Р Е Ш Е Н И Е
№260909 23.07.2021г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На
втори юни година 2021
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Бушандрова
НАХД
№ 5312 по описа на
съда за 2020 година
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на М.С.Р.,
ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 22-0000399/16.11.2020
г., издадено от и.д. Директор РД „АА”, гр. Бургас, с което за нарушение на чл.
178в, ал. 5, предл. 3 от Закон за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“, в размер на 500лв, на основание чл. 178в, ал.
5, предл. 3 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от
горепосоченото наказателно постановление, като се поддържа, че същото е
издадено в нарушение на материалния закон, при нарушение на процесуалните
правила и се излагат съображения в тази насока. Моли се съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно
и незаконосъобразно.
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това, съдът намира жалбата за процесуално
допустима.
В съдебно заседание пред настоящия съд, жалбоподателят
се явява лично. Поддържа жалбата. Не ангажира доказателства. Не прави искане за
разноски.
За ответната страна – РД „АА”, гр. Бургас,
редовно призовани, представител се явява в съдебно заседание пред настоящия съд.
Оспорва жалбата и моли НП, да бъде потвърдено. Не ангажира доказателства. Прави
искане за присъждане на разноски.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители на РД „АА”-
Бургас на 02.11.2020 г., около 12:45ч. в гр. Бургас, срещу база Лукойл на КПП1,
по посока на движение гр. София, проверяващите установили, че водачът извършвал
обществен превоз на товари - плочки, видно от товарителница № 146S446
от02.11.2020г., по маршрут от гр. Бургас до гр. Варна, видно от пътен лист №
012073 от 26.10.2020г., с товарен автомобил Рено Магнум от категория N3, с
per.№ Н….ВР и ремарке за товарен автомобил „Шварц мюлер”, от категория 04, с
рег.№ Н….ЕК. Превозът се извършвал със заверено копие № *********. При
проверката било констатирано, че водачът извършвал обществен превоз на товари,
като в момента на проверката нямал валидно удостоверение за психологическа
годност. Водачът представил удостоверение за психологическа годност, с № 425642,
с дата на валидност до 26.10.2020г., като след направена справка в ИА „АА”, било
установено, че същият не притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност.
На жалбоподателя бил съставен АУАН, като актосъставителят
квалифицирал гореописаното като нарушение на чл. 178в, ал. 5, предл. 3 от ЗДвП
и на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“, в размер на
500лв, на основание чл. 178в, ал. 5, предл. 3 от ЗДвП.
С оглед на установеното по делото от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който
е издадено НП, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетел, съдържа всички необходими
реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя
и подписан от него.
В качеството на свидетел по делото е разпитан
актосъставителят Д., който е потвърдил констатациите в
АУАН. Съдът кредитира показанията му като логични и в съответствие с писмените доказателства
по делото.
На база на събраните по делото гласни и приетите
писмени доказателства по преписката, съдът счита, че описаната по акта и наказателното
постановление фактическа обстановка е установена категорично, като на практика,
същата не се оспорва от жалбоподателя. Последният единствено твърди, че е
закъснял едва няколко дни, с издаване на удостоверението за психологическа
годност.
Безспорно се установява, че към момента на
проверката, жалбоподателят не е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност и този факт е установен чрез извършена справка в съответния
регистър. Въпросното свидетелство е необходимо при извършване на дейността „обществен
превоз на товари”.
Разпоредбата на чл. 78в, ал. 5, т. 3 ЗДвП,
предвижда: „Наказва се с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва
таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или
товари без валидно удостоверение за психологическа годност”. Горепосочената
норма е санкционна, като същата не съдържа информация за дължимото поведение,
от страна на водач, извършващ обществен превоз на товари. Възприетата от административно – наказващия орган
фактическа обстановка, не съответства на правната квалификация на деянието.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане
на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване
на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, задължава
водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, при извършване
на дейност в това им качество, да представят удостоверение за психологическа годност.
Втората алинея на посочената норма, регламентира срока на валидност на удостоверенията
за психологическа годност, а именно- три години от датата на тяхното издаване, с
изключение на случаите, в които такова се издава след навършване на 65-годишна възраст
на лицето. Въпросната норма, се явява специална, спрямо нормата на чл. 78в, ал.
5, т. 3 ЗДвП и е следвало да бъде приложена в настоящия случай, квалифицирайки
констатираното нарушение.
Гореизложеното представлява нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като нарушава правото на защита на
нарушителя. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, да се санират подобни пороци на наказателното постановление, тъй
като би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което
наказващия орган е наложил наказание.
Предвид всичко горепосочено, съдът намира, че
жалбата срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а
наказателното постановление следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е отменено, но
жалбоподателят не е направил искане за просъждане на разноски, поради което,
Съдът не дължи произнасяне и същите остават, както са направени от страните.
Предвид гореизложеното на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000399/16.11.2020
г., издадено от и.д. Директор РД „АА”, гр. Бургас против М.С.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което за
нарушение на чл. 178в, ал. 5, предл. 3 от Закон за движение по пътищата, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 500лв, на основание чл.
178в, ал. 5, предл. 3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.:
К.СЛ.