№ 55
гр. Н., 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20243620200328 по описа за 2024 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Н. А. Г. от гр. П., оспорва издаденото от Началника на РУ Н. НП №
24-0307-000399/30.05.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР Ш. РУ Н., с което му е наложена
глоба за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и лишаване от право на урпавление на
МПС за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят сочи, че НП е необосновано, незаконосъобразно и не е издадено при
спазване на материалния и процесуалния закон и в срок.
Не оспорва, че е управлявал МПС на посочената в АУАН дата и място, но оспорва
факта, че е използвал пътя не по предназначението му, а с цел умишлено странично
приплъзване на задната част на автомобила, губейки сцепление с пътя, с което е създал
предпоставки за ПТП. Жалбоподателят сочи, че не е имал намерение да ползва пътя не по
предназначението му, както и да създава условия за ПТП. Твърди, че на автомобила, който
използвал се появил проблем в старт-стоп системата и това наложило да подаде повече газ
от обичайното за да потегли. Твърди, че по време на движение автомобилът сам задействал
спирачката и поради това трябвало отново да го стартира с повече газ и при потеглянето той
„прибоксувал“. Сочи, че не бил губил контрол над автомобила и не е създавал условия за
ПТП.
Жалбоподателят сочи, че НП било незаконосъобразно, тъй като не било осъществено
нарушението по чл. 175а, ал.1 ЗДвП.
Поради горното моли съда да отмени НП № 24-0307-000399/30.05.2024 г. на Началник
РУ в ОДМВР Ш. РУ Н..
Претендира направените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито съдебно
заседание. Същата е заявила в писмено становище, че издаденото НП е законосъобразно и
следва да се потвърди.
1
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от
легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно
постановление и се явява процесуално допустима.
На 14.05.2024 г. е бил съставен АУАН серия GA № 1096097, който е приложен на л. 8
от делото. Съгласно АУАН, на 14.05.2024 г. в 21,45 ч. в гр. Н. на кръстовището на ул. „***“ и
ул. „***“ жалбоподателят управлявал л.а „***“ с рег. № ***, негова собственост, като при
движението на кръстовището в посока ул. П., при маневра ляв завой оставя без контрол
управлението на автомобила, преплъзвайки го със задната му част по пътпното платно и
напречно по посоката си на движение и ненужно и демостративно извържшва поднасяне на
автомобила надясно и наляво по пътното платно, губейки сцепление с пътното платно, с
което нарушава правилата за използване на пътното платно и създава предпоставки за ПТП.
В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Акта е връчен на жалбоподателя 14.06.2024 г. Жалбоподателят е подписал акта, като е
посочено, че има възражения.
Въз основа на този акт наказващият орган е издал НП № № 24-0307-
000399/30.05.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР Ш. РУ Н., с което за нарушение на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба от 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 04.06.2024 г.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за
това органи. В тях има описание на всички изискуеми към съдържанието на АУАН и НП
данни.
Всичко гореизложено сочи, че АУАН и НП са издадени от компетни органи, съдържат
изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и са издадени в съответствие
със закона.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС със срок на
валидност до 01.08.2033 г. за категориите В М.
Описаното в АУАН и НП МПС, л.а „***“ с рег. № *** е негова собственост, което се
установява от приложената справка за собствениците на автомобила, л. 11.
От събраните по делото гласни доказателства и приетите писмени такива се
установява, че на 14.05.2024 г. в 21,45 ч. в гр. Н. на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“
жалбоподателят управлявал л.а „***“ с рег. № ***, като при движението на автомобила при
кръстовището на улиците „***“ и ул. „***“ и извършване на ляв завой в посока към ул. П.,
рязко подал газ (форсирал двигателят на автомобила) и поднесъл задницата на автомобила.
В същото време водача маневрирал с волана като рязко завивал ту вляво, ту вдясно. В
резултат на ускорението на автомобила и рязкото маневриране с волана, автомобила
поднесъл на дясната си страна и навлязъл напречно в лентата за движение и в лентата за
насрещно движение. Други участници по пътя в този момент е нямало, освен движещия се
2
непосредствено зад водача служебен автомобил на РУ Н. свидетелите по делото, в който
били свидетелите П. Н., Р.Т. и И. К.. Полицейските служители след като видели движението
на автомобила пред тях подали сигнал на жалбоподателя да спре и той преустановил
движението на автомобила си. Изминатия по този начин пътен участък до момента на
спирането на автомобила бил около 10-15 м. На водача била извършена проверка, както и му
било посочено, че е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като е
извършил нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Движението на водача на автомобила *** и
неговото поведение на пътя, било видяно и от тримата свидетели, чиито свидетелски
показания го описват по категоричен начин. По време на проверката водачът не е оспорвал
констатациите на актосъставителя за устанавеното от него нарушение, въпреки, че в акта е
посочено, че заявил, че има възражения. Такива не са описани, както и не са представени в
законния 7-дневен срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН.
Всеки от тримата свидетели сочи, че жалбоподателят е „форсирал двигателя“, при
което автомобилът се приплъзнал и поднесъл напречно по платното за движение,
поднасяйки автомобила наляво и надясно, като е използвал пътя не по предназначението му.
Свидетелите не установяват пред тях водача да е сочил, че е имал техническа повреда в
автомобила, поради което бил подавал повече газ при потегляне. Това е защитна версия,
изградена от жалбоподателя след постановяване на НП, но която по никакъв начин не се
установява и доказва по делото. Напротив от свидетелските показания може да се заключи,
че автомобилът, който свидетелите са видели да извършва непозволено движение по
пътното платно се е движел, не е бил спрял и отново да потегля с повече или по – малко газ.
Подаването на повече газ, поднасянето на автомобила, неоправданото с нищо рязко
маневриране с волана са действия, извършени от водача и настоящ жалбоподател, в резултат
на които автомобила е загубил сцепление с пътя, поднесъл първо наляво, след това надясно
и е навлязъл напречно в лявата и в дясната лента за движение. Това по категоричен начин се
установява от свидетелските показания на св. Н. на л. 36 от делото и на св. Тончев и К., л. 37
от делото.
От обективна страна, за съставомерността на нарушението по чл. 104б, т.2 ЗДвП.
Съгласно чл. 104б ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да: 1.
oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване; 2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Съгласно чл. 2, ал.2 ЗДвП всеки участник в движението има право да се движи по
пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение.
По смисъла на §6, т.1 от ДР ЗДвП, „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени
или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.
Към пътищата се приравняват и улиците.
Обикновеното използване на пътищата за движение на пътни превозни средства или
на пешеходци, следва да е в съответствие с нормите на закона, както и конкретно посочените
в чл. 5, ал.1 и ал.2 от него общи правила за поведение на участниците в движението: да не
създава опасности и пречки за движението, да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства; да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в
лентите за движение и пр.
Нормата на чл. 104б ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство е
забранено да: 1. oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата,
отворени за обществено ползване; 2. използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. При самото движение по пътищата, чл. 8, ал.1 ЗДвП, задължава водачите на
пътни превозни средства да използват дясната половина на пътя по посока на
движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано
3
нещо друго. Относно правилата за извършване на маневри по време на движение на МПС,
са приложими нормите на чл. 25 и 26 ЗДвП, съгласно които водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, и пр., преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Също така, чл. 26 задължава водача на МПС, преди да започне каквато и да е
маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде
ясен и достатъчен за възприемане сигнал.
Настоящият нарушител не е подавал какъвто и да е бил светлинен сигнал за
промяната на движението на автомобила по пътя. От своя страна не се установява от
свидетелските показания по пътя да е имало неравности или препятствия, които да налагат
рязкото маневриране с волана вляво и вдясно по пътя. Установено е, че е нямало е насрещно
движение или движение на ППС пред жалбоподателя, които да налагат осъщественото от
него управление на автомобила.
Гореизложеното сочи, че целта на водача и настоящ нарушител е била единствено
извършването на неправомерни действия, като форсиране на автомобила, рязко променяне
на посоката на движението му – ту вляво, ту вдясно, занасянето на задната му част и пр.пр.
Това, обаче не предствавлява използване на пътя по предназначение. Подобно шофиране,
извършено на път в населено място е в нарушение на закона и правилата за такова.
Обстоятелството, че в момента на движение на жалбоподателя не е имало други участници
на пътното платно не го освобождава от задължението да се движи съгласно правилата на
ЗДвП и да използва пътя по предназначение за превоз на пътници и товари. Независимо
дали е създал предпоставки за ПТП или не, то поведението на жалбоподателя е било в
нарушение на правилата за движение по пътищата, като се използва само дясната лента за
движение без да се ускорява ненужно двигателя на авотомобила и без да се навлиза в
лентата за насрещно движение.
В АУАН и в НП не е посочено, че начинът по който нарушителят е управлявал
автомобила представлява „дрифт“. Самият закон също не съдържа легално определение на
това понятие, но същото се е превърнало в утвърдено в публичното възприятие понятие за
опасно, неправомерно и извън правилата на ЗДвП управление на МПС, при използването на
описаните от свидетелите техники на пребуксуване, приплъзване и изместване на позицията
на автомобила спрямо посоката на движение.
Съдът намира, че от обективна страна е налице съставомерно противоправно
поведение на нарушителя, което е нарушение на нормата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП забраняваща
на водачите на МПС-та използването на пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
За осъществяването на описаното нарушение законът изисква наличието на пряк
умисъл в извършителя на нарушенито, което се обуславя от посоченито в чл. 104б, т. 2 ЗДвП,
че използването на пътищата, отворени за обществено ползване, е забранено „за други
цели“, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Наличието
на цел, различна от тази, която произтича от естеството на движението по пътищата,
предполага наличието на пряк умисъл.
Съдът установи от събраните доказателства, свидетелските показания, че
нарушението е извършено от жалбопоадтеля съзнателно, доколкото самоволното управлеине
на МПС, по описания начин е немислимо без целенасоченото му маневриране и управление.
Всичко това преценено в неговата съвкупност ясно показва наличието на съзнателно,
целенасочено управляване на МПС-то в нарушение на нормата на чл. 104а, т. 2 ЗДвП.
Обстоятелството, че по пътя е нямало други участници в движението, не променя
4
факта на извършеното нарушение.
В случая не са налице обстоятелства, изключващи наличието на пряк учисъл от
субективна страна в поведението на нарушителя, каквито биха били техническа повреда,
неизправност, извънредна и непреодолима по друг начин ситуация на пътя, които да
изключват административнонаказателната отговорност на нарушителя на основание чл. 11
ЗАНН вр. чл. 13-15 НК. Твърденията на жалбоподателя за блокиране на „старт-стоп“
системата не се доказват по какъвто и да е начин от събраните по делото доказателства. Не е
посещаван сервиз за извършване на проверка на състоянието на посочената навигационна
система на управлявания от водача автомобил и не е представен протокол за такава
проверка. Съдът приема изразеното от жалбоподателя твърдение за защитна теза,
обслужваща единствено целите му по настоящето производство, а именно отмяна на
издаденото НП.
Предвид на горното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Относно отговорността на нарушителя.
За извършеното от жалбоподателя нарушеине законът в чл. 145а, ал.1 ЗДвП
предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12
месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания
по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
С обжалваното НП № 24-0307-000399/30.05.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР Ш.
РУ Н., за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП административнонаказващия орган е наложил
на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена
глоба от 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Така определеното с НП наказание напълно съответства на посочените в закона
кумулативни санкции по вид и размер, поради което същото е законосъобразно и правилно.
Съдът намира, че осъщественото от жалбоподателя нарушение на чл. 104а, т. 2 ЗДвП
не представлява маловажен случай на нарушение на правилата за движение, конкретно на
нормата на чл. 104а ЗДвП по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Пътищата, отворени за обществено
ползване не са предназначение за управление с използване на дрифтиране, а самото
управление от неподготвени водачи ги превръща в потенциални самойубийци или убийци
на пътя. Забавление, което носи риск от смърт не може да бъде маловажно, то следва да бъде
предотвратявано чрез строг контрол и санкции.
Предвид на всичко гореизложено, съдът намира, че цялото наказателно
постановление следва да се поктвърди като законосъобразно.
Относно разноските по чл. 63д от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63д ЗАНН предвиджа, възможност за страните в
съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
Жалбоподателят няма претенции за разноски.
Въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсулт.
Предвид на изхода от делото, с което се потвърждава издаденото НП като правилно и
законосъобразно и искането на въззиваемата страна по делото за разноски, съдът намира, че
съгл. чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, който предвижда в полза на юридически лица или еднолични
търговци да се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
5
защитавани от юрисконсулт искането е основателно. Съдът намира искането за разноски за
основателно, доколкото по делото становище относно предявената жалба е изразил
гл.юрисконсулт В. Д..
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно
чл. 38 от ЗПП, определянето на размера на възнаграждението се определя от нарочна
наредба, а според чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ по
административни дела е от 80 до 150 лв.
Съдът намира, че предвид на обема на участието на представителя на въззиваемата
страна, следва да се определи минимално възнаграждение от 80 лв. Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0307-000399/30.05.2024 г. на Началник
РУ в ОДМВР Ш. РУ Н., с което на Н. А. Г. с ЕГН ********** от гр. П., общ. К., обл. Ш., за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал.1, пр.3 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба от 3000лв. (три хиляди лева) и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца.
ОСЪЖДА Н. А. Г. с ЕГН ********** от гр. П., общ. К., обл. Ш., ДА ЗАПЛАТИ на ОД на
МВР град Ш. по сметка IBAN UBBS 8002 3106 1018 04, BIC UBBSBGSF, банка ОББ, клон
Ш. от 80 лв. (осемдесет лева), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд
Ш. в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6