Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 07.04.2021 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд,...…..…… в публично заседание ……..…...
на двадесет
и трети март….....................................................................................................................
през 2021/две
хиляди двадесет и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретар ……………………………….... Мелиха
Халил, …...………..……..…..........
като
разгледа докладваното от ............................. съдията Виктор Атанасов ..............................
административно
дело №303 .......... по описа за ....................... 2020 година ..............................
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е административно, по реда на Раздел І/Първи/ от Глава Х - Десета/чл.145 и следв./ от АПК, във вр. с чл.44,
ал.1 и чл.40, ал.1, т.3 от Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/.
Образувано е по жалба от С.К./K. S./, гражданин на ***, роден на *** ***, ЛНЧ **********,
ЕГН **********, паспорт №***, подадена
чрез пълномощника му – адв.М.Ч. от АК-***, с адрес за
призоваване – *** – адвокатска кантора, против Заповед №292з-1801 от 01.09.2020
год. за налагане на принудителна административна мярка „Отнемане правото на
пребиваване на чужденец в Република България”, издадена от директора на ОДМВР -
град Кърджали, с която, на основание чл.40, ал.1, т.3 и чл.44, ал.1 от Закона за чужденците в Република
България и чл.18, ал.1, т.15 от Правилника
за устройството и дейността на МВР, е отнето правото на постоянно пребиваване в
Република България, на жалбодателя С.К./ K. S./, гражданин на ***, роден на *** ***, ЛНЧ **********,
ЕГН **********, паспорт №*** и на
основание чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ, му е определен срок за напускане на страната –
15 дни.
Жалбодателят заявява в жалбата, че не е доволен от така
постановената заповед, като счита същата за неправилна и незаконосъобразна.
Излага съображенията за това, като твърди най-напред, че обжалваният акт е
неправилен, т.к. административният орган неправилно е приложил разпоредбата на
закона, като е приел, че „за да получи право на продължително пребиваване е
декларирал неверни данни, като е заявил адрес на пребиваване, на който не е
пребивавал нито един път.”. Твърди, че този извод на административния орган е
несъстоятелен и неподкрепен с доказателства и че от датата на заявяване на
посочения адрес пред съответните органи е пребивавал и пребивава на заявеният
от адрес, поради което изводът на административния орган за извършено нарушение
на чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ бил неправилен. Сочи, че по силата на чл.35 от АПК,
преди издаване на административния акт, административният орган е длъжен да
извърши обстойна проверка, като изясни фактите и обстоятелствата от значение за
случая, нещо, което счита, че в настоящото производство не било сторено. На
следващо място твърди, че освен неправилна, заповедта е и незаконосъобразна,
т.к. същата била немотивирана и от съдържанието й не можело да се извлече извод
за обстоятелствата, при които е постановена и че същата страда от пороци в
съдържанието си, водещи до отмяна. Жалбодателят
твърди, че от съдържанието й не ставало ясно, кой е документът с невярно
съдържание и на какво основание е установено това. Сочи се, че била посочена
като правно основание разпоредбата на чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, който текст бил
неотносим, а освен относимо
правно основание, в съдържанието липсвало и посочено фактическо основание за
издаване на заповедта, което било съществено нарушение, ограничаващо правата на
адресата и водещо до отмяна. На тези основания, жалбодателят
счита обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен и че като такъв, следва
да бъде отменен. На основание изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, в
жалбата моли съдът да постанови решение, с което да отмените Заповед №292з-1801
от 01.09.2020 год. на директора на ОД на МВР – Кърджали, за налагане на
принудителна административна мярка „отнемане правото на пребиваване на чужденец
в Република България”, като неправилна и незаконосъобразна, како и моли да му
бъдат присъдени и разноските за водене на настоящото дело.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят С.К./K. S./, гражданин на ***, с ЛНЧ **********, ЕГН **********,
не се явява, представлява се от упълномощения процесуален представител – адв.М.Ч. от АК-***, която заявява, че поддържа жалбата по
изложените съображения. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде
отменена обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка
„Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България”, издадена от
директора на ОДМВР – Кърджали. Счита процесната
заповед за неправилна и незаконосъобразна, тъй като не са налице фактите и
обстоятелствата, които проверяващият орган е обективирал
в същата, както и счита, че доказателствата, въз основа на които е постановена
тази заповед, са неверни и неотносими към предмета и
че проверката, която е извършена от проверяващите, е непълна и неточна.
Претендира присъждане на направените разноски по делото, за които представя
списък на разноските. В съдебно заседание представя и писмена защита, в която
излага доводи и съображения в подкрепа на жалбата.
Ответникът по жалбата – директорът на ОД на МВР - град
Кърджали, редовно призован за съдебните заседания, не се явява, представлява се
редовно упълномощен процесуален представител – гл.юрк.М.
П., която оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Заявява, че счита
обжалваната заповед за правилна и законосъобразна, а подадената жалба за
неоснователна, както и че по делото са приложени Писмени бележки с вх.№2379 от
02.12.2021 год., в които е изложила подробни съображения относно
законосъобразността на обжалваната заповед, както и относно изложените
възражения в жалбата, към която се придържа и завява, че поддържа същите. Моли
съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната заповед и да отхвърли
жалбата като неоснователна. В представените преди съдебното заседание писмени
бележки са изложени подробни и доводи и съображения в подкрепа на обжалваната
заповед, като в същите се иска жалбата на С.К./K. S./, гражданин на ***, да бъде отхвърлена, като
неоснователна, както и се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали, като в условията на евентуалност,
се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по
делото.
Административен съд - Кърджали, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗЧРБ,
заповедите за налагане на принудителни административни мерки, т.е. заповедите
по чл.44, ал.1 от с.з., каквато е и процесната
заповед, могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, от което следва, че тези заповеди подлежат на обжалване в рамките на
общия 14/четиринадесет/-дневен срок, регламентиран в чл.149, ал.1 от АПК. Процесната заповед за налагане на принудителна
административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република
България”, по отношение на жалбодателя С.К., е
издадена на 01.09.2020 год., като за издаването й са изготвени няколко
съобщения, съответно адресирано до лицето, по отношение на което е наложена тази
ПАМ; съобщение за публикуване на интернет страницата на ОДМВР – Кърджали;
съобщение за залепване на вратата или на пощенската кутия на декларирания от жалбодателя К. адрес за пребиваване, като е изготвено и
изпратено с препоръчана пощенска пратка и съобщение с УРИ *** от *** год. на
ОДМВР – Кърджали/л.15/ и до лицето М. И. И., живущ на адреса, заявен и деклариран
от жалбодателя К. като адрес *** и на който адрес се
намира двуетажна къща, за една стая от която двуетажна къща, същият има сключен
договор за наем от 30.01.2019 год./л.76-л.77/ с наемодател Ш.Б.И. В това съобщение с УРИ *** от ***
год. на ОДМВР – Кърджали изрично е посочено отгоре - „За наемателя К.С.”, като
в същото, съгласно чл.18а, ал.7 от Административнопроцесуалния
кодекс, адресатът е бил уведомен, че на основание чл.40, ал.1, т.3 от Закона за
чужденците в Р.България, със Заповед Рeг.№2923-1801/01.09.2020
год. на директора на ОДМВР - Кърджали, му е наложена принудителна
административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване в Република
България”, както и е указано, че заповедта за отнемане на правото на
пребиваване може да бъде обжалвана по административен ред в 14-дневен срок от
съобщаването й пред главния секретар на МВР и по съдебен ред в 14-дневен срок
от съобщаването й пред Административен съд град Кърджали. В съобщението е
указано, също така, че заповедта за отнемане на правото на пребиваване може да
бъде получена на гишетата на Център за административно обслужване „Миграция” към
ОДМВР – Кърджали, от 8:30 часа до 17:30 часа, всеки работен ден, в едноседмичен
срок от получаване на настоящето съобщение. Видно от приложеното по преписката
Известие за доставяне с баркод ИД *** на „Български
пощи” ЕАД ***/л.9/, пощенската пратка, съдържаща посоченото съобщение, е
била получена на датата 14.09.2020 год., от лицето Ш.Ю., внучка на М. И. И.,
живущ на същия адрес. В указания в
съобщението едноседмичен срок, същата, като пълномощник на С.К., е подала
писмена молба до директора на ОДМВР - Кърджали, с Вх.№292000-13704 от
18.09.2020 год. на ОДМВР – Кърджали/л.10/, т.е. на четвъртия ден след получаване на съобщението
и с която молба изрично е поискала да й бъде връчена Заповед №292з-1801 от
01.09.2020 год. на директора на ОД на МВР – Кърджали, относно наложената ПАМ „Отнемане
на правото на пребиваване в Република България”, като към молбата е приложила
нотариално заверено пълномощно №*** от датата *** год. на *** нотариус – ***, с
упълномощител С.К./K. S./, гражданин на ***, роден на *** год./л.13/.
Видно и от приложения легализиран превод на това пълномощно, заверен и с Апостил и с нотариална заверка на подписа, с Рег.№*** от ***
год. на нотариус в район РС – *** Г. Г., с рег.№*** на Нотариалната камара/л.11-л.12/,
пълномощничката Ш.Б.Ю. е била упълномощена изрично и
да получи, от името на упълномощителя, издадената
заповед за наложената му принудителна административна мярка „Отнемане правото
на пребиваване на чужденец в Република България”. На тази молба, след три дни –
на 21.09.2020 год., е поставена резолюция: „Заповедта
да се връчи на лицето”, като видно от извършеното вписване на приложеното
по делото заверено копие от тази заповед,
екземпляр от заповедта е бил връчен и съответно получен от пълномощника
на жалбодателя К., след още два дни, а именно - на
датата 23.09.2020 год., срещу подпис и вписан ЕГН/л.8/. Жалбата против тази Заповед
№292з-1801 от 01.09.2020 год. на директора на ОД на МВР – Кърджали е подадена
на датата 05.10.2020 год., регистрирана в деловодството на ОДМВР – Кърджали с
Вх.№292000-14698 от 05.10.2020 год., видно от положения върху същата и попълнен
щемпел/л.4/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на
12-ия/дванадесетия/ ден след връчването на екземпляр от заповедта, т.е.
подадена е в законоустановения 14/четиринадесет/ дневен
срок, като същата, освен това, е подадена от лице - адресат на индивидуалният
административен акт, чрез пълномощник – правоспособен адвокат и за което лице
този ИАА поражда неблагоприятни правни последици, т.е. в този смисъл пряко засяга
негови законни права и интереси. Жалбата, освен това, е подадена по предвидения
в закона ред и в предвидената писмена форма, поради което същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административният съд, след като извърши анализ и
преценка на писмените и гласните доказателства по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и на становищата на страните, намира за установена следната
фактическата обстановка по спора:
С оспорената в настоящото производство Заповед
№292з-1801 от 01.09.2020 год. за налагане на принудителна административна мярка
„Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България”, издадена от
директора на ОДМВР - град Кърджали, на основание чл.40, ал.1, т.3 и чл.44,
ал.1от ЗЧРБ и чл.18, ал.1, т.15 от Правилника за устройството и дейността на
МВР, е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България, на K. S. / К.С., гражданин на ***, роден на *** ***, РБългария, ЛНЧ **********, ЕГН **********, паспорт ***,
постоянно пребиваващ в РБългария на основание чл.25,
ал.1, т 9 от ЗЧРБ и на основание чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ е определен срок за
напускане на страната 15 дни. В мотивите към заповедта е посочено, че при осъществяване
на контрол на спазването на условията и реда за пребиване на чужденци на
територията на област Кърджали, в изпълнение на чл.30, ал.1, т.6 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), служители на група „Миграция” -
Кърджали установили, че K. S./К.С., гражданин на ***, роден на *** год. в ***, ***,
ЛНЧ **********, ЕГН **********, паспорт ***, постоянно пребиваващ в РБългария, на основание чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ, е
извършил нарушение на ЗЧРБ. Посочено е също, че с разпоредително писмо на
главния секретар на МВР с УРИ 8121р-22191/18.10.2017 год. е разпоредено,
при подаване на заявление за разрешаване на продължително, дългосрочно и
постоянно пребиваване от чужденец по реда и при условията на Глава втора от
Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България, от
компетентните органи на структурите на МВР да бъдат извършвани проверки по
местоживеене на лицата, с цел потвърждаване на декларираните адреси, а при последващо явяване на чужденец, в рамките на разрешен срок
на дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България за извършване на
административна услуга, по метода „анализ на риска”, да бъдат извършвани
проверки по местоживеене от компетентните органи на структурите на МВР, с оглед
потвърждаване на декларираните адреси. В мотивите е отразено, че в изпълнение
на горното разпореждане, на 09.07.2020 год., служители на група „Миграция”
извършили проверка на заявения от K. S. адрес - ***, с домакин Ш.Б.Ю., ЕГН **********,
като на проверката присъствал и кметът на *** - Й. С. Х., ЕГН **********. В
мотивите е посочено, че резултатите от проверката показали, че за да получи
право на продължително пребиваване, K. S. декларирал пред административния
орган неверни данни - заявил е адрес на пребиваване, на който чуждият гражданин
за петнадесет месеца не е пребивавал нито един път, а бил посетил Р България
четири пъти. В мотивите прието, че това е основание за отнемане на правото на
пребиваване на K. S., на основание чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ.
По преписката е представено и е прието
като доказателство Предложение с УРИ 292р-17927 от 01.09.2020 год., изготвено от началник група „Миграция” – Кърджали,
относно налагане на принудителна административна мярка „Отнемане правото на
пребиваване на чужденец в Република България”, утвърдено на 01.09.2020 год. от
ВПД директор на ОДМВР – Кърджали/л.19-л.23/, като в същото е посочено, че при извършената проверка на адреса, на които С.К. е
заявил, че се намира жилището – ***, е установено, че то представлява двуетажна
къща, като на първия етаж, на който са разположени две стаи, живее сам дядото
на Ш.Б.Ю. - М. И. И., ЕГН **********, а на втория етаж има две стаи и коридор,
като едната стая е годна за обитаване - в нея има две легла, а другата стая и
коридора се ползват съхранение на вещи и не разполагат с условия за престой,
пребиваване и нощуване. В предложението е отразено, че в свое писмено обяснение
от 09.07.2020 год., кметът на *** - Й. С. Х., заявил, че понякога на адреса - ***
№***, идват на гости чужди граждани, но освен М. И. И., никой не живее на този
адрес, а в писмено обяснение от 09.07.2020 год. М. И. И. заявил, че не знае на
адреса му - *** №***, да има регистрирани чужди граждани и никога не бил виждал
такива в дома си. В предложението е отбелязано също, че на 10.07.2020 год. била
проведена среща със собственика на жилището - Ш.Б.Ю., ЕГН **********, която
заявила, че на първият етаж има две стаи, в които живее дядо й - М. И. И., а на
втория етаж има две стаи и коридор, които тя лично е отдала под наем на 8 чужди
граждани, като договорите сключила съгласно Закона за гражданската
регистрация/ЗГР - чл.92, ал.10 от ЗГР), а не според това, реално колко души
могат да живеят в къщата. В предложението е посочено, че на 03.08.2020 год., на
М. И. И. била показана справка от Автоматизирана информационна система „Единен
регистър на чужденци” със снимка и данни за С.К., при което той заявил, че не
познава това лице и то не е пребивавало на адреса му.
В предложението е направено заключение, че сключеният,
нотариално заверен, договор за наем между Ш.Ю. и жалбодателя
С.К., макар и издържан в юридическо отношение, въвежда административния орган в
заблуждение, тъй като не било възможно осем лица да пребивават в една стая, от
една страна, а от друга – въпреки сключения договор за наем, С.К. не бил
посетил адреса нито веднъж и предвид изложеното е прието, че чрез нотариално
заверен документ - договор за наем, С.К. удостоверил пред административния
орган, че ще пребивава на адреса посочен в договора за наем, като този адрес
бил въведен в АИС „Единен регистър на чужденците” и в АИС „Български документи
за самоличност”. В предложението е направен извод, че за да получи право на
продължително пребиваване, С.К. е декларирал пред административния орган
неверни данни - заявил е адрес на пребиваване, на който чуждият гражданин за
петнадесет месеца не е пребивавал нито един път, а посетил Р България четири
пъти. Прието е, че е налице установено основание за отнемане правото на
пребиваване на лицето, на основание чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ.
В предложението, освен това, се съдържа констатация,
че от извършена проверка в информационните фондове на МВР е установено, че
спрямо С.К. няма производство по ЗУБ и че същият е със статут на постоянно
пребиваващ в Република България чужденец от 27.05.2019 год., като от
разрешаване на пребиваването до момента пребивавал в страната 4 дни, както и че
в информационните фондове липсват данни за семейното му положение. Посочено е,
че същият не представил обяснения и възражения, като обяснения негово име представила Ш.Б.Ю., като според нея, С.К.
се е „установил” на този адрес, но когато го посещавал, го посрещала и
изпращала Ш.Б.Ю., без знанието на живеещия в дома М.И.И., като Ш.Б.Ю.
настанявала своите наематели и те пребивавали там без той да знае, а
впоследствие по същия начин бивали извеждани от дома. В предложението е прието,
че твърденията на Ш.Б.Ю. се опровергават от събраните в административното
производство доказателства. Посочено е, също така, че жалбодателят
не принадлежи към категорията уязвими лица и че живее извън Република България,
като е направен извод, че наложената ПАМ няма да ограничи правото на личен и
семеен живот или пряко да създаде затруднения за поддържане на семейни,
културни и социални връзки с държавата на произход.
По преписката е представено и съобщение по чл.26, ал.1
от Административно процесуалния кодекс, с УРИ 292000-11496/18.08.2020 год. на
ОДМВР- Кърджали/л.35/, адресирано до С.К., с което същият е уведомен за
започналото срещу него производство по налагане на принудителна административна
мярка „Отнемане на правото на пребиваване в Република България”, на основание
чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ и за възможността до 31.08.2020 год. да представи
обяснения и възражения във връзка с административното производство, като видно
от извършеното отбелязване, това съобщение е получено от Ш.Б.Ю., срещу подпис,
на датата 21.08.2020 год. Същата информация, със съобщение с УРИ
№292000-11495/18.08.2020 год. на ОДМВР – Кърджали/л.31/ е била публикувана на
интернет страницата на ОДМВР Кърджали, като същата информация, със съобщение с
УРИ №292000-11502/18.08.2020 год. на ОДМВР – Кърджали/л.33/, с
протокол от 18.08.2020 год. е била поставена и на таблото за съобщения на група
„Миграция”, съответно свалена на 31.08.2020 година. По повод тези съобщения са
били депозирани писмени обяснения от 26.08.2020 год., от С.К./л.28/, дадени
чрез пълномощника му Ш.Б.Ю., упълномощена с предходно нотариално пълномощно с №***
от *** год. на *** нотариус на ***, с приложен легализиран превод на това
пълномощно, заверен и с Апостил и с нотариална
заверка на подписа, с Рег.№*** от *** год. на нотариус в район РС – *** Г. Г.,
с рег.№*** на Нотариалната камара/л.29-л.30/. По преписката са приложени и е приети като
доказателство и Справка за пътуване на лице – чужд гражданин, изготвена на
24.07.2020 год. от служител в група „Миграция” – Кърджали/л.36/, както
и втора такава справка, изготвена на 18.08.2020 год., също от служител в група
„Миграция” – Кърджали/л.25/, от които е видно, че през 2019 год., жалбодателят С.К. има регистрирани влизания на територията
на РБългария на 4/четири/ дати и съответно, излизания
също на четири дати, конкретно описани в справките.
По делото, с протоколно определение на
съда от 08.12.2020 год., е изискан и съответно е представен от ответника и
приет като доказателство Договор от 30.01.32019 год. за отдаване под наем,
сключен между Ш.Б.И., като наемодател и жалбодателя С.К., като наемател, като от този договор е видно, че
наемодателят е отдал под наем на наемателя една стая от къща, находяща се на адрес: ***, ***, срещу месечен наем в размер
на ***/****/ лева, като договорът е сключен за срок от 2/две/ години – от
30.01.2019 год. до 30.01.2021 год. и с нотариално заверени подписи, с рег.№**
от *** год. на нотариус в район Районен съд – *** - Г. Г., с рег.№*** на
Нотариалната камара/л.76-л.77/.
По доказателствено
искане на процесуалния представител на жалбодателя,
до разпит като свидетел в съдебно заседание е допуснато лицето Ш.Б.Ю., което е
наемодател на жалбодателя С.К. по описания по-горе
договор за наем от 31.01.2019 година. В показанията си същата заявява, че познава
лицето С.К., тъй като му е отдавала имот под наем, който имот се намира в ***, ***
№***, като пояснява, че имотът представлява двуетажна къща, която е с два
отделни входа и че е имала сключен договор за отдаване наем със С.К., за срок
от 2/две/ години и че му предоставила една стая на втория етаж от тази къща, на
посочения адрес. В показанията си свидетелката твърди, че както е описано в
сключения договор, С.К. е заплащал разходите за ел.енергия и вода, както и
твърди, че през 2019 год. той посетил Република България четири пъти и че е
запозната с това, защото винаги тя го посрещала и го карала до селото, до
къщата на посочения адрес. Твърди също така, че С.К. има багаж на този адрес,
лични вещи и че когато пристигне, отсяда в тази къща, както и че същият има
ключове за къщата. В показанията си свидетелката Ш. И. не отрича, че има
сключени договори за наем и с други лица, но че тези лица не посещават
Република България по едно и също време, а в определени дни и по различно време
посещават и отсядат в къщата. На поставен въпрос от процесуалния представител
на ответника свидетелката отговаря, че на първия етаж живее дядо й, който е на ***
години и че той е възрастен и когато тя настанявам тези лица, той не ги вижда,
тъй като за втория етаж от къщата има отделен вход, т.е. къщата е с два отделни
входа и поради това, той не разбира че има различни наематели на тази стая от
втория етаж. На въпрос на съда свидетелката И. отговаря, че освен на С.К., е
отдала под наем тази стоя от къщата и на други 7/седем/ души или общо на
8/осем/ души. той си заплаща консумативите. На друг, поставен от съда, въпрос
свидетелката отговаря, че всяко лице си заплаща консумативите поотделно, като
има предвид ток и вода и че не е запозната, дали тази стоя има отделен
електромер, но заявява, че тези лица идват на годината 3-4 пъти, като тя
изплаща консумативите, след което те й възстановявали парите. На друг въпрос
отговаря, че през 2019 год., С.К. е идвал четири пъти в Република България:
през м.януари, м.април, м.юни и през м.август, като не си спомня, дали е идвал
през 2020 год., поради пандемията.
При така
установеното от фактическа страна, след преценка и анализ на приобщените по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при извършената служебна проверка за законосъобразност
на оспорената заповед, на основание чл.168, ал.1 от АПК, на всички основания по
чл.146 от АПК, от правна страна съдът намира следното:
При извършената служебна проверка за законосъобразност
на оспорената заповед, с която се налага принудителна административна мярка по чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, на всички основания по
чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че тя е издадена от
законово оправомощен по силата на чл.44, ал.1 от
действащия към момента на издаване на оспорения административен акт ЗЧРБ, в
приложимата й редакция на тази норма (Изм., ДВ, бр.14 от 2015 г.) и на чл.18, ал.1 т.15 от Правилника за устройството и
дейността на МВР, компетентен орган – директора на ОД на МВР – Кърджали, т.е.
издадена е от административен орган, материално и териториално компетентен да
издава заповеди за налагане на принудителна административна мярка – отнемане на
правото на пребиваване на чужденец в Република България. На следващо място, според
настоящия съдебен състав, оспореният административен акт е издаден при спазване
на изискуемата се от закона писмена форма, с необходимото съдържание, съгласно
чл.59, ал.2 от АПК, като формално е спазено изискването в чл.59, ал.2 от АПК за
мотивираност на акта, доколкото са посочени някакви фактически основания за
постановяването му и съответно, при формално спазване на административно-производствените
правила при издаването му.
Оспорената заповед на директора на ОДМВР – Кърджали за
налагане на посочената ПАМ, обаче е незаконосъобразна, като постановена в
противоречие, т.е. при неправилно приложение на материалния закон, като
основанията за този извод са следните:
Съгласно посоченото правно основание за издаване на
обжалвания административен акт – чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, ПАМ – „Отнемане на
правото на пребиваване на чужденец в Република България” се налага, когато се установи,
че данните, представени за получаването му, са неверни. В настоящия случай е
безспорно, че жалбоподателят С.К., от 27.05.2019 год., е със статут на
постоянно пребиваващ чужденец в РБългария, на
основание чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ, който регламентира, че разрешение за
постоянно пребиваване могат да получат чужденците, които не са лица от
български произход, родени на територията на Република България, изгубили са
българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и
желаят трайно да се установят на територията на страната.
В чл.23, ал.6 от ЗЧРБ е предвидено, че за получаване
право на постоянно или дългосрочно пребиваване, чужденецът подава лично в Дирекция
„Миграция” или в сектори/групи „Миграция” при областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи заявление по образец и документи съгласно
правилника за прилагането на закона.
От своя страна в нормата на чл.34, ал.1 от ППЗЧРБ е
предвидено, че за получаване право на постоянно пребиваване, чужденецът подава
лично в дирекция „Миграция” или в ОДМВР заявление по образец, съгласно
приложение №4, към което прилага:
1. (изм.
– ДВ, бр.110 от 2013 г.) документ за платена
държавна такса по чл. 12, ал. 4 от Тарифа №4 за таксите, които се събират в
системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси;
2. (изм.
– ДВ, бр.51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на
снимката, личните данни, виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ, когато такава се изисква,
и печата за последното му влизане в страната; за сверяване автентичността на
копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;
3. доказателства за осигурено жилище;
4. (изм.
– ДВ, бр.51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства
за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер,
не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за
страната;
5. свидетелство за съдимост, издадено от държавата,
чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване -
при първоначално подаване на заявлението.
В чл.40 от ППЗЧРБ е поставено изискване, за получаване право на постоянно пребиваване, на основание чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ, т.е. на основанието, на което жалбоподателят К. е
придобил статут на постоянно пребиваващ чужденец в Р България, чужденецът да прилага документите по чл.34, ал.1,
както
и:
1. (отм. – ДВ, бр. 81 от
2017 г., в сила от 1.01.2018 г.);
2. удостоверение от общината по местожителство или постоянен адрес преди напускане на Република България, относно датата и начина на напускане на страната;
3. удостоверение за раждане;
4. удостоверение от Министерството на правосъдието, че лицето не е български гражданин.
Посочените разпоредби от ППЗЧРБ изчерпателно определят
документите, които чужденецът следва да представи при подаване на заявление за
получаване разрешение за постоянно пребиваване на Република България, както и
обстоятелствата, които е необходимо да се установят, за да се получи такова
разрешение. Сред изброяването в цитираните норми от ППЗЧРБ не се съдържа
изискване за посочване на адрес на пребиваване, както и за определен период,
през който чужденецът да е бил на този адрес.
В чл.34, ал.1, т.3 от ППЗЧРБ е предвидено, че към
заявлението за получаване право на постоянно пребиваване в РБългария
следва да се представят доказателства за осигурено жилище. От административната
преписка по издаване на оспорената заповед се установява, жалбодателят
К. е представил договор за наем на жилищно помещение, с нотариално заверени
подписи, с дата 30.01.2019 год., със срок две години, съгласно който е наел
част от къща, находяща се на адрес в ***. Посоченото в
заповедта фактическо основание за издаването й – деклариране пред
административния орган на неверни данни – заявен от С.К. адрес на пребиваване,
на който той почти петнадесет месеца не е посетил нито един път, е неотносимо, предвид нормите на чл.34, ал.1 от ППЗЧРБ и
чл.40 от ППЗЧРБ, които не изискват доказване на адрес на пребиваване на
чужденеца. Това обстоятелство не е сред изброените, които кандидатстващият за
получаване на разрешение за постоянно пребиваване в РБългария,
трябва да докаже. Изложеното от административния орган фактическо основание в
обжалваната заповед – деклариране на адрес, на който чужденецът не е пребивавал
за петнадесет месеца нито веднъж, евентуално би било основание за отнемане
правото на пребиваване на основание чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ, но не и на
основание чл.40, ал.1, т.3 от същия закон. Освен това, няма законово задължение за чужденеца, за да получи
правото на продължително пребиваване, да обитава определен период от време без
прекъсване адреса, който е посочил в заявлението и на който адрес има осигурено
жилище, като при това положение, непребиваването на този адрес за някакъв, бил
той и продължителен, период от време или при евентуална промяната на адреса за
пребиваване след получаване на правото на продължително пребиваване, не попада
във вписаната в процесната заповед хипотеза на чл.40,
ал.1, т.3 от ЗЧРБ/в т.см. –
Решение №3697 от 22.03.2021 г. по адм.дело №641/2021
год. на ВАС – IV отд.,
Решение №3054 от 09.03.2021 г. по адм.дело №928/2021
г. на ВАС – IV отд. и др./.
На следващо място, независимо от изложеното по-горе,
настоящият съдебен състав приема, че така посоченото основание за отнемане
правото на постоянно пребиваване не е и доказано. От събраните доказателства се
установява, че вторият етаж от къщата е със самостоятелен вход с външно
стълбище - обстоятелство, което не се оспорва от ответника по жалбата. Ясно е,
че при това фактическо положение, жалбоподателят К. може да отиде до втория етаж
и съответно - до наетата от него стая, без да бъде забелязан от лицето, живеещо
на първия етаж. Това лице, което живее на първия етаж от същата къща – М. И. И.,
както се установява от доказателствата по делото, е внук на наемодателката
Ш. И. и е на възраст *** години, според вписания в дадените от него писмени
обяснения/л.43/ ЕГН – ****** …/т.е. роден на *** год./, а и според
заявеното от свидетелката И. Предвид това съдът намира за логични показанията
на свидетелката, че е напълно възможно дядо й да не знае и да не е забелязал
идването или присъствието на други лица на втория етаж от къщата. Поради
изложеното, твърдението на това лице - М. И. И., изложено в писмените
обяснения, дадени от него, а именно - че не е виждал жалбодателя
К., не може да послужи като убедително доказателство за възприетото от административния
орган - че последният не е идвал и не е пребивавал нито един ден на адреса, в
продължение на петнадесет месеца.
В обжалваната заповед, след фактическото основание за
издаването й, е посочено, че административният орган – директорът на ОДМВР –
Кърджали, се е запознал с мотивите на началника на група „Миграция”, изложени в
предложение №292р-17927/01.09.2020 год., като в това предложение, фактическото
основание за отнемане правото на постоянно пребиваване на жалбодателя
К. е формулирано по същия начин, както и в заповедта на директора на ОДМВР –
Кърджали, а именно – „Извършената от служители на група „Миграция” проверка
показва, че за да получи право на постоянно пребиваване, С.К. е декларирал пред
административния орган неверни данни - заявил е адрес на пребиваване, на който
чуждият гражданин за петнадесет месеца не е пребивавал нито един път.”. Същевременно,
в показанията си, дадени в съдебно заседание, свидетелката Ш. И. заявява, че през
2019 год. жалбодателят К. е посетил Република
България четири пъти и че е запозната с това, защото винаги тя го е посрещала и
го е карала до селото, до къщата на посочения адрес, че същият има оставен
багаж на този адрес - лични вещи и че когато пристигне, отсяда в тази къща,
както и че същият има ключове за къщата. Съдът кредитира тези показания, тъй
като същите кореспондират с представените от административния орган по
преписката и приети като доказателство два броя справки за пътуване на лице –
чужд граждани, от които също е видно, че през 2019 год., жалбодателят
К. е влизал четири пъти на територията на Република България, като от втората
справка – тази от 18.08.2020 год., е видно, че същият е влизал на територията
на Република България веднъж и през 2020 год., въпреки наложените ограничения
за презграничните пътувания, свързани с мерките за
ограничение разпространението на вируса COVID-19.
В предложението е упоменато, че сключеният договор за
наем от жалбоподателя К., макар и издържан в юридическо отношение, въвеждал
административния орган в заблуждение, тъй като не било възможно 8 лица да
пребивават в една стая, от една страна, а от друга – въпреки сключения договор
за наем, С.К. не бил посетил адреса нито веднъж. Посоченото в предложението, че
не е възможно осем лица да живеят в една стая, не може да се приеме като
основание за отнемане правото на постоянно пребиваване, поради представяне от
жалбоподателя на неверни данни за осигурено жилище. Изложеното е констатация,
която не е подкрепена с доказателства, защо началник на група „Миграция” приема
такава невъзможност. По делото липсват данни, в какъв интервал от време
пребивават лицата в жилището и по колко лица, а според показанията на
свидетелката Ш. И., които съдът кредитира, тези лица не посещават Република
България по едно и също време, а в определени дни и по различно време посещават
и отсядат в наетата стая от къщата. По изложените по-горе съображения,
настоящият съдебен състав приема, че така посоченото основание за отнемане
правото на постоянно пребиваване не е и доказано.
Така, предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че
подадената от С.К. жалба е основателна и доказана и следва да бъде уважена,
като оспорената №292з-1801 от 01.09.2020 год. за налагане на принудителна
административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република
България”, издадена от директора на ОДМВР - град Кърджали, следва с решението
по делото да бъде отменена, като незаконосъобразна – постановена при
противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона, т.е. при наличие на отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК.
При този изход на спора е
основателно своевременно заявеното искане на жалбодателя,
изразено в подадената жалба и в хода по същество от процесуалния му
представител, за присъждане на направените деловодни разноски. Така, доказани
са направени деловодни разноски в размер на 610.00/шестстостин
и десет/ лева, представляващи внесена държавна такса по сметка на съда, за
образуване на делото, в размер на 10.00/десет/ лева, съгласно представената
вносна бележка с реф.№***
от *** год. на „ОББ” АД ***/л.50/ и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство и защита
от един адвокат, в размер на 600.00/шестстотин/ лева, съгласно представения по
делото Договор за правна защита и съдействие, сер.**,
***, от *** год., видно с подписано пълномощно към него от същата дата/л.58/. По повод направеното в
писмените бележки, депозирани от процесуалния представител на ответника, възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение по делото, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3(Нова – ДВ, бр.84 от 2016 г.) от Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал.2, каквото е и настоящото административно дело, възнаграждението
е 500 лева. Съдът в настоящия състав намира, че с оглед сложността на делото от
фактическа и правна, страна, вида и обема на извършената от процесуалния
представител на жалбодателя дейност по
осъществяването на процесуалното представителство и защита и с оглед броя и
времетраенето на проведените съдебни заседания, минимално предвиденият в чл.8,
ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размер на адвокатското възнаграждение е адекватен и съразмерен,
предвид което, направените от от жалбодателя
разноски, за заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, които следва да му
бъдат присъдени с решението, следва да бъдат редуцирани от 600 лева, на регламентирания
минимален размер от 500 лева. При това положение, на жалбодателя
С.К., на основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да бъдат присъдени деловодни разноски, общо в размер на
510.00/петстотин и десет/ лева. За дължимите на жалбодателя
С.К., деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде
осъдено юридическото лице – в случая Областна дирекция на МВР – Кърджали, към
структурата на което принадлежи административния орган – директор на ОДМВР -
Кърджали, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от всичко изложено по-горе и на основание
чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №292з-1801 от 01.09.2020 год. за налагане на
принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец
в Република България”, издадена от директора на ОДМВР - град Кърджали, с която,
на основание чл.40, ал.1, т.3 и чл.44, ал.1
от Закона за чужденците в Република България и чл.18, ал.1, т.15 от Правилника за устройството и
дейността на МВР, е отнето правото на постоянно пребиваване в Република
България, на С.К./K. S./, гражданин на ***, роден на *** ***, с ЛНЧ **********
и ЕГН **********, паспорт №*** и на
основание чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ, му е определен 15/петнадесет/-дневен срок за
напускане на страната.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
– Кърджали, с адрес – ***,
с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.К. /K. S./,
гражданин на ***, роден на *** ***, с ЛНЧ ********** и ЕГН **********, сумата в размер на 510.00/петстотин
и и десет/ лева, представляваща направените по делото разноски.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или
връчи на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд –
Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му
на страните.
С Ъ Д И Я
: