Р
Е Ш Е Н И Е
18.04.2011 година
град Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Т.И., като разгледа докладваното от съдия
МЛАДЕНОВА гр. д. №. 60 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 357 от КТ.
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 222 ал. 1 от КТ и чл. 224 ал.
1 от КТ.
Ищцата Н.Г.К. xxx
поддържа в исковата си молба, че работила при ответника на длъжност “Началник
КС/Капитално строителство/” в Производствената му база в град Монтана. Твърди, че
трудовият й договор бил прекратен със заповед №. 101/03.12.2010 година на
основание чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ, считано от същата дата. Поддържа също така,
че след уволнението й ответникът не й изплатил обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2010 година за 8 дни в размер на 500 лева, както и
обезщетение в брутен размер за един месец оставане без работа след уволнението
– по чл. 222 ал. 1 КТ в размер на 900 лева. Предвид гореизложеното моли съда да
постанови решение, с което осъди ответника да й изплати претендираните суми, ведно
със законната лихва върху тях, считано от завеждане на делото до окончателното
им изплащане, както и направените в производството разноски.
Ответникът “ПОУЛТРИПРОДЪКТС”
ЕАД – град София не е представил в едномесечния срок писмен отговор на исковата
молба и не взема становище по исковете.
Доказателствата по
делото са писмени. Изслушано е и заключение на вещо лице.
Съдът, след като
прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение
и при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по
делото и няма спор между страните, че ищцата е заемала длъжността “Началник
КС/Капитално строителство/” в ответното дружество, като със заповед №. 101/03.12.2010
година, считано от същата дата е прекратено трудовото й правоотношение на
основание чл. 328 ал. 1 т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа. Със същата
заповед е разпоредено да се изплатят на ищцата обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за 2010 година от 8 дни и по чл. 222 ал. 1 от КТ за един месец. От
заключението на вещото лице И.П.А. е видно, че обезщетението по чл. 224 ал. 1 КТ е в размер на 373, 76 лева, а по чл. 222 ал. 1 КТ – 1027, 84 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени
доказателства и от заключението на вещото лице И.П.А., което съдът кредитира
изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
По силата на чл. 224
ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят
има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Това обезщетение
съгласно чл. 224 ал. 2 от КТ се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на
прекратяването на трудовото правоотношение.
В процесния случай
са налице и двете предпоставки за възникване правото на ищцата на
претендираното обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ: 1.налице е прекратено
трудово правоотношение и 2.налице е неизползван от ищцата платен годишен отпуск.
Видно е от приетото по делото заключение, че работодателят не е изплатил на
ищцата обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ в размер на 373, 76 лева. Ето защо и
предвид допуснатото изменение на този иск, ответникът следва да бъде осъден да
изплати на ищцата сумата от 373, 76 лева – обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 07.02.2011 година до
окончателното й изплащане.
По силата на чл. 222
ал. 1 КТ, когато работник или служител е освободен на някое от основанията в
цитираната разпоредба, той придобива право на обезщетение при условие, че след
уволнението не е работил по трудово правоотношение. Това обстоятелство е
установено от извършената от страна на съда констатация от трудовата книжка на
ищцата. Видно от заключението на вещото лице, размерът на обезщетението по чл. 222
ал. 1 КТ е 1 027, 84 лева. С оглед на горното и предвид допуснатото изменение
на този иск, съдът намира, че исковата претенция по чл. 222 ал. 1 КТ е
основателна и като такава следва да бъде уважена в размер от 1 027, 84
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.02.2011 година
до окончателното й изплащане.
Съобразно този изход
на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд
- Монтана държавна такса в размер на 100 лева, разноски в производството за
съдебни експертизи в размер на 30 лева, както и сумата от 5 лева - държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцата - деловодни
разноски в размер на 150 лева.
По горните
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
“ПОУЛТРИПРОДЪКТС” ЕАД, ЕИК: xxxx със
седалище и адрес на управление град София, район В., у. 3. №. 3., ет. 6, представлявано
от Д. Д. Филипова да заплати на Н.Г.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 373, 76 /триста
седемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/ лева - представляваща обезщетение
по чл. 224 ал. 1 от КТ; сумата от 1 027, 84 /хиляда и двадесет и седем
лева и осемдесет и четири стотинки/ лева - представляваща обезщетение по чл. 222
ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 07.02.2011
година до окончателното им изплащане, както и сумата от 150 /сто и петдесет/
лева, представляващи разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА
“ПОУЛТРИПРОДЪКТС” ЕАД, ЕИК: xxxx със
седалище и адрес на управление град София, район В., у. 3. №. 3., ет. 6, представлявано
от Д. Д. Филип да заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавна такса в
размер на 100 /сто/ лева, разноски в производството за съдебна експертиза в
размер на 30 /тридесет/ лева, както и сумата от 5 /пет/ лева - държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: