РЕШЕНИЕ
№611
гр. Хасково, 21.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на четиринадесети юли,
през две хиляди и двадесет и трета година в състав :
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №629/2023г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано по жалба от Д.С.С. и Д.Г.Я. – С. ***,
подадена чрез пълномощник адв. В.С. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-0254-000072/25.04.2023г., издадена от полицейски
инспектор към ОДМВР – Хасково, РУ Димитровград, с която на основание чл.171,
т.2а, б.а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са
отнети: 2 бр. регистрационни табели с №*** и СРМПС №***.
В жалбата се сочи, че оспореният акт е
издаден при съществени нарушения на административно производствените правила и
при неправилно приложение на материалния закон, актът бил немотивиран. В
диспозитива на заповедта не било посочено ясно и категорично на какво ППС се
прекратява регистрацията. Автомобилът не бил посочен с неговите
идентификационни белези – марка, модел. На следващо място се сочи, че в заповедта не бил посочен и
вторият собственик на автомобила, който в случая е Д.Г.Я. – С., която също се
явявала адресат на заповедта. Иска се отмяна на оспорената
заповед при изложените съображения за незаконосъобразност на акта, както и да
бъдат заплатени направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от пълномощника на жалбоподателите.
Ответната страна – Полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково, РУ Димитровград в съдебно
заседание взема становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото АУАН Серия GA №161976 от
25.04.2023г., съставен от старши полицай при ОДМВР – Хасково, РУ Димитровград,
е констатирано, че на 25.04.2023г. в 02:20 часа в ***, Д.С.,
управлявал лек автомобил *** с рег. № ***, негова
собственост , като от извършената проверка се установява, че водачът не
притежава СУМПС и не представя свидетелство за регистрация на МПС, което
управлява, с което виновно е нарушил чл.150 и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Актът
е връчен срещу подпис на лицето Д.С. още при съставянето му, като в АУАН не са
направени възражения. Въз основа на цитирания АУАН е издадено и Наказателно
постановление № 23-0254-000264/12.05.2023г. от Началник РУ Димитровград към
ОДМВР Хасково.
От полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ
Димитровград /С. И. И. / е
издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №23-0254-000072/25.04.2023г., с която на
Д.С.С., е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В заповедта са
възпроизведени обстоятелства, отразени в съдържанието на представения АУАН
Серия GA №161976 от
25.04.2023г. – на 25.04.2023г. в 02:20 часа в ***, до *, Д.С.,
управлявал лек автомобил * с рег. ***, негова
собственост, без да притежава СУМПС, същият е неправоспособен водач, като
изрично се посочва и съставения в случая АУАН.
Заповедта е връчена на Д.С.С. срещу подпис на 25.04.2023г.,
видно от приложения препис от акта.
От приобщените по делото доказателства се установява,
че лек автомобил *** с рег. № *** е
собственост както на Д.С., така и на Д.Г.С. – негова майка, видно от Свидетелство
за регистрация на МПС част І.
По делото не е налице спор относно компетентността на
издателя на процесния акт, предвид цитираната в акта Заповед №
272з-199/19.01.2023г. за оправомощаване, издадена от директора на ОДМВР –
Хасково.
При така установените факти, съдът, като извърши по
реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. В случая следва да се
има предвид, че като се отчита представеното Свидетелство за регистрация на МПС
част І, то процесното МПС е съсобственост между двамата жалбоподатели. Няма
спор, че оспорената заповед е издадена само по отношение на Д.С., на който е и
връчена, но не и на жалбоподателката Д.С., но пък административният орган в
рамките на производството по прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.а от ЗДВП няма
правомощие да установява права на съсобственост/собственост, възникнали въз
основа на регламентирани законови предпоставки. Доколкото жалбоподателката Д.С.
е вписана като собственик в Свидетелство за регистрация на МПС част І, то съдът
приема, че има право на жалба, тъй като не е била посочен като адресат на
ЗППАМ. Следва да бъде отбелязано, че последното не е основание да се счита, че
е допусната материална незаконосъобразност на акта, с който ограничението по
чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП е приложено единствено спрямо единия съсобственик.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по
чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед ноторно известната на съда Заповед №272з-199/19.01.2023г.
на директора на ОДМВР Хасково.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити, както и е мотивирана в
достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната ѝ
законосъобразност.
В заповедта са посочени както правното
основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства
за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171,
т.2а, б.а от ЗДвП на собственик, който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач. Въз основа на установена от
фактическа страна обстановка административният орган е издал процесната заповед
за прилагане на принудителна административна мярка, правилно е изложил в
мотивите, че автомобилът е управляван от неправоспособен водач, който е и
собственик на автомобила. Действително в заповедта не е посочен и вторият
собственик на МПС, но в случая е безспорно, че л.а. е собственост на двамата
жалбоподатели, както и че първият от тях Д. е неправоспособен водач и е син на
жалбоподателката Д.С.. За
законосъобразността на оспорената заповед и наложената с нея ПАМ е без значение
обстоятелството дали другият собственикът е предоставил /преотстъпил/ управлението, както и
какъв е начинът на предоставяне/преотстъпване – правомерен или не, както и дали
майката на С.Д.С. е знаела за това, че нейният пълнолетен син е
неправоспособен. Тези обстоятелства са напълно ирелевантни за спора. Поради
изложеното съдът приема и че са изпълнени изискванията на чл.172,
ал.1 от ЗДвП и на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран
административен акт.
Съгласно чл.22
от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон - чл.23
от ЗАНН. В случая Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-0254-000074/25.04.2023г. е издадена на основание чл.171,
т.2а, б.а от ЗДвП, съгласно която разпоредба за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилага ПАМ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като
е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,
т.1
или 4
или по реда на чл.69А
от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от шест месеца до една година. Приложената на С., с
оспорения административен акт ПАМ по чл.171,
т.2а, б.а от ЗДвП от фактическа страна се основава именно на
това, че на 25.04.2023г. същият без да притежава правоспособност, е управлявал
собствения си автомобил. Следователно наложената на собственика принудителна
административна мярка е именно в хипотезата на чл.171, т.2а, б.а, предл. първо
от ЗДвП-собственик, който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач. Непосочване в мотивите и диспозитива на заповедта, че
собственик на автомобила също е и Д.С., не може да е основание да се приеме, че
оспорваната заповед е издадена неправилно, тъй като не е вписано и нейното име.
С фактическото прилагане на процесната ПАМ именно собствениците на
автомобила се лишават от възможността да го ползват съобразно неговото
предназначение, защото с ПАМ се разпорежда забрана за движение на ППС, като
това ограничение рефлектира пряко и непосредствено в тяхната – на всеки от двамата съсобственика, правна сфера. Поради
изложеното съдът приема, че оспорваната заповед е издадена в съответствие с
приложимия материален закон.
Предвид установените факти са налице
елементите на правопораждащия фактически състав и административният орган
обосновано е приел, че е налице основание за налагането на ограничителната
мярка. Оспореният акт се явява постановен при правилно приложение на закона,
като наложената ПАМ е в нормативно предвидения минимален срок от 6 месеца.
По изложените съображения съдът приема, че
не са налице основания по чл.146
от АПК за отмяна или обявяване на оспорената заповед за
нищожна, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на Д.С.С. и Д.Г.Я. – С. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-0254-00072/25.04.2023г., издадена от
полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково, РУ Димитровград, с която на основание
чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца
и са отнети: 2 бр. регистрационни табели с № *** и СРМПС № ***.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението
е окончателно.
СЪДИЯ: