Р Е Ш
Е Н И Е
№ 69
16.03.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Валентина
Радева-Ранчева,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 11
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от С.П.И. ***, подадена чрез пълномощника му
адв. П.К., против Решение № 260025/23.11.2020 г., постановено по АНД № 625 по
описа на Районен съд – Свиленград за 2020 г., в частта, с която е изменено
Наказателно постановление № 20-0351-000579 от 21.07.2020 г. на началник група в
РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково по пункт 2, с която за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП на С.П.И. е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, като е намален размерът на наказанието на глоба в размер на 60 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
Счита се, че
решението на съда в тази му част е неправилно, тъй като e постановено в нарушение на закона. Неправилно било
прието от съда, че при съставяне на АУАН и издаване на НП били спазени
изискванията на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че визираните
актове не съдържат точно и ясно описание на нарушението. Съдът неправилно
интерпретирал установената в АУАН и НП фактическа обстановка по случая. Сочи
се, че нарушението било квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „а“ от ЗДвП, като текстово в описателната част на АУАН било записано само, че И. не
остава на място и напуска мястото на произшествието, а в диспозитива на АУАН
било посочено, че не оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП.
Същото противоречие било налице и при описание на нарушението в НП. Направеното
по този начин описание не било достатъчно, за да можело наказаното лице да
добие ясна представа за коя от хипотезите на цитираната разпоредба от ЗДвП била
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Счита се, че за да било
налице твърдяното неизпълнение на разпоредбата, АНО следвало да прецени
събраните от него доказателства, както и съдържанието на чл. 123 от ЗДвП в
неговата цялост. Тогава щяло да бъде ясно, че при настъпилото ПТП нямало
пострадали хора, за да възникнела необходимост от задължението за уведомяване на
МВР, както и задължението на водача да остане на място до идването им. В случая
се твърдяло наличието на ПТП, без обаче
в акта да било посочено дали имало щети и какви били те, респективно без
посочване на доказателства за настъпването и размера им. Изтъква се, че
вмененото от ЗДвП задължение касаело само случаите на задължение на виновното
лице, след като установи какво e причинил, да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието, тоест да приложи на практика чл. 123,
т. 3 от ЗДвП, а не това, което му било вменено във вина от АНО. Задължението на
водача да спре и установи последиците от ПТП било пряко и непосредствено
обвързано със задължението по т. 3, когато при произшествието били причинени
само имуществени вреди. Едва при наличие на такива вреди, водачът следвало да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Счита се, че с
посочената непълнота и неяснота били нарушени процесуалните права на наказаното
лице и не му била осигурена възможност да организира защитата си. Прави се
извод, че като не отчел наличието на описаните процесуални нарушения, съдът
постановил незаконосъобразен акт.
С оглед на
така изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение в частта, с която
е изменено наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
гр.Хасково, не изразява становище по жалбата.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита атакуваното решение за правилно, а
жалбата за неоснователна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С Решение № 260025/23.11.2020
г., постановено по АНД № 625/2020 г., Районен съд – Свиленград е отменил
Наказателно постановление № 20-0351-000579 от 21.07.2020 г. на началник група в
РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, в частта по пункт 1, с която за нарушение
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 2, пр. първо от Закона за движението по пътища (ЗДвП), на
С.П.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., и е изменил
наказателното постановление в частта по пункт 2, с която за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП на
С.П.И. е наложено административно наказание „глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, като е намалил размера на
наказанието на глоба в размер на 60 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 2 месеца.
За да постанови решението
си, районният съд е приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при спазване
на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. По отношение описаното в пункт 1 от
НП нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП съдът е достигнал до извода за извършено непълно
и неконкретизирано описание, с оглед липсата на точно посочване на скоростта на
движение на МПС. Тази липса водела до невъзможност за преценка дали скоростта
действително е била несъобразена. Изясняването на това дали възникналият
инцидент бил вследствие на виновно поведение или вследствие на случайно
събитие, било от съществено значение за развитието на цялото
административнонаказателно производство. Освен това, в АУАН и НП липсвало
посочване с кой/кои точно от визираните в нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
условия на пътя и характера на движението, не била съобразена скоростта.
Изложеното съдът е определил като съществено нарушение на изискванията за
съдържание на АУАН и НП, водещо до невъзможност за осъществяване на адекватен
съдебен контрол, съответно до невъзможност наказаното лице да реализира
адекватно защитата си.
По отношение на нарушението
по пункт 2 от НП – това на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП, съдът е приел,
че изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на констатациите,
обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин
от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели. След служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената административно-наказателна
преписка съдът е стигнал до извода, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който то било издадено, в частта им по пункт 2, са законосъобразни от формална
и процесуалноправна страна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административно-наказателната процедура по
отношение на второто нарушение, които да водели до нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя и да били основания за неговата незаконосъобразност и
отмяна. Спазени били изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било
описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние било
идентично. Нарушението било описано по начин, даващ възможност на наказаното
лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно и в пълен
обем правото си на защита. Налице било пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която била нарушена. Спазена
била изцяло административната процедура по съставяне на АУАН и НП. От събраните
по делото доказателства безспорно се установявало, че на посочените в АУАН и НП
дата и място настъпило ПТП, в резултат на което били причинени само имуществени
вреди, както и че водачът И., реализирал ПТП, напуснал мястото на
произшествието, като бил открит по-късно на същия ден. Последното налагало
извода, че напускайки мястото на ПТП, водачът не оказал съдействие за
установяване на вредите от същото, каквото било изискването по чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „а” от ЗДвП. При така даденото
описание не можело да се приеме, че нарушението било описано бланкетно, респективно,
че липсвало пълно, точно и ясно описание, както твърдял жалбоподателят. В НП
фактическите обстоятелства, очертаващи обективната съставомерност на
нарушението, били напълно достатъчни наказаното лице да разбере какво нарушение
му е вменено да е извършило. Не било ограничено правото му на защита.
Неотразяването в АУАН и НП дали настъпилите от ПТП вреди били значителни или
не, в случая било ирелевантно, доколкото санкционираното деяние се изразявало в
неоказано съдействие по установяването им без оглед на техния размер. Съдът е уточнил,
че действително в АУАН и в НП било посочено само, че нарушителят не оказал
съдействие за установяване на вредите от ПТП, без изрично отбелязване, че те били
материални. Това обаче не нарушавало правото на защита на И., тъй като, ако била
настъпила смърт или телесна повреда, това деяние нямало да е предмет на
административнонаказателно производство, а на наказателно. В случая бил налице
и субективният елемент от състава на второто нарушение – извършване на същото виновно. По отношение
размера на наказанието за второто нарушение, съдът е приел, че АНО не е посочил
основанията за налагане на максимума, предвиден в закона. Поради това, като
отчел финансовото и имуществено състояние на дееца, както и факта, че
нарушението било формално, намалил наказанието от глоба от 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на глоба от 60 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 месеца. Редуцирания размер на наказанието
за второто нарушение, съдът възприел за правилно и необходимо за постигане на
предвидените в чл.12 от ЗАНН цели.
При осъществената касационна проверка
настоящата инстанция намери, че обжалваното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Изводите на районния съд, че жалбоподателят е
осъществил състава на оспорваното в настоящото производство административно
нарушение, са правилни и обосновани.
Настоящият състав намира за
неоснователни наведените в касационната жалба възражения. АУАН и НП отговарят на формалните изисквания
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са издадени от компетентен орган, каквато е
констатацията и на районния съд и правилно не се отчита да има допуснати
съществени нарушения на тези процесуални правила, които да опорочават
процедурата по административно наказване и да представляват самостоятелни
основания за отмяна на наказателното постановление. Твърденията в касационната жалба – за
липса на ясно, точно и пълно описание на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП, са били обсъдени от
районния съд и правилно са приети за неоснователни. В наказателното
постановление фактическите обстоятелства, очертаващи обективната съставомерност
на нарушението, са напълно достатъчни наказаното лице да разбере какво
нарушение му е вменено да е извършил и не е ограничено правото му на защита.
Настоящата инстанция счита, че при така даденото описание не може да се приеме,
че нарушението е описано бланкетно. От посоченото в акта и в НП става ясно, че
на визираните дата и място е настъпило пътно-транспортно произшествие, от което
са последвали вреди, че касаторът е участник в същото и го е напуснал, като е
открит на следващия ден. Така описаните обстоятелства, подведени под хипотезата
на посочената за нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”а” от ЗДвП,
дават достатъчна яснота относно вмененото на касатора нарушение и по никакъв
начин не създават объркване относно поведението, за което последният е санкциониран. Относно
неотразяването в акта и в НП дали настъпилите от ПТП вреди са значителни или
не, следва да се посочи, че това обстоятелство в случая е ирелевантно,
доколкото санкционираното деяние се изразява в неоказано съдействие по
установяването им без оглед на техния размер. В тази връзка не може да бъде
споделен изводът, че правото на защита на наказаното лице е ограничено.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3
от ЗДВП предвижда определени задължения на водача на пътно превозно средство,
който е участник в ПТП, в случаите, когато при настъпване на същото са
причинени само имуществени щети. Видно от посоченото в НП, в случая
отговорността на касатора е ангажирана за неоказано съдействие за установяване
на вредите от ПТП, тоест в хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а"
от ЗДвП. Неоказването на съдействие за установяване на вредите от ПТП
представлява нарушаване на задължение на водач като участник в ПТП и се
санкционира на основание чл. 175, ал. 1 от ЗДвП. В случая от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в акта и в НП
дата и място е настъпило ПТП, в резултат на което са причинени само имуществени
вреди. Установява се също, че водачът С.И., реализирал ПТП, е напуснал мястото
на произшествието. В резултат на напускане на ПТП от предизвикалия го водач,
настъпилите от същото щети не са били установени на място, а в по-късен момент,
след проведено издирване на автомобила и водача му. Последното налага извода,
че напускайки мястото на ПТП, водачът не е оказал съдействие за установяване на
вредите от същото, каквото е изискването по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП.
По изложените съображения настоящата
инстанция счита, че решението на районния съд, в оспорената му, част е валидно,
допустимо и съответстващо на закона, поради което следва да се остави в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
в обжалваната му част Решение №
260025/23.11.2020 г., постановено по АНД № 625 по описа на Районен съд –
Свиленград за 2020 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.