№ 1247
гр. Пазарджик, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20245220101621 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК, от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление- гр.София, район „И.”, ул.“******, против Г. Й. Г., ЕГН-
********** от гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „******, с цена на иска –
936.13 лева.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че
между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) и Г.
Й. Г., с ЕГН: ********** е бил сключен договор за електронни съобщителни
услуги идентифициран с неговия уникален номер № ********* от 09.02.2018
г. със системен партиден номер М5924557.
Към горепосочения договор, на 09.02.2018 г. е подписано Приложение
№ 1 за пакет услуги интернет (101001032048) и телевизия (201001032047) с
план Мтел Стандартен 50 (Мтел Нет 50 Mbps + Мтел ТВ Стандартен), за срок
от 24 месеца. Твърди се, че за периода от 23.06.2021г. до 22.12.2021г. (период
на фактуриране) е било извършено изпълнение от страна на дружеството .
Ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете,
съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и е натрупал
просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги, за
1
посочения период, както и за предходни такива.
Сочи се, че в тази връзка, на 26.12.2021г., договор № ********* със
системен партиден номер М5924557 е прекратен поради неплащане
продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена неустойка за
невърнато оборудване в размер на 500.00 лв. Твърди се, че за периода
26.07.2021г. до 25.01.2022г. ответникът дължи на ищцовото дружество суми в
размер 766.70лв., от които 266.70лв. неплатени суми за предоставени и
неплатени електронни съобщителни услуги, 500.00 лв. общ размер неустойки.
Върху посочената сума е начислена мораторна лихва в размер на 169.43лв.
Сочи се, че в тази връзка и на основание чл. 415 от ГПК се предявява
иск за установяване съществуването на парично вземане в общ размер на
766.70лв. по договор № ********* със системен партиден номер М5924557,
от които 266.70лв. неплатени суми за предоставени и неплатени електронни
съобщителни услуги, 500.00 лв. общ размер неустойки, 169.43 лв. - общ
размер мораторна лихва.
Твърди се, че от страна на „А1 България“ ЕАД е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 942/2024 г. на РС- Пазарджик. Срещу издадената заповед
за изпълнение е депозирано възражение. Във връзка с горното и на основание
чл. 415 от ГПК се моли съда, да приеме за разглеждане исковата молба. Моли
се съда служебно да изиска от РС-Пазарджик към настоящото дело да бъде
присъединено ч.гр. д. № 942/2024 г. на РС-Пазарджик.
Сочи се, че на основание чл. 415 от ГПК се предявява иск за дължимо
парично вземане в размер на 766.70лв. Тази сума е сбор от следните суми:
266.70 лв. - по договор № ********* от 09.02.2018г. със системен партиден
номер М5924557 - цената на месечни абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги, съгласно условията на договора,
приложенията към него и Общите условия, за които са издадени посочени
фактури и 500.00 лв. - общ размер на неустойка. Към горепосоченото
задължение се претендира и мораторна лихва върху цялото вземане в общ
размер от 169.43 лв. за периода 16.08.2021 г. - 04.03.2024 г.
Оформен е петитум с който се иска от съда да постанови решение, с
което приеме за установено, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, по
отношение на ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
2
адрес на управление: гр. София 1309, район И., ул. ******, че ответникът Г. Й.
Г., ЕГН: ********** му дължи сумата в размер на 766.70 лв. за периода
26.07.2021 г. до 25.01.2022 г., по договор № ********* със системен партиден
номер М5924557, от които 266.70 лв. неплатени суми за предоставени и
неплатени електронни съобщителни, 500.00 лв. общ размер неустойки, 169.43
лв. - общ размер мораторна лихва, както и законната лихва върху сборната
сума 766.70 лв. от датата на образуване на ч. гр. д. № 942/2024 г. на РС-
Пазарджик до окончателното изплащане на задължението, които задължения
са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 942/2024 г. на РС-
Пазарджик.
Моли се съда, да осъди Г. Й. Г., ЕГН: **********, да заплати на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1309, район И., ул. ****** направените деловодни разноски по
настоящото и заповедното производства, ведно с юрисконсулско
възнаграждение, изчислено съгласно Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Във връзка с Разпореждане № 3716 от 02.05.2024г. в указаният срок с
молба с вх.№11963 от 10.05.2024г. са изпълнени указанията на съда и се моли
съда да приеме коригиран петитум на исковата молба, както следва: Моли се
съда да приеме за установено, че ответникът Г. Й. Г., ЕГН: ********** дължи
сумата в размер на 766.70лв. за периода 26.07.2021г. до 25.01.2022г., по
договор № ********* със системен партиден номер М5924557, от които
266.70лв. неплатени суми за предоставени и неплатени електронни
съобщителни услуги и 500.00лв. общ размер неустойки, както и 169.43 лв. -
общ размер мораторна лихва върху сборната сума 766.70 лв. за период от
16.08.2021г. до 04.03.2024г. , ведно със законната лихва върху сборната сума
766.70 лв. от датата на образуване на ч. гр. д. № 942/2024 г. на РС-Пазарджик
до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет
на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 942/2024 г. на РС-Пазарджик.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от адв. В. в качеството му на процесуален представител на
ответника Г. Г.. Сочи се, че предявените искове са частично основателни. С
исковата молба се претендира обща сума от 766,70лв. - сбор от претендирали
суми на три различни основания: сумата от 266.70лв. - неплатени електронно
3
съобщителни услуги по договор, сумата от 500.00лв. - неустойки за невърнато
оборудване по договор, сумата от 169.43 лв. - мораторна лихва върху цялото
вземане за периода от 16.08.2021г. до 04.03.2024г., както и законни лихви
върху общата дължима сума от 766.70лв. Сочи се, че сумата претендирана па
първото основание - неизплатени такси за услуги в размер на 266,70лв.
приемаме за дължима и съответно иска за основателен в тази му част. Твърди
се, че претендиранатa неустойка в размер на 500лв. се счита зa изцяло
неоснователна по следните съображения: на първо място както в
приложението към договора /т.5.9./, така и в Общите условия за
взаимоотношенията на между A1 и потребителите на широколентов достъп до
интернет, така и в Общите условия за взаимоотношения та на между А1 и
потребителите на услугата „Цифрова телевизия" /т.26/ е предвидено, че
предоставянето на оборудването се извършва с подписване па Констативен
протокол между потребителя и технически екип. Сочи се, че такива протоколи
не са представяни, поради което се счита, че не е налице предаване на т. нар.
оборудване за което се изисква плащане на неустойка. В този смисъл при
липса на елемент от фактическия състав - предмета па претендираното
основание за неустойка такава не се дължи и исковата претенция в тази й част
следва да бъде отхвърлена изцяло. На второ място се сочи, че в исковата
молба се претендират 5 /пет/ отделни суми по 100 /сто/ лева, за които са
издадени фактури от № **********, № **********, №**********,
№********** и №**********, всички от 25.01.2022г. От издадените фактури
не става ясно на основание на кой от приложените документи е издадена
всяка от фактурите. Представен е един подписан „Договор №
*********/09.02.2018г." и едно „Приложение№1" за цени и условия на
пакетна услуга - фиксиран интернет и телевизия" в който по принцип се
говори за оборудване, както и три „Допълнения" към това приложение : за
ползване на допълнителен ТВ приемник; за ползване на допълнителен ТВ
пакет "Extra Mtel Sport"; за ползване на допълнителен ТВ пакет "Mtel NOW
Max". Твърди се, че при положение, че липсват данни за това дали са
предоставяни устройства, колко устройства, по кое приложение/допълнение,
какви устройства – вид, тип, предназначение, на каква пазарна цена са те, не е
ясно какво е основанието за издаване точно на пет фактури.
Твърди се, че липсва конкретизация на договорното основание за
претендираната неустойка и иска следва да бъде отхвърлен. Сочи се трето
4
място - в посочените но — горе приложение към договора. Допълнения към
приложението и Общи условия се посочва, че неустойки се дължат при
прекратяване на договора от страна на A1. Дори и да са били налице
предпоставки за това, следва да се установи, дали прекратяването е било
направено по предвидения в закона ред. Предсрочното прекратяване на
договора представлява на практика разваляне на договора но смисъла на чл.
87 ал.1 от ЗЗД, което следва да се направи с писмено изявление от изправната
страна, което трябва дa достигне до неизправната страна. Такова писмено
заявление не е налице. Прекратяването на е извършено но надлежния
предвиден в закона ред и не може да произведе съответните последици. В
случай, че не е налице такова, не можем да говорим за валидно предсрочно
прекратяване на договора и не може на това основание да се претендират
неустойки по него. Сочи се, че изхождайки от горното се счита, че предявения
иск в частта му за неустойката в размер на 500лв. следва да бъде отхвърлен
изцяло. Що се касае за исковата претенция за мораторната лихва, то тя следва
да се преизчисли единствено върху претендираната сума за неизплатените
такси по договора, като за горницата над това до пълния размер от 169.43лв.
бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи се, че не се възразява да бъдат
приети представените писмени доказателства. Моля се съда да даде
възможност в хода на производството да взема становище но доказателства, в
случай че такива бъдат предоставен
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени
в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
Видно от приложените по делото писмени доказателства, между страните
е съществувал валиден Договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален
потребителски номер - № ********* от 09.02.2018 г. със системен партиден
номер М5924557, с който на ответницата са били предоставени
далекосъобщителни услуги .
Към горепосочения договор, на 09.02.2018 г. е подписано Приложение
№ 1 за пакет услуги интернет (101001032048) и телевизия (201001032047) с
план Мтел Стандартен 50 (Мтел Нет 50 Mbps + Мтел ТВ Стандартен), за срок
5
от 24 месеца. За периода от 23.06.2021г. до 22.12.2021г. (период на
фактуриране) е било извършено изпълнение от страна на дружеството .
Ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете,
съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и е натрупал
просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги, за
посочения период, както и за предходни такива.
Съгласно твърденията на ищеца, на 26.12.2021г., договор № *********
със системен партиден номер М5924557 е прекратен поради неплащане
продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена неустойка за
невърнато оборудване в размер на 500.00 лв. Твърди се, че за периода
26.07.2021г. до 25.01.2022г. ответникът дължи на ищцовото дружество суми в
размер 766.70лв., от които 266.70лв. неплатени суми за предоставени и
неплатени електронни съобщителни услуги, 500.00 лв. общ размер неустойки.
Върху посочената сума е начислена мораторна лихва в размер на 169.43лв.
Длъжникът Г. не е изпълнила изцяло задълженията си по посочените
договори, като не е заплатила в срок всички дължими към оператора суми за
потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния
оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договор за
далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка.
Видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело
№942/2024г. по описа на Районен съд Пазарджик, ищцовото дружество е
пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез
подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано е било частно гражданско дело
№942/2024г. по описа на Районен съд Пазарджик. Издадената по делото
заповед за изпълнение е била връчена на ответника Г., която е подала
възражение срещу издадената заповед, поради което съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на
фактическата обстановка.
Не се оспорва от ответната страна, че Г. дължи на ищцовото дружество
сумата от 266.70лв.- представляваща неизплатени такси за услуги, но се
оспорва дължимостта на претендираната неустойка.
6
Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният иск:
Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес от
воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му
произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено
възражение срещу нея и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането. Предмет на
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на оспореното с
възражението вземане към датата на подаване на заявлението. Успешното
провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за
изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване
на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.
По отношение основателността на предявените искове: Уважаването на
искове с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, се
предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест
на ищеца е да установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на
съответните доказателства. Касае е се за специален установителен иск за
установяване на вземането,когато в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение длъжникът възрази срещу нея,за да бъде установено със сила на
присъдено нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда на
заповедното производство съществува.Искът следва да се счита за предявен от
момента на подаване на заявлението.
Съдът приема,че между страните е съществувал валиден Договор за
далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер, с който на
ответника са били предоставени далекосъобщителни услуги.
Промяната в търговското наименование /фирмата/ на търговеца не се
отразява на неговата процесуална легитимация, тъй като „А1 България“ЕАД е
със същият ЕИК и представителна власт, предвид което не е необходимо
изрично представяне на доказателства за универсално правоприемство.
По иска за съществуване на вземане за незаплатена стойност на
ползваните електронни съобщителни услуги в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за електронни
7
съобщителни услуги и предоставянето на електронни съобщителни услуги на
абоната през исковия период. Наличието на валидно учредено между страните
облигационно правоотношение по договор за електронни съобщителни услуги
не се отрича от ответника и се установява от представените по делото писмени
доказателства – рамков договор за електронни съобщителни услуги и
приложения към него, които са съставени в писмена форма, носят подписите
на двете страни в правоотношението и съдържат уговорки за всички
съществени елементи на този вид правоотношения, с оглед на което са
породили правни последици и надлежно обвързват страните по тях. След като
ответникът е потребил предоставените електронни съобщителни услуги, в
негова тежест се е породило насрещното задължение да заплати уговорената
абонаментна цена за ползваните услуги. Ответникът не твърди, нито ангажира
доказателства да е заплатил същите, поради което в полза на ищеца следва да
се признае съществуването на вземания за стойността на ползваните
електронни съобщителни услуги по сключения между страните договор и
приложенията към него, чийто размер е установен и не оспорва от ответната
страна.
По иска за съществуване на вземане за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото, че
е прекратил договора предсрочно поради виновно неизпълнение от страна на
абоната. Съгласно сключения между страните договор за електронни
съобщителни услуги и приложенията към него, ако достъпът до мрежата бъде
спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива
или по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за
този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се
прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичането на
съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице,
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за
предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на
част от стойността на отстъпките от абонаментите планове и от пазарните
8
цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/на
изплащане), съответства на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент. Тълкуването на тези договорни клаузи по смисъла на чл. 20 от ЗЗД
във взаимовръзка една с друга налага да се приеме, че заплащането на
неустойка от абоната се дължи единствено в хипотеза на предсрочно
прекратяване на договора за услуги преди изтичане на т.нар. срок на ползване
и то по вина на абоната или по негова инициатива. Предсрочното
прекратяване на договора за услуги на практика представлява разваляне на
договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Тази законова
разпоредба не е дерогирана от волята на страните, тъй като нито в договора за
електронни съобщителни услуги или в приложенията към него, нито в
Общите условия е предвиден друг ред за разваляне на договора. Съгласно чл.
54.1. от Общите условия „A1 България“ ЕАД има право едностранно да
прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до
ползваните мрежи при неплащане на дължими суми след изтичане срока за
плащане. Тази разпоредба, обаче, не предвижда при изпадане на абоната в
забава договорът автоматично да се прекратява, а само дава право на
оператора да го прекрати, което още веднъж показва, че волята на оператора
за разваляне на договора следва да достигне до абоната, за да породи правни
последици.
По делото няма доказателства, които да установяват при условията на
пълно доказване ищецът да е уведомил писмено ответника за разваляне на
сключения помежду им договор за електронни съобщителни услуги или някое
от приложенията към него преди изтичане на уговорения срок на ползване.
Също така исковата молба, която принципно би могла да има правното
значение на изявление за разваляне на договора, е връчена на ответника също
след изтичане на срока на ползване Следователно договорът за електронни
съобщителни услуги, на който се позовава ищецът, не е предсрочно прекратен
преди да е изтекъл срокът на ползване, поради което не е осъществен
фактическият състав, при който за абоната би възникнало задължение да
заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Отделно от това, съдът намира за основателно възражението на
ответната страна, съгласно което, както в приложението към договора /т.5.9./,
така и в Общите условия за взаимоотношенията на между A1 и потребителите
9
на широколентов достъп до интернет, така и в Общите условия за
взаимоотношенията между А1 и потребителите на услугата „Цифрова
телевизия" /т.26/ е предвидено, че предоставянето на оборудването се
извършва с подписване па Констативен протокол между потребителя и
технически екип. Такива протоколи в конкретният случай не са представени.
Доколкото в исковата молба се претендират 5 /пет/ отделни суми по 100 /сто/
лева, за които са издадени фактури от № **********, № **********,
№**********, №********** и №**********, всички от 25.01.2022г. , ищецът
е следвало да посочи основание на кой от приложените документи е издадена
всяка от фактурите. При положение, че липсват данни за това дали са
предоставяни устройства, колко устройства, по кое приложение/допълнение,
какви устройства – вид, тип, предназначение, на каква пазарна цена са те, не е
ясно какво е основанието за издаване на процесните пет фактури.
Ето защо тази искова претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По иска за съществуване на вземане за мораторна лихва в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпване
на изискуемостта на вземанията. Размерът на законната лихва е изчислен от
съда по правилата на чл. 162 от ГПК при съобразяване с ПМС № 426 от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва за просрочени парични
задължения и основния лихвен процент, определен от БНБ. При отхвърляне
искът за претендираната неустойка, дължимата лихва следва да се преизчисли
единствено върху размера на дължимата сума от 266.70лв. С оглед на това
искът за съществуване на вземане за мораторна лихва следва да бъде уважен
до размера от 58,94 лв. и отхвърлен за горницата над тази сума до предявения
размер от 169,43 лв.
По изложените съображения искът за съществуване на вземания за
незаплатена сума за ползвани електронни съобщителни услуги следва да бъде
уважен изцяло, искът за съществуване на вземания за неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги
следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, а искът за мораторна
лихва следва да бъде уважен частично.
По отношение на разноските-
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК
10
ответникът следва да заплати на ищеца разноските в исковото и заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковите претенции. Сторени
от ищцовото дружество са разноски в размер на 300.00лв., от които по
съразмерност следва да се присъдят 104.36лв.
На ответника следва да се присъдят разноски в размер на 260.86лв. по
съразмерност съобразно отхвърлената част от исковете /от претендирани
400.00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/
Воден от горното Районен съд - Пазарджик,
РЕШИ:
По предявеният иск от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр.София, район „И.”, ул.“******, против Г.
Й. Г., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „******, с цена
на иска – 936.13 лева
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК в
отношенията между страните, че Г. Й. Г., ЕГН-********** от гр. Пазарджик,
обл. Пазарджик, ул. „****** дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район И., ул. „******,
представлявано от членовете на Съвета на директорите А. Д. и М. М., сумата
от 266,70 лв. /двеста шестдесет и шест лева и седемдесет стотинки/,
представляваща непогасена сума за предоставяне на електронни съобщителни
услуги по партида № М5924557 за периода от 26.07.2021 г. до 25.01.2022 г. и
сумата от 58,94 лв. /петдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 16.08.2021г.
до 04.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2024 г., до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 942/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за съществуване на вземания за неустойка в размер
на 500,00 лв. и иска за съществуване на вземане за мораторна лихва за
разликата над 58,94 лв. до предявения размер от 169,43 лв.
ОСЪЖДА Г. Й. Г., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, обл. Пазарджик,
11
ул. „****** ДА ЗАПЛАТИ НА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, 1309, район И., ул. „******, представлявано
от членовете на Съвета на директорите А. Д. и М. М., сумата от 104.36лв.,
представляваща сторените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част
от исковете, на осн. чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, 1309, район И., ул. „******, представлявано от
членовете на Съвета на директорите А. Д. и М. М. ДА ЗАПЛАТИ НА Г. Й. Г.,
ЕГН-********** от гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „******, сумата от
260.86лв., представляваща сторените от ответника разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12