№ 1526
гр. Пловдив, 25.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330202464 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. М.М. против Наказателно постановление № 21-1030-000943/17.02.2021
г., издадено от М.В.М. – ***, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, приета за установена с
наказателното постановление. Твърди извършеното от него деяние да попада
в хипотезата на чл. 31 от ППЗДвП. Поддържа да са допуснати процесуални
нарушения при съставянето и връчването на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и на НП, но без да посочва какви. Моли
наказателното постановление да бъде отменено поради липса на извършено
нарушение, а в условията на евентуалност – деянието да бъде квалифицирано
като маловажен случай. Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят се явява лично и с адв. С.И., като и двамата
поддържат жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 16640 от
06.04.2021 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по издаване на наказателното
постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати
съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно
1
установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и
вината му да са категорично доказани. Поддържа, че нарушението е с висока
степен на обществена опасност и правилата за маловажен случай по чл. 28 от
ЗАНН да са неприложими. Моли обжалваното наказателно постановление да
бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата
страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Р. Г. Т., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 03.03.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 09.03.2021 г., поради което 7-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 26.01.2021 г. около 12:06 часа в гр. Пловдив жалбоподателят Р. Г. Т.
управлявал товарен автомобил „Мерцедес Х-клас“, като се придвижвал по
бул. „Васил Априлов“ в посока направо. При пресичането на бул. „Васил
Априлов“ с бул. „Свобода“ се образувало „Т-образно“ кръстовище,
преминаването през което било регулирано от пътен светофар.
Жалбоподателят наближавал кръстовището, като светофарът подавал зелен
сигнал. Когато почти се изравнил с линията на светофара, светлинният сигнал
се сменил от зелен на жълт. Жалбоподателят Т. преценил, че се намира
твърде близо до светофара и ако задейства спирачната уредба на автомобила,
ще спре в средата на кръстовището, а освен това зад него се движили други
автомобили и счел, че при рязка маневра може да предизвика
пътнотранспортно произшествие. Затова жалбоподателят преминал, като
навлязъл в кръстовището.
По същото време свидетелите И.Т.Т. – ***, и А.Х.К. – ***, изчаквали в
дясната пътна лента на бул. „Свобода“, за да направят десен завой и да се
включат в движението по бул. „Васил Априлов“. Свидетелите Т. и К. не
забелязали какъв бил светлинният сигнал на светофара, регулиращ
движението в посока направо по бул. „Васил Априлов“, в момента на
преминаването на жалбоподателя. Те не видели и точния момент, когато
автомобилът, управляван от Т., навлязъл в кръстовището. Свидетелят Т.
забелязал този автомобил, когато той вече бил пред тях. Тогава светофарът на
бул. „Свобода“ подал зелен сигнал за завиващите надясно превозни средства.
Свидетелят Т. преценил, че щом сигналът за тяхното движение е зелен, то
жалбоподателят трябвало да е преминал на червен сигнал на светофара на
2
бул. „Васил Априлов“. С подаването на светлинен и звуков сигнал *** Т. и К.
спрели автомобила на жалбоподателя и пристъпили към извършването на
проверка.
На място свид. Т. съставил акт за установяване на административно
нарушение с бл. № 978744 против жалбоподателя Т., в негово присъствие и в
присъствието на свид. К.. Жалбоподателят възразил, че не е преминал на
червен сигнал на светофара, като вписал възраженията си в акта. Препис от
АУАН му бил връчен срещу разписка.
На следващия ден - 27.01.2021 г., жалбоподателят подал и писмено
възражение срещу акта за установяване на административно нарушение,
което било намерено за неоснователно от административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
В хода на процеса в качеството на свидетели са разпитани *** И.Т.Т. –
актосъставител, и А.Х.К. – свидетел при съставянето на АУАН. В
показанията си свид. К. изяснява, че не си спомня нищо от конкретния
случай, като дори преди това разказва за проверка, осъществена на различно
място. Единствените относими към предмета на делото обстоятелства, които
се установяват от нейните показания, са за начина, по който е организирано
движението на пътните превозни средства през процесното кръстовище на
бул. „Васил Априлов“ и бул. „Свобода“ в гр. Пловдив, като свидетелката
изяснява още, че при пресичането на двата булеварда се получава „Т-
образно“ кръстовище. Далеч по-подробни са показанията на свид. Т., който
заявява, че си спомня случая. От тях се установяват мястото на извършване на
деянието, разположението върху платното за движение на служебния
автомобил и на товарния автомобил, управляван от жалбоподателя, както и
посоката, в която са се движили. Свидетелят Т. изяснява, че служебният
автомобил е бил в покой и е изчаквал подаването на зелен сигнал от
светофара, за да извърши маневра завиване надясно от бул. „Свобода“ към
бул. „Васил Априлов“. Установява се, че от това място той е имал видимост
към линията на светофара, но не и към светлинните му сигнали. В тази връзка
свид. Т. заявява, че не знае на какъв сигнал точно е преминал автомобилът,
управляван от жалбоподателя. От показанията на този свидетел се установява
и първият момент, когато той е забелязал движението на жалбоподателя Т., а
именно когато автомобилът му се е намирал вече вътре в кръстовището и е
преминавал пред изчакващите да направят десен завой полицейски
служители. В тази връзка следва да се отбележи, че в частта от показанията
си, в която свид. Т. твърди, че жалбоподателят е преминал на червен сигнал
3
на светофара, той не възпроизвежда свои възприятия, непосредствено
придобити или съобщени му от другиго. Това се потвърждава от изявлението
на свидетеля: „не знам на каква светлина е преминал“. Вместо това свид. Т.
директно съобщава на съда свой извод, който е направил въз основа на
местоположението на автомобила на жалбоподателя в кръстовището,
съотнесено към подадения зелен светлинен сигнал за превозните средства,
завиващи надясно от бул. „Свобода“ към бул. „Васил Априлов“.
Предназначението на свидетелите в процеса е да съобщят своите възприятия
относно значимите за делото обстоятелства, а не да предлагат на съда какви
изводи да направи въз основа на известните им факти. В тази връзка съдът не
е обвързан да приеме за доказано предположението, което свид. Т. гради за
светлинния сигнал на светофара. За това предположение свидетелят се
позовава на правилата на логиката, видно и от последното изречение от
неговия разпит: „когато за мен е зелена светлината на светофара …, няма как
за него да не е червен сигналът на светофара“.
Жалбоподателят Т. се възползва от правото си да даде обяснения по
делото. Съдът подхожда със завишено внимание при тяхната оценка,
доколкото те могат да се използват и за изграждането на защитни версии от
страна на санкционираното лице. Въпреки това обясненията са годно
средство за възпроизвеждане на доказателства в процеса и дейността на съда
по тяхната проверка и оценка се подчиняват на същите правила, както спрямо
останалите събрани доказателства. Недопустимо е достоверността на
твърденията на жалбоподателя да бъде отнапред отречена, щом по делото не
се е доказало тези му твърдения да са неистинни. Противното би означавало
да се прояви недопустима предубеденост във вреда на една от страните. По
тези съображения съдът съобрази при формиране на фактическите си изводи
и обясненията на жалбоподателя. Същите са изключително подробни,
логически и хронологически последователни, вътрешно непротиворечиви.
Всъщност обясненията не противоречат и на показанията на свид. Т., с
изключение на изказаното от последния предположение за светлинния сигнал
на светофара, за което се каза, че съдът не ще възприеме безкритично, а ще
формира самостоятелен извод въз основа на събраните доказателства.
Установява се от обясненията, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището
на жълт сигнал на светофара, тъй като когато сигналът се е сменил от зелен на
жълт, той се е намирал твърде близо до кръстовището, а зад него са се
движили други автомобили и е преценил, че не би могъл да спре безопасно,
поради което е преминал и е навлязъл в кръстовището. Това твърдение на Т.
остана необорено по делото, включително и след разпита на двамата
извършили проверката полицейски служители. То би могло да обясни и
причината, поради която към момента на подаването на зелен сигнал за
завиващите надясно ППС от бул. „Свобода“ автомобилът на жалбоподателя
на практика е бил вече навлязъл и е напускал кръстовището.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
4
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
надлежно оправомощено лице и в присъствието на жалбоподателя. В 6-
месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно
постановление от материално и териториално компетентен орган.
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от
обективна страна на посочените в наказателното постановление време и
място – на 26.01.2021 г. около 12:06 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на
бул. „Васил Априлов“ с бул. „Свобода“, жалбоподателят Т. е управлявал
товарен автомобил „Мерцедес Х-клас“. Доказаха се по делото от показанията
на свидетелите и от обясненията на жалбоподателя разположението на
превозните средства /товарния автомобил, управляван от Т., и на служебния
автомобил, управляван от свид. Т./ върху платното за движение, посоката им
на придвижване, начина, по който е организирано и регулирано движението в
този пътен участък. Така установява се, че при пресичането на булевардите
„Свобода“ и „Васил Априлов“ в гр. Пловдив се формира „Т-образно“
кръстовище. Доказа се и че към интересуващите делото време и място
жалбоподателят се е предвижвал по бул. „Васил Априлов“ в посока направо,
към Централна гара. Достигайки до кръстовището, образувано с бул.
„Свобода“, жалбоподателят е преминал направо, като движението на
превозните средства на това място е било регулирано от пътен светофар. През
това време автопатрулът в състав свидетелите Т. и К. се е намирал на бул.
„Свобода“ и е изчаквал да направи маневра завиване надясно, с която да се
включи в движението по бул. „Васил Априлов“. Тези обстоятелства са
доказани по делото по категоричен начин при съвкупния анализ на събраните
доказателства. Те се явяват и безспорни между страните. Спорът по делото се
концентрира около обстоятелството какъв е бил светлинният сигнал на
светофара, регулиращ движението в гр. Пловдив, по бул. „Васил Априлов“ в
посока направо и в момента на преминаването на жалбоподателя с
управлявания от него товарен автомобил „Мерцедес Х-клас“.
При изясняването на така очертания спорен въпрос на първо място съдът
намира, че единственото събрано по делото пряко доказателство за
светлинния сигнал на светофара са обясненията на жалбоподателя Т.. Както
беше изяснено, те са годен източник на доказателствена информация в
административнонаказателния процес и доказателствената им стойност не
може да бъде a priori отречена единствено поради процесуалното качество,
което заема жалбоподателят в процеса. Досежно показанията на свид. К. те не
са годни да обогатят делото с информация относно главния факт, подлежащ
на доказване, тъй като свидетелката заяви, че не си спомня нищо от
конкретния случай и не знае какъв е бил светлинният сигнал на светофара,
5
нито въобще твърди, че някога непосредствено е възприела този факт. Така
единствените твърдения, подкрепящи тезата на наказващия орган, се
съдържат в показанията на свид. Т.. Настоящият съдебен състав приема, че не
следва да бъде давана вяра на показанията на свид. Т. в частта им, в която
твърди, че жалбоподателят е преминал през процесното кръстовище на
червен светлинен сигнал на светофарната уредба. Както беше посочено, с
това си твърдение свид. Т. не възпроизвежда свои или чужди непосредствени
възприятия относно наблюдавани събития, а прави едно логическо
заключение, което той извежда от други факти – къде се е намирал
автомобилът на жалбоподателя, когато е подаден зелен светлинен сигнал за
превозните средства, завиващи надясно от бул. „Свобода“ към бул. „Васил
Априлов“. Следователно свид. Т. не е наблюдавал и не е формирал свои
възприятия относно обстоятелството какъв сигнал е подавал светофарът в
момента на навлизане и преминаване на жалбоподателя през кръстовището. В
този изричен смисъл са и неговите показания: „Не знам на каква светлина е
преминал.“. Всъщност предвид установеното по делото разположение на
превозните средства върху платното за движение, то се налага извод и че
обективно от мястото, на което са се намирали свидетелите Т. и К., те не са
имали пряка видимост и не са могли да наблюдават директно светлинните
сигнали на светофара, регулиращ движението на жалбоподателя Т.. Същите
са имали видимост единствено към линията на светофара, но не и за точния
момент, когато са се сменяли светлинните сигнали, тъй като са се намирали
след светофарната уредба, за която се твърди, че жалбоподателят е нарушил.
Действително процесуалният закон не поставя изискване задължително
актосъставителят или свидетелите по акта да бъдат очевидци или
нарушението да се доказва само с показанията на такива свидетели.
Допустимо е доказването да бъде проведено и с косвени доказателства.
Независимо по какъв начин и с какви доказателства
административнонаказващият орган обосновава тезата си, то всякога, за да
бъде потвърдено наказателното постановление, следва извършването на
нарушението да бъде доказано по категоричен и несъмнен начин. Съдът
намира, че този стандарт не е изпълнен по делото, поради което
обвинителната теза на наказващия орган почива на предположения. При
изначалната липса на свидетели очевидци не са събрани и никакви други
косвени доказателства, които да формират такава система, водеща до
единствен възможен извод за това жалбоподателят да е преминал на червен
сигнал на светофара и да изключват всяка друга възможна версия.
Формулираното от свид. Т. заключение в показанията му не влиза в
някакво грубо и нетърпимо противоречие с правилата на логиката, за да бъде
достоверността му изначално отречена. Напротив, в твърдението несъмнено
се съдържа разумен аргумент. Не би следвало едновременно да бъде подаван
зелен светлинен сигнал за водачите, движещи се направо по бул. „Васил
Априлов“, както и за тези, правещи десен завой за включване в движението
от бул. „Свобода“. Проблемът от гледна точка на доказване на обвинителната
6
теза чрез показанията на свид. Т. е, че те съдържат единствено едно вероятно
или хипотетично възможно, но не и категорично и несъмнено твърдение за
това жалбоподателят да е преминал през процесното кръстовище на червен
светлинен сигнал на светофарната уредба. За да формира този извод, съдът
съобрази, че свид. Т. не само не е възприел светлинния сигнал на светофара
при преминаването на жалбоподателя, но дори не е наблюдавал и точния
момент, когато Т. е навлязъл в кръстовището. В показанията си свид. Т. казва:
„Аз видях автомобила на господина, когато вече беше пред нас“. Това
обстоятелство е обяснимо, предвид че свидетелите Т. и К. не са извършвали
целенасочена проверка за спазването на светлинните сигнали на този
конкретен светофар, поради което са забелязали автомобила, управляван от
Т., едва когато той, движейки се вече вътре в кръстовището, е преминал
пред тях. Същевременно по делото се установи, че се касае за сравнително
широко и голямо кръстовище, с по-няколко ленти за движение на бул. „Васил
Априлов“ във всяка посока, включително разделени с т.нар. „островче“.
Заключението на свид. Т., че жалбоподателят не се е съобразил със
светлинните сигнали на светофара, почива не на неговите възприятия какви
са били тези светлинни сигнали, а на обстоятелството, че в момента, когато за
него е подаден зелен сигнал, то жалбоподателят още е бил в кръстовището.
Фактът, че Т. все още не е бил напуснал кръстовището, не означава и че
задължително е навлязъл на червен сигнал. Показанията на свид. Т. няма как
да бъдат надежден и достатъчен източник за доказване на твърдяното
нарушение, защото в случая той не само че няма възприятия за това какви са
били светлинните сигнали за движещите се направо ППС по бул. „Васил
Априлов“ при навлизането на жалбоподателя в кръстовището, но дори не е
наблюдавал и конкретния момент на навлизане на Т. в това кръстовище.
При така установените факти поддържаната от жалбоподателя версия в
обясненията му обективно се явява напълно възможна и остава необорена по
делото, което означава, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и
почива на предположения. Жалбоподателят твърди, че движейки се направо
по бул. „Васил Априлов“, светлинният сигнал на светофара се е сменил от
зелен на жълт, когато вече той се е намирал толкова близо до светофара, че не
е могъл да спре, без да създаде опасност за движението, доколко зад него са
се движили и други автомобили. В този смисъл навлизането на
жалбоподателя на жълт сигнал би могло да обясни защо той все още е
напускал кръстовището, когато е попаднал в полезрението на свид. Т..
Съгласно чл. 31, ал. 7, т. 3 от ППЗДвП жълтата светлина на светофара
означава „Внимание, спри!“. Това не се отнася само за онези от водачите,
които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено
преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да
създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище
водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го
освободят. От материалите по делото се установява и че обясненията на
жалбоподателя не представляват защитна теза, формулирана едва след
7
ангажирането на професионална адвокатска защита. Още при съставянето на
АУАН в бланката на същия жалбоподателят достатъчно подробно и
конкретно е описал пътната обстановка, на какъв сигнал на светофара е
навлязъл в кръстовището и къде се е намирал при смяната на сигналите от
зелен на жълт.
Съдът обръща внимание, че единственият релевантен за делото факт за
решаването на въпроса за отговорността на жалбоподателя е какъв е бил
светлинният сигнал на светофара към момента, когато Т. е навлязъл в
кръстовището. Обвинителната теза се гради върху съвсем различни
обстоятелства, които я правят несигурна и колеблива, а именно къде се е
намирал автомобилът, управляван от жалбоподателя, когато за водачите,
завиващи надясно от бул. „Свобода“, е подаден зелен сигнал. При
доказателствена тежест, попадаща изцяло върху наказващия орган, по делото
не се доказа по категоричен и несъмнен начин жалбоподателят Р. Г. Т. да е
извършил нарушението, вменено му с обжалваното наказателно
постановление. Налице е единствено хипотетично възможен извод за
извършено нарушение, но той далеч не притежава необходимите за
потвърждаване на НП категоричност и несъмненост. Тъй като
административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения, това налага наказателното постановление да бъде отменено.
В случая съдът дава вяра на обясненията на жалбоподателя Т., които останаха
необорени по делото, и приема, че е налице хипотеза, подвеждаща се под
нормата на чл. 31, ал. 7, т. 3 от ППЗДвП. В тези случаи навлизането и
преминаването на жълт сигнал на светофара не е противоправно, а
освобождаването на кръстовището от страна на вече навлезлите водачи е
дължимо поведение. Като е сторил това, жалбоподателят не е извършил
нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради което наказателното
постановление като необосновано и недоказано трябва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Доказано е
извършването на разноски в пълния претендиран размер, като в приложения
на лист 27 от делото договор за правна защита и съдействие е удостоверено
заплащането в брой на адвокатското възнаграждение от страна на
жалбоподателя. Направено е и възражение по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение е уговорено в минималния размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което съдът не би могъл да присъди по-
нисък размер на разноските спрямо определения по реда на чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Отделно от това съдът намира, че предвид обема на
8
извършените следствени действия, то така заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева не е прекомерно спрямо конкретната
фактическа и правна сложност на делото.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на
разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това
е ОДМВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити
по аргумент от чл. 43 от ЗМВР, така Решение № 13009/02.10.2019 г. по адм. д.
№ 7758/2018 г. на ВАС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-000943/17.02.2021 г.,
издадено от М.В.М. – ***, с което на Р. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***
на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на Р. Г. Т., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9