Р
Е Ш Е Н И Е
№454
гр.
Бургас, 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на осемнадесети декември, две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 173 по
описа на БОС за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба от Уни Кредит Булбанк АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, площад „Света Неделя“ №7, чрез адв. Жельо Денев Денев, с
адрес за призоваване гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики №115, ет.2, с която
са предявени искове за осъждане на ответницата Е.В.Л., гражданка на
Руската Федерация, родена на ***г., с паспорт*****, *****, с адрес*****, да
заплати на ищеца сумата от 27 865,92 евро главница по договор за банков
ипотечен кредит №155 от 15.02.2013г., сумата от 27865,92 евро сборна лихва за
периода 18.07.2016г.-31.03.2019г., от които 627,19 лева възнаградителна лихва за
периода 18.10.2016г.-18.01.2017г., и 10 577,18 евро наказателна лихва
върху просрочена главница за периода 18.07.2016г.-31.03.2019г. и 684,26 евра
наказателна лихва за просрочие за периода 18.07.2016г.-31.03.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба -
01.04.2019г. до окончателното плащане на задължението.
Ищецът твърди, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение по договор за ипотечен кредит №155 от
15.02.2013г., като е предоставил на
ответницата-кредитополучател кредит в размер на 30 000 евро за закупуването
на недвижим имот. Посочва, че договорът е сключен от ответната страна чрез
пълномощника М.С.. Поддържа, че ответницата се е задължила да погаси кредита в
сроковете и при условията на договора на месечни анюитетни погасителни вноски,
дължими до 18 число от всеки месец съгласно погасителен план. Посочва, че във
връзка с обезпечаване на отпуснатия кредит страните са подписали нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека,
вписан с вх.№1925/27.02.2013г., акт №36, том I, на Службата по вписванията-гр.
Бургас върху самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 81178.5.420.5.18 по КККР на гр. Черноморец. Излага, че
ответницата е обслужвала кредита нередовно, като е извършвала погасителни
вноски не на падежа и в уговорения размер. Според ищеца ответницата е изпаднала
в забава от 18.07.2016г., като до 18.01.2017г. не е изпълнила задължението си
за погасяване на месечните вноски за периода месец юли 2016г.-месец декември
2016г. Позовава се на настъпила предсрочна изискуемост съгласно чл. 17 от
договора за кредит поради забава на плащанията, продължила повече от шест
месеца, като банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и на ответницата
е връчена нотариална покана чрез пълномощника й М.С.. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответницата чрез упълномощен процесуален представител адв. М.Г., в който
изразява становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Възразява, че
клаузата на чл.17 от договора за кредит, предвиждаща възможност за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем от банката с едностранно изявление, без
предизвестие, е нищожна. Оспорва
ответницата да е получила покана и да е узнала за изявлението на банката, че
счита кредитът за предсрочно изискуем. Твърди, че уведомленията са получени от М.С.,
който е бил пълномощник на страната само за закупуване на недвижимия имот и за
сключване на договора за кредит през 2013г., като от тогава до момента той не е
осъществявал връзка с нея. С оглед на това намира, че не са налице
предпоставките, визирани в т.18 от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита. Предвид това счита предявената искова
молба за изявление в горепосочения смисъл, излага твърдения за наличие на
временна невъзможност да обслужва кредита, като изявява готовност за
доброволното уреждане на спора.
Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, в
която ищецът поддържа предявения иск. По отношение на посочената в отговора
временна невъзможност ответницата да обслужва кредита, счита, че насрещната страна не може да се освободи от
отговорност за неизпълнението, тъй като изпълнението на парично задължение е
винаги възможно.
Ответницата не се е възползвала от
правото си на допълнителен отговор срещу така депозираната допълнителна искова
молба в законния срок.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ.
Окръжният съд, като взе предвид
твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото е
приложен договор за банков кредит№155 от 15.02.2013г., сключен между Уникредит Булбанк
АД от една страна и кредитополучателя Е.В.Л.
чрез пълномощник М.М.С. съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа, по
силата на който банката е продоставила на кредитополучателя сумата от 30 000
евро кредит за покупка на недвижим имот при годишен лихвен процент 9,20
процента, състоящ се от променлив базов лихвен процент 0,185 процента и
фиксирана надбавка от 9,015 процента. Съгласно чл. 4 от договора базовият лихвен процент е
формиран от тримесечен EURIBOR по
раздел III от общите условия и премия към
договора.
Върху ползвания кредит кредитополучателят се е задължил съгласно чл. 11,
т.1 от договора за кредит да заплаща
цена в съотвествие с раздел III на общите условия в размер на
индивидуално уговорени лихви, чийто размер е установен в чл.4 при редовно
обслужване на кредита и по чл.4, т.1 при допуснато просрочие на главница и/или
лихви. Годишната лихва върху текущ редовен
дълг при редовно обслужване на лихви
включва приложимите към датата на
олихвяване базов лихвен процент /индекс и премия/ и формирана надбавка,
установена в т.4 от договора – чл. 11, т.1.1.
Съгласно чл. 4, б“а“ от договора годишният лихвен процент и редовната
главница за кредита се изплащат чрез анюитетни вноски в периода 15.02.2013г.-
15,02.2033г., формирани от базовия лихвен процент и фиксираната надбавка към
него за редовен дълг.
Според чл. 4, т.1 от договора годишният
лихвен процент, начислен върху редовния дълг при просрочие на главница и/или
лихви, приложим за съответния лихвен период и състоящ се от променлив базов
лихвен процент плюс ценова рискова премия и фиксирана надбавка, възлиза в общ
размер на 11,20 процента.
Предвидено е в чл. 4, т.2 от договора върху просрочената главница за срока
на просрочието да се дължи годишен лихвен процент в размер на 21,20 процента,
който е формиран от приложимия към датата на олихвяването индивидуално
договорен годишен лихвен процент и надбавка към него за просрочена главница.
Годишната лихва върху редовен дълг
при допуснато просрочие на изискуема вноска по погасителния план, в т.ч. анюитетна за главница и/или лихва, начислявана за срока на просрочието е
уговорена в чл.4, т.1 от договора в размер на годишната лихва за редовен дълг,
посочена т.4 и чл. 11, т.1.1 е увеличена с рискова ценова премия в размер на
два процента според чл.11, т.1.2 от договора за кредит.
Страните са постигнали съгласие в чл. 11, т.1.3 годишната лихва за
просрочие на изискуема вноска /анюитетна, за главница/, начислявана върху
просрочената главница за срока на просрочието, установена в чл 4, т.2 и
определена в размер на годишната лихва по чл.4, т.1, увеличена с надбавка за
просрочие от 10 процента, да се начислява едновременно с лихвата по чл.11,
т.1.2.
Тъй като санкционирането е под формата на наказателна надбавка, съдът намира, че възлагането й в тежест на неизправния
кредитополучател не нарушава изискването за добросъвестност, както и равновесието между правата и задълженията на
кредитора и кредитополучателя.
Видно
от чл.7, т.2 от договора кредитът следва да погасява на месечни анюитетни
вноски, дължими до 18 число на всеки календарен месец.
Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план е 15.02.2033г.,
видно от постигнатиге уговорки между страните в чл. 7 от договора и приложения
двустранно подписан погасителен план.
В чл.12, т.6 от договора кредитополучателят е дал съгласие неизплатените
лихви по кредита да се капитализилрат по преценка на кредитора при условията на
Наредба №9 на БНБ.
Предвидено е правомощие на банката в чл.17 при неизпълнение на всяко едно
от задълженията на кредитополучателя по договора или общите условия и/или при
неплащане на която и да е вноска за главница и/или лихви, такси и/или
комисионни да се погаси правото на ползване на неусвоените суми по договора и
ползваният кредит, ведно лихвите за просрочие, като по преценка на банката
целият кредит да стане предсрочно изискуем и кредиторът едностранно, без
предизвестие да обяви целият или част от дълга за предсрочно изискуем.
Страните са постигнали съгласие в чл. 9, т.1 от договора за срока на
неговото действие и до събиране на всички вземания на кредитотора да не се
оттегля от кредитополучателя упълномощителната сделка по учредяване на
представителна власт на пълномощника М.С., нито да се променя обема на
представителната власт. В съответствие с това в чл.9, т.3 и т. 4 от договора е
изрично посочен съдебен адрес за призоваване на ответницата на територията на
Република България чрез пълномощника, в това число за връчване на покани за
доброволно изпълние, съдебни книжа и всякакъв вид документи, предизвестия,
съобщения, уведомления от кредитора и трети лица.
Ответницата е упълномощила пълномощника М.М.С. с пълномощно с нотариална
заварка на подписа и на съдържанието да изготвя, подписва и предава на банката
необходимите документи, въз основа на който ще й бъде отпуснат кредит, да подпише
от нейно име и за нейна сметка договор за кредит със следните параметри: до
30000евро ш лшхва до 9,20 процента, със срок на погасяване до март 2033г.,
както и със средствата от кредита да закупи недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 811178.5.420.5.18 по КККР на гр.
Черноморец, Община Созопол, да подписва и анекси към договора за кредит, да я
представлява пред Уни Кредит Булбанк АД за целия срок на действие на договора
за кредит и обезпечаващите го договори, в т.ч. да получава от нейно име
всякакви известия, писма и уведомление, изходящи от банката.
Установява се по делото, че за обезпечаване на вземанията на банката по
процесния договор за кредит е вписана
законна ипотека върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
811178.5.420.5.18 по КККР на гр. Черноморец, Община Созопол, вписана с
вх.рег.№1925/27.02.2013г., акт №36, том 1 по описа на Службата по вписванията
към РС-Бургас.
Съгласно приложените по делото и приети от ответницата общи условия на
ищеца годишният лихвен процент е приложимият към всеки период на олихвяване на
кредита лихвен процент, формиран от променлив базов лихвен процент /състоящ се
от договорен пазарен лихвен индекс и премия/ плюс договорена фиксирана /непроменлива/
надбавка.
Поради неплащане в договорените срокове на дължимите суми по кредита на
осн. чл. 17 от договора банката е обявила вземането за предсрочно и незабавно
изискуемо, считано от 18.01.2017г., като е връчила уведомление на длъжника на
18.04.2017г. чрез неговия пълномощник М.С.. Независимо, че в приложеното по
делото известие за доставяне е посочено качеството съпруг на получателя по
делото няма спор между страните, че връчването е осъществено лично на
пълномощника, който е подписал разписката.
Съдът намира за преклудирани като непредявени в срока
за отговор на исковата молба веведените едва в писмената защита от процесуалния
представител на ответницата възражения за нищожност на договора за кредит на
осн. чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД поради липсата на преводач, както и, че
пълномощникът е действал във вреда на представлявания. По същите съображения е
преклудирано и възражението по отношение на наказателните лихви, че се касае за
неустоични клаузи, които са прекомерни.
Следва да се отбележи, че предвидените парични задължения за заплащане
на наказателни лихви не преследват присъщите
на неустойката функции, а представляват скрита форма на допълнително възнаграждение на кредитодателя за
ползването на предоставения от него финансов ресурс.
БОС счете за неоснователно възражението на ответницата в отговора на
исковата молба, че изявлението на банката за упражняване на правото й да обяви
цялостното остатъчно задължение по договора за кредит за предсрочоно изискуемо
не е редовно съобщено на насрещната страна. Предвид уговорките в чл.9, т.3 и т.
4 от договора за кредит, както и наличето на изрично упълномощаване от страна
на ответницата на получателя М.С. в приложеното по делото пълномощно, съдът
приема, че последният е посочен като съдебен адрес на кредитополучателя на
територията на страната и е надлежно оправомощен да получава от името на
ответницата всякакви съобщения и уведомления от ищеца до нея по договора за
кредит, в това число уведомлението по чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
Съгласно т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК
предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от
общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва
с волеизявление само на едната от страните вслудствие на обективния факт на
неплащането и упражненото от кредитора на правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.
60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. В тълкувателното решение са дадени разяснения, че предсрочната
изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора.
Съдът намира, че само по себе си отсъствието
на изискване за уведомяване в текста на чл.17 от договора не прави клауза за
обявяване на предсрочна изискуемост неравноправна и нищожна /в този смисъл
решение №92 от 09.09.2019г. по т.д.
№2481/2017г. на ВКС, II ТО/.
Установява се по делото, видно от изслушаното заключение по назначената
съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Д., неоспорено от страните, че
предоставената в кредит главница от 30 000 евро е постъпила на 04.03.2013г.
по сметката на кредитополучателя с основание „усвояване на кредита“. За периода
04.03.2013г.-11.01.2018г. от ответницата
са погасени общо 15 066,76 евро, от които 2134,08 евро главница,
12 077 евро договорни лихви и 855,68 евро такса. Последното отразено плащане по кредита е с
дата 11.01.2018г., когато са погасени дължими вноски до 18.06.2016г. Към
момента на упражняване от банката на правото й да обяви кредита за предсрочно
изискуем – 18.01.2017г. е останала непогасена главница в размер на
27 865,92 евро. В допълнителното си заключение по делото вещото лице
посочва, че не е налице увеличаване на годишния лихвен процент в периода на
олихвяване, като дори е бил намален поради намаляване на тримесечния EURIBOR от 04.01.2016г. до 18.01.2017г., респективно не е
налице увеличение на дълга вследствие на увеличение на годишния лихвен процент.
При формиране на сумите, дължими от ответницата, не извършвано олихвяване на
лихви. Вещото лице е изчислило размера на дължимата възнаградителна лихва до
18.01.2017г., така както е претендирана с исковата молба, преди настъпване на
предсрочната изискуемост с връчване на съобщението до длъжника на 18.04.2017г.
Видно от заключението непогасената договорна възнаградителна лихва /лихва върху
редовна главница/ за периода 18.10.2016г.-18.01.2017г. възлиза на 627,19 евро. Непогасената лихва
върху просрочена главница по чл. 11, т.1.3 вр.чл.4, т.2 от договора за кредит според
заключението на вещото лице съгласно счетоводните записвания на банката е начислена за периода 18.12.2016г.
до 29.03.2019г. и възлиза на 10 577,18 евро. Непогасената наказателна
лихва за просрочие по чл. 11.т.1.2 от договора за кредит също е начислена за
периода 18.12.2013г.- 29.03.2019г. и е в
размер на 684,27 евро.
Съгласно т.2 от
ТР№3/2017г. на ОСГТК на ВКС размерът
на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора главница
и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането, като не се дължи договорна
лихва след настъпване на предсрочната изискуемост.
След настъпване на предсрочната изискуемост срокът на договора е изтекъл и след този момент не се дължат наказателни
лихви, а единствено законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД. От ищеца не са ангажирани
доказателства за размера на вземанията му за наказателни лихви за дължимия
период до18.04.2017г., като определени
от съда по реда на чл. 162 от ГПК след отчитане на извършените частични
погасявания от ответната страна, същият възлиза на 305,49 евро лихва върху
просрочена главница. В тази връзка съдът приема, че са дължими лихви върху
просрочена главница до 18.04.2017г. в размер на 1336,60 евро, от които са
погасени 1031,11 евро. Наказателната лихва за просрочие за дължимия период до 18.04.2017г.,
изчислена от съда по реда на чл. 162 от ГПК, възлиза на 948,18 евро. От
ответницата, която е погасила сумата от 1361,52
евро наказателна лихва, е надплатена
сумата от 413,34 евро наказателна лихва.
С посочената сума на осн. чл. 76 , ал.2 от ЗЗД е частично погасена
възнаградителна лихва /лихва върху редовна главница/, като след приспадането й
остава непогасена възнаградителна лихва в размер на 213,85 евро.
При горните мотиви искът за главница е изцяло основателен и следва да бъде
уважен в предявения размер. Искът за
договорна възнаградителна лихва е основателен до размера от 213,85 евро, за
който следва да бъде уважен, като за горницата над посочения размер до претендирания
размер от 627,19 евро е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Искът за лихва върху просрочена главница е
основателен до размера от 305,49 евро, като за горницата над посочения размер
до претендирания размер е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Искът за назазателна лихва за просрочие е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора в полза на ищеца, съразмерно на уважената част от
исковете, следва да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни
разноски в размер на 6293,55 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете
в полза на ответницата следва да се присъдят разноски в размер на 989,52 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Е.В.Л., гражданка на Руската
Федерация, родена на ***г., с паспорт №****, издаден на*****, с адрес ***** да
заплати на Уни Кредит Булбанк АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, район Възраждане, площад Света Неделя №7,
сумата от, представляваща главница по
сключен договор за банков ипотечен кредит за покупка на недвижим имот №500 от
09.10.2008г., сумата от 27 865,92
евро - /двадесет и седем хиляди и
осемстотин шестдесет и пет евро и деветдесет и два евроцента, представляваща главница по договор за банков ипотечен
кредит №155 от 15.02.2013г., сумата от 213,85
евро /двеста и тринадесет евро и осемдесет и пет евроцента/ възнаградителна
лихва /лихва върху редовна главница/ за периода 18.10.2016г.-18.01.2017г., както
и сумата от 305,49 евро/триста и пет
евро и четиридесет и девет евроцента/ - наказателна лихва върху просрочена главница по
чл. 11, т.1.3 вр.чл.4, т.2 от договора за кредит за периода 18.07.2016г.-18.04.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
молба - 01.04.2019г. до окончателното плащане на задължението
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца наказателна лихва върху просрочена главница
по чл. 11, т.1.3 вр.чл.4, т.2 от договора за кредит за горницата над уважения
до предявения размер, както и иска за наказателна лихва за просрочие по
11.т.1.2 от договора за кредит.
ОСЪЖДА Е.В.Л. да заплати
на Уни Кредит Булбанк АД сумата от 6293,55 лева, представляваща направените по
делото съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Уни Кредит
Булбанк АД да заплати на Е.В.Л. сумата от 989,52 лева, представляваща направени
по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: