Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Пазарджик,
09.05.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд,гражданска колегия в открито съдебно заседание проведено на двадесет
и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА
При секретаря: И.П.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№4640 по описа на съда за 2016г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Депозиране е
искова молба от Х.Д.Х. *** с ЕГН: ********** с адрес ***
против „Териториален Център за Пътнически Превози" Пловдив със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул."Васил Априлов" №3.
Твърди се в
исковата молба, че на ищеца Х.Д.Х. ЕГН: **********
със Заповед №627/27.10.2016г. издадена от „Териториален Център за Пътнически
Превози" Пловдив със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул."Васил Априлов" №3 му е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение", която заповед била неправилна, тенденциозна
и незаконосъобразна.
Твърди се също
от страна на ищеца, че изпълнявал длъжността „кондуктор" в Териториален
Център за Пътнически Превози" гр. Пловдив, Превозна служба гр. Септември.
На 19.10.2016г. му било връчено искане за обяснение на основание чл.193 ал.1 от КТ за получени рапорти от служители на ПЦ-Пловдив, превозна служба гр.Септември
и доклади от дежурния инструктор превозни бригади, началник влак ПЦ гр. Пловдив
Превозна Служба гр. Септември, които твърдели, че на дата 15.09.2016 около 01
часа и 15 минути при провеждането на пред пътен инструктаж на колегите му С.С.
и А.Ш. ищецът се държали грубо със С.С. използвайки нецензурни думи и опитвайки
се да го удари. В своето обяснение дежурния инструктор твърдял, че няколко пъти
му бил направил забележка за това, че нарушавал реда в службата и пречил на
останалите си колеги.
Твърди, че в
искания срок бил представил писмени обяснения по конкретния случай, а именно,
че се намирал във влошено здравословно състояние и че с колегата си С. С.
конфликта им бил стар. Няколко дни по късно му била връчена заповед №
627/27.10.2016г. За това писмено възразил пред работодателя срещу горната
заповед и пожелал писмен отговор но такъв не получил. Държал да се има в предвид, че наказанието му било наложено за
несъществуващо и недоказано нарушение, което бил извършил в период през, който
не изпълнявал трудовите си задължения и също така е бил в отпуск поради
временна нетрудоспособност.
Твърди също, че
работил по график и периодите в които изпълнявал трудовите си задължения можели
да се докажат.
Оформен е
петитум, съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед
№627/27.10.2016г. издадена от „Териториален Център за Пътнически Превози"
Пловдив със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул."Васил
Априлов" №3, с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Представени са
писмени доказателства.
Претендират се
сторените по делото разноски.
В едномесечният срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът по делото „Териториален
Център за Пътнически Превози" Пловдив със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, бул."Васил Априлов" №3. е депозирал писмен отговор, с
който навежда твърдения за неоснователността на иска като твърди, че със заповед № 627/ 27.10.2016г. на Ръководител ТЦПП
Пловдив, връчена на 28.10.2016г, на Х.Х. било
наложено дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение" за това,
че на 15.09.2016г. около 01:00часа / 14 -ти срещу 15- ти септември 2016г./ е
бил във видимо нетрезво състояние в Превозна служба Септември, държал се е
грубо със своя колега С.С., бил е готов да го удари, като само намесата на
дежурния инструктор била предотвратила разрастване на конфликта. След като се бил качил в стаята за почивка, Х. продължил да нарушава реда като бил пускал силна музика и пречел на останалите си колеги да почиват за работа.
Твърди се в отговора, че на 15.09.2016г. в ТЦПП Пловдив бил постъпил рапорт от С.С. - началник влак в Превозна
служба Септември, в който се твърдяло, че на
15.09.2016г. в 01:15ч. същият се е явил за инструктаж при дежурния инструктор С.
в Превозна служба Септември. В стаята при инструктора
бил и Х.Х. с чаша алкохол в ръка и на вид
доста пиян. Х. бил започнал да употребява нецензурни думи срещу С.С., като след направената му забележка да не говори така
Х. бил станал от мястото си и се изправил срещу С., готов да го удари.
Инструкторът бил хванал Х. за ръка и го е дръпнал назад.
На същата дата бил
постъпил и доклад от Й. С., който бил дежурен инструктор превозни бригади в
Превозна служба Септември на 14.09.016г. срещу 15.09.2016г.
В доклада се описвало, че около 01:00 часа Х.Х. бил дошъл в
инструктажната стая във видимо нетрезво състояние. Около 01:15 часа на инструктаж са се явили С.С. –
началник влак и А.Ш. - началник влак. Х. бил започнал да се държи грубо със С.С., да използва
нецензурни думи по негов адрес. С. лично е издърпал Х. за ръката, за да избегне
по-голям конфликт и го бил накарал да си легне в
стаята за почивка. След като се качил в стаята за почивка, Х. започнал да пуска силно музика и да пречи на
останалите си колеги да спят, като инструкторът три пъти се качвал да го
предупреждава.
На основание чл.193, ал.1 от КТ от ищеца Х.Х. са поискани обяснения, като
същият бил дал писмени такива, в които признавал, че въпросната нощ е имал конфликт с колегата си С.С.,
но твърдял, че причината за конфликта била, че бил чул,
че предишните дни С. бил говорил нецензурни думи по негов адрес. За пълното
изясняване на случая били поискани и обяснения от А.Ш.-
началник влак, който същата нощ се е явил заедно със С.С. на инструктаж и е бил
пряк свидетел на случая. От постъпилите на 19.09.2016г. пояснения от Шольов било видно, че Х.Х. без никаква видима причина е започнал да
обижда С.С., след което инструкторът С. го е изгонил, инструктирал ги е двамата
с колегата му С. и те са отишли на работа.
Твърди се в отговора, че въз основа на събраните по дисциплинарната
преписка доказателства работодателят е стигнал до извода, че поведението на
ищеца през нощта на 14 срещу 15 септември 2016г. било
напълно недопустимо, като е употребявал алкохол в сградата на Превозна служба
Септември, с което е нарушил т.1 от Заповед № 51/30.01.2015г. на Управителя на
„БДЖ-Пътнически превози'' ЕООД, № 68/05.02.2015г. на Директор ППП Пловдив и №
1/21.03.2016г. на Началник Превозна служба Септември, с които се забранява
внасянето и употребата на алкохол в сградите на „ БДЖ - Пътнически
превози" ЕООД. Наред с това поведението на кондуктор Х.Х. е било и в нарушение на задълженията му по Етичен кодекс:
стандарти за почтеност и професионално поведение в Холдинг „ Български държавни
железници" да се държи почтително и да се отнася към другите с уважение.
Съгласно кодекса грубостите между служителите били
напълно неприемливи.
Държанието на ищеца било
неприемливо, уронващо престижа на работодателя и създаващо напрежение сред
останалите служители. Твърди се, че доводът на
ищеца, че конфликтът с г-н С.С. е бил стар, бил неоснователен. Твърди се също, че работното място не е сред местата, на които трябва да
се разрешават възникнали конфликти и проблеми между служителите на „БДЖ -
Пътнически превози" ЕООД.
В отговора се сочи, че задължение на работодателя било да осигури нормални условия за работа на своите
служители, да създаде чувство на сигурност на работното им място, да се грижи
да се зачита достойнството и личността на всеки един работник и служител и да
предприеме необходимите мерки, за да предотврати всякакво насилие между
служителите - било то психическо или физическо.
По време на извършване на проверката от работодателя
освен писмени обяснения са проведени и разговори с други служители от Превозна
служба Септември, от които било станало ясно, че това не
е първи подобен случай за злоупотреба на ищеца с алкохол в помещенията на
Превозна служба Септември и проява на вербална агресия към останалите му колеги.
Относно възраженията, наведени
в исковата молба, че заповедта била незаконосъобразна, тъй като ищецът бил
в отпуск за временна нетрудоспособност ответникът твърди, че същите са напълно неоснователни,тъй като инцидентът в Превозна служба Септември се бил разиграл в нощта на 14-ти срещу 15-ти септември около
01:15 часа. От ищеца бил представен болничен лист
№ Е 20166620525, издаден 16.09.2016г., за периода от 15.09.2016г. до
14.10.2016г.т.е ищецът е бил на 14/15.09.2016г. на работното си
място, след обслужване на влак 10123 и изчаквайки влак 16101, за да се прибере - по данни от неговите обяснения.
Представени са писмени
доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.
Като анализира
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,за да се произнесе
от фактическа страна съдът прие за установено следното:
Не се спори по
делото,че ищецът работи в ответното „БДЖ-Пътнически Превози“ ЕООД -
териториален Център за Пътнически Превози" гр. Пловдив, Превозна служба
гр. Септември като „кондуктор“ по силата на трудов договор. Не се спори, че на
ищеца Х.Д.Х. ЕГН: ********** със Заповед №627/27.10.2016г. издадена от
„Териториален Център за Пътнически Превози" Пловдив със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, бул."Васил Априлов" №3 му е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение".
Установено по
делото е, че на 19.10.2016г. на ищеца Х. било връчено искане за обяснение на
основание чл.193 ал.1 от КТ за получени рапорти от служители на ПЦ-Пловдив,
превозна служба гр.Септември и доклади от дежурния инструктор превозни бригади,
началник влак ПЦ гр. Пловдив Превозна Служба гр. Септември,тъй като последните
твърдели, че на дата 15.09.2016 около 01 часа и 15 минути при провеждането на
пред пътен инструктаж на колегите му С.С. и А.Ш. ищецът се държали грубо със С.С.
използвайки нецензурни думи и опитвайки се да го удари. В своето обяснение
дежурния инструктор твърдял, че няколко пъти му бил направил забележка за това,
че нарушавал реда в службата и пречил на останалите си колеги.
В изпълнение на
искането, ищецът е представил писмени обяснения по конкретния случай, като в
същите е посочил, че на 15.09.2016г. се
прибрал от влак № 210123- изморен и в лошо здравословно състояние. Твърди в
обясненията си, че зачаквал следващ влак, за да се прибере в домът си, когато
му било казано от негови колеги, че С.С. използвал нецензурни думи по негов
адрес. По повод на това двамата се конфронтирали, но отрича да е обиждал колегата
си.
След извършена
проверка по случая, на ищеца Х. е връчена заповед № 627/27.10.2016г., с която заповед
му е наложено дисциплинарно наказание“ Предупреждение за уволнение“.
От показанията на разпитаният по делото
свидетел С.С. /служител в дружеството ответник/ се установява, че на
15.09.2016г. по график бил на работа. Тъй като по задължение, трябвало да се
яви един час преди влака, отишъл на работа около 01. 15 ч. през нощта. В
инструктажната присъствал и ищецът Х.Д.Х., който държал в ръката си чаша с алкохол и бил видимо пиян. Според
показанията на свидетеля, Х. безпричинно започнал да му отправя отправя обиди.Свидетелят
заявява, че след като се бил прибрал от работа ищецът нямал право да стои в
инструктажната стая, както и че съгласно
вътрешна наредба нямал право да внася и употребява алкохол в сградата, нямал работа там където го бил установил
след работно време, още повече в нетрезво състояние, лъхал на алкохол. Категоричен
е, че Х. започнал да се отнася грубо към него, като в един момент започнал да му налита на бой, псувал го,
и поради тези му действия се наложило инструктора, който също бил в стаята да
се намеси за да предотврати разрастването на конфликта. С оглед на случилото се свидетелят С. подал
рапорт до началника си.
От разпита на
св. С. се установява, че на 14 срещу 15.септември 2016 година бил нощна смяна
от 19.00 ч. вечерта до 7.00 ч. сутринта като дежурен инструктор - началник влак
на Превозна служба – Септември към БДЖ. Твърди, че по време на дежурството му
имало конфликт в инструктажната стая при него. Конфликта станал между св.С.С.,
който се явявал за работа и Х.Х., който бил в стаята за почивка, която се
намирала срещу инструктажната стая. С. се явил
за работа около 01.10 ч. - 01.15 ч. . Х. дошъл в инструктажната стая и
седнал при тях. В началото нямало проблеми. Говорели си. След това С. и Х.
започнали да си говорят по грубо, отправяли се псувни, застанали един срещу
друг и за това свидетелят С. станал и ги
разделил, тъй като си помислил, че ще се сбият.Твърди, че Х. държал в
ръката си чаша, но не можел да каже дали е била с алкохол. Заявява, че ищецът
му се виждал пиян, защото леко залитал, а очите му били подути.
Свидетелят дава
показания, че след конфликта Х. се прибрал в стаята си за почивка,каквато стая
имал всеки служител. Същата се използвала между влаковете, тъй като повечето
служителите били от далече - 50 км. - 100 км., които идвали за
работа и не винаги можели да се приберат. Имало случаи,
когато дори оставали по два- три дни в станцията.
В един момент,
служител на дружеството /Г.К./, който си почивал дошъл при свидетеля С. и се оплакал,
че от стаята на ищеца се вдигал шум от музика.
Това наложило С. да направи забележка на Х.. Но след 10 минути,Кузева
отново се оплакала , че се вдига шум от Х.. С. отново му направил забележка.
На основание чл.
176 ал.1 от ГПК ищецът е изслушан от съда в открито съдебно заседание.
Последният в противоречие на показанията на разпитаните по делото свидетели
категорично отрича вечерта на 14 срещу 15 септември да е употребявал алкохол. Отрича
да е вдигал шум и да е обезпокоявал свои колеги.Заявява, че страда от
заболяване на очите, което лекува периодично. За това очите му били подути и
зачервени. В подкрепа на твърденията си представя Удостоверение Изх. №
24.04.2017г. издадено от д-р.Благова- „ДКЦ №“Велинград“ ЕООД. Твърди също, че
по повод на заболяването му бил издаден болничен лист №Е 20166620525 от
16.092016г.
При така приетата за установена по
делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема,че предявения иск е
неоснователен.
Дисциплинарното
наказание е наложено с мотивирана писмена заповед № 627 от 27.10.2016г.,
издадена в кръга на компетенциите на Г.К. - Ръководител ТЦПП-Пловдив. При
издаването на заповедта ,с която е наложено наказанието е спазена разпоредбата
на чл.193 от КТ като от ищеца са изискани писмени обяснения Ищецът е дал
обяснения и същите са били взети предвид от работодателя в дисциплинарното
производство.
Съдът по
същество приема,че ищецът е извършил нарушенията, описани в цитираната заповед,
№ 627/ 27.10.2016г. на Ръководител ТЦПП Пловдив, връчена на 28.10.2016г, с която му е наложено
на основание чл. 192, ал.1 пр.1, чл.
195, чл. 188, т.2 във вр. с чл. 187 т.10 от КТ дисциплинарно наказание „
предупреждение за уволнение" за това, че на 15.09.2016г. около 01:00 часа на
14 -ти срещу 15- ти септември 2016г. е бил във видимо нетрезво състояние в
Превозна служба Септември, държал се е грубо със своя колега С.С., бил е готов
да го удари, като само намесата на дежурния инструктор е предотвратила
разрастване на конфликта. След като се е качил в стаята за почивка Х. е
продължил да нарушава реда като е пускал силна музика и е пречил на останалите
си колеги да почиват за работа, поради което заповедта като основателна и
законосъобразна следва да бъде потвърдена.
По делото са
приети като писмени доказателства рапорт от С. С., доклад от Й. С. и пояснение
от А.Ш.. От показанията на св. С.С. се установява, че ищецът във въпросната нощ се е намирал в
инструктажната стая с чаша алкохол в ръката и във видимо нетрезво състояние е
започнал да употребява нецензурни думи срещу него. От показанията на св. С. се
установява, че на 14/15.09.2016г. е бил дежурен като инструктор, превозни
бригади. Последният заявява, че в инструктажната стая Х.Х. е дошъл пиян.
Кондукторът Х. е започнал да се държи грубо със С.С. и да използва нецензурни
думи по негов адрес. Лично инструкторът се е намесил, за да предотврати
разрастване на конфликта След като ищецът се е качил в стаите за почивка е
започнал да пуска силно музика и да вдига шум, което е наложило инструкторът два
пъти да се качва да го предупреждава, че останалите му колеги спят за работа.
Установи се от
данните по делото, че ищецът е бил инициатор на конфликта, той го е започнал и
е проявил словесна агресия срещу своя колега С.. В тази връзка са събрани непротиворечиви, както писмени, така
и гласни доказателства.
Самият ищец не
отрича, че е имало конфликт в нощта на 14 срещу 15 септември 2016г. в
инструктажната стая с колегата си С.. Същият признава в дадените пред съда обяснения,
че бил придружен от дежурния инструктор до стаята си за почивка.
Неоснователни са
твърденията на ищцовата страна, че всъщност Х. не бил пиян, а бил много уморен
след неговата смяна и окото му било зачервено поради заболяването „ остър
иридоциклит".
В тази връзка
съдът взе в предвид показанията на разпитаните свидетели, които установяват, че
ищецът е определен и от двамата като „видимо пиян" ,поради което житейски
неприемливо е да се счете, че две лица са възприели състоянието му само поради факта, че ищецът е бил със
зачервено око. Освен това на лице са данни, че последният е лъхал на алкохол и
в ръката си е държал чаша, която по думите на единия свидетел е била пълна с
алкохол.
Това състояние
на ищеца обяснява и последващите му действия по вдигане на шум, които наложили
св. С. да му прави забележка, тъй като е имало оплакване от другите служители,
които са спели в стаите на Превозна служба Септември.
Безспорно
доказано по делото е, че нарушени от ищеца са т. 1 от Заповед № 51/30.01.2015г. на
Управителя на „БДЖ- Пътнически превози" ЕООД, № 68/05.02.2015г. на
Директор ППП Пловдив и № 1/21.03.2016г. на Началник Превозна служба Септември,
с които се забранява внасянето и употребата на алкохол в сградите на „ БДЖ -
Пътнически превози" ЕООД. Видно от представените по делото писмени
доказателства Х.Х. се е запознал със заповед № 627 от 27.10.2016г. с която му е
наложено дисциплинарното наказание предупреждение за уволнение, както и
заповеди №51/30.01.2015г., №68/05.02.2015г. и заповед №1/21.03.2016г. на
Управителя на „БДЖ-Пътнически Превози“ ЕООД,
Неоснователно се
явява наведеното по същество от страна на процесуалният представител на ищеца
възражение, че по делото не е представена заповед № 68/05.02.2015г. , тъй като
същата е представена от ответника, намира се в кориците на делото и е приета от
съда като писмено доказателство. Неоснователно е и възражението, че звената
пътнически превози Пловдив били закрити, тъй като безспорно от всички събрани
доказателства са в насока, че инцидентът по повод на, който е наложено
дисциплинарното наказание на ищеца се е случил в превозна станция Септември към
- „БДЖ- Пътнически превози" ЕООД - ППП Пловдив.
Освен това в
горецитираните заповеди не е записано, че се забранява употребата на алкохол в
сградите на „ БДЖ - ПП" ЕООД само в работно време или само от лица, които
в този момент изпълняват трудовите си задължения. Забраната важи за всички,
намиращи се в сградите независимо дали в този момент са на работа или не. Дори
в Заповед 1/21.03.2016г. на Началник Превозна служба Септември изрично е
записано, че при констатирано нарушение през почивни дни или извън работно време
от Инструктор превозни бригади, същият уведомява Началник Превозна служба
Септември с писмен доклад. Именно такъв е и настоящия случай. Тъй като
нарушението е извършено през нощта, извън работното време на Началник ПС
Септември, дежурният интруктор С. го е уведомил с писмен доклад.
Неоснователно е
и възражението на ищеца, че не можело да бъде наказан, защото той не бил на
работа. Действително по време на инцидента ищецът не е бил в работно време.
Неговата смяна е приключила в 23:30ч. и е бил на следващия ден на смяна около 11.00ч.
но същият е бил на работното си място и е извършил нарушение на трудовата
дисциплина, нарушавайки горецитираните заповеди.
Спазването на
заповедите за забрана на употребата на алкохол в сградите на „ БДЖ - ППП ЕООД,
както и спазването на Етичния кодекс също са задължения, които трябва да се
спазват от всички работници и служители по времето на съществуването на тяхното
трудово правоотношение, а не само в рамките на работното им време.
В заповедта за
наложено дисциплинарно наказание е упоменато, че поведението на ищеца е в
нарушение на задължението му да се държи почтително и да се отнася с уважение
към другите, както и че съгласно кодекса грубостите между служителите са
напълно неприемливи.
Процесуалният
представител на ищеца навежда възражения, че предвид невъзможността на
последният да се запознае с Етичният
кодекс „който не съществувал в правният мир“, то същият не следвало да бъде
санкциониран са несъстоятелни, предвид данните за недопустимото поведение на доверителя му. В
тази връзка съдът прие, че ищецът е бил длъжен да се държи почтително и с
уважение към колегите си.
Евентуалното
влошаване на здравословното състояние на ищеца, което е довело впоследствие на
16.09.2016г. до издаването на болничния му лист, няма отношение към поведението
му на 14 срещу 15 септември. Ето защо и възраженията, че заповедта е издадена
по време на отпуск поради временна нетрудоспособност са неоснователни.
Заповедта е
издадена от работодател, отговаря на изискванията на чл.195 от КТ, мотивирана е
и съдържа всички изискуеми реквизити. Наказанието е наложено след поискани и
получени обяснения по чл.193, ал.1 от КТ, при спазване на разпоредбата на чл.
189 от КТ и чл. 194, ал. 1 от КТ.
За да се
произнесе по законността на наложеното наказание съдът следва да съобрази
наличието на съразмерност на тежестта на нарушенията и наказанието предвид
императивния характер на разпоредбата на чл.189 от КТ. В настоящия случай съдът счита,че
наложеното наказание съответства на тежестта на извършените от ищеца нарушения
на трудовата дисциплина като взема предвид длъжността ,която той заема и поведението
му.
Предвид горното
съдът приема,че ищецът виновно е извършил вменените му нарушения на трудовата
дисциплина,поради което иска за отмяна на наложеното наказание е неоснователен.
Предвид изхода
на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски на
ответната страна в размер на 200лв. представляващи възнаграждение за правна
помощ , както и 50лв. ДТ по сметка на РС Пазарджик.
Водим от горното
съдът,
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска предявен от Х.Д.Х. *** с ЕГН: **********
с адрес *** против „Териториален Център за Пътнически Превози" Пловдив със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул."Васил Априлов" №3.
за отмяна на дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ наложено
на ищеца със Заповед №627/27.10.2016г. издадена от „Териториален Център за
Пътнически Превози" Пловдив със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул."Васил Априлов" №3 с която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
ОСЪЖДА Х.Д.Х. *** с ЕГН: ********** с адрес ***
да заплати на „Териториален Център за Пътнически Превози" Пловдив със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул."Васил Априлов" №3
деловодни разноски в размер на 200,00лв.
ОСЪЖДА Х.Д.Х. *** с ЕГН: ********** с адрес ***
да заплати по сметка на РС Пазарджик ДТ в размер на 50лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: