззивната инстанция съдебно решение № 90 от 26.02.2018г., постановено
по гр.д.№ 2806/2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд, влязло в сила на
11.11.2018г., се установяват различни обстоятелства, които не са релевирани в обстоятелствената
част и петитума на исковата молба от ищеца и съответно не са били предмет на обсъждане
и разглеждане в първата инстанция.
От това съдебно решение се
установява, че в резултат на разваляне на договора за прехвърляне на недвижимия
имот срещу издръжка и гледане, между страните по делото, както и трето по
делото лице – Н.П.Ч. е налице съсобственост върху идеални части, останали в
наследство от наследодателя на страните М.Г.Ч., починала на 10.06.2018г.,
както по отношение на сградата, предмет
на делото, така и върху дворното място, в което сградата е построена. Липсата от изложени
съображения от ищеца в обстоятелствената част и петитума на исковата молба за
делба в настоящото производство, липсата на изложени съображения в отговора от
страна на ответника П.Ч., както и неучастието в настоящото производство на един
от съсобствениците, не позволява обсъждането на тези нови обстоятелства от
въззивния съд. Доколкото искът за делба не се погасява по давност, нито се
преклудира възможността за навеждането на нови основания за делба, няма пречка
ищецът във всеки един момент да предяви нова искова молба. В новата искова
молба ищецът следва да посочи и обоснове новите обстоятелства, както и да
формулира съответен на тях петитум за извършване на делба при съответните квоти
на страните в съсобствеността. Новите обстоятелства, които не са изложени в обстоятелствената част на настоящата
исковата молба, както и различния петитум, обусловен от новите обстоятелства,
установени за пръв път пред въззивния съд налагат предявяване на нова искова
молба по надлежния ред. Тази претенция не може да бъде предявена пред
въззивната инстанция по реда на изменение на иска за делба. Такова искане на
първо място не е направено по надлежния ред. На второ място не е допустимо да
бъде направено такова изменение, защото по реда на изменение на иска – чл. 214 ГПК, може да се измени само основанието / по изложените обстоятелства в
исковата молба/ или само петитума, но не и двете, както е в настоящия случай. В случая по делото следва да вземе участие и
трето, неучастващо в настоящото производство лице, което по силата на
представеното, влязло в сила съдебно решение за разваляне на договора по чл.87,
ал.3 ЗЗД, се явява съсобственик върху процесния недвижим имот – сграда, наред с
настоящите страни.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба е
неоснователна. Решението на районния съд като правилно следва да бъде
потвърдено. Доколкото пред въззивната инстанция не са налице доказателства за
направени разноски от въззиваемия, такива не следва да се присъждат.
С
оглед на неуважаването на въззивната жалба на въззивника, неоснователна се
явява и частната му жалба против определение № 882/04.06.2020г., постановено по
делото, с което съдът е осъдил ищцата да заплати държавна такса, върху отхвърления
иск за делба.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 185 от
14.04.2020г. и определение № 882 от 04.06.2020г., постановени по гр.д.№
2660/2019г. по описа на РС – Казанлък.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от
връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: