№ 41
гр. гр. Д. , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на втори юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500246 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 264375/10.03.2021 год. на “***“ ЕООД , ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление гр.Д.,*** срещу решение
№260152/22.02.2021 год. по гр.д.№ 5110/2018 год. год. на Районен съд Д.,с
което е отхвърлен предявения от дружеството иск с правно основание чл. 211
във вр. с чл. 203 , ал. 2 , предл. първо от КТ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу А.
Г. А. , ЕГН **********,от гр.Д.,*** за заплащане на сумата от 4007.31 лв.,
представляваща обезщетение за умишлено причинени вреди в качеството му
на работник и като *** на *** , изразяващи се в заплатена от ищцовото
дружество цена за ремонт на поверения му автомобил Влекач ДАФ ФТ ХФ с
ДК № *** и полуремарке R-4167-BSC , собственост на испанската фирма
Отейза транспорт, за повредите на управляваните превозни средства в
община Ирун , Испания , резултат на умишлено разкачване на ремаркето от
влекача и отпътуване с неплътно закачено ремарке , ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба 13.12.2018 год. до
1
окончателното изплащане,както и сторени разноски в производството в
размер на 780.00 лв. адвокатско възнаграждение и 161.00 лв. хонорар вещо
лице .
С доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт и
постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон се
претендира отмяната му,като спора бъде решен по същество от въззивния
съд,който постанови уважаване на осъдителната му претенция за сумата от
4 007.31 лв.
Страната изразява несъгласие с фактическите и правни изводи на
първоинстанционният съд по въпросите налице ли е виновно поведение на
работник на дружеството,резултат на което е повредата на притежаваните от
него влекач и полуремарке в произшествие от дата 17.07.2018 год.,за
отстраняване на която са направени ремонти дейности на обща стойност от
4 007.31 лв.
Въззиваемата страна А. Г. А. счита жалбата за неоснователна и настоява
да не бъде уважавана,тъй като отхвърлянето й е постановено от Районен съд
Д. в съответствие със събраните по делото доказателства.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и
правни изводи,както следва:
Обжалваното решение е постановено по иск на работодател за
осъществяване по съдебен ред на имуществената отговорност на работника
за имуществена вреда ,която е причинена умишлено,черпещ правното си
основание в разпоредбата на чл. 211 от КТ ,във връзка с чл. 203 ал.2 пр.ІІ-ро
от КТ ,във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Същият е основан на твърдения,че страните са били в трудовоправни
отношения за времето от 11.05.2018 год. до 26.07.2018 год.,като ответникът е
заемал длъжността “*** на ***“ .На дата 17.07.2018 год. в община Ирун ,
Испания работникът управлявал служебно поверения му влекач ДАФ ФТ
ХФ с ДК № *** , собственост на дружеството-ищец ,към който закачил
полуремарке R-4167-BSC , собственост на испанската фирма “Отейза
транспорт“.Скачването на ремаркето към влекача се осъществява чрез
скачване на лафета на ремаркето с болт на влекача,за което се изисква да
2
бъдат повдигнати възглавниците на влекача посредством бутон в кабината на
влекача и след това спуснати до пълното им скачване .За проверка на
скачването се прави маневра назад до пълното закопчаване на лафета на
ремаркето с болта на влекача.Първоначално А. е закачил ремаркето в базата
на испанската фирма и изминал повече от 90 км. до базата , където е
трябвало да бъде натоварен . Пристигайки в базата в индустриална зона
Заиса , без причина и умишлено А. е разкачил ремаркето от влекача и е
отпътувал с неплътно закачено ремарке , предвиждайки неблагоприятните
последици от поведението си,опасността за участниците в движението и
съзнавайки ,че може да причини вреди за работодателя си .След
натоварването , по време на пътуването по магистрала АР8, полуремаркето се
е откачило от влекача , в резултат на което влекачът и ремаркето са били
увредени .Влекачът е бил със спукан резервоар , сонда и щети по калниците ,
а полуремаркето с повреден десен борд .За отстраняване на щетите ищецът е
заплатил сума общо в размер на 4007.31 лева .
Претенцията е оспорена от работника с отговора на исковата
молба.Посочил е ,че е неоснователна,тъй като извършил необходимите
действия , проверки и тествания на системите,както и съответните маневри.
Не е спорно между страните, че по време на действие на сключения
между страните трудов договор и на дата 17.07.2018 год.,ответникът е
управлявал в Испания влекач,собственост на дружеството-ищец и прикачено
към него полуремарке,собственост на испанска фирма,партньор на
ищеца,като след като е бил натоварен в индустриална зона Заиса , община
Ирун , Испания потеглил на път и е настъпило произшествие,при което
полуремаркето се е откачило от влекача .Със свое писмо Отеза Транспорт е
уведомила ищеца за инцидента на дата 17.07.2018 год.Посочено е ,че
влекачът прикачил в тяхна база полуремарке и и така изминал разстояние от
95 км.След натоварване в индустриалната зона потеглил по
автомагистрала,където полуремаркето се откачило,опряло се на
земята.Ситуацията причинила щети,поставила в опасност участници в
движението и наложила прехвърляне на товара. Съобразно заключение на
вещото лице,изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, по счетоводни данни на дружеството,то е заплатило ремонти
дейности по процесните влекач и полуремарке,както следва: сумата от
3
1 352.93 евро с левова равностойност 2 646.10 лв. по фактура от 25.10.2018
год. на испанската фирма Отеза Транспорт на дата 12.11.2018 год.,чрез
прихващания на вземания на ищеца от посочената фирма.;сумата от 205.75
евро с левова равностойност 402.41 лв. по фактура от 20.07.2018 год. с
вземания на ищеца от фирма Комерсио Кануто,ремонтирала товаро-
превозната техника и сумата от 958 лв. по банков път на “ТТ Сервиз“ООД на
дата 29.11.2018 год., ремонтирала товаро-превозната техника.
Вещото лице,изготвило назначената по делото съдебно-техническа
експертиза е посочило в заключение какви са действията по скачване на
полуремарке към влекач,от кого се извършват;на какви причини,може да се
дължи неправилното скачване;възможностите при неправилно скачване на
полуремаркето към влекача ,водачът да не разбере по време на движение на
двете ППС,че то е неправилно;възможностите за предвижване при
неправилно скачване;разстоянието,което може да бъде изминато от двете
ППС при неправилно скачване. Вещото лице е разгледало възможни
хипотези и причини,част от които изключително редки, при допускания за
техническото състояние на превозните средства , поведението на ***а и
извършвани от него действия или пропуски ,както и разстоянието,което е
било изминато.Изложило е пред съда,че точен отговор за механизма на
настъпване на повредите,дали конкретното произшествие на 17.07.2018 год.
е причинено в резултат на техническа неизправност на превозните средства
или е налице човешка намеса ,не може да даде по причина липсата на
извършен оглед и снимки на ПТП и на ППС непосредствено след
произшествието от компетентните органи или от него
самия,респ.застраховател ,както и на конкретни данни по делото за
състоянието на ППС и извършените ремонти,направени профилактични
прегледи:на колко километра са били правени и дали изобщо са били
правени.Част от причините за настъпилото произшествие са установими
единствено от протокол за оглед на пътнотранспортното
произшествие,документиращ състоянието на превозните средства и отделните
им части към този момент. На ищеца е била предоставена възможност да
представи допълнителна информация от испанските власти за
произшествието,респ.застрахователя ,както и техническа документация на
превозните средства,което да послужи за изготвяне на допълнителна
експертиза.Дружеството е представило единствено технически паспорт ,с
4
положен стикер за извършен годишен технически преглед на дата 13.06.2018
год.,но без доклад от прегледа за състоянието полуремаркето /налични за
предходите годишни прегледи/.
Въз основа на тези данни,съдът заключил,че не са налице предпоставки
за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника ,поради
непредставянето на доказателства по делото за техническото състояние
превозните средства;доказателства установяващи настъпване на
претендираните вреди- повреди на влакача и полуремаркето при
произшествието ,а такива не следват от фактурираните ремонти
дейности;умишленото причиняване на вредите от страна на ответника А.-
какви са били предприетите действия от водача на моторното превозно
средство преди настъпване произшествието-откачане на полуремаркето от
влекача ,какви действия са предприети при извършване на
закачването,преглед на устройството , натоварването на товара .
Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с материалния
и процесуалния закон.
Отговорността по иск по чл. 203, ал. 2 КТ е предпоставена от
съществуващо валидно трудово правоотношение между страните към датата
на която се претендира да е извършен деликта и наличие на качеството
работник/служител у лицето, причинило вредата чрез неправомерните си
действия към датата на деликта и се определя от гражданските закони.
Посочената разпоредба възпроизвежда фактическия състав на деликта по чл.
45, ал. 1 ЗЗД за наличие на деяние; противоправност на деянието; вреда;
причинна връзка между вредата и поведението /действие или бездействие/ на
определено лице, като нормира три хипотези - вредата е причинена
умишлено, вредата е в резултат на престъпление, вредата е причинена не при
или по повод изпълнението на трудови задължения. Определящото и при
трите хипотези е пряка причинна връзка между вредата и конкретно
проявление на определено лице. Отговорността по чл. 203 ал.2 от КТ е
обусловена от наличието на една от три предпоставки:умисъл,всички форми
на вината,когато деянието е престъпление и неполагане на дължимата
грижа,когато вредата е причинена не при или по повод изпълнението на
5
трудовите задължения,като в първите два случая формата на вината подлежи
на доказване,а в третия се предполага. Когато вредите са причинени
небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима,работникът
отговаря по реда на чл.203 ал.1 от КТ.Всички обективни и субективни
материални предпоставки (юридически факти), обуславящи възникването на
пълна имуществена отговорност на работника или служителя по чл. 211 във
връзка с чл. 203, ал. 2 КТ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, следва да бъдат
установени чрез пълно и главно доказване от работодателя по правилата,
предписани в чл. 154, ал. 1 ГПК.
По делото не са събрани конкретни доказателства за обстоятелствата
,при които е настъпило произшествието с процесната превозна техника ,
състоянието й към този момент и поведението на водача на ПТС,
заключението на вещото лице разглежда вероятности,борави с
предположения ,а от данните по делото не може да се направи извод,че
ответникът е действал противоправно,осъзнавайки вредните последици,които
ще настъпят от действията му,целейки или допускайки настъпването на
вредоносния резултат.
След като всички предпоставки за реализиране на отговорността по чл.
203 ал.2 от КТ са в доказателствена тежест на работодателя,който не ги е
установил, претенцията му не може да бъде уважена.
Този извод обжалваното решение съдържа,поради което и на основание
чл. 271 ал.1 от ГПК ,въззивният съд следва да го потвърди.
С оглед изхода по спора във въззивната инстанция-неоснователност на
подадената жалба,в тежест на въззивника следва да бъде възложена
отговорността за направата на разноски от срещупоставената му страна-
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 780
лв.Отправеното възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК не следва да бъде уважено-
предвидения минимум по чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от
510.51 лв.;делото е с фактическа и правна сложност ,значителен обем от
доказателства,а заплатеното възнаграждение е съответно на положените от
процесуалния представител усилия в защита интереса на клиента-депозирал е
подробни писмен отговор на въззивната жалба и писмени бележки,както и се
6
е явил в съдебното заседание.
По тия съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260152/22.02.2021 год. по гр.д.№ 5110/2018 год.
год. на Районен съд Д..
ОСЪЖДА “***“ ЕООД , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на
управление гр.Д.,*** ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А. , ЕГН **********,от
гр.Д.,*** сумата от 780 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7