Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер
23.03.2021г., град Дупница
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
10.03. 2021
на Година
Мирослав Саневски
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1970 2020
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Е.Н.М.,
ЕГН: **********, с
адрес: ***, е предявила срещу „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско
шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, искове с правно
основание чл. 30 от ОУ на „ЧЕЗ Електро България“ АД.
Твърди, че през 2017 година
закупила от свои съсобственици имот, придобит по наследство от общия им наследодател Никола Димитров Дамянов,
находящ се в гр. Дупница, на ул. „Иван Шишман” №11. Оказало се, че в имота е прекъснато
електрозахранването заради задължения на наследодателя. Ищцата депозирала
заявление вх. № **********/28.11.2017г. до ответното дружество за сключване на
договор за продажба на електрическа енергия за обекта, но то категорично отказало
с писмо изх. № **********/05.12.2017г. да сключи договор с нея, докато не се
заплатят задълженията на името на Никола Дамянов.
Ищцата депозирала жалба вх. № 100000105218/08.01.2018г.,
задълженията за електроенергия за абонатен № 300139005350 за обект в гр.
Дупница, ул. „Иван Шишман” № 11, в размер на 2 799.84 лева-главница и 2 250.00
лева-лихва да бъдат погасени по давност, но й било отказано.
По този повод ищцата депозирала
жалба с вх. № 100000106053/01.02.2018г. до Комисията за енергийно и водно
регулиране-гр. София (КЕВР), която от своя страна с Решение № Ж-958/14.12.2018г.
задължила ответното дружество да сключи с ищцата договор за продажба на
електрическа енергия за посочения обект.
На 09.01.2019г. ищцата получила от
ответното дружество Писмо изх. № 100000114321/09.01.2019г.,
с което й било указано, че на база Решение № Ж- 958/14.12.2018г. на КЕВР
данните по договор за продажба на електрическа енергия на обект за гр. Дупница,
ул. „Иван Шишман” № 11 са променени, като Е.М. е регистрирана като потребител на
електрическа енергия в имота, считало от датата на представения от нея документ
за собственост-16.11.2017г., като задълженията за доставена в имота
електрическа енергия са прехвърлени по новия договор с клиентски номер №
310243927197, които към 03.01.2019г. са в размер на 5018.22 лева.
В писмото било посочено, че понеже
електроенергията е използвана след смъртта на общия наследодател, ответното
дружество прехвърля задълженията на партидата на ищцата, но запазва правото си
да търси това задължение солидарно от всички наследници и до погасяване на
същото обекта остава с прекъснато електрозахранване до плащане на дълга.
Поради изложеното, наследниците
предявили срещу ответното дружество отрицателен установителен иск за
недължимост на претендираните суми за електроенергия, като погасени по давност.
Било образувано гр.д. № 147/2019г. по описа на Районен съд гр. Дупница, по
което съдът признал за установено по отношение на ответното дружество, че не сънаследниците
(включително и ищцата) не дължат сумите за електроенергия за процесния имот.
Решението влязло в законна сила на 14.04.2020г.
Със Заявление вх. №
**********/28.05.2020г. ищцата уведомила ответното дружество, че желае да й бъде
възстановено електрозахранването в имота, но получила отговор, с писмо изх. №
**********/25.08.2020г., че същото е възстановено още на 29.03.2019г., един ден
след като са получили исковата молба oт РС-Дупница. Уведомили са незабавно
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД да възстанови захранването и от там са им
заявили, че същото е възстановено дистанционно на 29.03.2019г. Тези данни били
изложени и в Писмо изх. № **********/22.06.2020г. от ответното дружество. От „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД също отговорили на ищцата, че в имота
електрозахранването е възстановено.
Така изложените в писмата
обстоятелства, обаче, не отговаряли на истината, понеже и към края на месец юни
2020г. в имота на ищцата все още нямало електричество. На 22.01.2019г.
служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД посетили имота, но само сменили
електромера с нов, за което обстоятелство бил издаден на ищцата Констативен
протокол 4337409/22.01.2019г., от който е видно, че показанията на новия
монтиран електромер показват нула.
Едва на 01.07.2020г. година в
имота на ищцата дошли представители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, които възстановили електрозахранването, като
„подвързали изходящите линии“, за което обстоятелство бил издаден Констативен
протокол № 4978842/01.07.2020г. В констативния протокол от 01.07.2020г. година
е видно, че отново показанията на електромера показват нула.
За периода от 28.03.2019г.-датата,
на която от ответното дружество са получили исковата молба по гр.д. № 147/2019г.
по описа на ДРС, с която ищцата оспорва задълженията за потребление за абонатен
№ 300139005350, за обект гр. Дупница, ул. „Иван Шишман“ № 11 /която следва да
се счита за възражение по чл. 43 от Общите условия на ответното дружество/ до
01.07.2020г., собственият на ищцата имот останал без електрозахранване, което я
възпрепятствало да живее в него, вследствие на което тя претърпяла имуществени
вреди.
Предвид изложеното, ищцата моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати
сумата в размер на 5 000.00 (пет хиляди) лева, предявена като частичен иск
от сумата от 18 310.00 (осемнадесет хиляди триста и десет) лева,
представляваща обезщетение по чл. 30, ал.1 от Общите условия на ответното
дружество за периода от 29.03.2019 година до 01.07.2020 година-времето, през
което имота на ищцата бил без електрозахранване по вина на продавача, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се оспорва изцяло предявения иск. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че в периода от 29.03.2019г. до 01.07.2020г. е налице прекъсване на електрозахванването за имот на ищцата в гр. Дупница, ул. „Иван Шишман“ № 11, което да е в резултат на виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на ответното дружество.
Твърди, че ищцата е битов клиент на електрическа енергия с регистрирана партида за ел.енергия с клиентски № 310243927197 за адрес: гр. Дупница, ул. „Иван Шишман“ № 11. Същата се намира в облигационни правоотношения с ответното дружество с предмет продажба на ел. енергия, които за процесния период се регулират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, издадени на осн. чл. 98а от Закона за енергетиката, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г.в сила от 26.11.2007г. и са изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР и са публично известни чрез публикацията им в централния и местния печат и на интернет страницата па продавача. Съгласно тези ОУ, дружеството е изпълнило задължението си за доставка на ел. енергия за период от 31.03.2009г. до 28.02.2012г. в имота на ищцата, за което е издало отделни данъчни фактури - 28 бр., на обща стойност 2799,84лв. , както и лихва за забавено плащане 2250,00лв. На 14.04.2020г. е влязло в сила посоченото от ищцата съдебно решение на Районен съд Дупница по гр.д. № 147/2019г., с което е признато за установено, че посочените суми не се дължат, поради изтекла погасителна давност.
Както е посочено в представения от ищцата отговор от „ЧЕЗ Електро“ изх. № **********/25.08.2020г., още на датата на получаване на исковата молба от съда по гр.д. № 147/2019г. на ДРС , ответното дружество е отправило искане към „ЧЕЗ Разпределение България“ АД- трето неучастващо по делото ЮЛ, да възстанови доставката на ел.енергия за имота до приключване на спора по делото. На 29.03.2019г. е получено потвърждение по служебен път и отразено в клиентската информационна система на дружеството, че доставката на ел.енергия по кл. № 310243927197 за адрес: гр. Дупница, ул. „Иван Шишман“ № 11 е възстановена.
Искането за възстановяване на ел.захранването до имота на ищцата е направено служебно от ЧЕЗ Електро на 28.03.2019г., без да е направено такова искане от ищцата. Същата не е депозирала искане за възстановяване на захранването нито пред ответното дружество, нито пред ДРС по гр.д. № 147/2019г. Такова искане е направено едва на 28.05.2020г. със заявление вх. № ********** от ищцата. Т.е. за периода от 29.03.2019г.-датата, на която е потвърдено от „ЧЕЗ Разпределение“ на „ЧЕЗ Електро“, че е възстановена доставката на ел. енергия, до 28.05.2020г.-датата, на която ищцата е заявила възстановяване на ел. захранването, ответното дружество не е имало информация нито от ищцата, нито от „ЧЕЗ Разпределение“, че за обекта липсва доставка на ел.енергия и каква е причината за това.
Няма данни при ответника ел. захранването да е прекъсвано за период от 29.03.2019г. до 28.05.2020г. Във връзка с цитираното по-горе заявление вх. **********, подадено от Е.М. на 28.05.2020г. с изискана информация от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД относно твърдението на ищцата, че в обекта липсва ел. захранване. По служебен път, което е отразено в информационната система на ответното дружество, е върната информация, че ел. захранването на имота е възстановено дистанционно още на 29.03.2019г.
Липсват данни при „ЧЕЗ Електро България“ АД за обстоятелството, че на 01.07.2020г. адреса на ищцата е посетен от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и е съставен представения с и.м. констативен протокол № 4978842, в който в графа „Забележка“ е отразено „Подвързани изходящи линии“. Дейностите по експлоатация на ел. съоръженията, чрез които се доставя ел. енергия са извън лицензионните компетенции на „ЧЕЗ Електро България“ АД.
За периода от 29.03.2019г. до 28.05.2020г. не се установява прекъсване на ел. захранването по инициатива или със знанието на ответното дружество, а за период от 28.05.2020г. до 01.07.2020г. липсата на доставка не е от компетенциите на ответното дружество, тъй като по данни на компетентното дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД ел.захранването е възстановено още на 29.03.2019г. Респективно, не е налице и отказ за започване на продажба на ел.енергия от страна на „ЧЕЗ Електро България“ АД до ищцата, нито е налице прекъсване снабдяването на ел.енергия за имота на ищцата за период от 29.03.2019г. до 01.07.2020г. по инициатива и със знанието на ответното дружество.
До ответното дружество не е постъпило до 28.05.2020г. искане или възражение относно проблем със снабдяването за процесния недвижим имот. Само в случай на уведомяване от клиента, че има проблем със снабдяването с ел.енергия и ако след уведомяването доставчика не е предприел действия по отстраняване на проблема, би възникнала отговорност за доставчика „ЧЕЗ Електро България“ АД.
Ответното
дружество твърди, че ищцата не e
подавала искане да бъде възстановена доставката до 28.05.2020г. Такова искане не
е направено по гр.д. № 147/2019г. на ДРС, което недвусмислено води на извод, че
ел.енергия не е необходима на ищцата, а се търси единствено финансова облага.
Ответното дружество твърди, също така, че електрозахранването за собствения на ищцата недвижим имот за процесния период не е било прекъсвано поради изплащане на фактурите, които са предмет на гр.д. №147/2019г. на ДРС. Видно от същото е, че са били налице редица фактури от текущо потребление за период от 31.03.2009г. до 28.02.2012г., които са дължими на общо основание, като неплащането им срок е основание и право за доставчика по чл.123, ал.1 от ЗЕ да поиска от електроразпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да прекъсне преноса на ел. енергия до обекта на потребление. Това право е било упражнено, но на 28.03.2019г. с поискано възстановяване от ЧЕЗ Електро до ЧЕЗ Разпределение поради получено уведомление от PC-Дупница за оспорено по съдебен ред вземане по гр.д. №147/2019г. с искане да не се прекъсва за оспорените фактури до приключване на делото. Дори за периода на висящност на съдебното дело по гр.д. №147/2019г. на ДРС, при положение, че ищцата не е поискала възстановяване на захранването, ответното дружество не е било длъжно да поиска от оператора на мрежата да възстанови ел. захранването до приключване на делото. Излага подробни правни съображения за липсата на предпоставките за търсене на отговорност от дружеството по чл. 30 от ОУ. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил за безспорно установено
между страните, че ищцата, като собственик на електроснабден имот, находящ се в
гр. Дупница, на ул. „Иван Шишман” №11, е битов клиент на електрическа енергия с
регистрирана партида за ел.енергия с клиентски № 310243927197. Страните се
намират в облигационни правоотношения с предмет продажба на ел. енергия, които
за процесния период се регулират от Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, издадени на осн. чл. 98а от Закона за
енергетиката, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г.в сила от
26.11.2007г. и са изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 год.
на ДКЕВР, публично известни чрез публикацията им в централния и местния печат и
на интернет страницата на продавача (ОУ). Безспорно установено е, че съгласно
лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л–135–11/29.11.2006г.,
издадена от ДКЕВР, ответното ТД има право да извършва дейността „обществено
снабдяване с електрическа енергия“ на обособена територия, опредЕ.в приложение
№ 1 към лицензията, за срок до 13.08.2039г., в която територия е и
местоположението на процесния имот.
Видно от приложеното към исковата молба писмо изх. № **********/05.12.2017г., ищцата депозирала заявление вх. № **********/28.11.2017г. до ответното дружество за сключване на договор за продажба на електрическа енергия за обекта, но същото отказало с писмо изх. № **********/05.12.2017г. да пререгистрира договора за продажба на ел. енергия, докато не се заплатят съществуващите задължения по партидата.
Ищцата депозирала жалба с вх. № 100000106053/01.02.2018г. до Комисията за енергийно и водно регулиране-гр. София (КЕВР), която от своя страна с Решение № Ж-958/14.12.2018г. (приложено към исковата молба и прието като доказателство по делото) задължила ответното дружество да сключи с ищцата договор за продажба на електрическа енергия за посочения обект. На 09.01.2019г. ищцата получила от ответното дружество Писмо изх. № 100000114321/09.01.2019г., с което й било указано, че на база Решение № Ж- 958/14.12.2018г. на КЕВР данните по договор за продажба на електрическа енергия на обект за гр. Дупница, ул. „Иван Шишман” № 11 са променени, като Е.М. е регистрирана като потребител на електрическа енергия в имота, считано от датата на представения от нея документ за собственост-16.11.2017г., като задълженията за доставена в имота електрическа енергия са прехвърлени по новия договор с клиентски номер № 310243927197, които към 03.01.2019г. са в размер на 5018.22 лева.
Видно от приложеното към исковата молба решение № 513 от 22.08.2019г., постановено по гр.д. № 147/2019г. по описа на Районен съд гр. Дупница (влязло в законна сила на 14.04.2020г.), потвърдено с решение № 76 от 14.04.2020г., постановено по в.гр.д.№ 502/2019г. на ОС-Кюстендил, съдът е признал за установено по отношение на ответното дружество, че посочените суми не се дължат, като погасени по давност.
Видно от писмо изх. № **********/25.08.2020г. от „ЧЕЗ Електро България“ АД до Е.М., със Заявление вх. № **********/28.05.2020г. ищцата уведомила ответното дружество, че желае да й бъде възстановено електрозахранването в имота, но получила отговор, че същото е възстановено още на 29.03.2019г., един ден след като дружеството получило исковата молба oт РС-Дупница. В писмото е посочено, че ответното дружество е уведомило незабавно „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да възстанови захранването и последното дружество е отговорило, че захранването е възстановено дистанционно на 29.03.2019г.
Видно от приетия като доказателство по делото Констативен протокол № 4337409/22.01.2019г., на същата дата служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД посетили имота, като сменили електромера с нов, като показанията на новия монтиран електромер показват нула.
Видно от приетия като доказателство по делото Констативен протокол № 4978842/01.07.2020г., на същата дата служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД отново посетили имота, възстановили електрозахранването, като „подвързали изходящите линии“. От него е видно, че отново показанията на електромера отново показват нула.
Вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза дава заключение, че не е възможно да има
електроенергия в имота, без на електромера да са подвързани изходящите линии.
На 22.01.2019г., поради масирана подмяна на СТИ с дистанционни такива, е
подменен и електромера на процесния обект. До тази дата електромерът е
обикновен и-поради с години неплатени от абоната сметки-с отсъединени изходящи
към абоната линии. С подмяната на електромера с дистанционен, клемения му блок
(връзката с мрежата) е пломбиран.
На 28.03.2019г. „ЧЕЗ Електро
България“ АД получава служебно уведомление от РС-Дупница за образувано гр.д.№
147/2019г., с предмет натрупаните стари задължения за електроенергия за обекта.
В 15:04:00 ч. на същата дата е направено искане от „ЧЕЗ Електро България“ АД до
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД да се възстанови ел.захранването в процесния обект,
без изискване такса-включване. Искането получено в „ЧЕЗ Разпределение България“
АД на 28.03.2019г. в 15:05:00 ч.
На 29.03.2019г., в 07.31.52 ч. е
получено потвърждение от страна на оператора на мрежата „ЧЕЗ Разпределение България“
АД до „ЧЕЗ Електро България“ АД по отправена предния ден заявка за
възстановяване ел. захранването на обекта, че „захранването на обекта е
възстановено дистанционно“. Според вещото лице, доставчикът на ел. енергия-„ЧЕЗ
Електро България“ АД счита, че обектът е с възстановено ел. захранване от
29.03.2019г., на основание получения от оператора на мрежата-„ЧЕЗ Разпределение
България“ АД положителен отговор на заявката му от 28.03.2019г. Отделът за
дистанционни електромери на оператора на мрежата е включил дистанционно
електромера на процесния обект към мрежата, без да съобрази, че същият е с
отсъединени изходящи към абоната линии. Това положение продължава година и два
месеца, през което време не е получено оплакване от страна на абоната за липса
на електрозахранване. Едва на 28.05.2020г. Е.М. подава до „ЧЕЗ Електро България“
АД заявление с вх. № ********** за възстановяване на ел. захранването до
обекта.
За периода от 29.03.2019г. до 28.05.2020г.
в информационната система на „ЧЕЗ Електро България“ АД няма получено
уведомление, възражение или искане от Е.Н.М. по кл. № 310243927197 за липса или
за възстановяване на ел. захранването на обекта.
По делото са разпитани като
свидетели и -съседи на процесния имот, които дават
показания, че в продължение на около две години в имота не е имало
електричество, а ищцата им е споделяла, че е подавала многократно жалби до ЧЕЗ,
за да й пуснат тока. Искала да прави ремонт, за да живее в имота, но
майсторите, които идвали, не могли да работят, поради липсата на електричество.
Свидетелите не конкретизират периода, през който в имота не е имало
електричество.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 30 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, издадени на осн. чл. 98а
от Закона за енергетиката, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007
г.в сила от 26.11.2007г. и са изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от
26.04.2010 год. на ДКЕВР, публично известни чрез публикацията им в централния и
местния печат и на интернет страницата на продавача (ОУ).
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност
неустойката е отнапред установена отговорност за страна по договора, за в
случай, че тя не изпълни или изпълни неточно задължението си. За да се дължи
неустойка на първо място следва да се установи, че тя е уговорена в договора,
сключен между страните, при ясно очертани хипотези, в които може да бъде
приложена. Няма спор, че между ищцата и ответното дружество е сключен договор
за продажба на електроенергия, като част от договора са и ОУ. В чл. 30, ал. 1
от същите, озаглавен „Отговорност на продавача при продължително
нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача“, е
предвидено, че в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по
вина на продавача повече от 24 часа след получаването от продавача на
уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в
размер на 30 лева и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена
електрическа енергия. Соченият текст е бил предмет на анализ от ВКС, като
последният е приел в решение № 37 от 28.02.2017 г. по гр. д. № 50235/2016 г.,
ІV Г. О. на ВКС, че с клаузата по чл. 30 от общите условия е уредено
задължението на електроснабдителя да плати неустойка на потребител, комуто не е
възстановено електроподаването в продължение на повече от 24 часа след
получаването от продавача на уведомление от потребителя за прекъсване на
електроснабдяването. Неустойката по чл. 30 от ОУ се дължи в случаите на
прекъсване на електроснабдяването не по волята на електроснабдителя (напр.
причинени от трети лица, природни явления, техническа неизправност и др.), тъй
като само в такива случи съществува необходимостта електроснабдителят да бъде
уведомен от потребителя. Когато електроподаването е спряно по волята на
електроснабдителя, той знае това и ако спирането е противоправно обезщетение за
действително претърпените вреди се дължи на общо основание от момента на
спирането и без да е необходимо уведомление. В друго решение на ВКС - решение №
366 от 30.12.2015 г. по гр. д. № 2874/2015 г., ІV Г.О., е прието също, че
електроснабдителното предприятие отговоря за вредите на потребителя, в т.ч.
неимуществените, от прекъсване на електроснабдяването в нарушение на сключения
договор. В това решение е изтъкнато, че когато не са налице предпоставките за
дължимост на неустойката, но доставчикът отговаря за вреди (напр. защото той е
прекъснал неправомерно електроподаването, повредата по мрежата е в резултат на
лоша поддръжка и др.), обезщетението се дължи на основание чл. 82 ЗЗД.
При съблюдаване на посоченото
по-горе разрешение, настоящият състав възприема становището, че вложеният в
общите условия (чл. 30, ал. 1) смисъл не обуславя ангажиране на отговорност на
дружеството въз основа неустоечната клауза при всички случаи на спиране на
електрозахранване. При тълкуване на точния смисъл на уговорката следва да се
приеме, че страните са предвидили отнапред опредЕ.по размер отговорност за
продавача на електричество само в хипотезите, когато въпреки подаден сигнал за
преустановено захранване, доставчикът не може да отстрани причините за липсата
на услугата. Уговорката в общите условия е насочена към гарантиране на правото
на потребителя да има постоянна доставка на електрическа енергия, като
дружеството следва да гарантира своевременно преодоляването на всякакви повреди
или пречки за електроснабдяването. Когато обаче се касае до преустановяване на
подаването на електроенергия по инициатива на самия доставчик, в случай, че
това негово поведение само по себе си е неправомерно, отговорността на
дружеството следва да се ангажира по общия ред за установяване на вреди – чл.
79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД.
В настоящия случай липсва
осъществен фактически състав, към който да бъде приложена неустоечната клауза
на чл. 30, ал. 1 от общите условия, тъй като не се касае до спиране на
електричеството поради пречки, повреди, намеса на трети лица и пр. Както е
изяснено и от заключението на вещото лице, липсата на ел. захранване в
процесния имот се дължи на обстоятелството, че отделът за дистанционни
електромери на оператора на мрежата-„ЧЕЗ Разпределение България“ АД е включил
дистанционно електромера на процесния обект към мрежата, без да съобрази, че
същият е с отсъединени изходящи към абоната линии. Ответното дружество е
изпълнило задължението си, като още на 28.03.2019г., непосредствено след
получаване на препис от исковата молба по гр.д.№ 147/2019г. на ДРС, е заявило до
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД искане да се възстанови ел.захранването в
процесния обект, без изискване такса-включване. Искането получено в „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД на 28.03.2019г. в 15:05:00 ч. От този момент
насетне, доставчикът на ел. енергия-„ЧЕЗ Електро България“ АД счита, че обектът
е с възстановено ел. захранване от 29.03.2019г., на основание получения от
оператора на мрежата-„ЧЕЗ Разпределение България“ АД положителен отговор на
заявката му от 28.03.2019г. и
следователно не е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от страна
на ответника. За периода от 29.03.2019г. до 28.05.2020г. в информационната
система на „ЧЕЗ Електро България“ АД няма получено уведомление, възражение или
искане от Е.Н.М. по кл. № 310243927197 за липса или за възстановяване на ел.
захранването на процесния обект, поради което е нямало как ответното дружество
да разбере за липсата на електрозахранване в обекта.
За пълнота следва да се посочи,
че за ищцата остава открита възможността да претендира вреди по общия ред, като
се позовава на неизпълнение на договорни клаузи, от което е претърпял вреди, в
точно посочен вид, обем и размер. Всички тези елементи следва да бъдат надлежно
доказани, като не са налице основания да се ползва облекчения ред за неустоечна
отговорност, при който ищецът не следва да доказва обема на вредите си. Така и
в решение № 87 от 28.03.2016 г. по гр. д. № 4164/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС, решение № 106 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 4027/2017 г., Г. К., ІV Г. О.
на ВКС и др.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, вр. с
чл. 30, ал. 1 от ОУ на „ЧЕЗ Електро България“ АД, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно изхода на делото, направеното
искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сторените разноски по делото: за юрисконсултско
възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100.00 лв., съгласно
чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПр.Пом. и Наредбата за заплащане на правната помощ, както и 125.00 лв.-внесен депозит за вещо
лице по назначената СТЕ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Елена Н.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №159, район
„Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД,
вр. с чл. 30, ал. 1 от ОУ на „ЧЕЗ Електро България“ АД, за осъждане ответното дружество да заплати на
ищцата сумата в размер на 5 000.00 (пет хиляди) лева, предявена като
частичен иск от сумата от 18 310.00 (осемнадесет хиляди триста и десет)
лева, представляваща обезщетение за периода от 29.03.2019 година до 01.07.2020
година-времето, през което имота на ищцата, находящ се в гр. Дупница, на ул.
„Иван Шишман“ № 11, е останал без електрозахранване по вина на продавача, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Елена Н.М., ЕГН:
**********, с адрес: ***, да заплати на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско
шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, сторените разноски по делото в размер на общо 225.00 (двеста двадесет и пет) лева.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: