№ 617
гр. В., 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:К. Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от К. Т. Василев Въззивно гражданско дело №
20233100500960 по описа за 2023 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от Е. К.
Е. против Решение № 578 от 22.02.2023 година, постановено по гр.дело № 13
479/2023 година, по описа на ВРС, с което е била уважена молбата на Е. Д. Б.
и е бил задължен въззивника да се въздържа от домашно насилие спрямо
ищцата; било е забранено на въззивника за срок от 12 месеца да приближава
ищцата Е. Д. Б. на по – малко от 100 метра на обитаваните от нея жилища в
град В. и град Р. , както и Медицинския университет – В.; с което е бил
осъден въззивника да заплати глоба в размер на 200 лева и сумата от 25 лева в
полза на ВРС, както и сумата от 600 лева в полза на Б. – съдебно деловодни
разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, т.к. не отчита
наличните по делото доказателства, което същевременно прави и извода
незаконосъобразен.Прави се разбор на доказателствата, събрани пред ВРС и
на тази база се приема, че решението страда от пороци. Искането е
атакувания съдебен акт да бъде отменен, а въззивната жалба – уважена.
По делото е постъпил отговор от страна на Е. Д. Б., чрез адв.З., с които
се намира, че атакуваното решение е правилно и се настоява да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните не се явяват,
но всяка от тях е депозирала писмена защита в подкрепа на своята
процесуална позиция.
След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
1
Пред първата съдебна инстанция съдебното производство е било
образувано по молба на въззиваемата Е. Д. Б. с искане за определяне по
отношение на Е. К. Е. на мерките предвидени в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона
за защита от домашно насилие: да се въздържа от упражняване на домашно
насилие по отношение на молителката и да се забрани на ответника да се
приближава на по-малко от 50-100 метра от нея.
В молбата се излага случай на домашно насилие на 10.09.2022 година,
когато според ищцата е разговаряла с ответника по Месинджър и той е
започнал да я обижда, заплашва.Излага още, че на 11 септември е била
причакана от него на Автогарата в град В. и че на 13.09.2022 година
ответника, заедно със своя баща е посетил нейната майка в град Р., където е
настоявал тя да се върне при него.Ищцата твърди, че се чувства
дискомфортно, обидно и че е заплашена с физическа саморазправа.
По делото не е спорно и е видно, че страните са били в близки
отношения, както и че тези отношения са били прекратени от страна на
ищцата. По делото е приложена и Декларация по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
закона /л. 5 и л.7/, кредитирани по реда на чл. 13, ал. 4 от Закона,
установяващи упражнения спрямо деклараторката акт на домашно насилие в
посочения момент от страна на ответника, изразяващи се е в обиди, закани,
заплахи.
Били са разпитани двама свидетели – П. за ищцовата страна и свидетеля
К. Е. – баща на ответника.
Свидетелката П. описва в детайли поведението на ответника, като
според нея то е било провокативно, включвало е упреци, обиди и закани по
отношение на ищцата.Свидетеля Е., чиито показания решаващия съд
правилно е преценил през призмата на чл.172 от ГПК е заявил, че не е ставал
свидетел на насилие от страна на синът си.
По делото са били приобщени и файлове от електронен носител, които
разкриват разговор между страните, както и файл от услугата „Месинджър”,
също не оспорен от двете страни.
След анализа на писмените и гласни доказателства, ВРС е достигнал до
извода, че насилието доказано, като е постановил исканите ищцата мерки.
Виждането на настоящата инстанция е следното:
В съответствие с нормата на чл.2 от ЗЗДН дефиницията за „домашно
насилие” е уредена в Закона и според нея „домашно насилие е всеки акт на
2
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които
обитават едно жилище”.
В конкретния случай съдът приема, че решаващата съдебна инстанция
правилно е отговорила на запитването на ищцата дали описаните в ИМ
инциденти съставляват насилие по смисъла на закона и най – вече дали се
явяват доказани.Касае се за един случай на проявено насилие, според ищцата,
което е възникнало на 10 срещу 11 септември 2023 година, и в него по
отношение на Б., е упражнен психически тормоз, довел до емоционален стрес
и психическо напрежение.Ето защо, предвид твърденията в исковата молба
съдът приема, че стореното от въззивника би следвало да обхваща
предвидените в нормата на чл.2 от ЗЗДН хипотези и съставлява домашно
насилие, ако обаче бъде доказано.
Както предходната, така и настоящата съдебна инстанция приема, че
представените по делото Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН и представените
файлове от проведен разговор, както и файл от услугата
„Месинджър”съставляват доказателство, доколкото същите не е
опровергават от насрещни доказателства на въззивника.Такива са
постъпили и то в лицето на разпитания свидетел - К. Е. – баща на въззивника,
чиито показания съдът преценява като твърде общи и неспособстващи за
изясняване на фактическата обстановка.От друга страна е била разпитана и
свидетелката П., която конкретно и точно пресъздава отношението на
въззивника към ищцата, обидите, заканите и заплахите по отношение на нея.
Липсват индикации, съобразно които да се приеме, че тази свидетелка е
предубедена и/или заинтересована от изхода на процеса, ето защо нейните
показания, редом с посочените по горе разговор и файл от „Месинджър”
следва да се ценят като достоверни.
По смисъла на чл.13 ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства,
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но по изложените по – горе съображения в това
спорно производство, ВОС приема, че ищцата е успяла да установи
наличието на действия, които могат да се квалифицират като домашно
насилие, проявени от въззивника Е..Законът за защита срещу домашното
насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство
по реда на чл. 12, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на
доказателства от страните, съгласно чл. 13 от ЗЗДН.Точно по този начин е
защитено и правото на защита на въззивницата в производството, която има
възможността, и следва да опровергае доказателствената стойност на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателства.В конкретния случай
въззиваемата правилно се е позовала на показанията на свидетеликата П., на
приложения по делото файл от разговор и друг такъв от „Месинджър”, които
3
описват фактическа обстановка, която съвсем точно може да се квалифицира
като насилие. При тези данни трудно може да се направи извод за
отсъствието му, ето защо и по тези съображения ВОС приема, че първата
съдебна инстанция правилно е събрала и преценила необходимите
доказателства, така както е правилен и нейния извод.
В тази връзка е редно атакуваното решение да бъде потвърдено, а в
тежест на въззивника Е. да се възложат и съдебно – деловодните разноски –
сумата от 600 /шестотин/ лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 578 от 22.02.2023 година, постановено
по гр.дело № 13 479/2022 година, по описа на ВРС, деветнадесети състав.
ОСЪЖДА Е. К. Е., ЕГН ********** да заплати в полза на Е. Д. Б., ЕГН
********** сумата от 600 /шестотин/ лева, представляващи съдебно –
деловодни разноски – адвокатски хонорар пред ВОС.
ОСЪЖДА Е. К. Е., ЕГН ********** да заплати в полза на Окръжен
Съд – В. сумата от 12.50 /дванадесет и петдесет/ лева, представляваща
държавна такса, на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4