Определение по дело №133/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по реда на чл. 437 във вр. с чл. 435, ал. 1 от ГПК .

Образувано е по жалба на М.”. Б. Ш.Г.С.,със седалище и адрес на управление бул.”. № * ,вписано в търговския регистър с ЕИК *****,представлявано от изпълнителния директор доц.В. И.,чрез процесуалният си представител А.К.,срещу действията на държавен съдебен изпълнител при районен съд Г.С., по изп. д. № ***/2010 г. по описа на същия съд, извършени с постановление № *** от 04.02.2011година за спиране производството по описаното изпълнително дело,чрез спиране осъществяване процедурата по предаване държането на сградата с идентификатор ****,находяща се в м.”А." к.к П.,представляваща вила „З.”,към момента хотел „Д.-с.” на 27.01.2011година,като за пазач на движимите вещи с протокол от 03.02.2011година е назначен пазач на длъжника „. Ф.-Г. П.,с ЕИК *****, представлявано от Г. П. П., ЕГН * от Г.П.,ул.”Б.” №..*, ап.*. Със същото постановление не е уважена молбата за запечатване на сградата,по съображения,че запечатването изпълнително действие,предвид спиране изпълнението по изпълнителното дело,както и не е уважена молбата да се внесат ключовете на сградата в сейф на банка,по съображения,че назначения пазач следва да има достъп до сградата по всяко време за да предотврати евентуално погиване на вещите,оставени му за отговорно пазене.

В жалбата се поддържа,че атакуваното постановление е незаконосъобразно,поради факта,че спирането е допустимо само на основанията посочени изрично в чл.432 от ГПК, а понастоящем съдия изпълнителят не е посочил коя от хипотезите в цитираната норма е налице.Релевира се и довод,че спирането на изпълнението е временна забрана занапред да се упражняват процесуални права и се изпълняват процесуални задължения и ефектът на спирането настъпва от момента на представяне обезпечителна заповед пред органа провеждащ принудителното изпълнение,който в случая е съдия изпълнителя.Поддържа се становище,че в този случай единствено възможния вариант в този случай е запечатване имота с лепенки на съдия изпълнителя,без достъп до него,както на взискателя,така и на длъжника,до приключване гражданското дело пред ВКС. Според жалбоподателя не е приложим в случая института на оставяне имота на отговорно пазене,който е допустим само в случай на опис на вещи при парични притезания,доколкото понастоящем се касае за изпълнителни действия по предаване държане на недвижим имот.Прави се и оплакване,че неправилно съдия изпълнителя,след като при започване на изпълнителните дейстивя длъжниците отказват доброволно да изнесат находящото се в сградата тяхно имущество,вместо да овласти взискателя по чл.526,ал.1 от ГПК да изнесе сам движимите вещи за сметка на длъжника,забавя извършването действията почти една седмица(от 27.01.2011 година-датата на предаването до 03.02.2011година),като без да иска съгласието на взискателя определя срок за доборволно изнасяне на тези вещи,който срок последните не изпълняват.Неоснователното забяване от страна на ДСИ облагодетелства длъжниците с оглед постановеното спиране на изпълнението.

Прави се и оплакване,че допускането до имота на която и да е от страните създава предпоставки за превратно упражняване на процесуални права и неизпълнение на процесуални задължения,както се твърди,че е станало в конкретния случай,тъй като с назначаването на длъжника за пазач на движимите вещи се създава възможност същият да има безпрепятствен достъп до сградата,от която е предприето неговото отстраняване,което пък противоречи на смисъла на изпълнителното действие –„предаване държането на сградата”.Твърди се още,че с нареждането си назначената от взискателя охрана да напусне сградата,без да е назначен пазач на същата,създава предпоставки от повреждане имота,включително и от злонамерен и действия от страна на самите длъжници.

Релевирано е и оплакване в насока,че е назначен от съдия изпълнителя за пазач лице,което не съществува в правния мир,тъй като с решение № *** от 16.02.2007година по ф.д.***/1996година по описа на Окръжен съд Г.П. „. Ф.-Г. П.Г.П.,белстат ****** е прехвърлил търговското си предприятие,като съвкупност от права,задължения и фактически отношения по реда на чл.15,ал.1 от ТЗ на „.Е. Г.П.,ЕИК ******** и за пазач е назначен „. Ф.-Г. П., а не физическото лице Г. П.,то последния не може да извършва валидни действия.

Прави се и довод за незаконосъобразност на отказа съдия изпълнителят да запечата сградата и предаде ключовете за съхранение в банков сейф,като се твърди,че с оглед ефекта на спирането на изпълнението и изваждането до този момент на длъжниците от сградата,с изключение на движимите вещи е недопустимо отново да бъде предоставено държането на имота,включително и за отговорно пазене,с оглед забраната за извършване каквито й да било изпълнителни действия след спирането,визирана в нормата на чл.432,ал.1 от ГПК.Възразява се срещу мотивите на съдия изпълнителя,че достъпът на пазача в сградата е необходим с цел запазване оставените му на отговорно пазене вещи, а всяко запечатване и отпечатване се счита за извършване изпълнителни действия,като се твърди,че по изключителна вина на длъжниците в периода на извършване предаване на държането(27.01.2011 до 03.02.2011г) тези вещи не са изнесени от сградата и не могат да черпят права от собственото си противоправно поведение. Иска се отмяна на постановлението за спиране производството по изпълнителното дело в посочените части.

Длъжникът „.Е. Г.П. и „. Ф.-Г. П.,чрез процесуалиня си представител А.Н. в подаденото в срок възражение оспорват жалбата и я считат за неоснователна,като излагат съображения за законосъобразност на извършеното спиране изпълнителните действия по повод определение от 02.02.2011година на ВКС, на основание чл.282,ал.2 от ГПК.Посочват се причините за забавяне от съдия изпълнителя насроченото изпълнение,което към момента на постановяване акта на ВКС не е приключило,поради което предвид липсата на протокол за въвод и с оглед не съставяне акт за предаване на имота от съдия изпълнителя, липсва основание взискателя да се намира имота и се налага назначаване длъжника за пазач на движимите вещи,което направено с оглед охрана неговите интереси,тъй като в имота има множество вещи на значителна стойност, а в хода на изпълнението по нареждане на взискателя охраната разбива вратите в имота и осъществява проникване в същия.Възразява се по повод искането на жалбоподателя да се оставят ключовете от сградата на съхранение в сейф на банка, както и се поддържа,че по повод осъщественото спиране не е възможно да се извършат всякакви действия,включително запечатване и предаване ключовете в банков сейф.Възразява се и относно довода за „злонамерени действия на длъжника”.

По отношение твърдението,че „. Ф.-Г. П. не съществува в правния мир се поддържа,че прехвърлянето на търговското предпирятие по чл.15 от ТЗ е извършено като съвкупност от права,задължения и фактически отношения,без фирмата и заличаване на едноличния търговец не е предприемано,още повече,че районен и окръжен съд постановяват предаване,включително и от едноличния търговец.

В обясненията си съдия изпълнителят сочи причините поради които се налага насроченият за 27.01.2011година въвод във владение след пренасрочването му поради нередовно призоваване на длъжника от 27.12.2010година за 27.01.2011година да продължи до 02.02.2011година,като твърди,че обекта е работещ хотел,състоящ се от десет стаи за гости,отделно помещение за персонала,склад за хавлии и чаршафи,прилежащ ресторант с кухня и прилежащи помещения-сауна,със зала към нея,както и че наемателят Р. Г. представя договор за наем сключен с длъжника,предвид на което започва изпълнение на предаване са сградата след осигуряване от взискателя на лица,които да изнесат движимите вещи,към 15 часа,като понеделник и вторник длъжника изнася движими вещи, които е невъзможно в рамките на едни-два дни да се изнесат,още повече,че в обекта има ресторантско и кухненско оборудване на парна инсталация.Твърди,че е назначен за пазач длъжника,тъй като не е извършено предаване на държането на всички вещи на длъжника,а оставянето им на отговорно пазене на взискателя изисква извършване изпълнително действие опис,което предвид постановеното от ВКС спиране е недопустимо.По отношение искането на взискателя ключа от сградата да се съхранява в банков сейф счита,че не е възможно реално да се осъществи пазенето.

Смолянският окръжен съд, след като се запозна с жалбата, възражението срещу нея и материалите по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срок.

Предмет на обжалване по настоящото дело са действията на държавен съдебен изпълнител при районен съд Г.С., по изпълнително дело № ***/2010 г.,извършени с постановление на 04.02.2011година - спиране производството по изпълнителното дело,както и в частта, с която за пазач на сградата е назначен длъжникът „. Ф. – Г. П.,с ЕИК *****,представлявано от Г. П. П. и относно отказа на съдия изпълнителя да запечата сградата и да предаде ключовете на съхранение в банков сейф.

Жалбата в частта,с която съдия изпълнителят е постановил спиране съдебното изпълнение е подадена от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване акт на съдия изпълнителя и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

В раздела "Обжалване действията на съдебния изпълнител" законодателят в чл. 435, ал. 1 ГПК, изхождайки от разбирането, че взискателят има интерес от бързо изпълнение, няма интерес да обжалва действията на съдебния изпълнител, защото винаги може да го смени, е ограничил възможността му да обжалва само до отказ да се извърши искано изпълнително действие, спиране и прекратяване на принудителното изпълнение.

В конкретния случай се атакува спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение,след представяне на надлежно обезпечение по чл.282, ал.2 от ГПК от длъжника.С определение без номер от 02.02.2011година,постановено по т.д.№ ***/2010година на ТК-ІІ отд. се препятства само допуснатото по разпореждане на закона предварително изпълнение на не влязлото в сила въззивно решение.

Следователно постановлението на съдия изпълнителя,с което се спира изпълнението по горепосоченото изпълнително дело е постановено въз основа на посоченото определение на ВКС,поради което е законосъобразно,а жалбата срещу атакуваното действие се явява неоснователна.Релевирания довод,че съдия изпълнителят не е посочил основанието за спиране на изпълнителното производство е голословен,поради което атакуваното постановление не е опорочено и следва да бъде потвърдено.

Назначаването длъжника за пазач на сградата е последица от постановеното спиране изпълнителното производство на основание чл.282,ал.2 от ГПК, във връзка със започнатото и незавършено с акт на съдия изпълнителя предаване държането на отдадения под наем недвижим имот на взискателя,поради което същото не е от категорията на действията, подлежащи на обжалване. В случая не е налице отказ да се извърши поискано изпълнително действие, поради което ще следва в тази част жалбата да се остави без разглеждане,като процесуално недопустима.

Вярно е,че взискателят чрез процесуалния си представител А.К. е поискал с молба вх.№ *** от 04.02.2011 година във връзка с постановеното определение от ВКС за спиране предварителното изпълнение на не влязлото в сила решение на окръжен съд запечатване на сградата предмет на принудително изпълнение,без предаването на същата на която й да е от страните,като ключовете да се останат на съхранение в банка или сейф.В случая отказът няма характер на изпълнително действие,поради което и не подлежи на обжалване, а жалбата в част е процесуално недопустима и ще следва да се остави без разглеждане.

Що се касае до наведеният с въззивната жалба довод,че с оглед ефекта от спиране на изпълнението и изваждането до този момент на длъжниците от сградата(с изключение на част от движимите техни вещи) е недопустимо на същите да се предостави държането на имота,включително и за отговорно пазене,поради нарушаване забраната в нормата чл.432,ал.1 от ГПК за извършване каквито й да е изпълнителни действия след спирането, следва да се има предвид,че действията на съдия изпълнителя са провокирани именно от започнатото,но незавършено предаване държането на процесния обект от страна на длъжника,още повече,че жалбоподателят сам признава,че и понастоящем в сградата все още има негови движими вещи.Налице е висящност на предприетото действие,спряно на основание чл.282,ал.2 от ГПК,поради което до предаване на държането длъжникът е в имота,като промяната на това правно положение настъпва при приключване въвода във владение.Нещо повече във връзка с постановлението за спиране изпълнителните действия,същите се преустановяват и за в бъдеще не могат да бъдат извършвани каквито й да е било други действия,още повече запечатване и предаване ключа в сейф или банка.

Релевирания довод,че назначения от съдия изпълнителя за пазач на имота „. Ф.- Г. П. не съществува в правния мир е неоснователен,тъй като макар да е извършено прехвърляне по реда на чл.15 от Търговския закон на търговското предприятие,като съвкупност от права,задължения и фактически отношения,без да е заличена фирмата на едноличния търговец, а и с решенията на районен и окръжен съд е постановено предаване държането,включително и от едноличния търговец.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.437 от ГПК,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 04.02.2011година за спиране изпълнението по изпълнително дело № ***/2010 г. по описа на Съдебно изпълнителна служба при районен съд Г.С., ,като правилно и законосъобразно постановено.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,като процесуално недопустима жалбата на взискателя М.”. Б. Ш.Г.С.,със седалище и адрес на управление бул.”. № *, вписано в търговския регистър с ЕИК ****,представлявано от изпълнителния директор доц.В. И.,чрез процесуалният си представител А.К.,срещу действията на държавен съдебен изпълнител при районен съд Г.С., по изпълнително дело № ***/2010 г. по описа на същия съд, извършени с постановление № ** от 04.02.2011година за спиране производството по описаното изпълнително дело, с което за пазач на движимите вещи с протокол от 03.02.2011година е назначен длъжника „. Ф.-Г. П.,с ЕИК ****,представлявано от Г. П. П., ЕГН * от Г.П.,ул.”.№..* ,ап. * ,както и в частта,с която не е уважена молбата му за запечатване на сградата и предаване ключовете в сейф или банка,като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

РЕШЕНИЕТО в частта,с която е потвърдено спиране изпълнението по изпълнително дело № **/2010 г. по описа на Съдебно изпълнителна служба при районен съд Г.С. е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437,ал.1 от ГПК, а в останалата част,в която е оставена без разглеждане жалбата и прекратено производството по делото подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: