Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 08.04.2020г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесет и пети февруари
година 2020
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар: Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2005 по
описа за 2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на гл.ХХХII от
ГПК, по предявени два преки иска с пр. основание чл.226 от КЗ/отм./, във
вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, както и два иска по чл.86 ЗЗД.
Образувано е
по предявени от Д.К.С., ЕГН **********,*** чрез пълномощника адв. Ж.Ж.-САК,
срещу „Д.З.“ АД, ЕИК ********, обективно съединени искове с пр. основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответното дружество, като правоприемник на ЗАД „В.“ АД, да заплати на
ищеца, сумата от 60 700 лв., представляваща разликата между общия размер на
обезщетението за причинените му неимуществени вреди вследствие получени телесни
увреждания при ПТП настъпило на 22.07.2013г. в гр.Петрич, оценени от ищеца в размер на 98 700лв. и
доброволно изплатеното му от ответника обезщетение от 38 000 лева, както и иск за сумата 2 113.07 лв., представляваща разликата между общия размер на
обезщетението за причинените му имуществени вреди възлизащи на 3850лв. и
доброволно платените 1755.11лв. имуществени вреди за заплатени лекарства, медицински изделия и билети за транспорт,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.02.2018г.
до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно молба – уточнение
вх.№152162/ 20.11.2018г. и депозирана справка по чл.366 ГПК/л.160
и л.165/, ищецът Д.К.С. претендира и обезщетение за забава в размер на 18 531,31лв.,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, върху претендираното обезщетение за неимуществени
вреди от 60 700 лв., в периода от 13.02.2015г. до 13.02.2018г.
Ищецът претендира и
обезщетение за забава в размер на 645.10 лв., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД,
върху обезщетението за имуществени вреди от 2113,07лв., в периода от 13.02.2015г. до
13.02.2018г. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба,
че на 22.07.2013 г. около 06:00 ч. сутринта в гр. Петрич, на ул. „Солунска” в
посока изток-запад, като правоспособен водач на моторно превозно средство
категории „В” и „М”, управлявайки специален автомобил марка „Фиат Дукато”,
модел „Кемпер”, с ДК №*******, нарушавайки правилата за движение, визирани в
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно разпоредбите на чл. 3, ал. 1,
т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП, А.С. К., удря
предприемащия пресичане на улицата пешеходец —Д.К.С., в резултат на което му
причинява средна телесна повреда - открито счупване на костите на дясната
подбедрица II-ра степен, довело до трайно затруднение в движението на долен
десен крайник за срок около 3-4 месеца - деяние, съставляващо престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 от НК във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Твърди, че
сбоственикът на процесния автомобил е сключил валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗАД „В.“, с полица № 15113000398560, със срок на валидност от
27.01.2013г. до 26.01.2014г.
Сочи се, че в резултат на
гореописаното ПТП ищецът е получил следните травми: открито счупване на десен
крак, счупване на носа, порезна рана вдясно, в близост до окото, както и
множество ръвонасядания.
Твърди се още, че за ПТП е
съставен Констативен Протокол № 24 от РПУ на МВР гр. Петрич. По случая било
образувано ДП № 458/2013 г. по описа на РПУ Петрич. Сочи се, че ищецът Д.С. е транспортиран по
спешност директно в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, гр. София със силна режеща болка в
десния крак, болки в главата и цялото тяло. При приемането са установени
открито счупване на дясната подбедрица, счупен нос и порезна рана в дясно до
окото, кръвонасядания по цялото тяло. Поставена е диагноза: Фрактура аперта гр.
II крурис декстри. Фрактура осиум нази. Вулнус лацеро контузиум нази. Вулнус
лацеро регио инфраорбиталис синистри. Приет е за оперативно лечение с опасност
от ампутация на крака. Раните на лицето са обработени и залепени с БТЛ.
Опериран е десният крак, като са поставени фиксатори. На 01.08.2013г. лекарите
преценяват, че могат да запазят крака, и правят операция, като поставят пирон
на костта. Няколко дни по-късно, на 07.08.2013 г. ищецът е опериран повторно за
отстраняване на мъртвата тъкан (некроза). По спешност е извършен щателен
дебридман и некректомия. Диагноза: Вулнус лацеро контузум педис декстри.
Дефектус кутис. Сочи се, че на 13.08.2013г. ищецът Д.С. е преместен в Клиниката
по изгаряния и пластична хирургия с диагноза: Defectus cutis cruris et pedis
dextra post Truman, КП- 285. Наложило се извършването на пластична опреация на
площ от 1000 кв. см. Ищецът бил изписан след един месец, прекаран в болница, с
няколко операции, и с препоръки да не натоварва десния крак.
Наведен е довод, че поради
травмите от процесното ПТП с Експертно решение №2171 от зас. № 121, проведено
на 27.08.2014 г. ищецът е освидетелстван с 50% ТНР. Две години по-късно, с
Експертно решение № 2481 от проведено на 19.08.2016г. зас. № 122, II с-в на ТЕЛК към МБАЛ Благоевград го преосвидетелства с 20 % трайно
намалена работоспособност. Сочи, че има забележим белег на лицето от разкъсноконтузната
рана под лява орбита, който води до загрозяване. Вследствие счупването на носа
ищецът имал дихателни затруднения.
Сочи се, че с Постановление
за привличане на обвиняем от 10.03.2017 г. по ДП № 458/2013 г. по описа на
РУП-Петрич, РП -Петрич е привлекла като обвиняем водача на горепосоченото МПС -
А.С. К., за извършено престъпление по
чл. 343, ал. 1,6. „б”, пр. 2 от НК, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. С влязло в сила
Определение от 21.09.2017 г. по НОХД № 241/2017 г. по описа на Районен съд -
Петрич, 5 състав, е прекратено
наказателното производство по делото срещу обвиняемия за престъпление по
смисъла на чл. 343, ал. 1 б „б” пр. 2 от НК във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК,
довело до причиняаването на средна телесна повреда ищеца.
Изложени са съображения, че
вследствие на претърпяното ПТП, на ищеца са причинени редица травми и
наранявания на лицето, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Счупването на носните кости при разместване (респозиция) с медикобиологична
характеристика, представлявало от своя страна постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Вследствие на разкъсноконтузната рана на долния
орбитален ръб ищецът има белег, който води до „загрозяване“. Всички
наранявания, както поотделно, така и заедно, са довели до трайно (за повече от
30 дни) затруднение в движенията. Д.С. преживява силни болки и страдания - през
първите дни след ПТП приема силни обезболяващи лекарства, които трудно
повлияват на непрестанните болки в областта на главата и носа. Ищецът претърпял
шест операции на крака, като му престояла още една и към момента все още се
провеждал активно лечение. В резултат на контузията на главата и счупения нос,
ищецът е имал силен оток на главата и в момента страда от непрекъснато
главоболие и обща отпадналост. Дишането му е затруднено, има проблеми със съня,
системни главоболия, хъркане и кръвотечение, поради което се налага
провеждането на коригираща хирургическа интервенция.
Ищецът поддържа, че за
периода на лечение ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 3850,89 лв,
представлващи заплатени лекарства, потребителска такса, медицински изделия и
билети за транспорт.
Твърди, че освен всички
физически травми и страдания, причинени вследствие на удара, Д.С. страдал и от
емоционални такива. Затворил се в себе си притеснен от факта, че не може да се
труди. До въпросното ПТП, ищецът работел като шофьор на камион в чуждестранни
компании, но поради трайно намалената си работоспособност, в момента той няма
възможност да получава доходи от досегашната си професия.
Сочи, че на 24.10.2013 г. подал молба
до ЗАД „В.” АД с вх. № 010В014617 за
изплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3850,89 лв. и
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 98700 лв. На 05.05.2017 г.
подал Уведомление с Вх. № 310В037299 до „Д.З.” АД, ЕИК ********, като правоприемник
на „ЗАД „В.” АД, ЕИК:********, с което представил всички доказателства във
връзка с реализираното ПТП и причинените на ищеца имуществени вреди.
Твърди,
че ответното дружество изплатило частично претендираните от обезщетения, като
на 20.10.2017 г. за имуществените вреди, изплатил сума в размер на 1 755.11
лева, а на 24.10.2017г. изплатило обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в размер на 38 000 лева. Изплатените суми, ищецът намира за
занижени, с което обуславя правния си интерес да предяви иск за разликата между
претендираното и изплатеното обезщетение.
В законоустановения срок по чл. 367 от ГПК е
постъпил отговор от „Д.З.“ АД, в който предявените искове са оспорени изцяло. Ответникът
не оспорва, че като универсален правоприемник на ЗАД „В.", се явява
застраховател срещу риска гражданска отговорност на водача на специален
автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№ ********към датата на твърдяното ПТП. Не
оспорва, че на 22.07.2013 г., в гр. Петрич, е настъпило ПТП с участието на А. К.
като водач на спец. а. „Фиат Дукато“ и ищеца като пешеходец. Потвърждава, че "Д.З."
АД, като универсален правоприемник на ЗАД „В.", е заплатила
застрахователно обезщетение от 38 000 лв. за неимуществените вреди, предмет и
на настоящата претенция, както и обезщетение от 1755.11 лв. за имуществени
вреди, съставляващи сторени разходи за лечение на причинените му при ПТП
травматични увреждания. Твърди, че така заплатеното на ищеца обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди се явява адекватно и достатъчно. Сочи,
че с получаването на сумата 1755.11 лв., пострадалият е обезщетен за
извършените от него необходими и целесъобразни разходи за лечение, намиращи се
в пряка причинна връзка с получените вследствие ПТП травми и съобразени с
личният му принос за увреждането. Оспорва исковата претенция като прекомерно
завишена. Наведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който с поведението си като пушеходец е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки самите вреди Наведено е възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на акцесорния иск.
В срока и по реда на чл.372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която е направено уточнение, че е
допусната техническа грешка в исковата молба по отношетие на исковата претенция
за имуществени вреди и моли същата да се счита предявена за сума в размер на
2095.78 лева.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил и допълнителен отговор от ответното застрахователно дружество, в
който се заявява, че поддържа всички възражения, оспорвания и доказателствени
искания направени с отговора на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощика си адв.Ж. поддържа
предявения иск. Представя
писмена защита и списък на разноски.
В съдебно заседание ответника чрез юрк.П. оспорва предявения иск.
Представя писмена защита и списък на разноски.
Софийски
градски съд, ГО, I -7 състав, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установетно от фактическа
страна следното:
От приетия
КП за ПТП с пострадали лица № 24 /22.07.2013г. на РУП Петрич, се установява, че
на 22.07.2013г. около 05.45 ч. в гр.Петрич, на ул.“Солунска“ настъпило ПТП
между специален автомобил „Фиат Дукато“ модел
„Кемпер”, с ДК №*******, с водач А.С. К. и пешеходеца Д.К.С. на 49г., при което
пострадал пешеходеца с диагноза –счупен десен крак. В обстоятелства и причини
за ПТП е отразено, че пешеходецът е пресичал неправилно и автомобила го блъснал
с дясно странично огледало. /л.
67- л.68 от делото/
Видно от представените писмени доказателства, по случая било образувано ДП № 458/2013 г. по
описа на РУП-Петрич, в хода на което са събрани гласни доказателства, назначена
е АТЕ, СМЕ и химическа експертиза. /л.225 -
л.287 от делото/
В приетия протокол за оглед на местопроизшествие от
22.07.2013г. е отразено, че улицата на която настъпило ПТП е двупосочна, с
непрекъсна разделителна линия, с ширина 9,90 л.м. В протокола за оглед е описан
спрял в дясната пътна лента за движение на
ул.“Солунска“ товарен автомобил „ДАФ“ с рег.№ *******с прикачено
ремарке./л.274 от делото/ В досъдебното производство са събрани данни, че товарния автомобил „ДАФ“
е оставен на платното за движение от шофьора Д.К.С., който спрял, за да вземе закуска от баничарница
находяща се в дясно от пътното платно. Ноторно известно е, че през лятото на 2013г.,
поради строежа на АМ „Струма“ и ремонта на пътя Петрич – Сандански, автомобилния трафик, вкл. и международния
трафик за Р Гърция временно е отклонен през град Петрич. С постановление
10.03.2017г. на разследващ полицай по ДП
№ 458/2013 г. по описа на РУП-Петрич, е привлечен като обвиняем А.С. К. за престъпление по чл.343, ал.1, буква „б“, пр.2 НК, вр.чл.342 НК. С протоколно определение от о.с.з. на 21.09.2017г. по н.о.х.д.№241 /2017г.
по описа на РС Петрич, наказателното производство срещу А.С. К. е прекратено, на основание чл.24,
ал.1, т.9 от НПК./л.105-л.107 от делото/
От приетата епикриза по ИЗ №
24593/22.07.2013г. на УМБАЛСМ „Пирогов“,
се установява, че Д.К.С. на 49г.,
е постъпил в лечебното заведение на 22.07.2013г., след претърпяна травма при
ПТП, като пешеходец. След проведено лечение ищецът С. е изписан на 06.08.2013
г. с диагноза : открито счупване на
дясна подбедрица, счупване на носните кости, разкъсно –контузна рана на носа.
Проведено било оперативно лечение /опер. Протокол №584/ 22.07.2013г./ на раните
на лицето. Извършена кръвна репозиция с външен фиксатор на десния голям пищял.
На 01.08.2013г. е отстранен външният фиксатор и е
поставен ортопедичен пирон. /л.8-л.9 от делото/
От приета Епикриза по ИЗ 26447/07.08.2013 г.
е видно, че на 07.08.2013г., ищецът С. постъпил за втори път за лечение в секция „Ортопедична трвматология“ на болница „Пирогов“. По вътрешната
повърхност на дясното ходило е установена рана с размери 10/2 см., с кожен
дефект и ръбцова некроза. Проведено оперативно лечение на 09.08.2013 г. с
отстраняване на мъртвата тъкан. Изписан на 12.08.2013г./л.10 от делото/
В
периода от 18.09.2013г. до 19.09.2013г. на Д. К. С. е проведено болнично лечение, в
отделението по изгаряния и пластична хирургия на УМБАЛСМ „Пирогов“, видно от
епикриза по ИЗ 31343/13г., като на 18.09.2013г. оперативно са отстранени
хипертрофични ръбци от дясна подбедрица./л.12
от делото/
Видно от Епикриза по ИЗ 1412/13 г. на МБАЛ
„Св. Пантелеймон“ – София, ищецът бил хоспитализиран от 20.11.13г. до 23.11.13
г., с диагноза: счупване на горния край на тибията /голям пищял/, като на
20.11.2013г. оперативно е извършено изваждане на метални остеосинтезни материали
от дясната подбедрица./л.13-л.14
от делото/
От приетото ЕР № 2171 от 27.08.14 г.
на ТЕЛК при МБАЛ Благоевград, се установява, че на Д.К.С., след освидетелстване
за една година е определена 50% ТНР,
поради преживяно счупване на дясна подбедрица от м.07.2013г., неколкократни
операции, незарастване на раната и рентгенови данни за липса на калус в линията
на счупване и болков синдром. /л.17-18
от делото/
От приетото ЕР № 2481от 19.08.2016г. на ТЕЛК
при МБАЛ Благоевград, се установява, че ищецът Д.С. е преосвидетелстван, като
му е определена 20 % ТНР /трайно
намалена работоспособност/, за срок от 2 години, считано от 19.08.16 г. /л.19 от делото/
По делото са приети 13бр. болнични
листи за временна нетрудоспособност
издадени на ищеца за периода от
22.07.2013г. до 26.08.2014г. вкл. /л.21-л.34 от делото/
Според прието
неоспорено заключение на СМЕ с в.л. доц.д-р
М.Г. -специалист
по съд. медицина, в следствие на ПТП от 22.07.2013г. при Д.К.С., след
постъпването му в УМБАЛСМ
„Пирогов“ са установени следните увреждания: ОТКРИТО СЧУПВАНЕ НА ДЯСНАТА
ПОДБЕДРИЦА. СЧУПВАНЕ НА НОСНИТЕ КОСТИ. РАЗКЪСНО-КОНТУЗНА РАНА НА НОСА.
РАЗКЪСНО-КОНТУЗНА РАНА ПОД ЛЯВАТА ОЧНИЦА. Относно механизмът на
причинените при процесното ПТП травми, вещото лице обосновава, че уврежданията са
получени при блъскане - открито счупване на костите на дясната подбедрица и
последващо прегазване през десния крак. По отношение на лечението, според СМЕ,
спрямо пострадалия ищец първоначално е предприето консервативно лечение и
налагане на външна фиксация, след което е проведено специализирано оперативно
лечение с поставяне на метална остеосинтеза. След установяване на правилен
оздравителен процес се наложило оперативното отстраняване на остеосинтезните
материали. В
констативно – съобразителната част на СМЕ, в.л. е проследило проведеното трикратно болнично и оперативно
лечение на ищеца в болница „Пирогов“, проведеното болнично лечения в болница
„Св. Пантелеймон“ – София периода от 20.11.13г. до 23.11.13 г. с изваждане на
метални остеосинтезни материали от дясната подбедрица, както и проведено
лечение в МБАЛ „Боллница ЕВРОПА“ за лечение от 20.10.14 г. до 26.10.14 г., в
която поради недостатъчност на
образувания калус е извършена декортикацията и автоостеопластиката. Отразено е,
че на 27.03.2019 г. в.л. д-р Г. е извършила преглед на ищеца Д.К.С.. Същия е съобщил за затруднено носово дишане
през дясната ноздра. Вещото лице е
констатирало на дясно от срединната линия на гърба на носа наличие на леко
хлътнал, линеен белег, напречно разположен на надлъжната ос на носа, с дължина
15 мм, широк 2-3 мм. От десния му край надолу и леко странино се спуска друг
линеен белег, също леко хлътнал, с дължина 30 мм и достигащ до долния ръб на
дясната ноздра. По вътрешната повърхност през средата на дясната подбедрица и
зад вътрешния глезен, и напред по вътрешния ръб на ходилото, е установен
хлътнал, линеен белег, с личащи следи от хирургични шевове около него. Сочи се,
че в резултат на счупването на носната пирамида е настъпило посттравматично
изкривяване на носната преграда, което налага оперативна намеса за корекция.
От заключението на СМЕ се установява, че прогнозата за развитието на травматичните
увреждания при ищеца е благоприятна, поради съвременните, и успешно
проведени лечебни действия. Обоснован е извод, че проведеното лечение, със
съобразяване на особености на организма и възникнали усложнения, поради
открития характер на увреждането на десния доен крайник е било придружено с
изключително силни болки и страдания. В СМЕ, са описани по стойности и
предназначение извършените от ищеца за разходи за лекарствени средства,
изследвания, остеосинтезни материали./л.200/
Съдът възприема заключението на съдебно
медицинска експертиза с в.л. доц.д-р М. Г. като обективно и компетентно дадено.
Свидетелката С.С./50г.,
съпруга на ищеца/ сочи
в показанията си в о.з. на 23.04.2019г., че след процесното ПТП, за което
разрала по телефона сутринта на същия ден, съпругът и бил доста зле. Транпортирали
го от болница в гр.Петрич до болница „Пирогов“ гр.софия, където го приели, направили
фиксатори на десния крака. Лекарите казали на свидетелката да се надява да не ампутират
крака на съпруга и. Тя му била придружител в болницата. Чакали до четиринадесетия
ден. Кракът бил почернял. На
четиринадесетия ден, лекуващите я и съобщили, че ще оперират крака и ще вградят
пирони. След това били направени 7-8 операции една след друга. Свидетелката С.,
сочи че била придружител на ищеца два месеца при лечението. Според свидетелката
съпруга и Д. не е възстановен още. До скоро ползвал бастун при придвижване.
Станал сприхав спрямо всички, избягвал контакти с хора, дори странял от
близките, защото се чувствал безполезен. Свид. С., сочи, че съпруга и е шофьор по
професия, но вече не може да се качва по стъпала, не може да се качва в камиона
и се отказал да работи.
Показанията
на свид. С.
С., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, с оглед обстоятелството, че същата е
заинтересована от изхода на спора, но относно претърпените от ищеца болки и
проведеното лечение им дава вяра, доколкото кореспондират със СМЕ.
За
установяване механизма на процесното ПТП са допуснати двама свидетели и е
назначена САТЕ.
От
свидетелските показания на свидетеля А. К. /47г., без родство/, се установява,
че при процесното ПТП управлявал бял „Фиат
Дукато“ кемпер. Сочи, че произшествието
станало преди 4-5 години, късна пролет, на зазоряване, било сумрак, управлявал
автомобила на къси светлини. Случило се в населено място в гр. Петрич, в
„ромската махала“. Според свид.К., управлявания от него т.а. кемпер се движел с
нормална скорост, по прав участък, като му предстояло разминаване с микробус в
неговата лента, спрял пред баничарница и товарен автомобил - ТИР, който бил спрял
в насрещното платно с включени аварийни светлини. Микробусът бил спрял с
предната част към кемпера, наполовина на тротоара, наполовина на пътното
платно. Свидетелят сочи, че минавайки между микробуса и камиона в него се ударил
един човек. Той се ударил в страничното огледало на спец.а. Кемпер, което било
изнесено с около 30-40 см. встрани. Свид.К., сочи, че спрял след удара, човекът
бил зле, извикал линейка, опитал се да му помогне. Свидетелят сочи също, че имало
пешеходна пътека точно на пет метра пред него, след мястото на инцидента. На
мястото на удара нямало пешеходна пътека.
Свид.К. си спомня товарния автомобил ТИР, който бил спрял изцяло на
платното и тировете, които били спрели зад него подавали звукови сигнали с
клаксоните, защото не можели да го заобиколят.
Свидетелката С. Б. Д. /43г., без родство/,
сочи в показанията си събрани чрез проведен на 20.02.2019г., разпит по
делегация в ПРС, че стопанисва баничарница в гр.Петрич, на ул.“********, като
сама пече закуски и ги продава. Свид. Д., посочва, че познава ищеца Д., като
клиент, защото си е купувал закуски от нея. Спомня си за ПТП станало с ищеца
преди няколко години, някъде на разсъмване. Сочи, че Д. тогава дошъл, взел си
закуска от баничарницата и си тръгнал. Свидетелката след като го обслужила,
започнала да работи, като почти веднага чула удар. Излязла навън и видяла Д. да
лежи на улицата, както и спрял автомобил от типа „Кемпер“, бял на цвят. От
автомобила идвал мъж, който тичал към Д..*** обикновено имало паркиирани коли,
но към деня на ПТП, не помни за такива. Свидетелката Д., си спомня, че чула Д. да казва „Оставете
шофьора, той не е виновен, аз не се огледах“. Падналия на асфалта Д. на няколко
пъти казал, че шофьора не е виновен.
Показанията
на свидетеля А. К., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, доколкото, същия е
участник в процесното ПТП, но им дава вяра доколкото са последователни, и
кореспондират с приетото заключение на АТЕ. Показанията на свидетелката С. Б. Д.,
съдът кредитира изцяло, доколкото почиват на преки, лични впечатления и са на
лице, незаинтерсовано от изхода на спора.
От
приетото заключение на САТЕ с в.л. инж.К.Г.,
се установява следния, най- вероятен механизъм на произшествието:
- На 22.07.2013 год., около 05.45 ч., в
гр. Петрич, по ул. „Солунска“ с посока от с. Кулата, към изхода за гр. София,
се е движил специален товарен автомобил „Фиат Дукато” - кемпер с регистрационен
№ ********, управляван от А.С. К. със скорост от порядъка на 65 км/ч. На
пътното платно вдясно е бил паркиран неустановен микробус с предна част
насочена към приближаващия се товарен автомобил - кемпер.
- При достигане на автомобила до
баничарница вдясно от пътното платно и на около 20 м от ул. „Дунав“,
пешеходецът Д.К.С. на 49 години, предприел пресичане на пътното платно, отдясно
наляво, считано за посоката на движение на товарния автомобил, като минал зад
задната част на неустановения микробус и без да спира продължил по пътното
платно към срещуположния тротоар.
- Водачът е реагирал с аварийно
спиране, но поради непредотвратимостта на удара, настъпил сблъсък между тях,
при който пешеходецът е ударен по лицевата част на главата с дясното странично
огледало на автомобила. В следващата фаза на удара, пешеходецът е ударен по
дясната подбедрица от пластмасовия спойлер зад дясната врата. От тези два
последователни удара, дясното странично огледало е счупено и завъртяно навътре
към кабината, при което достига и счупва триъгълното стъкло на дясна предна
врата; счупен е и пластмасовият спойлер зад предна дясна врата.
- След втория удар, тялото на
пешеходеца е отблъснато напред и встрани вдясно от автомобила и пада на терена
на около 9,40 м след линията на ориентира. При удара пешеходецът е получил
травматични увреждания, по лява подбедрица и челна лицева част. Сочи се, че пътното платно на ул. “Солунска“ в
гр.Петрич е за двупосочно движение с ширина 10,50м., от две пътни ленти, дясна
-5,40м. и лява -5,10м.
В
АТЕ е обоснован извод, че при конкретната пътна ситуация произшествието е било
непредотвратимо за водача на товарния автомобил при скоростта, с която се е
движил и при движение с максимално допустимата скорост за населени места. Поради
наличие на други паркирани автомобили от двете страни на пътното платно и
оформения коридор за преминаване от не повече от 3,10 м, маневрата за
заобикаляне на навлизащия пешеходец, е била технически невъзможна. Единствената
техническа възможност за предотвратяване на ПТП е била при движение на
автомобила със скорост не по-висока от 15 км/ч, до която водачът при
своевременно възприемане и реагиране е могъл да спре преди мястото на удара. В
заключението на АТЕ е обосновано още, че процесното ПТП не би настъпило ако пешеходецът
не беше предприел пресичане на пътното платно на необозначено за целта място,
както и ако при достигане на десния габарит на паркирания неустановен микробус
пешеходецът е преустановил пресичането; да изчака преминаването на товарния
автомобил и едва след това да продължи предприетото пресичане.
Съдът възприема приетото неоспорено заключение
на САТЕ, като обективно и компетентно.
По делото е
прието за безспорно, че между ответното дружество и водача на специален автомобил „Фиат Дукато” с рег. № ******** е сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата
на процесното ПТП.
С претенция
с вх. №010в014617 от 24.10.2014 г.
ищецът Д.К.С., поискал от ответното дружество като застраховател по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" обезщетение за неимужествени
вреди в размер на 98 700лв., както и обезщетение за имуществени вреди
3850,89лв. /л.52-л.53 от
делото/
Не
и спорно по делото, че във връзка с претенцията на ищеца, от страна на
ответното ЗАД „Д.З.” АД му е изплатеното по доброволен път на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 38 000лв. и за имуществени
вреди 1755.11 лв. по банков път на 20.10.2017г.
Така установеното от фактическа страна, сочи
на следните правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди са допустими и по същество частично основателни.
Увреденият
от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./. За да възникне субективното право по
чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо кумулативното осъществяване на
елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени елементи от
неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на
причинителя.
Съдът приема, че към момента на процесното ПТП
между ответника ЗАД „Д.З.” АД /като правоприемник на ЗАД „В.“ АД/ и деликвента
А. К. е
налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", което обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед
изложеното към датата на процесния деликт съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и ответника, поради което последният дължи на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди
- пряка и непосредствена последица от ПТП.
Съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства,
кредитираните свидетелски показания и заключението на САТЕ, сочат на извода, че е налице виновно противоправно
деяние от страна на деликвента А. К. изразяващо се в нарушение на правилата на чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП : „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората...“; чл.20, ал.2 ЗДвП: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и
в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“,
чл.116 от ЗДвП : „Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците...“, деянието е извършено виновно – при непредпазливост,
налице е причинно - следствена връзка между противоправното деяние и вредите.
Претърпените от ищеца неимуществени
вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП, настъпилите трайни последици, посочени
по-горе при излагане на фактическата страна по казуса.
По размера на обезщетението за неимуществените вреди:
Претърпените от ищеца неимуществени
вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на
фактическата страна по казуса. Техният размер, следва да бъде определен в
съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968
г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността и интензивността
на болките и страданията. В случая, съдът прецени обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера, броя и тежестта на травмите, а
именно: съчетана травма включаваща:
открито счупване на дясна подбедрица, счупване на носните кости, разкъсно
–контузна рана на носа, активната възраст на ищцата към момента на настъпване
на увреждането – 49 г., продължителният възстановителен период –повече от
година, множеството проведени операциии –6 броя оперативни намеси, вкл.
отстраняване на проксимални винтове и некротична тъкан; претъпените болки и
страдания, претърпените неудобства от
личен, битов и социален характер, отражението на произшествието върху
психо-емоционалното състояние. Следва да бъдат съобразени и настъпилите при ищеца
трайните последици вкл. настъпилата трайна нетруспособност –определена с ЕР на
ТЕЛК през 2014г. в размер на 50 %, а към
2016г. в размер на 20% ТНР, както
останалите трайни белези – 32 см. на десния крак, изкривената носна преграда и
деформация на носа, налагаща провеждане на оперативно лечение./вж. заключението
на СМЕ/. Трябва да бъде съобразена и благоприятната
прогнозата, според в.л. д-р Г., предвид своевременното и успешно лечение.
Решаващия състав отчитайки последиците от получените от ищеца травматични увреждания,
които са две групи – лицеви увреди (контузия и фрактура на носа); и увреждания
на опорно-двигателния апарат (счупване на дясната подбедрица), възстановане до
степен 20 % ТНР /но независим от околните/, както и обществено икономическа
обстановка към момента на увреждането – 2013г., намира, че сумата от 90 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
за репариране на вредите от ПТП.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава
на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС, съгласно което понятието „
справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Съдът намира, че посоченият
размер не е прекомерен, както се твърди от ответника, тъй като съобразно
изложените в трайната съдебна практика критерии се налага изводът, че това обезщетение
би било справедлива компенсация за претърпените от ищеца болки и страдания.
Относно възражението съпричиняване
по чл.51,ал.2 ЗЗД:
С оглед наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат следва да бъде изследван въпроса налице ли е съпричиняване
от пострадалото лице при настъпване на вредоносния резултат, с оглед
евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл.51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалия,
като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за движение е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012
г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ
ТО/.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия - ищец, който като
пешеходец пресичал неправилно, е доказано.
От заключението на АТЕ и материалите по ДП №458/2013г. на РУП Петрич, се
установи, че ищецът като пешеходец не е пресичал пътно платно на обозначено
място, пресекъл на място където няма
пешеходна пътека /при наличие на такава в близост/, като е навлезнал внезапно на платното, без да се
оглледа, когато там са движили в близост други автомобили.
Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието /на зазоряване/,
при работещо улично осветление и сухо пътно платно. Причини за настъпване на
процесното ПТП е скоростта на водача на
спец. автомобил „Фиат Дукато“ тип кемпер в населено място, която не съобразена
с характера и интензивността на движението, с ограничената фидимост, и която не
му е позволила да спре когато възникне опасност за движението и препятствие,
както и действията на пешеходеца, предприел пресичане на пътното платно на
необозначено за целта място.
При така установените факти, съдът приема, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец. Последният е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗДвП,
предвиждаща, че при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки и да спазват светлинните сигнали. В случая,
пострадалият пешеходец е предприел пресичане на пътното платно на ул.“Солунска“.
С оглед установените по делото данни, ищецът С. е предприел пресичане, след
като е оставил изцяло на пътното платно товарен автомобил „ДАФ“ с рег.№ *******с прикачено ремарке, с
включени аварийни светлини, което обективно е затруднило движението в участъка. Анализирайки така установените факти,
несъмнен е изводът, че пешеходецът не се е съобразил и с приближаващите го
пътни превозни средства, с което е допуснал нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
При така установените факти, съдът приема, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец. Ако той беше спазил
правилата за движение на пешеходците, установени в чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП и
чл. 113, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗДвП, вредоносният резултат е имало
възможност да не настъпи. При този
извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите.
Това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на делинквента
и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат. Паралела и сравнението на поведението на участниците в
движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще
обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение №
117/08.07.2014 г. по гр. д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО). Пострадалият
пешеходец е предприел пресичане на пътното платно без да се съобрази с приближаващия
го специален автомобил ( тип кемпер).
В тази връзка съдът съобрази и установеното в чл. 116 ЗДвП задължение на
водачите на пътни превозни средства, да бъдат внимателни и предпазливи към
пешеходците и към престарелите хора.
Налице са предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на
определеното обезщетение, като процентът на съпричиняване от страна на ищеца,
съдът възприема да е 40 %, с оглед
изложеното от фактическа стрна за обективния принос на ищеца. При отчитане на
приетото съпричиняване от 40 % като причинен принос, обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено на 54 000 лв.
От тази сума следва да се приспадне и
доброволно платеното от ответника
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от 38 000лв., като ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 16 000
лева, за който размер е основателен предявеният главен иск. За разликата от
присъдения до целия предявен размер
от 60 700 лв., искът с правно основание
чл. 226, ал.1 от КЗ следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и предвид
установеното съпричиняване.
По
обезщетението за имуществените вреди:
По предявеният иск за сумата от 2113,07
лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищецът имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение и закупуване на медикаменти и консумативи,
свързани с процесния инцидент, съдът намира следното: претендираните имуществени и неимуществени
вреди произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП,
поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно
наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,
застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира
за доказана по основание. Въз основа на представените и приети по делото
писмени доказателства – фактури за закупуване на различни видове медикаменти,
свързани с лечението на причинената травма от пътния инцидент се установи, че
ищецът действително е направил такива разходи на обща стойност от 3 850,89 лв.
В приетата и неоспорена по делото съдебно-медицинска експертиза, вещото лице
д-р Г., обосновава, че извършените от ищеца разходи са във връзка с проведеното
лечение.
Предявеният иск за имуществени вреди, след редуциране размера на
определеното обезщетение от 3 850,89лв., с процент съответен на степента на
съпричиняване /40%/, и след приспадане на доброволно платеното обезщетение от
1755.11лв. следва да бъде уважен за
сумата от 555.44 лева, ведно със законна лихва от датата на предявяване на
иска – 13.02.2018г. до изплащането.
С оглед на така изложеното, искът за обезщетение на неимуществени вреди
по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) следва да бъде уважен за сумата от 16 000лв. и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 60 700лв., а искът за
имуществени вреди да бъде уважен за - 555.44
лева и отхвърлен до пълния предявен размер от 2113,07лв.
По претенията с пр.основание
чл.86 ЗЗД:
Съгласно чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява на правната регламентация на материята за непозволено
увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 22.07.2013 г.
В случая с молба – уточнение
вх.№152162/ 20.11.2018г. Д.К.С. е уточнил претецията за обезщетение за забава в
размер на 18 531,31лв., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, върху претендираното
обезщетение за неимуществени вреди от 60 700 лв., в периода от 13.02.2015г. до
13.02.2018г., както и претенцията за обезщетение за забава в размер на 645.10
лв., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, върху претендираното обезщетение за
имуществени вреди от 2113,07лв., в
периода от 13.02.2015г. до 13.02.2018г.
Безспорно иска за обезщетение за забава е доказан по основание, с оглед
датата на увреждането и съгл. чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи
обезщетение за забава за претендирания период от 13.02.2015г. до 12.02.2018г. /деня предхождащ предявяване на
иска/, в размер на 4 874.17лв., определени от съда по реда на чл.162 ГПК с
помощта на лихвен калкулатор, както и законна лихва от предявяване на иска на
13.02.2018г. до изплащането, като за разликата от определения размер до пълния
предявен размер от 18 531,31лв. искът по чл.86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Върху обезщетението за имуществени вреди се дължи
обезщетение за забава считано от 13.02.2015год. до 12.02.2018г. /деня
предхождащ предявяване на иска/, в размер на 169.10 лв. определени от съда по
реда на чл.162 ГПК с помощта на лихвен калкулатор, както и законна лихва от
предявяване на иска на 13.02.2018г. до изплащането, като за разликата от
определения размер до пълния предявен размер от 645.10 лв. акцесорния иск следва да се отхвърли.
По разноските: При този изход
на спора право на разноски имат и двете страни в процеса - ищеца съразмерно уважената част, ответникът
съответно на отхвърлената. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца,
пропорционално на уважената част от иска, се дължат 105,37лв./общо сторените
разноски са 400лв. депозити за СМЕ и АТЕ/
При този изход
на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/
9.07.2004г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв.Ж.Ж. – САК сумата от 787лв., съразмерно на уважената
част от исковете.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответното дружество сумата 338,84 лв.,
съставляваща разноски пред СГС, пропорционално на отхвърлената част от иска,
като сторените разноски са на стойност 460 лв. - депозит за АТЕ в размер на 200 лв., 110лв.
депозити за допуснати свидетели и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от внасяне на
държавна такса и съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски по делото
в размер на 863,92 лв., пропорционално на уважената част от иска.
Водим от изложеното, Софийски градски съд,
ГО, I -7 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК
********, със
седалище и адрес на управление ***, като правопремник на „ЗАД В.“АД, да заплати на Д.К.С., ЕГН **********,***
- на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ - сумата 16 000 лв., над доброволно
изплатената сума от 38 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от травматични увреди при ПТП, настъпило на 22.07.2013г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 13.02.2018г. до
окончателното изплащане;
-на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./
- сумата 555.44 лв., над доброволно изплатената
сума от 1755.11 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди за заплатени лекарства, медицински консумативи и транспорт, ведно със
законна лихва, считано от предявявяване на иска - 13.02.2018г. до окончателното
плащане;
- на
основание чл.86 ЗЗД – сумата 4
874.17лв. представляваща обезщетение за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, в периода от 13.02.2015г. до 12.02.2018г.;
- на основание чл.86 ЗЗД – сумата 169,10 лв. представляваща обезщетение
за забава върху обезщетението за имуществени вреди, в периода от 13.02.2015г.
до 12.02.2018г., като ОТХВЪРЛЯ :
- иска по чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ за
неимуществени вреди за разликата от присъдения размер 16 000лв. до пълния
предявен размер от 60 700 лв.;
- иска по чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ за имуществени
вреди за разликата от присъдения размер от 555.11лв. до пълния предявен размер
от 2113,07лв.;
- иска по чл.86 ЗЗД за обезщетение за
забава на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди за разликата от
присъдения размер 4 874.17 лв. до пълния предявен от 18 531,31 лв.;
- иска по чл.86 ЗЗД за обезщетение
за забава на застрахователното обезщетение за имуществени вреди за разликата от
присъдения размер 169.10лв. до пълния предявен размер от 645.10лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********,
да заплати на Д.К.С., ЕГН **********,
сумата 105,37 лв. разноски пред СГС, на основание чл.78, ал.1 ГПК, пропорционално
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Д.З.“
АД,
ЕИК ********, да заплати на адв.Ж.Ж. - САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА
сумата 787 лв.– адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.К.С.,
ЕГН
********** да заплати на „Д.З.“ АД,
ЕИК ********, сумата 338,84 лв.
съдебно - деловодни разноски пред СГС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, пропорционално
на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********, да
заплати на да заплати по сметка на СГС, сумата 863,92 лева държавна такса, пропорционално на уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Присъдените на ищеца суми, могат да бъдат преведени
по банкова сметка ***.153 от делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: