№ 564
гр. София , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000504200 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1732/07.05.2020 г., постановено по гр. д. № 215/2019 г. по описа на ОС-
гр. Благоевград, ГО, 4 състав, частично са уважени предявените от М. Д. Н., Х. Е. Н. и С. Е.
Н. срещу Г. Д. А. активно субективно съединени деликтни искове с правно основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение за причинените им неимуществени
вреди от смъртта на техния близък родственик Е. Х. Н. (съпруг и баща), настъпила на
17.07.2013 г. вследствие на ПТП, както следва по ищци и суми: 1) М. Д. Н. - сумата от
120000 лв. за смъртта на нейния съпруг (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му
предявен размер от 300000 лв.); 2) за Х. Е. Н. - сумата от 100000 лв. за смъртта на нейния
баща (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 300000 лв.) и 3) за
С. Е. Н. - сумата от 100000 лв. за смъртта на нейния баща (този иск е отхвърлен за разликата
до пълния му предявен размер от 300000 лв.), ведно със законната лихва върху главните
парични притезания от 11.07.2015 г. до окончателното им заплащане (макар и да е прието за
основателно материалноправното възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на акцесорната претенция, първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа
грешка при постановяване на диспозитива - при уважаване на иска, предявен от М. Д. Н.,
законната лихва е присъдена от момента на деликта, а не от 11.07.2015 г.; тази очевидна
фактическа грешка трябва да бъде изправена от ОС-гр. Благоевград след влизане в сила на
въззивното решение; по този процесуален ред трябва да се посочи изрично и за каква сума се
отхвърлят предявените искове - словосъчетанието „като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалите
им части над уважените” не изяснява прецизно, че тези искове са отхвърлени за разликата
до пълния им предявен размер от 300000 лв.; изричен диспозитив трябва да се постанови и в
частта, в която се отхвърля предявената акцесорна претенция за периода от 11.07.2013 г. до
10.07.2015 г.).
1
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното увреждащо събитие е в размер на сумата
от 120000 лв. (за съпругата на починалия), респ. по 100000 лв. (за неговите дъщери), като
поради основателност на материалноправното възражение за изтекла погасителна давност
акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху главните парични притезания
не е уважена за периода от 11.07.2013 г. до 10.07.2015 г.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците в частта, в
която предявените активно субективно съединени деликтни искове са отхвърлени - над
сумата от 120000 лв. (за преживялата съпруга), респ. над сумите от по 100000 лв. (за двете
дъщери) до пълния им предявен размер от по 300000 лв. (за всеки един от ищците), ведно
със законната лихва върху главните парични притезания от извършване на деликта до
окончателното им заплащане. Въззивниците поддържат, че в обжалваната част решението е
необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че
наследниците на починалия от процесното ПТП са изживели изключително тежко загубата
на своя съпруг и баща, поради което определеният размер на заместващото обезщетение не
отговаря на обществените критерии за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД,
т.е. той не съответства на действително претърпените болки и страдания от ищците. Считат,
че, тъй като с акцесорната претенция се цели не мораторно, а компенсаторно обезщетение,
тя се погасява не с кратката - 3-годишната (по чл. 111, б. „в” ЗЗД), а с общата - 5-годишната
(по чл. 110 ЗЗД) погасителна давност.
Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, не се явява в проведеното пред САС о. с. з. на 18.05.2021 г. и не изразява становище
относно нейната неоснователност.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която предявените активно
субективно съединени осъдителни искове са уважени до сумата от 120000 лв. (за М. Д. Н.),
респ. до сумите от по 100000 лв. (за Х.Е. Н. и С. Е. Н.), поради което в тази част то е влязло
в сила.
Процесуалният представител на ищците е подал в законоустановения срок и въззивна
частна жалба срещу Определение № 903995/08.10.2020 г., с която на основание чл. 248, ал. 1
ГПК първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата му за изменение на
постановеното по делото решение в частта му за разноските.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
ОС-гр. Благоевград, ГО, 4 състав е бил сезиран с активно субективно съединени
деликтни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо
обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание,
2
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез
действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между предписаното от
уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от
дееца); 3) причиняване на неимуществени вреди; 4) причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат; 5) това противонормено
поведение трябва да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на
имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която са уважени
исковете за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди при
настъпване на процесното застрахователно събитие на 17.07.2013 г. – за сумата от 120000
лв. за преживялата съпруга, респ. за сумата от по 100000 лв. за двете дъщери (в частта, в
която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите
спорните материални права юридически факти) на предявените осъдителни искове е
установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава
върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на
заместващото обезщетение, както и дали акцесорната претенция за заплащане на законна
лихва върху главните парични притезания се погасява с изтичане на кратката (3-годишната)
или общата (5-годишната) погасителна давност.
При определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на
близък – в конкретния случай на съпруг и баща на пълнолетни деца, е необходимо да се
отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищците
психически страдания от загубата на близкия родственик, неговата възраст и социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното
събитие – в средата на 2013 г.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
От показанията на свидетеля Т. М. (брат на преживялата съпруга и чичо на
останалите две ищци) се установява, че нейната сестра и загиналият са били в граждански
брак дълги години, като през това време отношенията им били много добри, грижили са се
един за друг. Свидетелства, че след кончината на съпруга си е ограничила изцяло своите
социални контакти - „Тя изхвърли телефона, взе си нов номер и в момента този телефон има
само три имена - моето и на двете й дъщери”. Децата им били в тежък конфликт, тъй като
всяка една от дъщерите обвинявала другата за смъртта на баща им. Х., която загубила баща
си няколко дни след сватбата си, 6 години имала проблеми със съпруга си - гражданин на
САЩ („Мятаха се от развод в сватба, сватба-развод, нещата и до момента не стоят никак
добре”. Починалият бил зам.-председател на БАН, а неговата съпруга била неотклонно до
3
него и в професионалните му занимания („Тя му беше секретарка, непрекъснато беше до
него. В момента, в който той изчезна, изчезна и тя”). Починалият бил опора на своите
дъщери, като след смъртта му били преустановени семейните сбирки („И двете дъщери са в
чужбина. Това, което се случи, е непоправимо - няма как да се върне радостта в това
семейство”). Голямата дъщеря се развивала професионално изключително добре („Направи
шеметна кариера, беше стигнала до зам.-директорски постове в различни компании”),
докато малката дъщеря преимуществено живеела в чужбина от 15-годишна възраст.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства,
като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищците и изживените
след кончината на техния съпруг и баща болки и страдания са непосредствени.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че загубата на близък родственик (на 60 ненавършени години), към когото
ищците са били силно привързани, ще ги съпътства през целия им живот. Впоследствие те
ще бъдат лишени както от емоционалния контакт, така и от неговата морална подкрепа.
Следователно, болките и страданията, които ищците ще продължат да изпитват от загубата
на починалия им съпруг и баща, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на
дължимото заместващо обезщетение.
Както бе изяснено от свидетелските показания, М. Д. Н. и съпругът й са изградили
силна духовна връзка, като те са били привързани един към друг през един значително дълъг
период от време, когато са били в граждански брак. Тя го е съпровождала непрестанно
(„Беше му секретарка, непрекъснато беше до него”). Кончината на съпруга й е била
внезапна, което е предизвикало у нея силен шок, като мъката по него продължава и към
настоящия момент. Социалният свят на ищцата е бил свързан основно със своя съпруг,
поради което при неговата липса нейните социални контакти съществено са ограничени. От
друга страна обаче, тя не е останала самотна, тъй като нейните дъщери й оказват морална
подкрепа - макар и от дистанция (съхранила е техните телефонни номера), което й помага до
известна степен да бъде потисната дълбоката скръб по внезапно починалия й съпруг. Двете
дъщери са изградили собствен социален кръг - в чужбина, в който биха могли да намерят
утеха и смисъл за живот (макар и те да са в тежък конфликт, не може да се приеме, че
смъртта на техния баща е решаващият факт за влошаването на техните отношения). По-
голямата дъщеря се развива изключително добре в професионалната област, а по-малката е
изградила свое семейство и макар че са налице известни противоречия между нея и съпруга
й, те не биха могли да се отдадат на кончината на техните бащи при трагичния инцидент.
Следователно, дъщерите, които са пълнолетни и добре образовани, могат да намерят смисъл
в живота си, което обективно би потиснало до известна степен естествената горест от
внезапната смърт на техния баща.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата М. Д. Н. за причинените от противоправното
поведение на делинквента Г. Д. А. неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки
и страдания от загубата на нейния съпруг, е в размер на 120000 лв., а това на двете дъщери -
по 100000 лв. Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да
4
бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати
изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този
смисъл, съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие – средата на 2013 г., и наложилите се
морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при смъртта на съпруг и баща, към когото ищците са
изпитвали силна привързаност, е в размер на сумата от 120000 лв. - за преживялата съпруга,
респ. по 100000 лв. - за неговите дъщери.
Само защото българският съд е длъжен да се произнесе по всеки правен довод за
неправилност на обжалваното решение, трябва да се изясни, че, макар и в константната
практика ВКС да се приема, че законната лихва по чл. 84, 2 ЗЗД е компенсаторна, а не
мораторна (всъщност, това съждение се опровергава от самия закон - „когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава (б. н. мораториум), след като бъде
поканен от кредитора”), това акцесорно притезание представлява периодично вземане,
поради което се погасява с кратката - 3-годишната (по чл. 111, б. „в”, предл. 2 ЗЗД), а не с
общата (5-годишната) погасителна давност. С оглед на своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност, обоснован се явява и правният извод на
първоинстанционния съд, че законната лихва върху главните парични вземания е погасена за
периода от 11.07.2013 г. до 11.07.2015 г. (3 години преди да са предявени процесните
искове).
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено.
Предявената частна въззивна жалба обаче се явява основателна, тъй като неправилно
е правното съждение на първоинстанционния съд, че не се дължи на процесуалния
представител адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство, тъй като не била доказана невъзможността на доверителите му да
заплатят дължимото адвокатско възнаграждение. Както многократно ВКС е имал
възможност да изяснява, в отношенията между доверител и довереник адвокатът сам
преценява дали са налице предпоставките за осъществяване на безплатно процесуално
представителство – при материалноправните предпоставки, уредени в чл. 38 ЗА, поради
което тяхното осъществяване не подлежи на съдебен контрол. Тъй като по делото са
представени договори за правна защита и съдействие, учредяващи мандатно
правоотношение между ищците и техния пълномощник, при уважаване на исковете се
дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. В този смисъл е напр.
Определение № 600/30.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1928/2019 г., II т. о., ТК: „Нормата на
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв предвижда, че при предоставена безплатна правна помощ, с оглед
изхода на спора, адвокатът има право на разноски. Нормата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв дава
възможност на адвокат да предостави безплатна правна помощ на лице в определените от
5
закона случаи. Въззивният съд е приел, че адвокатът е длъжен да посочи основанието за
предоставяне на безплатна правна помощ. Този извод е незаконосъобразен…
Обстоятелството, че не е точно посочено в договора, а само е посочено безплатно, както и че
не е посочено в списъка по чл. 80 ГПК, не може да обуслови извод за липса на основание за
предоставяне на правна помощ. При така направеното искане за изменение на решението в
частта за разноските съдът е бил длъжен да приеме соченото от адвокат П. основание и да
прецени, че е предоставена правна помощ на представляваното лице, поради липса на
достатъчно средства за заплащане на възнаграждение за адвокат. В трайната си практика
ВКС приема, че съдът не изследва дали е налице соченото основание от адвоката когато
е направил пряко искане да му се присъдят разноски на основание чл. 38 от ЗАдв. В
този смисъл е и практиката на ВКС (Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. №
2798/18 г., ВКС, 1 ГО, определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. №
894/2017 г., определение № 616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г.,
определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 2340/2015 г., определение №
163 от 13.06.2016 г. на ВКС, I-во ГО, по ч. гр. д. № 2266/2016 г.). Отговорността на
задължената и осъждана за разноски страна по делото се определя единствено от изхода по
основния материалноправен спор, а не от вътрешните отношения между адвокат и клиент”.
Следователно, обжалваното Определение трябва да бъде отменено, а на основание чл.
38, ал. 2 ЗА в полза на АД „К. И. и Я. Н.” трябва да се присъди сумата от 8332,80 лв. с ДДС
(съобразно уважената и отхвърлената част от предявените искове).
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1732/07.05.2020 г., постановено по гр. д. № 215/2019 г.
по описа на ОС-гр. Благоевград, ГО, 4 състав – в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОТМЕНЯ Определение № 903995/08.10.2020 г., постановено по гр. д. № 215/2019 г.
по описа на ОС-гр. Благоевград, ГО, 4 състав, с което е оставена без уважение молбата на
адв. Д. М. от САК за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските
на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА Г. Д. А., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул.
„***” № *** да заплати на АД „К. И. И Я. Н.”, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Драган Цанков” № 23, вх. „А”, ет. 2 сумата от 8332,80 лв. с
ДДС - адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред ОС-гр. Благоевград.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е уважена частната жалба срещу Определение №
903995/08.10.202 г., постановено по гр. д. № 215/2019 г. по описа на ОС-гр. Благоевград, ГО,
6
4 състав, което по своето правно естество представлява Определение, може да бъде
обжалвано с частна касационна жалба по правилата на чл. 280 ГПК пред ВКС в 1-седмичен
срок от получаване на препис от настоящото Решение, а в останалата част - с касационна
жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на настоящото Решение ОС-гр. Благоевград следва да
отстрани констатираните от САС очевидни фактически грешки, допуснати в диспозитива на
първоинстанционното решение!
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7