Р Е Ш Е Н И Е
№ 4668/1.11.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 03.10.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 13465 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК и чл.79 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано
по повод предявени от ищеца "П.К.Б."
ЕООД ЕИК *********
, със
седалище и адрес на управление:*** срещу
ответника М.И.В. ЕГН **********, с адрес: *** съединени в условията на
първоначално обективно съединяване искове, както следва:
- положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА , както следва:
- сума в размер на 902.86
лв. , представляваща дължима главница по Договор за потребителски
кредит № *******/15.08.2016
г.;
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 10.04.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението , за която сума е издадена Заповед №
2503/11.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 5170/2018 г. по описа на Варненски районен съд-40 състав;
- осъдителни искове с правно основание чл. 79 от за осъждане на ответника да
заплати следните суми , а именно:
- сумата в
размер на 395.23 лв., представляваща договорно възнаграждение ;
- сумата в размер на 870.76 лв., представляваща пакет от допълнителни услуги.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
и осъдителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди се ,че на 15.08.2016 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № ********* между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и М.И.В.,
като длъжник.
Договорът е
сключен при следните параметри:
- Сума на кредита: 950 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 58,73 лв.;
- Падеж на вноската: петнадесети ден от
месеца;
- Годишен процент на разходите (ГПР):
49.89 %;
- Годишен лихвен процент: 41.17%;
- Лихвен процент на ден: 0.11%;
- Общо задължение по кредита: 1409,52 лв.
По избран и
закупен пакет от допълнителни услуги:
- Възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 949.92 лв.;
- Размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги: 39.58 лв.
Общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 2359.44 лв.;
- Общ размер на вноска: 98.31 лв.;
- Дата на погасяване:
20-ти ден от месеца.
Съгласно
Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от
него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с
които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора,
приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което
полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен
носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата
на Стандартен европейски формуляр. На базата на него
и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя
доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово
състояние. Правят се разяснения и за допълнителния
пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му
клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Излага се, че „П.К.Б." ЕООД изпълнява
точно и в срок задълженията си по договора, като на 15.08.2016 г. превежда
парична сума в размер на 950 лв. по посочена от
длъжника М.И.В. банкова сметка (***еренция: **************от дата: 15.08.2016
г.).
От своя страна
длъжника поема задължение по Договор за потребителски кредит № **********, като
го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер
на 111.84 лв. и падежна дата всяко 20-то число на
месеца.
Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора
задължения и е направил само една пълна погасителна вноска и непълна
погасителна вноска, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а
именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от
30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща
на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.". На 03.01.2017 г. договорът е прекратен автоматично от страна на П.К.Б.
ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 04.01.2017 г. на
длъжника е изпратено уведомително писмо, с което той е информиран, че ДПК №
********** е едностранно прекратен, а задължението по заема е обявено за
предсрочно изискуемо.
Към настоящия момент размерът на погасеното от М.И.В. задължение по ДПК №
********** е в общ размер на 198.31 лв. /сто деветдесет и осем лева и
тридесет една ст/. С плащанията си длъжникът е погасил част
от номинала по заема в размер на 190.59 лв. /сто и деветдесет лева и
петдесет и девет стотинки/. Сумата от 7.72 лв. / седем
лева и седемдесет и две стотинки/ е отишла за погасяване на лихвите за забава по
кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането
на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП
+ 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане.".
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата М.И.В. дължи на
„П.К.Б." ЕООД сума в размер на 2168.85 лв. /две хиляди сто шестдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/,
неизплатено парично задължение по ДПК №**********.
В съответствие с изложеното, се счита, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Вследствие на изложеното се моли да бъде уважена предявената искова
претенция, като се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът М.И.В. ЕГН
**********, с адрес: ***, в срока по
чл. 131 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба.
По делото е постъпила молба, озаглавена „Писмена защита“ с вх.№ 41487/10.06.2019г. от
ответника М.И.В., с която излага, че въпреки пропуснатия срок , прави
възражение за нищожност на договора за потребителски кредит; излага, че в
процесния договор са налице неравноправни клаузи, оспорва предявените искове,
излага , че допълнителните услуги , претендирани от ищцовото дружество , не са
предоставени и следователно не следва да се заплащат; отделно сочи, че тези
клаузи са неравноправни, по същите причини, твърди, че има наличие на
неравноправна клауза по отношение на договорно възнаграждение, поради което сочи,
че същото се явява нищожно. Оспорва се изцяло претендираното вземане на ищеца
по основание и размер и в този смисъл се
оспорва и главница, като се излага че същата не следва да бъде присъждана,
поради нищожност на процесния договор на кредит и с оглед изложеното , моли да
се отхвърли изцяло предявения иск на посочените основания. Отделно
се моли съдът да приеме, че
не е настъпила изискуемост на вземането, т.к. същото настъпва след
уведомяването му, т.к. не предхожда настоящото дирене.
Досежно допустимостта
на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От
изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 5170/2018 г. по описа на
Варненски районен съд-40 състав, се установява, че същото е образувано по
подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в
деловодството на съда на 10.04.2018 г. Въз основа на депозираното заявление е
издадена Заповед № 2503/11.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено длъжникът М.И.В.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Кредитор П.К.Б. ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ
********* с адрес *** Следното вземане: сумата от 2 168.85 лв. (две хиляди сто
шестдесет и осем лева и осемдесет и пет ст.), представляваща дължимата главница
от 2 168.85 лева и неустойка от 0 лева, по договор за потребителски кредит №
********** от 15.08.2016 г. сключен между М.И.В., като заемател и „П.К.Б.“ ЕООД като заемодател, ведно със законната лихва за забава, считано
от постъпване на заявлението в съда – 10.04.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и съдебно – деловодни разноски в общ размер на 75.00 лв.
(седемдесет и пет лева), от които 25.00 лева –
заплатена от заявителя държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Посочено
е , че вземането произтича от следните обстоятелства: По договор за за потребителски кредит №
********** от 15.08.2016 г. „П.К.Б.“ ЕООД, като заемодател
предоставил заемната сума на заемателя М.И.В., като заемателят се задължил да
ги върне на равни месечни погасителни вноски. Заемателят
не бил върнал заетата сума и е изпаднал в забава, поради което кредитора го
претендира с настоящото заявление, поради липсата на извършено плащане до
датата на подаването му.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в
заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на
присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от
водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в
настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил
настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за
постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба
по ч.гр.д.№ 5170/2018 г. по описа на Варненски районен съд-40 състав.
Вследствие на изложеното, с оглед предмета на настоящото производство и
издадената заповед , съдът намира,че е налице
идентитет по отношение на предмета на установителния иск и заповедта, поради
което производството по делото е
допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи
произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Представено е
Искане от 15.08.2016г. и декларации от същата дата от ответника М.И.В. за
отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт в размер на 2300,00 лв.,
в което е положен подпис от ответника М.И.В..
Приет по делото е
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити , получен от ответника на 15.08.2016г., в който е положен подпис от
ответника М.И.В..
Представена е
Допълнителна преддоговорна информация , представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, получена от ответника на 15.08.2016г., в която е положен подпис от ответника
М.И.В..
Видно от представения по делото Договор за потребителски
кредит № **********/15.08.2016г., същият е сключен между М.И.В., в качеството му
на кредитополучател и „П.К.Б." ЕООД в качеството на кредитодател за сумата
от 950,00 лв. Договорът е сключен при следните параметри: Сума на кредита: 950
лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската: 58,73 лв.; Падеж на
вноската: петнадесети ден от месеца; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89
%; Годишен лихвен процент: 41.17%;
Лихвен процент на ден: 0.11%; Общо
задължение по кредита: 1409,52 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни
услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 949.92 лв.; Размер
на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 39.58 лв. Общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение: 2359.44 лв.; Общ размер на вноска: 98.31 лв.; Дата на
погасяване: 20-ти ден от месеца.
Представени и
приети по делото са Декларации, Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, Общи условия на „П.К.Б." ЕООД към Договор за
потребителски кредит № **********; Погасителен план към Договор за
потребителски кредит № **********, които са подписани от ответника.
Автентичността на
подписите на кредитополучателя, положени в цитираните документи не е оспорена
от ответната страна.
Представено е
платежно нареждане от 15.08.2016г. за извършено плащане от страна на „П.К.Б."
ЕООД по процесния договор за кредит в размер на 950,00 лв. в полза на
потребителя.
Представено по
делото е уведомително писмо от страна на
кредитора П.К.Б." ЕООД до ответника , от които е видно, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем.
Видно от заключението на вещото лице Я.Л. по приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза , Кредитът в размер на 950,00 лв. е усвоен
от кредитополучателя по банковата му сметка в „Централна кооперативна
банка" АД с IB AN 19СЕСВ97901064918900. Основанието за плащане е номерът
на Договора - 30011492464. По данни от „П.К.Б." АД
по кредита са направени само две вноски. Дължимите месечните вноски не са
погасявани редовно. Към 03.01.2017г. е платена само една вноска, с кото
пропуснатите плащания на месечни вноски към 03.01.2017г. (датата на предприето
уведомяване за предсрочна изискуемост) са 23. Ответникът
не е погасил вноска с падеж 20.10.2016г. и следователно към 20.11.2016г. следва
договорът да е прекратен и да е обявена предсрочна изискуемост от страна на
ищеца. Размерът на непогасените задължения по Договора за кредит към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (10.04.2018г.) за
усвоена главница 950,00лв. е непогасена
главница в размер на 902,86 лв. Към датата на съдебното заседание 03.10.2019г.: задълженията на ответника са: за усвоена
главница 950,00лв.- непогасената главница е в размер на 902,86 лв.; за договорно възнаграждение
459,52лв. - непогасеното догов.възнаграждение е в размер на 395,23лв. и за Пакет допълнителни услуги по
договор 870,76 лв.- непогасен ПДУ е в размер на 870,76 лв. По предоставените документи от ищеца и тези в преписката се констатира,
че последното плащане за погасяване на кредита е от 10.07.2017 в размер на
100,00 лв. след което няма постъпило плащане.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За
успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр.
чл.422 от ГПК , както и на иска с правно основание чл.79 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата
страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
на учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова
молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание , както
и по размер, длъжник и падеж; настъпилата изискуемост на претендираната сума. От
своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от
него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да
установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението си за плащане процесната сума, в случай, че ищецът докаже нейната
дължимост.
Видно от приобщения
по делото Договор за потребителски кредит №
**********/15.08.2016г.,, „П.К.Б." АД е предоставило паричен заем на
ответника М.И.В. в размер на 950,00 лева. Договорът е подписан от ответника М.И.В.
в качеството му на заемополучател, като не е оспорен подписа на заемополучателя
в процесния договор. Представеният договор представлява частен документ,
съдържащ подписа на ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява
доказателство, че изявленията, които се
съдържат с него са направени именно от ответника, което от своя страна установява наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем и изразяване на
съгласието на заемополучателя с всички конкретни условия по заема в договора.
Видно от
представения по делото разходен касов ордер ответникът ответника М.И.В. е
получил сумата в размер на 950,00 лв. от
„П.К.Б." АД, като в ордера е положен неговият подпис.
Вследствие на
изложеното съдът намира, че кредиторът е изпълнил задължението си за
предоставяне на сумата по кредита.
Настоящият съдебен
състав намира, че договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи
до неговата недействителност в цялост и не противоречи изискванията на чл.11,
ал.1, на чл.19 и чл.22 от Закона за потребителския кредит. Анализирано
съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е спазена писмената
форма, шрифта на текста е не по – малък от 12, съгласно чл.10 от Закона за
потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10, съдържа
дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация
на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на
лихвения процент, годишния процент на
разходите, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план
/разбивка на главница и лихви/, както и останалото съдържание по чл.11, ал.1,
т.11 до т.26.
Съгласно
договореното заемната сума е следвало да бъде връщана от кредитополучателя чрез
внасянето на 24 двуседмични вноски,
всяка в размер на 58,73лева, включваща главница и договорна лихва.
Съдът, като
съобрази представените по делото писмени доказателства и молбата на ответника, констатира, че последният
не оспорва, че е редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита към датата на депозиране на заявлението,
поради което намира същата за настъпила, с оглед липсата на изплащане на вноски
по кредита след 10.07.2017г., видно от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза и изпратеното
до ответника уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост. Същевременно,
настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази задължителните указания
, обективирани в Тълкувателно решение №
8/2017 по тълкувателно дело № 8 по описа за 2017 г. на Общото събрание
на Гражданска и Търговска колегии-т.1, съгласно които е допустимо предявеният
по реда на чл.422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като намира, че тази постановки намират
приложение и в настоящия случай, доколкото
към датата на устните състезания всички вноски за главница са с настъпил
падеж. Вследствие на изложеното, съдът намира, че искът с правно основание
чл.422 от ГПК следва да бъде уважен.
По отношение на
исковете с правно основание чл.79 от ЗЗД за присъждане на договорно
възнаграждение и пакет допълнителни услуги , настоящият съдебен състав
констатира следното:
По отношение на
договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство,
доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението
на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази
компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са
издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са
транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на
потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба
е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на
националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране
на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото
последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена
приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това
принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския
съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и
техните граждани.
Извън общата уредба
на потребителска закрила, условията, при които следва да се предоставят кредити
на потребители, са предмет на специално регулиране от 1.10.2006 год. със Закона
за потребителския кредит /отм./, като на този начален етап законодателят е
въвел само изисквания за ясно оповестяване на волята на договарящите се,
относно икономическата тежест поемана от потребителя, чрез изискването за
посочване на годишен процент на разходите като задължителен реквизит на
договора и забраната за търсене от потребителя на каквито и да е суми над ясно
обозначените разходи. Този закон е заместен от 12.05.2010 год. с нов акт със
същото наименование, който до изменението му с ДВ, бр. 35 от 2014 год., в сила
от 23.07.2014 год., също не е уреждал изрично размера на разходите, възлагани
на кредитополучателя.
С нови три алинеи
на чл. 19 ЗПК, като са обявени за нищожни уговорки за размер на годишни разходи
надхвърлящи пет пъти размера на законната лихва и съответно извършените
плащания от потребителите на вноски, определени по прекомерно договорен размер,
се приемат за дължимо платени редуцирани по размер задължения. Според нормата
на чл.19 от Закона за потребителския кредит годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Видно от
мотивите за това нововъведение /изявени при пленарно парламентарно обсъждане на
06.03.2014 год. на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
потребителския кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 год., 42-то НС/, законодателят е
целил постигане именно на справедлив баланс между интересите на потребители на
„бързи” небанкови кредити, изолирани от банковите услуги поради ниска
кредитоспособност /влошено имуществено състояние, нестабилни или неустановими
доходи, налична вече задлъжнялост/ или
ниска информираност и на професионалните заемодатели, опериращи на същия
този рисков пазар, понасящи загуби от неплатежоспособност на висок брой свои
клиенти.
Действително, до
тази законодателна намеса, предоставянето на тази услуга на потребителите не е
било регулирано с императивен лимит на възнаграждението на кредитора, но поради
злоупотреба с договорната свобода, несъвместима с обществения морал, съдът
намира, че като несъвместими с добрите нрави следва да се считат сделки на
търговци, договарящи с потребителите годишен процент на разходите съществено
надвишаващи възприетия по-късно горен праг на петкратен размер на законната
лихва.
Същевременно,
договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е
предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил
същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е
определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за
противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на
договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР,.
В случая, определеният
в договора размер на ГПР от 49.89 % не надвишава пет пъти размера на законната
лихва /50%/, а договореният лихвен процент е 41.17 %., поради което и съдът
приема, че цената на кредитирането не е свръх прекомерна. По същите мотиви се
налага изводът, че не е налице някоя от хипотезите на чл.143, ал.1, т.1 – 19 от
Закона за защита на потребителите, тъй като клаузите не създават възможност за
облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в по
– неравностойно имуществено положение.
Налага се извод, че
клаузите за договорна лихва и ГПР са действителни, поради което ответникът
дължи заплащане на възнаградителна лихва в претендирания размер – 395,23 лева. /В този смисъл е най-актуалната практика на
Окръжен съд-гр. Варна - Решение от 25.10.2019г., постановено по въззивно
търговско дело № 1256 по описа за 2019г. на Окръжен съд-гр. Варна, Решение от 25.10.2019г., постановено по
въззивно търговско дело № 1042 по описа за 2019г. на Окръжен съд-гр. Варна,
Решение , постановено по въззивно търговско дело № 962/2019 г., по описа на на Окръжен съд-гр.
Варна./
Не този извод обаче
се налага по отношение на претендираната сума за закупен пакет допълнителни
услуги. Видно е от договора, че кредитополучателят е избрал да закупи пакет от
допълнителни услуги, който не е задължително условие за отпускане на кредита
или за получаването му при предлаганите условия, като възнаграждението за него
е в размер на 949.92 лева, а вноската по него – 39.58 лева.
От представеното
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, се установява, че
негов предмет е задължението на кредитора да предостави на клиента, по негово
искане и при изпълнение на изискванията залегнали в ОУ, една или всички от
посочените услуги: - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; - възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; -
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; - възможност за
смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Съдържанието на всяка от допълнителните услуги е разписано в
ОУ към Договора за кредит. Страните се договорили, че 15 % от възнаграждението
по закупения пакет, но не повече от 300 лв., представляват стойността на
разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит, която е разсрочена и е част от вноските по закупения пакет и се
дължи и при предсрочно погасяване.
Настоящият съдебен
състав намира, че съдържанието на допълнителния пакет услуги, по съществото си
не представлява реално предоставени допълнителни възможности или преференциални
условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят
допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването на
възнаграждение, което е в размер равен на предоставената в заем сума. Следва да
се държи сметка, че съобразно клаузите на ОУ, уреждащи съдържанието на
допълнителните услуги, ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната
воля на кредитора, което само потвърждава изложеното по-горе, че не се касае за
допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя. Това се отнася и за
услугата „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, тъй
като изначално липсва яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на
кредита в случай, че не бъде избран допълнителен пакет. Доколкото договорът е
двустранен, поначало всяка една от услугите представлява част от процеса на
първоначално и последващо договаряне между страните, през който процес, всяка
една е длъжна добросъвестно да упражнява и изпълнява предоставените й със
закона права и вменените задължения. Стремежът към парично компенсиране на
едната страна по договора за това и то в размер равен на предоставената в заем
сума е неоправдано и създава предпоставки за неоснователното й обогатяване.
Тук следва да се
посочи и че разпоредбите на чл. 10а и чл. 19 ал.3 и чл. 33 от ЗПК ограничават
свободата на договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит на
условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава,
на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани
по размер разходи. Възстановяването на разходите по събиране на дълга от
неизправен длъжник не може да се включва в ГПР именно защото размерът им зависи
от конкретните разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещи
разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор, дава основание
съдът да я квалифицира като уговорена отнапред компенсация за неполучена
договорена престация, водещо до нищожност на клаузата.
Наред
с изложеното съдът отчита и обстоятелството ,че не са представени никакви
доказателства, установяващи наличието на извършени разходи от страна на
ищцовото дружество за пакет от допълнителни услуги, поради което същите са
изцяло недължими.
Изложеното налага
извод за неоснователност на претенцията за заплащане на сумата 870,76 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, поради
което този иск следва да се отхвърли като неоснователен. /В този смисъл е най-актуалната практика на Окръжен съд-гр. Варна -
Решение от 25.10.2019г., постановено по въззивно търговско дело № 1256 по описа
за 2019г. на Окръжен съд-гр. Варна,
Решение от 25.10.2019г., постановено по въззивно търговско дело № 1042
по описа за 2019г. на Окръжен съд-гр. Варна, Решение , постановено по въззивно
търговско дело № 962/2019 г., по описа
на на Окръжен съд-гр. Варна./
По
отношение на разноските:
Искане
за присъждане на сторените разноски е направил само ищеца , като претендира и сторените
в заповедното и в исковото производство разноски.
С
оглед представения списък с разноските и предвид размера на предявения иск с
правно основание чл.422 от ГПК, на ответника следва да присъдени разноски за
заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 31,22 лв. , съразмерно на предявения размер на иска с правно
основание чл.422 от ГПК.
С
оглед частичното уважаване на исковите претенции, съдът счита, че в полза на
ищеца следва да се присъдят за исковото производство разноски, съразмерно на
уважената част от исковете. При съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 25 НЗПП съдът счита, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство в размер на 100,00 лева. Вследствие на
изложеното , на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски за исковото
производство за заплатена държавна такса, заплатен депозит за вещо лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 243,36 лв. , съразмерно на уважената част от исковете.
Ответната
страна не направила искане за присъждане на разноските по делото, не е
представила списък с разноските и не е представила доказателства за тяхното
извършване, поради което такива не следва да й се присъждат.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца
„П.К.Б.“ ЕООД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление:*** , от една страна и ответника
М.И.В.
ЕГН **********, с адрес: ***, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА , както
следва:
- сума в размер на 902.86
лв. , представляваща дължима главница по Договор за потребителски
кредит № *******/15.08.2016
г.;
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 10.04.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението , за
която сума е издадена Заповед № 2503/11.04.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5170/2018 г. по описа на Варненски
районен съд-40 състав, на основание
чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.И.В. ЕГН
**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 395.23 лв., представляваща неизплатено договорно възнаграждение по Договор за
потребителски кредит №***********/15.08.2016г.на
основание чл.79 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника М.И.В. ЕГН **********, с адрес: ***
иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 870.76
лв., представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит №***********/15.08.2016г.на
основание чл.79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М.И.В. ЕГН **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ
на „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер
на 31,22 лв. , представляваща
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 5170/2018 г. по описа на Варненски районен съд-40 състав,
както и сумата от 243,36 лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, съразмерно на уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: