№ 646
гр. София , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000501242 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 260431 от 21.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 2560/2019 г., Софийски
градски съд, Гражданско отделение, І-11 състав, е осъдил ЗАД „Бул Инс” с ЕИК: *********
да заплати на Ц. Т. П. с ЕГН: ********** сумата от 27 000 /двадесет и седем хиляди/ лв.
обезщетение за неимуществени вреди по предявен иск с правно основание чл.432 КЗ и във
връзка с причинени вреди от ПТП, реализирано на 08.10.2018 г., при което ищцата е
пострадала заедно със законната лихва, считано от 28.12.2018 г. до окончателното
изплащане. Претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди е отхвърлена до
горницата на предявения й размер, а именно – до 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/. Прието
е, че пострадалата има принос от 40% по отношение настъпилите вреди. При този изход в
производството е определена и отговорността за разноски на страните съобразно правилата
на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК /уважена и отхвърлена част от иска/, на процесуалния представител
на ищцата е присъдено възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата
/ЗАдв/, а акционерното дружество е осъдено да заплати държавна такса на градския съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
В срока по чл.259, ал. 1 ГПК решението на СГС е обжалвано, както от ищцата, така и от
ЗАД „Бул Инс“ със самостоятелни въззивни жалби.
В жалбата на Ц.П. са сторени две оплаквания: а/ несправедливост на обезщетението за
1
неимуществени вреди /чл. 52 ЗЗД/, като обезщетението следвало да е по-високо като размер;
б/ неправилно приложение на института за съпричиняването /чл. 51, ал. 2 ЗЗД/, като се
твърди, че съпричиняване липсвало, а алтернативно – че следвало да е в по-нисък процент
от определените от първостепенния съд 40%. От САС иска да й се присъдят допълнително
23 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди /разликата между 27 000 лв. и 50 000 лв./
ведно със съответната мораторна лихва. Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл.
38 ЗАдв с включено ДДС.
В жалбата на застрахователя се правят оплаквания за това, че неправилно
първоинстанционния съд е преценил, че е налице деликт. Счита, че ударът за водача бил
непредотвратим, нямало нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и се касаело за случайно деяние по
смисъла на чл. 15 НК, тъй като нямало как да предположи внезапното пресичане на
пешеходката, а тя не била предвидимо препятствие за водача на лекия автомобил. Счита, че
не е налице противоправно поведение при водача, застрахован при дружеството, но в
случай, че се преценяло, че имало непозволено увреждане, се навеждат доводи за
неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а именно: обезщетението за
неимуществени вреди било несправедливо /твърде високо/, а по отношение на
съпричиняването, се твърди, че определените от съда 40% били малко с оглед фактите по
делото, а този процент следвало да се завиши. Прави се искане до САС или да отхвърли
изцяло иска, или да намали присъденото от СГС обезщетение за неимуществени вреди като
размер. Претендират се разноски.
От правото си да подаде писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, се е
възползвала само ищцата П., която оспорва въззивната жалба на ЗАД „Бул Инс“ като
неоснователна и счита, че същата трябвало да се отхвърли.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са искани и не са събирани.
Разглежданите жалби са подадени в установения от закона срок, от страни в процеса, имащи
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи
правилността на акта, е ограничен от посоченото в жалбите. След извършена служебна
проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е
валидно и допустимо.
Преценявайки правилността на обжалваното решение, настоящият състав на съда намира
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищцата Ц.П. твърди, че е пострадала от ПТП, реализирано на 08.10.2018 г., в гр. София,
2
вследствие противоправното поведение на водача на лек автомобил „Пежо” /застрахован
при ЗАД „Бул Инс“/, който при извършване на маневра десен завой на кръстовището на бул.
„Цар Борис III“ и ул. „Никола Петков“ я блъска, докато тя пресича на пешеходна пътека.
Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания от
претърпените увреждания-фрактура на лява тазобедрена шийка. Твърди, че след
произшествието е постъпила в болница, където й е проведено оперативно лечение,
последвано от продължителен оздравителен период, като и към момента на подаване на
исковата молба твърди да изпитва болки и страдания. Сочи, че произшествието се отразило
негативно и на психиката й, сринало се самочувствието й, преживяла тежък психически
шок. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от
неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 50 000 лева и претендира същото, както
и лихва за забава от 28.12.2018 г. до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът ЗАД „Бул Инс“ оспорва иска. Оспорва да е налице противоправно поведение на
застрахования при него водач, като твърди, че причина за произшествието е единствено
противоправното поведение на ищцата, която е пресичала на червен за нея светофар,
евентуално прави възражение за съпричиняване. Оспорва и размера на иска. Претендира
разноски.
В първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, както и са изслушани и
приети заключения на вещи лица по съдебно-медицинска експертиза, съдебна
автотехническа експертиза и допълнителна съдебна автотехническа експертиза.
Тези доказателства сочат следното:
Според автоексперта И. Т., процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило при
следния механизъм: л.а. „Пежо“ се е движил в гр. София, по бул. „Цар Борис ІІІ“ със
скорост около 40 км/ч. и прилижил кръстовището с бул. „Никола Петков“ където
светофарната уредба за него светела зелено с оглед предприемане маневра завой на дясно. В
същото време пешеходката П. е предприела пресичане на платното за движение на бул.
„Цар Борис ІІІ“ от ляво на дясно в посока на движение на процесния автомобил, като е
преминала през лявата и средната пътни ленти и без да спира продължила да се движи със
спокойно бягане е навлязла в дясната пътна лента. При настъпване на процесното ПТП
водачът на автомобила е имал възможност да наблюдава пресичането на пешеходката през
цялото време на движение от момента на навлизането й върху платното за движение, но не е
намалил скоростта и не е спрял и е реализирано ПТП, като изрично в допълнителното
заключение на САТЕ се сочи, че водачът е имал възможност да предотврати
произшествието. Автомобилът с предната си лява част, челно в зоната на ляво фар е ударил
пешеходката от лявата й страна, тя е качена на капака на автомобила като е достигнала и
счупила предното стъкло, като след удара е отхвърлена напред и под малък ъгъл на ляво,
където се е установила на пътното платно. Вещото лице сочи, че и пешеходката, достигайки
непрекъснатата линия на двете платна на бул. „Цар Борис ІІІ“ е имала възможност да
3
забележи приближаващия я лек автомобил, да прекрати пресичането и да го изчака да
премине.
При този механизъм, САС счита, че произшествието е настъпило вследствие виновното и
противоправно поведение на Х. Г. Н., като водач на л.а. „Пежо“, който е нарушил правилото
на чл. 20, ал.2, изр. второ ЗДвП, като при възникналата опасност за движението, свързана с
неправилното пресичане на пешеходката Ц.П., не е предприел своевременно спиране, а е
могъл да го стори.
По тези причини, неоснователно се явява оплакването на „Бул Инс“ АД във въззивната
жалба, че нямало противоправно поведение на водача и липсвал деликт.
Следователно, след като е налице фактическия състав на отговорността по чл.432 КЗ
следва да се отговори и на останалите оплаквания в двете жалби, свързани с това дали
правилно са приложени разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза от първата инстанция,
вследствие на настъпилото ПТП, ищцата е получила счупване на шийката на лява бедрена
кост, контузия на лява лакътна става и повърхностни контузии по тялото. Вещото лице
сочи, че по спешност е проведено болнично оперативно лечение за замяна на лява
тазобедрена става с изкуствена с циментова замазка, вертикализиране и приучване за ходене
с проходилка, както и е проведено медикаментозно лечение. Вещото лице сочи, че периодът
на възстановяване е около 6-7 месеца, като болките са били много силни в острия период,
поради образуване на фрактурна линия, патологичн подвижност и т.н. Ограничената
подвижност е затруднила ежедневното обслужване е тоалет, като ползването на помощни
средства е около 6 м. При извършен личен преглед от вещото лице на 01.10.2019 г. е
констатирана ограничена подвижност на ставата във всичките й равнини, походката все още
е куцаща и има проблеми при обличане и обуване. Вещото лице сочи, ча за възстановяване
на мускулната сила и отстраняване на куцащата походка е необходимо провеждането на
балнеолечение и рехабилитация, но може да се възстанови.
Според показанията на свидетелят Л. П. /син на ищцата/ в деня на произшествието
посетил майка си в болница ВМА, където тя била настанена. Направена й била операция,
престоят в болницата бил около 10 дни, през което тя била обездвижена и се оплаквала от
болка в тазобедрената става и левия лакът. Първите 3-4 месеца от възстановителния период
били трудни и свидетелят сочи, че бил постоянно покрай майка си, за да й помага да се
вдига от леглото и да я раздвижва. Викали и физиотерапевт. Според свидетеля майка му
била на проходилка около 5-6 месеца, след което започнала да се придвижва самостоятелно
с бастун, както се придвижвала и към момента на депозиране на показанията – 08.10.2019 г.,
като сочи, че все още майка му се оплаква от болки в тазобедрената става на мястото на
смяната.
Съобразно дадените с ППВС № 4 от 1968 г. разяснения, размерът на обезщетенията за
4
неимуществени вреди се определя от съда по „справедливост”, като не се касае за
абстрактно понятие, а такова, преценката на което е свързано с редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда (например: при
телесните увреждания - характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.). В тази връзка
съдът съобразява и конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента
на ПТП - като отправна точка при определянето на обществено приемливите като
справедливи размери на обезщетения от съответното естество към датата на ПТП.
При анализа на данните от СМЕ и показанията на св. П., настоящият състав счита, че
адекватно и справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява обезщетение в размер на 45 000
лв. За да определи размера съдът отчете възрастта на пострадалата към датата на
произшествието, както и общия оздравителен период, посочен от вещото лице от 6-7 месеца.
При определяне на размера на обезщетението САС съобрази, че първите три месеца от
лечението са били съпроводени със силни болки, необходимост от чужда помощ и
затруднено придвижване, както и че болките при ищцата и след изтичане на оздравителния
период продължават. Следва да се съобрази и икономическата конюктура в страната към
датата на деликта, както и предвидените в закона лимити на отговорността на
застрахователите.
По отношение на спора между страните дали е налице съпричиняване и ако да – в
какъв обем следва да се определи то, САС в настоящия си състав намери следното:
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване
на вредите обезщетението може да се намали. Според трайната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г., II т. о., ТК, решение №
52/08.05.2014 г. по т.д. № 1498/2013 г. на II т. о., ТК и други, не във всеки случай на наличие
на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на
обезщетението на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и
конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Тежестта на доказване на тези факти е у
ответника-застраховател, който прави съответното възражение за принос.
В настоящия случай се установява безспорно, че ищцата е пресичала пътното платно на
пешеходна пътека, намираща се на кръстовище регулирано със светофарна уредба, като е
предприела пресичане на платното за движение, по което се е движел лекият автомобил
„Пежо“, на червен светлинен сигнал. Установява се, че ищцата е имала възможност да види
приближаващия товарен автомобил и да съобрази поведението си с него като не предприеме
пресичане. Ето защо съдът намира, че с поведението си тя е нарушила правилото на чл. 113,
ал.1, т.1 и т. 3 ЗДвП, като е пресичала пътното платно без да се съобрази със светлинния
сигнал на светофарната уредба и без да съобрази приближаващия товарен автомобил и
5
неговата скорост на движение.
При съпоставка противоправното поведение на делинквента и пострадалия с оглед приноса
им към вредоносния резултат, съдът съобразява характера и тежестта на нарушението на
правилата за движение по пътищата на всеки от двамата причинители, като с по-голяма
тежест се характеризира нарушението на водача на моторното превозно средство. В тази
връзка следва да се отбележи, че законът с по-голяма строгост подхожда към
противоправното поведение на водачите на моторни превозни средства, пред това на
останалите участници в движението по пътищата, тъй като управляването на МПС
представлява дейност, която по естеството си съдържа повишена обществена опасност и
несъобразяването на правилата по осъществяването й е по-укоримо /в този смисъл е и
трайната практика на ВКС- решение № 33/04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ІІ т.о. ,
решение № 52/ 08.05.2014г. по т.д. № 1498/ 2013г. на ІІ т.о., решение № 118 от 27.06.2014г.
по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. и други/. В настоящия случай нарушението на водача на
моторното превозно средство се изразява в непредприемане на своевременно спиране на
моторното превозно средство с оглед възникналата опасност от ПТП с ищцата, както това бе
изяснено и по-горе. Противоправността в поведението на пострадалата пешеходка се
изразява, както в това, че е пресичала на забранителен за нея сигнал на светофарната уредба,
така и в това, че не е съобразила поведението си с приближаващия лек автомобил и е
предприела пресичане на пътното платно, като именно нейното поведение е в основата на
причинния процес за настъпване на произшествието. Съдът съобразява и конкретните
обстоятелства относно пътната обстановка – произшествието е настъпило на централно
кръстовище в гр. София, в светлата част на денонощието. Предвид изложеното съдът
намира, че приносът на пострадалата Ц. Т. П. в настъпване на произшествието и
вредоносният резултат следва да бъде определен в размер на 40% (подобен принос е приет и
в определение № 325/14.04.2016 г. по т.д. № 2659/2015 г. на І т.о. на ВКС, ТК в което не е
допуснат до касационно обжалване въззивен съдебен акт,свързан с присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по отменения Кодекс за застраховането).
В обобщение, налице е пълно съвпадение в изводите на Софийски градски съд и Софийски
апелативен съд, поради което и двете въззивни жалби се явяват неоснователни, а
атакуваното с тях първоинстанционно решение ще следва да се потвърди изцяло.
При това положение, САС в настоящия си състав намира, че не следва да се присъждат
разноски на никой, както и не следва да се определя възнаграждение по чл. 38 от Закона за
адвокатурата на процесуалния представител на ищцата Ц. Т. П. за втората инстанция.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260431 от 21.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 2560/2019 г.
на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-11 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7