РЕШЕНИЕ
№ 1575
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110212535 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от ИВ. ТР. К., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.“Д“, бл., вх., ет., ап., чрез адв.С.С. от САК, против наказателно
постановление №42-0002018/03.08.2021 г., издадено от Директор на РД “АА“-
гр.София, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на
чл.6, ал.1 от ЗАП; и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП е издадено, въз основа на
незаконосъобразен АУАН. Навежда доводи, че не е спазена предвидената
форма, доколкото направените в него констатации не отговарят на
обективната действителност, съответно на зададената правна рамка – чл.6,
ал.1 от ЗАП и чл.100, ал.1 от ЗДвП, с което е било ограничено правото му
защита. Счита, че проверяващите не са компетентни да съставят АУАН по
ЗДвП, доколкото подобни правомощия са предоставени от законодателя на
1
служителите на съответното поделение на МВР, поради което в тази му част,
актът е издаден от некомпетентен орган.
Навежда доводи, че направената констатация за извършен
нерегламентиран обществен превоз на пътници – ЕВГ. П. ИГН., ЕГН
**********, срещу заплащане – 20 лева, не е подкрепено с доказателства,
събрани по съответния ред, доколкото екипът на РД „АА“-гр.София, не е снел
сведения от пътника, а такова е снето от екип на „Икономическа полиция“.
Отделно от това твърди, че лично е възприел как посочената пътничка е
заявила на служителите на РД „АА“-гр.София, че не се вози в автомобила
като клиент, не е плащала на водача и няма намерение да му плаща. Обяснява,
че внучката на ЕВГ. П. ИГН. е негова позната и по нейна молба е отишъл на
летището, за да посрещне баба й и да я откара до централна автогара. С оглед
на горното твърди, че посоченото в НП нарушение, не е извършено.
Навежда доводи, че процесното НП е издадено в нарушение на
принципа деецът да не се наказва два пъти за едно и също деяние. В този
смисъл твърди, че за процесния случай РД „АА“-гр.София е сезирала СРП,
като е образувана пр.пр. №28388/26.7.2021 г. по описа на СРС, полицейска
преписка №513000-43557/2021 г. по описа на СДВР. Сочи, че щом деянието е
едно и също, доколкото едновременно нарушава наказателна и
административнонаказателна норма, провеждането на две отделни
самостоятелни производства – наказателно и административно-наказателно,
съставлява нарушение на чл.4, параграф 1 от Протокол №7, независимо, че са
засегнати различни обекти на защита. Позовава се и на даденото тълкуване в
т.3.1. от Тълкувателно решение №3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС и
задължителността на тълкувателните решения и тълкувателните
постановления за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите
на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ. Навежда доводи, че
при спазване на посочения принцип се гарантира спазването на чл.33, ал.1 и
ал.2 от ЗАНН. Твърди, че деянието – превозване на пътници срещу
заплащане, без лиценз за превоз, квалифицирано като нарушение на чл.6, ал.1
от ЗАП, е идентично с това, за което е образувано наказателно производство,
като дори самата РД „АА“-гр.София е сезирала прокуратурата за евентуално
извършено престъпление, като същевременно е издала процесната ЗППАМ и
2
НП, вместо съобразно чл.33, ал.2 от ЗАНН, да прекрати
административнонаказателното производство, с което е допуснато нарушение
на чл.4, параграф 1 от Протокол №7 към ЕКПЧ, независимо, че са засегнати
различни обекти на защита.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.С.С. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно, на
посочените в жалбата основания.
Ответната страна по жалбата: РД „АА“-гр.София, не се представлява в
съдебно заседание и не взема становище по наведените възражения в жалбата
и по същество на делото. В придружаващото изпратената преписка писмо,
прави доказателствени искания и възражение на основание чл.63, ал.4 от
ЗАНН за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар в
случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено лично на жалбоподателя на жалбоподателя на 12.08.2021 г., а
жалбата против него е подадена на 18.08.2021 г., с оглед на което жалбата се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следното от фактическа страна:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на АУАН, Серия А-2020, бл.№292341 на 09.07.2021 г., от
компетентно длъжностно лице: Бл. Гр. Н., заемащ длъжността: инспектор в
РД „АА“-гр.София, в присъствието на двама свидетели-очевидци,
присъствали при установяване на нарушението и при съставяне на акта – В Е
С. и И К И, против жалбоподателя ИВ. ТР. К., за това, че на 09.07.2021 г.,
около 14:30 часа, в гр.София, Аерогара София – терминал 1, като водач на лек
3
автомобил марка „Х Е“, с рег.№, собственост на С Б Я, ЕГН ********** и с
адрес гр.С, ж.к.“Д“, бл., вх., ет., ап., извършва обществен превоз на пътници
от Аерогара София – терминал 1 до ЦАГ-София, на 1 брой пътник, видно от 1
брой снето сведение от отдел „Икономическа полиция“ на ЕВГ. П. ИГН., ЕГН
**********, за сумата от 20 лева, като управлява и нарушава:
1.Водачът извършва обществен превоз на 1 брой пътник срещу
заплащане, без да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на
пътници в Общността, лиценз за извършване на превоз на пътници на
територията на РБългария или удостоверение за регистрация за извършване
на таксиметров превоз на пътници, с което виновно е нарушил разпоредбата
на чл.6, ал.1 от ЗАП;
2.Без контролен талон към СУМПС, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на
датата на неговото съставяне – 09.07.2021 г., със саморъчно вписано
отбелязване, че има възражения по направените в него констатации.
В законоустановения 3-дневен срок, считано от връчване на АУАН,
жалбоподателят се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като
представил писмени възражения пред наказващия орган, в които навел
аналогични на изложените в жалбата аргументи.
На основание така направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице, заемащо длъжността: директор на РД „АА“-гр.София,
издал НП №42-0002018 на 03.08.2021 г., с което наложил на жалбоподателя
две административни наказания за две административни нарушения, както
следва:
1.На основание чл.93, ал.1 от ЗАП, наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на
чл.6, ал.1 от ЗАП;
2.На основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
На 13.08.2021 г., образуваната преписка с вх.№5130-43557/2021 г. по
описа на СДВР, пр.пр.№28388/2021 г. по описа на СРП, по подаден сигнал от
4
директора на ИА „АА“, с оглед данни за извършено престъпление от общ
характер по чл.234г, ал.1 от НК, била изпратена от СДВР-МВР на СРП, с
мнение за образуване на досъдебно производство. С постановление на СРП от
27.09.2021 г. е постановен отказ да се образува досъдебно производство,
поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. Отразено
е, че по случая има установено административно нарушение, за което е
съставен АУАН на лицето ИВ. ТР. К. – водач на таксиметров автомобил.
Въз основа на докладна записка от полицейски служители от 01 група
на сектор „Летищна сигурност-Аерогара София“ до директора на РДГП-
Аерогари, била образувана и пр.пр.№28344/2021 г. по описа на СРП. С
постановление на СРП от 28.07.2021 г. е постановен отказ да се образува
досъдебно производство, поради несъставомерност на деянието по чл.324,
ал.1 от НК от обективна страна, доколкото същото представлява нарушение
на обществения ред и следва да се санкционира по административен ред.
Отразено е, че в хода на извършена проверка по повод съставения АУАН
против жалбоподателя е установено, че ИВ. ТР. К. е управлявал процесното
МПС, обозначено като таксиметров автомобил, без съответно Удостоверение
за водач на лек таксиметров автомобил и Удостоверение за психологическа
годност, представил СУМПС, без контролен талон към него, като в
автомобила пътувал пътник – клиент – ЕВГ. П. ИГН., която заявила, че К. й е
поискал сумата от 20 лева, за да я закара до централна автогара-София.
Постановено е препис да се изпрати на ИА „АА“, РД-гр.София, за преценка
за извършено административно нарушение и ангажиране на
административнонаказателната отговорност.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена,
въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетеля Н., които съдът кредитира с доверие като логични,
непротиворечиви, кореспондиращи на данните от приложените писмени
доказателства, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено
възприетото от него по време на изпълнение на служебните си задължения,
без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от
приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП;
Постановление за отказ от образуване на наказателно производство на СРП
от 28.07.2018 г. по пр.пр. №28344/2021 г. по описа на СРП, ведно с
5
цитираната прокурорска преписка в цялост; писмени възражения по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН; писмо до жалбоподателя за явяване в РД „АА“-гр.София
за връчване на издадено НП; писмено сведение от Е П И.; длъжностна
характеристика за заемане на длъжността: инспектор в РД „АА“-гр.София,
връчена на 29.04.2020 г. на Бл. Гр. Н. /актосъставител/; Заповед №РД-08-
30/24.02.2020 г., издадена от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и Заповед №589/31.01.2020 г., издадена от
изпълнителния директор на ИА „АА“.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът констатира, че АУАН е съставен от длъжностно лице – служител
на ИА "АА", РД "АА"–гр.София, имащо правомощия за това ex lege, по
силата на чл.92, ал.1 от ЗАП. Обжалваното НП също е изадено от
компетентен орган, тъй като със своя Заповед №РД-08-30/24.01.2021 г.,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е
упражнил правомощието си да делегира предоставената в чл.92, ал.2 от ЗАП
компетентност, на различни длъжностни лица от ИА „АА“ да издават НП,
като сред тях е и директорът на РД „АА“, като част от структурата на ИА
„АА“.
На следващо място, съдът намира, че както АУАН, така и НП са
издадени в сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН, а именно: тримесечен
срок от откриване на нарушителя или в едногодишен срок от извършване на
нарушението - за съставяне на АУАН, и шестмесечен срок от съставяне на
АУАН – за издаване на НП. АУАН е съставен на 09.07.2021 г. за
констатираните на същата дата две нарушения, т.е. в тримесечния срок от
откриване на нарушителя, а НП е издадено на 03.08.2021 г., т.е. в
законоустановения шестмесечен срок от съставяне на АУАН.
По отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение на
чл.6, ал.1 от ЗАП, за което на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Посочената като нарушена разпоредба в АУАН и НП за първото
констатирано нарушение – тази на чл.6, ал.1 от ЗАП, предвижда, че
обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който
6
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и
документи, които се изискват от този закон. ИА „АА“ води регистър към
лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници
или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на
лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на
управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице,
брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените
наказателни постановления, списък на превозните средства, с които
превозвачът извършва дейността.
Съгласно направеното описание в АУАН и НП, вмененото първо
нарушение на жалбоподателя се изразява в това, че на посочените дата, час и
място, жалбоподателят извършва обществен превоз на 1 брой пътник срещу
заплащане, без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници в
Общността, лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на
РБългария или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници.
Правният анализ на така вменената като нарушена разпоредба налага
извод, че нормата на чл.6, ал.1 от ЗАП предвижда обществен превоз на
пътници и товари да се извършва от само превозвач, който притежава
изискуемите от този закон документи. На жалбоподателя, като физическо
лице, обаче, е вменено извършване на нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАП в
качеството му на водач на МПС, след като субект на
административнонаказателна отговорност, съобразно посочената разпоредба
може да бъде само превозвачът. Именно той следва да притежава лиценз за
извършването на обществен превоз на пътници, а не физическото лице - водач
на МПС.
Съобразно посочената санкционна норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП,
водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари, без издадено за МПС удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на
7
Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и
от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба
2000 лева при първо нарушение.
Правният анализ на посочената в процесното НП санкционна
разпоредба, налага извод за наличие на противоречие, между приетата за
нарушена правна норма на чл.6, ал.1 от ЗАП и санкционната такава на чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАП, доколкото първата вменява задължение за притежаване на
лиценз, а втората предвижда ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водач, който извършва превоз, без издадено заверено копие на
лиценз. Несъответствието между нарушена и санкционна норма несъмнена
представлява допуснато съществено по тежест процесуално нарушение,
доколкото именно на основание посочената правна квалификация на деянието
по чл.6, ал.1 от ЗАП, неправилно е определен и субектът на
административнонаказателна отговорност. Поради допуснатото съществено
процесуално нарушение, процесното НП следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно в тази му част, без да се обсъжда спора по същество
По отношение на второто вменено нарушение на жалбоподателя - на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът намира за неоснователно направеното възражение в жалбата, че
АУАН в тази му част – за нарушение на ЗДвП, е съставен от некомпетентен
орган, доколкото законодателят е предоставил подобни правомощия на
служителите от съответното поделение на МВР, а не на тези на ИА „АА“.
Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в този закон. Съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП, наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл.165, ал.1, т.1
от ЗДвП определени от министъра на вътрешните работи служби контролират
спазването на правилата за движение от всички участници в движението и
8
техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства,
като за целта служебните лица са длъжни при проверка да се обозначат ясно,
осигурявайки необходимата видимост. Кои са службите за контрол по
смисъла на закона определя законът. Законодателят е възприел два подхода за
определяне на службите за контрол – на пряко определяне и на определяне на
компетентния да ги определи орган. Така с чл.166, ал.1 от ЗДвП,
законодателят е определил Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", като служба за контрол. В случая, наказващият орган е
представил Заповед №РД-08-30/ 24.02.2020 г., издадена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която изрично е
упълномощил съответните длъжностни лица от ИА „АА“ да издава НП за
установени нарушение на регламенти на ЕС, ЗАП, ЗДвП и подзаконовите
нармативни актове, издадени въз основа на тях. Следователно, обжалваното
НП е изадено от компетентен орган, тъй като със своя Заповед №РД-08-
30/24.01.2021 г., министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията е упражнил правомощието си да делегира предоставената в
чл.92, ал.2 от ЗАП компетентност, на различни длъжностни лица от ИА „АА“
да издават НП и за нарушения на ЗДвП, като сред тях е и директорът на РД
„АА“, като част от структурата на ИА „АА“. Процесният АУАН е съставен от
длъжностно лице – служител на една от определените служби за контрол на
ЗДвП - ИА "АА", РД "АА"–гр.София, който има правомощия за това ex lege,
по силата на чл.92, ал.1 от ЗАП. Следователно актосъставителят разполага с
правомощия да съставя актове за установени нарушения на ЗДвП.
Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вменява в задължение на
водачите на МПС да носят СУМПС и контролния талон към него. От
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е
носил у себе си и не е представил на проверяващите органи контролния талон
към СУМПС. Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.183,
ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда да се наказва с глоба във фиксиран размер
от 10 лева водач, който не носи определените документи, един от които е
контролният талон към СУМПС. С оглед на горното, съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
второто вменено му с процесното НП административно нарушение. Деянието
е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
за установения ред на държавно управление, в сравнение с други нарушения
9
от същия вид, поради което случаят не може да бъде квалифициран като
маловажен, както правилно е отразил наказващия орган в процесното НП.
Предвид изложеното, съдът намира, че в тази му част, обжалваното НП
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
В процесния случай обжалваното НП е отменено в частта по пункт
първи и потвърдено в частта по пункт втори. Съгласно разпоредбата на
чл.143, ал.1 от АПК, подателят на жалбата има право на разноски по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, само в
хипотезите, в които съдът отменя изцяло обжалвания административен акт
или откаже да бъде издаден такъв. Настоящият случай е такъв, тъй като касае
цялостна отмяна на акта за първото вменено нарушение на жалбоподателя.
Следователно, с оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН,
право на разноски по реда на АПК има жалбоподателят. Същият, макар и да е
направил изрично искане в този смисъл, не представя нито списък на
разноските, нито доказателства за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство. По делото е представено
единствено пълномощно, по силата на което жалбоподателят е упълномощил
адв.С.Е. С. от САК, да го представлява пред съда до приключване на
производството пред всички инстанции, но не и надлежни доказателства, че е
заплатил възнаграждение на един адвокат за процесуално представителство
по делото, и ако е заплатил – в какъв размер. Предвид горното, съдът е
възпрепятстван да извърши преценка относно наличието на предвидените
предпоставки в разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, поради което
направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
неоснователно, и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.5, във вр. с ал.3, т.2,
във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №42-
0002018/03.08.2021 г., издадено от Директор на РД “АА“-гр.София, в частта, в
която на ИВ. ТР. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.“Д“, бл., вх., ет., ап.,
на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е наложено административно наказание
10
глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №42-
0002018/03.08.2021 г., издадено от Директор на РД “АА“-гр.София, в частта, в
която на ИВ. ТР. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.“Д“, бл., вх., ет., ап.,
на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от ИВ. ТР. К., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.“Д“, бл., вх., ет., ап., чрез адв.С.С. от САК, за
присъждане на разноски в настоящото производство, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11