№ 1562
гр. Варна, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100501811 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 19931/25.08.2022г.
от М. Д. М., чрез адв. Б. Б., срещу Решение № 1540/19.05.2022 г., постановено по гр.д. №
7368/2021г. на 26-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен предявения от М. Д. М., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „Е.Г.“ № 20Б, ет. 4, ап. 52 срещу С. С. М., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „Д.“ № 6, ет. 1, ап. 2 иск за изменение на определения с
Решение № 227/14.01.2015 г. по гр.д. № 6827/2014 г. по описа на ВРС режим на лични
контакти с детето Е. М.а М.а, ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 9 от СК; изменен е
размера на месечната издръжка, определена с Решение № 227/14.01.2015 г. по гр.д. №
6827/2014 г. по описа на ВРС, която М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Е.Г.“
№ 20Б, ет. 4, ап. 52 следва да заплаща на непълнолетното си дете Е. М.а М.а, ЕГН
**********, със съгласието на нейната майка и законен представител С. С. М., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „Д.“ № 6, ет. 1, ап. 2 като увеличава същата от 180 лева на
250 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.07.2021г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за
изменението или прекратяването й, на основание чл.150 от СК и е осъден да заплати на С.
С. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Д.“ № 6, ет. 1, ап. 2 разноски в размер на
800.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззивникът изразява становище за това, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон.
По иска по чл. 59, ал. 9 от СК излага, че е налице съществено изменение на
обстоятелствата, при които първоначално е определен режима на лични контакти.
1
Родителското отчуждение на детето спрямо жалбоподателя пряко накърнява неговите права.
Не споделя извода на ВРС, че не са се установили данни за съзнателно отчуждаване на
детето.
По иска по чл. 150 от СК, намира определената издръжка за прекомерна,
несъобразена с възможностите му да я заплаща.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което
искът му да бъде уважен. Претендира разноски за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С. С. М.,
чрез адв. Д. С., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира
разноски.
В редовно проведеното о.с.з. въззивникът, редовно призован със задължението за
лично явяване за изслушване на осн. чл. 59, ал. 6 от СК не се явява. С писмена молба, чрез
процесуалния си представител адв. Бр.Б. поддържа въззивната си жалба и моли да бъде
уважена. Въззиваемата лично и чрез адв. Д.С. се моли за отхвърляне на жалбата.Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Дирекция „Социално подпомагане“ Варна, редовно призована, не изпращат
представител, не изразява становище по постъпилата жалба.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба М. Д. М. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Е.Г.“, № 20Б, ет. 4,
ап. 52, чрез адв. Бр.Б. излага, че с ответницата С. С. М. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„Д.“, № 6, ет. 1, ап. 2 съжителствали на съпружески начала и имат родено едно дете Е. М.а
М.а, ЕГН **********. С решение № 227/14.01.2015г. по гр.д. № 6827/2014г. на ВРС съдът
предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Е. на майката,
определил местоживеенето на детето при майката, а на него му определил режим на лични
отношения с детето, както следва: до навършване на три годишна възраст от детето Е.,
бащата ще може да вижда и взема същото от 10.00ч. до 16.00ч. на всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца, без преспиване, а след навършване на три годишна възраст от
детето Е., бащата следва да може да вижда и взема същото всяка втора и четвърта седмица
от месеца от 09.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване, на втория ден на коледните
и великденските празници, както и 10 дни през зимата и 20 дни през лятото, когато майката
не ползва платен годишен отпуск.
От самото начало ответницата не спазвала определения му режим. Принудил се да
заведе изпълнително дело, както и да подаде сигнал в РП-Варна. От постановяване на
посоченото по-горе решение е изминал период от 6 години. Детето Е. вече е ученичка, има
изградени хигиенни и хранителни навици, може да се обслужва само и разбира всичко в
околния свят. Счита, че в интерес на детето е да прекарва повече време с него, особено щом
майката се стреми да го отчужди.
2
Иска да му бъде определен следния режим на лични отношения: всяка първа и трета
седмица от 17.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя с преспиване, всяка втора и четвърта събота
от месеца от 10-.00ч. до 17.00ч., всеки вторник и четвъртък от 16.30ч. до 19.30ч., един месец
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка четна година през
Коледните празници и пролетната ваканция, с преспиване, всяка нечетна година през
Новогодишните празници и Великденската ваканция, с преспиване, на рождения ден на
бащата-09.07. и на рождения ден на детето-18.09.-от 13.00ч. до 18.00ч., като взема детето от
дома на майката и го връща пак там.
В срока по чл.131 ГПК ответницата С. С. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„Д.“, № 6, ет. 1, ап. 2, чрез адв. Д.С. е депозирала отговор, в който изразява становище за
неоснователност на иска, като оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че с
поведението си е отчуждавала детето от баща му, което е невярно. Излага ,че никога не се е
противопоставяла на контактите между тях. Спазвала е и спазвала стриктно режима, като е
подготвяла детето за срещите, но в по-голямата част от случаите бащата не се е обаждал и
не е идвал да го вземе. Споделя и за случай през лятото на 2017г., когато детето било на
гости с баща си на баба си по бащина линия-Р., където вечерта спало на дюшек на земята, а
баща му-на дивана. През юли 2019г. при поредната среща с баща си, отишли в дома му в
Аксаково, където има голямо куче. След разходка в гората, кучето одрало Е. в областта на
гърдите. Инцидентът се случил към 19.30ч., но според бащата бил маловажен и върнал
детето при нея чак към 22.00ч. По време на друга среща с бащата, детето паднало от дърво,
на което се покатерила и си травмирало лакътя. Разплакало се и поискало да се прибере
вкъщи. Баща й приел това нейно искане равнодушно и я върнал чак вечерта, когато лакътят
бил вече подут. През пролетта на 2020г. при поредната среща бащата уговорил детето да
отидат на басейн, но да не казва за това на майка си. Като я върнал в къщи детето било
объркано и разстроено, понеже трябвало да крие и пази тайна от нея. След това срещите
протичали трудно, без желание от страна на детето. Един път бащата обещал на дъщеря си
разходка в Морската градина, но я отвел в Аксаково и разходката бола отново в гората. Като
се върнали в дома му, той отказал да я обслужи в банята и я накарал сама да си измие
краката, защото миришели. Не й дал чехли и детето стояло босо. След тази среща вече
нямало желание да се среща с баща си.
Срещите с бащата не предразполагат детето да търси контакти с него. В дните
определени за свиждане бащата или не идва да вземе детето или се обажда късно, а те чакат
от 9.00ч. Тя никога не е възпрепятствала срещите им. Детето се дърпа, плаче и иска и тя да
присъства на срещите им. Бащата се съгласява, когато детето не иска да излезе с него. Сякаш
и той не знае иска ли или не да се види с детето. Когато детето се родило, бащата бил в
чужбина. Върнал се, когато детето било на 3 месеца, живял с тях 8 дни и се разделили.
После често пребивавал в чужбина. От честите отсъствия на баща детето не могло да свикне
с него. Първоначално тя предложила да излизат тримата, докато детето се адаптира, да се
чувства сигурно и спокойно, но той не искал тя да присъства.
Напоследък все по-рядко се обаждал да разговаря с дъщеря си. Не идвал в
3
определените с решението дни и часове за контакт. Детето и то категорично започнало да
отказва срещи.
От една страна смята, че не е настъпила трайна промяна в обстоятелствата при които
е определен до момента режима на лични отношения на ищеца с детето Е.. Бащата не е
предразположил детето да иска и търси срещи с баща си. От друга страна предложеният от
бащата контакт би лишил нея, като родител, който упражнява родителски права от контакти,
поради което следва да се приеме, че е неподходящ. Той е необосновано разширен и не е в
интерес на детето.
Моли се исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторените
разноски.
В срока за писмен отговор С. С. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Д.“, № 6, ет.
1, ап. 2, чрез адв. Д.С. е предявила насрещна искова молба срещу М. Д. М. ЕГН **********
от гр. Варна, ул. „Е.Г.“, № 20Б, ет. 4, ап. 52, с искане да бъде изменена определената с
решение № 227/14.10.2022г. по гр.д. № 6827/2014г. на ВРС, в частта, в която е определана
дължимата от бащата издръжка за детето Е., р. 18.09.2013г., като бъде увеличена от
180.00лв. 250.00лв., на осн. чл. 150 от СК.
През учебната 2020/2021г. детето Е. е ученичка в първи клас. Наложили са се
разходи за дрехи, обувки, спортен екип, помагала и консумативи за училище, още и с оглед
извънредната епидемична обстановка заради епидемията от Ковид-19, за провеждането на
онлайн обучение да бъде закупен нов компютър и принтер, заедно с консумативи. Освен
обичайните за възрастта на детето разходи, са налице и допълнителни нужди, които е
следвало да бъдат задоволени. Е. е често боледуващо от респираторни заболявания дете, за
лечението на които се налага закупуване на лекарства, имуностимуланти и витамини на
стойност 100.00лв. месечно. Нужни са средства за задоволяване на нуждите от социален
характер.
Тя работи на постоянен трудов договор. След приключване на учебната година се
наложило да запише детето в Частно училище „Аз съм българче“, за което е заплатила
380.00лв.
Бащата също работи на постоянен трудов договор. Няма алиментни задължения към
други низходящи. Освен това бащата има и поддържа сайт за електронна търговия онлайн
магазин „Минамар“ за доставка на хранителни стоики от което получава месечен доход от
5000.00лв.
В писмен отговор М. Д. М. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Е.Г.“, № 20Б, ет. 4, ап.
52, чрез адв. Бр.Б. оспорва насрещната искова претенция. Никога не е уведомяван, че Е.
страда от респираторни заболявания. Представените касови бележки са за един и същ
период. Оспорва твърдението, че Е. е била записана в Частно училище „Аз съм българче“,
като майката е заплащала такса от 380.00лв. месечно. Училището е собственост на близки
на майката, приложената фактура е фиктивна. . Той може да полага грижи за дъщеря си през
лятото и посещението на частното училище не е било обсъдено с него. От 01.10.2017г. е
4
сключил граждански брак и живее със съпругата си и двете й деца. Действително има
електронен сайт за търговия, но месечните му доходи са в размер не по-висок от
минималната работна заплата.
Искът е неоснователен. Моли да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от решение № 227/14.01.2015г. по гр.д. № 6827/2014г. на ВРС, родителските
права по отношение на детето Е., р. 18.09.2013г. са предоставени на майката С. С. М.,
местоживеенето на детето е определено при майката С. С. М.. На бащата М. Д. М. е
определен режим на лични отношения с детето Е., р. 18.09.2013г., както следва: до
навършване на три годишна възраст от детето Е., бащата ще може да вижда и взема същото
от 10.00ч. до 16.00ч. на всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване, а
след навършване на три годишна възраст от детето Е., бащата следва да може да вижда и
взема същото всяка втора и четвърта седмица от месеца от 09.00ч. в събота до 17.00ч. в
неделя с преспиване, на втория ден на коледните и великденските празници, както и 10 дни
през зимата и 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Бащата
М. Д. М. е осъден да заплаща в полза на детето Е., р. 18.09.2013г. месечна издръжка от
180.00лв., считано от 27.05.2014г. с падеж до пето чесло на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на издръжката.
Според удостоверение, изх. № УВД-39-335/06.07.2021г. от ОУ „Иван Вазов“-Варна,
Е. М.а М.а е ученичка в първи клас в същото училище.
Представена от ответницата е фактура № **********/21.05.2021г., изд. от ЧСУ „Аз
съм българче“ ЕООД с получател С. С. М. с основание „такса училище Е. М.а“ на стойност
380 лева, платими в брой. Фактурата е придружена от касов бон от 21.05.2021г. на стойност
380.00лв.
Представена е и етапна епикриза от 24.06,2021г., издадена от „АИППМП Д-р
Цветолина Радкова“ на Е. М.а М.а, която е дете на 7 години, в добро общо състояние, често
боледуващо от вирусни и бактериални инфекции на дихателната система, което налага
приложение на имуностимулатори и имуномодулатори, консултирана е многократно с
детски нефролог по повод пикочни инфекции Представени са и други медицински
документи, включително рецепти с касови бонове от 01.087.2021г. и 05.07.2021г. за
закупуване на медикаменти за детето. Представена е също така фактура №
103298/02.07.2021г. и касов бон от същата дата, фактура № **********/11.11.2021г. ,
фактура № 105215/11.11.2021г. и касов бон свидетелстващи за закупени дрехи за детето Е..
Представена е още по първоинстанционното дело и сметка/фактура № 92/02.02.2021г., изд.
от Галя И.а Георгиева за курс-обучение по английски език на Е. М.а М.а на стойност
215.00лв. От фактура № **********/13.11.2021г., изд. от „Айко мулти консепт“ ООД е е
видно закупуването на офис стол на стойност 119.20лв.
5
Видно от приетия по делото трудов договор № 201 от 11.04.2006г. С. С. М. е
назначена на длъжност „социален работник“ в Отдел „Социално подпомагане: към
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, с основно месечно трудово възнаграждение
от 255.00лв. От справка от ТД на НАП-Варна се установява, че за периода от м.10.2020г. до
м.09.2021г. С. С. М. работи в ДСП-Варна и е получила за периода среден месечен
осигурителен доход в размер на 1226.83лв.
Видно от справка от ТД на НАП-Варна М. Д. М. е работил в периода от 01.10.2020г.
до 31.10.2021г., в „Май Хоум 1“ ООД, при основна заплата от 966.00лв. За периода от
м.10.2020г. до м.09.2021г. е получил среден месечен осигурителен доход от 3050.24лв.
ДСП-Варна е депозирала социален доклад, Детето Е. се отглежда от своите майка и
баба, които в пълна степен задоволяват ежедневните й, здравни, емоционални и
образователни потребности. Бащата е предоставял средства за издръжка на детето. След
раздялата на страните през 2015г, контактите между бащата и детето са епизодични и
кратки. Налице са нарушени взаимоотношения между родителите, които са консултирани, че
от изключителна важност е намирането на варианти за поддържане на нормална
комуникация и добър диалог между тях по въпросите, касаещи пряко развитието на дъщеря
им, както и за необходимостта от пълноценно общуване на Е. с баща й. В тази връзка им е
предложена социална услуга за опосредстване контактите на бащата с детето, целяща
преодоляване на съпротивите у Е. и стабилизиране на емоционалната връзка родител-дете.
Настоящото социална проучване не е достатъчно основание за да бъдат изведени изводи,
установяващи целенасочено отчуждаване на детето от бащата. Възрастта на детето
позволява срещите му с бащата да се осъществяват без опосредстване от страна на майката и
да са с преспиване, като от двамата родители зависи това да стане плавно и по щадящ начин
за детето. Сега действащият режим на лични отношения предоставя тази възможност.
Предложеният от бащата разширен режим би могъл да бъде реално приложим на един по-
късен етап. По отношение изменението на размера на издръжката, становището на ДСП-
Варна е, че той следва да бъде съобразен с възрастовите потребности на детето и събраните
по делото доказателства за финансовите възможности на двамата родители.
По първоинстанционното дело са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите Мирослав Георгиев И., без родство и дела със страните, воден от ищеца, и П.Я.
М., майка на ответницата, водена от нея, чиито показания се ценят с оглед разпоредбата на
чл. 172 от ГПК, но като непосредствени и убедителни.
Според св. И., в началото след раздялата на страните М. по-често виждал детето си
Е. и тогава са излизали заедно с неговата дъщеря, като Е. се чувствала добре в присъствието
на баща си. От 2-3 години приятелят му не бил вземал дъщеря си при себе си. Често правел
опити да види Е., но след това се обаждал видимо нещастен, че отново не е успял и че е бил
възпрепятстван по някакъв начин. Свидетелят сочи, че два пъти в последните години е
присъствал на срещи между Е. и баща й. Единият път Е. стояла зад майка си, не поглеждала
никой в очите и казала на баща си, че не иска да тръгне с него. Поради тази причина М. се
отказал. Преди време ответникът работел в чужбина, но от около 3 години се установил в
6
България.
Св. М. сочи, че дъщеря й никога не е препятствала контактите на бащата с детето.
Винаги, когато по режим ответникът трябвало да вземе Е., те я приготвяли и чакали на
вратата, но понякога той не идвал, а детето оставало разочаровано. Когато идвал никога не
се качвал до апартамента, а чакал долу пред входа на блока. Два пъти присъствала на срещи
с бащата, при които той казвал „Хайде, тръгвай“, а Е. се вкопчвала в майка си и не искала да
тръгва, при което срещата продължавала около 15 минути. Всеки път преди личен контакт с
бащата, тя и майката убеждавали детето, че трябва да се види с баща си, че той я обича и
т.н. Въпреки това Е. не искала да отива при баща си, казвала, че той не й изпълнявал
никакви желания и не уважавал майка й. Според свидетелката Е. три пъти ходила при баща
си в Аксаково, като единият път се прибрала разплакана, защото баща й казал, че краката й
миришат и я накарал да отиде в банята й да си ги измие сама, другият път паднала от дърво,
а третият път била одрана от куче в неговия двор. По отношение на издръжката на детето,
твърди, че изцяло тя и майката са закупили всички необходимо за детето, когато започнало
първи клас, включително нов компютър, офис стол, телефон и др. През лятото С. използвала
цялата си отпуска да гледа детето, но за един месец се наложило да го запише на частно
училище „Аз съм българче“, където такса била 380 лева, заплатена от свидетелката. Оспорва
тя или С. да познават собствениците на училището. Бащата за първи път дал на детето 100
лева за рождения му ден.
Пред ВРС е изслушано заключението по допуснатата СППЕ, дадено компетентно и
безпристрастно и неоспорено от страните. Към момента на изследването детето Е. е на 8
години и 3 месеца. То е видимо в добро физическо състояние; цялостно ориентирана,
психомоторно и емоционално неспокойна. Притежава естествена за дете в тази възраст
осъзнатост. Интелектуалното й развитие отговаря на нормите за познавателно развитие на
дете на посочената възраст. Локусът на контрол е все още външен, зависим от авторитети
(майка, баба). Показва тенденция към настояване на своето с цел удовлетворяване или
отстояване на актуални нужди и/или желания. Резултатите не установяват чувство за
социална изолация или дистанция от връстникова среда. Изследванията показват индикатори
за ситуативна тревожност и стрес у детето по теми за отношенията между родителите му и
отношения с бащата, разрастващи се и в резултат на воденото съдебно дело между
родителите. По защитен път отказва да говори, предпочита да не поддържа зрителен
контакт, стои с наведена глава, използва тих говор, кратки отговори, забавя реакция. На
несъзнавано ниво проектира тъга и страх в типични за него житейски ситуации, които
отказва да коментира. Е. се намира в ситуация на проблемна комуникация между родителите
й и влошени отношения с баща й (отказ от общуване и взаимодействие с него). Пропуска
себе си като част от семейството й (себеподценяване). Проектира емоционална потребност
да е част от щастливо и пълно семейство. От психологична гледна точка между детето и
майката има данни за изградена и съхранена близка емоционална връзка. Представата за
майката е позитивна, формирана от съвместния им живот и приети родителски грижи.
Проекциите на детето показват положително отношение, следване на правилата на
7
поведение, въведени от майката, желание за общуване и взаимодействие с нея, което
ориентира за възприемане на майката като фигура на първична привързаност.
Наблюдението на поведението между майка и дете насочва към симбиотичност на връзката
им, характерна за развитие на дете в по-ранна възраст. Данните от изследването насочват
към създадена, но нарушена естествената емоционална връзка на детето Е. с баща й
(включване на поредица от защитни механизми при въпроси за него - отказ, отбягване или
забавяне на отговор, протестни реакции и отказ за споделяне на общо свободно време и
дейности). Е. демонстрира отношение към баща си, което не може да се отчете като
привързаност, но го припознава като родител и отчита ясно неговото присъствие в живота
си. Той е в актуалното й психично поле (емоционална реалност). По защитен път реагира
импулсивно и протестно, с което несъзнавано цели да го отхвърли/накаже, както и
потребност от родител (баща), който да я приема, обича и цени безусловно. Посоченото с
голяма вероятност блокира спонтанността и автентичното емоционално отношение към
баща й. Към момента на изследването актуалното съжителство между Е. и майка й подкрепя
близката, доверителна, здравословна връзка и базисна (първична) привързаност между
майка и дете. Детето обича майка си, тя задоволява развитийните му нужди и емоционални
потребности от обич и подкрепа, грижа, внимание, създава в него чувство, че е особено
ценно. В психологичен план, при актуалната възраст и степен на личностно и емоционално
развитие, детето все още има нужда от приоритетно удовлетворяване на тези потребности.
Липсват данни за съжителство на Е. с баща й. Детето не е живяло с баща си, извън кратките
и епизодични ситуации на личен контакт с него. Е. показва положителна представа за майка
си, изградена на основата на съвместен живот, реални взаимодействия и приети родителски
грижи. Харесва я като човек и родител. Припознава я като значим родител, от когото
получава обич, грижа, закрила, подкрепа за цялостно развитие. Проекциите на детето
показват положително отношение, следване на правилата на поведение, въведени от
майката, желание за съвместен живот, общуване и взаимодействие с нея. За избягване на
вътрешно напрежение има вероятност детето да се опитва да балансира между родителите
си като използва различни психологични несъзнавани стратегии. Е. няма житейския опит на
възрастните и реагира защитно. Поради силна емоционална връзка с майка си е допустимо
чрез механизма на рефлексивна подкрепа да се опитва да преодолее проблемна родителска
връзка и подсъзнателно се притиска по-силно към майка си, търсейки опора в нея. Към
момента на изследването детето не познава личността на баща си, но го припознава като
баща и отчита ясно неговото присъствие в живота си. Той е в актуалното му психично
поле(емоционална реалност). Рационализира отношението си към него, като реагира
сърдито и критично на някои от педагогическите му подходи, свързани с неспазване на
дадени обещания или други ситуации, предизвикали ситуативно безпокойство, чувство за
емоционално подценяване от бащата, в сравнение с другите деца (на съпругата му).
Символната фигура на бащата в психиката на детето е представена и тя има връзка с
вътрешния си образ на баща. Това е важна предпоставка, правеща възможен един
постепенен процес на съотнасяне на вътрешния образ с външния при наличие на достатъчно
спокойно, устойчиво и откликващо на потребностите й бащино присъствие и подкрепа на
8
майката. Към датата на изследването и двамата родители споделят за обич към детето си,
говорят топло и подкрепящо за него. Липсват данни за рисково поведение на майката или
бащата спрямо детето им. Като цяло и двамата родители не са готови за отворена взаимна
комуникация по теми, свързани с израстването и развитието на дъщеря им, което повишава
тревожността на детето. Родителският опит на майката и възгледите й за отглеждането и
възпитанието на Е. ориентират за авторитетен тип родителско поведение, описан в анализа.
Прилага възпитателни мерки и правила на поведение, които детето твърди, че приема.
Майката поддържа симбиотични отношения с детето си - усещане, че с детето имат еднакви
цели, стреми се да го защитава от трудностите и опасностите в живота, като същевременно
изпитва напрегнатост и тревожност за него, защото й се струва още малко и неопитно.
Проекциите на детето показват положително отношение, следване на правилата на
поведение, въведени от майката, желание за съвместен живот, общуване и взаимодействие с
нея. Към момента на изследването бащата не осъществява пряко родителска функция,
споделя за непълно познаване на детето и неговите интереси (всеки от родителите посочва
различни причини за това). Родителско поведение проявява чрез съхранено положително
отношение към детето му Е., предоставяне на средства за издръжка, упоритост и желание за
възстановяване на личния контакт и взаимодействие, ангажираност към развитието, стремеж
и желание да присъства в живота на детето му като роден баща. От гледна точка на
родителски възгледи към Е. изследването установява нагласи към авторитетен родителски
стил, описан в анализа. Трудно преживява отказите на детето да общува с него, но се
съобразява с неговите желания. Не се установява сензитивност по отношение на чувствата,
които детето му преживява (обида, разочарование, емоционално подценяване). Проекциите
на детето показват недоволство и критичност към някои от педагогическите подходи на
бащата, довели отказ и нежелание за общуване и взаимодействие. Бащата има нагласа и
мотивация да практикува родителски умения, да подкрепя и развива детето си съобразно
собствените му представи за успех и реализация на детската личност. Осъзнато признава, че
ще е необходимо време и плавен преход към възстановяване на доверието на детето му към
него, изразява готовност за участие в този процес. По време на изследванията не са
установени данни детето да изпитва страх спрямо някой от двамата родители. При детето Е.
се установяват данни за родителско отчуждение спрямо нейния баща. На този етап
отчуждението е изразено в лека към умерена степен. Процесът на отчуждение все още е
обратим при активното участие и на двамата родители.
При изслушването си в съдебно заседание вещите лица заявяват, че най[1]големият
проблем се явяват отношенията между родителите, които трябва да си окажат взаимна
подкрепа в насока изграждане на емоционална връзка между бащата и детето, като
преработят личната си драма и комуникират не като партньори, а като родители. Според
вещите лица в настоящия случай от особена важност е не количеството на контактите между
бащата, а тяхното качество, като дори и да се разшири режима, ако не се промени
отношението на детето, и то с помощта на двамата родители, режимът на практика няма да
има никаква стойност. Сочат, че дори в началото е подходящо срещите да се случват в
присъствие на майката, която от своя страна да демонстрира, че приема бащата като родител
9
и детето да чувства нейното одобрение, да види, че двамата родители се подкрепят. Сочат
още, че по принцип не е полезно присъствието на майката на срещите, но в този случай е
подходящо за началния етап, като крайната цел е тя да не присъства. Наблягат на
необходимостта от консултиране на самото дете и работа със специалисти в насока
възстановяване на връзката с детето, сваляне нивото на тревожност и съпротивите на детето
при общуване с бащата. Според вещите лица не е налице съзнавано отчуждаване на детето
от страна на единия родител.
В о.с.з. на 01.11.2022г. майката С. С. М. е представила НА за покупко-продажба на
недвижим имот № 14, т. 3, рег. № 1337, дело № 283/22.07.2022г. на нотариус Ал.Никитов,
видно от който М. Д. М. е продал нива от 59898кв.м., получавайки сумата от 173704.00лв.
Относно режима на лични отношения на бащата М. Д. М. и детето Е. М.а М.а, р.
18.09.2013г.
След като родителските права по отношение на детето Е. се упражняват от майката,
бащата следва да има определен режим на лични отношения с него. С решение №
227/14.01.2015г. по гр.д. № 6827/2014г. на ВРС на бащата е бил определен следния режим
на лични отношения: до навършване на три годишна възраст от детето Е., бащата ще може
да вижда и взема същото от 10.00ч. до 16.00ч. на всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца, без преспиване, а след навършване на три годишна възраст от детето Е., бащата
следва да може да вижда и взема същото всяка втора и четвърта седмица от месеца от
09.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване, на втория ден на коледните и
великденските празници, както и 10 дни през зимата и 20 дни през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск. Към момента Е. е на 9 години и 3 месеца. Приложение
намира режимът за след навършване на пет годишна възраст. Основното оплакване на
бащата е, че режимът не се изпълнява, т.к. майката препятства контактите му с детето, а
майката възразява, че тя не е спирала детето да се вижда с баща си, но то не желае контакти.
Бащата е поискал разширяване на определения му до момента режим.
След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
настоящият състав на въззивният съд намира, че изложените в исковата молба твърдения и
оплаквания във въззивната жалба, на които се основава искът за промяна на режима на
лични отношения, са неоснователни.
От една страна, следва да се има предвид, че вещите лица по допуснатата СППЕ
дават заключение, че е налице родителско отчуждение на детето Е. от баща й, в лека към
умерена степен. Сочат, че няма действия на майката, които съзнавано да водят до
отчуждени. Обясняват поведението на детето, отказващо да контактува с баща си с това, че
става свидетел на отношенията между родителите си и като се оказва в конфликт на
лоялност, повечето пъти също несъзнавано застава на страната на родителя, който го
отглежда, най-малко поради естествения страх да не загуби и него, както е загубило преди
10
това другия-баща си. Така, съветват родителите да предприемат психологическа работа за
преработване на личната си драма и проблеми и да започнат да общуват помежду си не като
бивши парньори, а като родители. Това ще донесе спокойствие на детето и то ще може да
контактува пълноценно с баща си, като двамата родители са подкрепящи тези контакти.
Вещите лица не намират проблеми с настоящия режим за контакти на детето с бащата като
обем, а това ,че не се изпълнява. И да се разшири режимът, ако не се промени отношението
на детето и то с помощта на двамата родители, няма да има никаква стойност. Затова
съветват за психологическа работа и със самото дете, което бъде емоционално подготвено да
контактува с баща си, като динамиката се проследява от специалист.
Съставът напълно споделя виждането на вещите лица, разполагащи със специалните
знания да преценят поведението на двамата родители и тълкуват причините за реакциите на
самото дете да отказва срещи.
Не се налага разширяване на определения вече режим на лични отношения на детето
Е. с бащата, особено в посочения от него, като ищец смисъл. Промяната в режима, чрез
разширяване не би довело до подобряване качеството на контактите и не би стимулирало
само по себе си детето да промени отношението си и пожелае срещите, без психологическа
работа с него и без промяна в отношенията на родителите един към друг. И досегашният
режим е по-разширен от обичайния такъв, с който се произнасят съдилищата. Ако бъде
постановен режим на контакти с бащата всяка първа и трета седмица с преспиване от петък
до неделя и всяка втора и четвърта събота от месеца, би се оказал непълноценен контактът
на детето с майка му, доколкото тя работи през седмицата, а при почивни дни в събота и
неделя два пъти в месеца не би могла да общува с детето през уикенда и не би могла да
предприеме кратки пътувания с него, осигурявайки му забавления и социални контакти с
връстници, близки и познати. Не е добре за самото дете да има определени контакти и през
седмицата, ако не може да пътува през отпуските на майката и ваканциите, защото трябва да
бъде осигурен контакт във вторник и четвъртък с бащата всяка седмица. /в този смисъл
решение № 176/30.10.2019г. на ВКС по гр.д. № 3993/2018г., Трето г.о./.
Определеният с предходния съдебен акт режим на лични отношения позволява
регулярни срещи между детето и бащата, осигурява му възможност за контакт два пъти в
месеца с преспиване, на най-големите официални празници, дълготраен режим през
ваканциите. Няма причина да бъде изменян, като бъде разширен, като се имат предвид
причините за това, че не се прилага.
Първоинстанционното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
Относно издръжката в полза на детето Е. М.а М.а, р. 18.09.2013г.
Районният съд е увеличил издръжката на детето Е., р. 18.09.2013г. от 180.00лв. на
250.00лв. месечно, на осн. чл. 150 от СК, считано от датата на исковата молба-16.07.2021г.
Настоящият състав намира, че има промяна в обстоятелствата, при които е
11
определена издръжката на детето, дължима от бащата М. Д. М. с решение №
227/14.01.2015г. по гр.д. № 6827/2014г. на ВРС в размер на 180.00лв. Тогава детето Е. не е
било навършило 3 годишна възраст, а сега е на повече от 9 години. То е често боледуващо
дете и има нужда от лечение, за което са представени доказателства. Минималната
издръжка, определена по реда на 142, ал. 2 от СК е в размер на 177.50лв., за която е прието,
че би задоволила нуждите на новородено, но не и на голямо дете-ученичка в трети клас.
Битовите и социални нужди на детето са се увеличили и са се променили съпоставимо с
напредване на възрастта му и нарасналите потребности за физическото му, интелектуално и
емоционално развитие. Посещава курс по английски език, таксата за който е платила
майката. През лятото е посещавало занятия в ЧСУ „Аз съм българче“, като средствата са
заплатени отново от майката, но парите предоставени от бабата по майчина линия, според
показанията й. Неоснователно е възражението на бащата, че собствениците на училището са
близки на майката на детето и не са плащали такса. Видно от представените
разходооправдателни документи-фактура и касов бон, плащане на сумата от 380.00лв. е
направено, дори и да се приеме, че са налице близки отношения, което обаче св. Павлина М.
отрича. Наложило се да купят също компютър, офис-стол, телефон с по-голям екран, с оглед
удобство при провеждане на онлайн обучение от Е.. Ноторно известно е, че икономическите
условия в страната диктуват постоянно увеличаващи се разходи за базови нужди- храна,
облекло, транспорт, консумативи. Показател за инфлационния индекс е ежегодната промяна
на минималната работна заплата в страната, понастоящем 710.00лв. Видно от събраните по
делото доказателства майката работи и има среден месечен осигурителен доход в размер на
1226.83лв., а бащата-3050.24лв. Вярно, че трудовото му правоотношение към 20.01.2021г. е
прекратено, но той не е ангажирал доказателства за актуалните си доходи от електронния
магазин за хранителни стоки, който има. Следва да бъдат съобразени обаче доходи, които е
получил на 22.07.2022г. от продажбата на собствен недвижим имот в доста голям размер-
173704.00лв. Съобразявайки нуждите на детето Е., възрастта и произтичащите от това
нужди, които следва да бъдат задоволени, месечните доходи на двамата му родители,
липсата на заболявания, които биха им пречили или затруднявали възможността да полагат
труд, липсата на други низходящи, на които дължат издръжка и вземайки предвид
безусловното задължение на родителите да издържат ненавършилите си пълнолетие деца,
задоволявайки потребностите, дори преди своите собствени, както и минималния към
момента размер на издръжката, определен по реда на чл. 142, ал. 2 от ГПК, настоящият
състав намира, че за правилното отглеждане на детето са необходими 400.00лв. месечно, от
които бащата поеме заплащането на сумата от 250.00лв., а остатъкът от 150.00лв. бъде
възложен в тежест на майката. Приоритетното участие на бащата се определя от това, че в
непосредствена тежест на майката са ежедневните грижи по отглеждане и възпитание на
детето Е.. Вярно, че размерът на издръжката зависи както от нуждите на детето, така и от
възможностите на родителя, но водещ е интересът на детето. Нуждата на детето и нейното
задоволяване е от първостепенно значение за родителите, които са длъжни да си доставят
месечни доходи, които им позволяват да откликват на нуждите на децата. Дори и да живее
бащата със съпругата си и нейните две деца в едно домакинство, съдът съобразява, че преди
12
всичко дължи издръжка на собственото си ненавършило пълнолетие дете.
Увеличеният размер на издръжката за разликата над 180.00лв. до присъдения от
250.00лв. се дължи, считано от датата на завеждане на иска-16.07.2021г., ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, дължима до пето число на месеца, за който се
дължи до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
Първоинстанционното решение следна да бъде потвърдено и в тази част.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта за разноските,
т.к. не следва преизчисляването им с оглед изхода на спора.
Пак с оглед изхода на спора М. Д. М. следва да бъде осъден да заплати на С. С. М.
разноски за въззивната инстанция в размер на 400.00лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1540/19.05.2022 г., постановено по гр.д. № 7368/2021г.
на 26-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен предявения от М. Д. М., ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ул. „Е.Г.“ № 20Б, ет. 4, ап. 52 срещу С. С. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. „Д.“ № 6, ет. 1, ап. 2 иск за изменение на определения с Решение №
227/14.01.2015 г. по гр.д. № 6827/2014 г. по описа на ВРС режим на лични контакти с детето
Е. М.а М.а, ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 9 от СК; изменен е размера на
месечната издръжка, определена с Решение № 227/14.01.2015 г. по гр.д. № 6827/2014 г. по
описа на ВРС, която М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Е.Г.“ № 20Б, ет. 4, ап.
52 е осъден да заплаща на детето си Е. М.а М.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител С. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Д.“ № 6, ет. 1, ап. 2
като е увеличен от 180 лева на 250 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба –
16.07.2021г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, с падеж до пето
числа на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законни причини за
изменението или прекратяването й, на основание чл.150 от СК и М. Д. М., ЕГН **********,
с адрес гр. Варна, ул. „Е.Г.“ № 20Б, ет. 4, ап. 52 е осъден да заплати на С. С. М., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „Д.“ № 6, ет. 1, ап. 2 разноски в размер на 800.00лв., на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Е.Г.“ № 20Б, ет. 4, ап.
52 разноски по въззивното производство в размер на 400.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14