№ 546
гр. Плевен, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20234430103937 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от *** – Плевен АД против А. М. Т.
ЕГН **********, ***, с правно основание: чл. 415 от ГПК, с цена на иска
за главница: 848,43 лв. цена на иска за лихва: 98,40 лв. с обща цена на
исковете: 946,83 лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение по
предявените обективно кумулативно съединени искове, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на *** – Плевен АД сума
за консумирана топлинна енергия и законната лихва от датата на
депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по чгд, както и направени деловодни разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Ищцовото дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело
1
по описа на Районен съд - гр. Плевен е уважено искането и е издадена
заповед за изпълнение против длъжника.
Предявеният положителен установителен иск с основание чл. 415, ал.1
от ГПК е допустим, като е налице правен интерес за предявяване на
иска,което се доказва и от приложеното ч. гр. дело по което и в срока по чл.
414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу издадената
Заповед по чл. 410 от ГПК.
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране
към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд" от
дата 13-**.**.**** г. и във вестник „Посоки" бр. 239/13.12.2007 г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ
от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ / в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката
2
на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в
забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Представена е като доказателство по делото приложената към исковата
молба справка-извлечение по пера за задълженията.
Приложено е Удостоверение за наследници на Д. И. Т.а, която е майка на ответника и е починала.
Представената от ищцовата страна справка Национална База Данни „Население“ за А. М. Т. е безпредметна и
ирелевантна за спора на делото. Тя не доказва наличието на наследствено правоприемство. Процесната сума е
недължима поради липсата на договорно правоотношение между страните.
На основание изложеното, установителният иск следва да бъде
отхвърлен, тъй като ответникът не е собственик на процесния имот. При
този изход на процеса разноските се възлагат на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК за признаване за установено,
на основани чл. 415 от ГПк, вр. чл. 422 от ГПк, по отношение на А. М. Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на *** ПЛЕВЕН АД, БУЛСТАТ: *********, Адрес и седалище на
управление: ***, Й. В.В. сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в *** в размер от:
1. Главница в размер от 848,43 лв. за периода **.**.**** г. - **.**.**** г.,
2. Мораторна лихва в размер от 98,40 лв. за периода **.**.**** г. - **.**.**** г., ведно със
3. Законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на вземането, както
и направените деловодни разноски,., КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3